Определение № 17094 от 16.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17094 гр. София, 16.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Цветомила Данова като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно частно гражданско дело № 20251100509707 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 262467/01.08.2025 г. по описа на Софийския районен съд (СРС) на Б. Й. В., чрез упълномощен представител, срещу определение № 29417 от 09.07.2025 г. по гр. д. № 45091/2024 г. по описа на СРС, ГО, 174-ти състав, в частта, с която е оставена без уважение молбата на жалбоподателя – ищец, за изменение на постановеното по делото решение от 18.03.2025 г. в частта за разноските, като му бъдат присъдени разноски в общ размер от 924.68 лв.

Частният жалбоподател твърди, че първоинстанционното определение е необосновано в обжалваната част. Посочва, че не е било съобразено наличието на два иска, единият от които е уважен изцяло, а другият частично. Поддържа, че е направил разноски в размер на 1081,70 лв., като съобразно изхода на делото му се дължат разноски от 924,68 лв. - 911,70 лв. за иска по чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД и 12,98 лв. за иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Моли съда да отмени обжалваното определение и да измени първоинстанционното решение, като на ищеца бъдат присъдени допълнително разноски до сумата от 924.68 лв.

Ответната страна „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 от ГПК, оспорва частната жалба като неоснователна. Поддържа, че първоинстанционният съд е съобразил всички релевантни за определяне размера на дължимите разноски обстоятелства. Посочва, че правилата на Наредбата за определяне на минималния размер на адвокатски възнаграждения са неприложими с оглед европейската и национал съдебна практика. Намира за правилен извода на районния съд, че делото не се отличава с висока фактическа и правна сложност. Моли съда да остави без уважение частната жалба и да потвърди обжалваното определение.

Софийски градски съд, в настоящия си състав, след като обсъди доводите на 1 страните и прецени представените доказателства, намира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от Б. Й. В. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД иск, с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата от 1792,40 лв., недължимо платена, поради обезсилване на издадени в полза на ответника заповед за изпълнение по чл.

417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 30970/2009 г. по описа на СРС, 31 с-в, както и кумулативно предявен акцесорен иск за сумата от 626,46 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 29.07.2021 г. до 28.07.2024 г. С постановено по делото решение от 18.03.2025 г. първоинстанционният съд е уважил изцяло иска по чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, а иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД до размера на 47,84 лв., отхвърляйки го до пълния предявен размер от 626,46 лв., като е присъдил на ищеца разноски в размер на 822,95 лв.

От страна на ищеца в срок е подадена молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК, с която е направено искане решението да бъде изменено решението в частта за разноските, като му бъдат присъдени допълнително разноски до размера от 924,68 лв.

С обжалваното определение № 29417 от 09.07.2025 г. по гр.д. № 45091/2024 г. по описа на СРС, ГО, 174-ти състав, съдът е оставил без уважение молбата на ищцата за изменение на решението в частта за разноските. Първоинстанционният съд е приел, че с оглед постановките в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, не е обвързан от правилата на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАдС при определяне на за размера на дължимото по делото адвокатско възнаграждение. Със същото определение е оставена без уважение и молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с която е направено искане за прихващане на присъдените по делото разноски.

Процесното определение е надлежно връчено на 24.07.2025г. на Б. Й. В., чрез упълномощения представител, а на 30.07.2025г. е депозирана разглежданата частна жалба.

С оглед установеното от фактическа страна настоящият въззивен състав достигна до следните правни изводи:

Частната жалба е депозирана преди изтичането на преклузивния срок по чл.

275, ал. 1 от ГПК. Предявена е от лице имащо правен интерес. Насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Внесена е дължимата държавна такса по сметка на СГС. По изложените съображения съдът приема, че частната жалба е редовна и допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Въззивният съдебен състав установи, че нито в решението, нито в определението по чл. 248, ал. 1 от ГПК, съдът е посочен размерът на отделните разноски, направени в производството, в рамките на общата приета сума от 822,95 лв.

По делото е доказано извършването на разноски от ищеца в общ размер на 1081,70 лв., от които: 121,70 лв. – държавна такса, 360 лв. – депозит за вещо лице и 600 лв. – адвокатско възнаграждение. Дори да се възприеме за правилен начинът на изчисление на разноските, изложен в частната жалба, с присъдената в полза на ищеца сума се покриват разноските за държавна такса от 75,52 лв. (71,70 лв. за иска по чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД и 3,82 лв. за акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД), както и за депозит за вещо лице от 360 лв. Така остатъкът от присъдения размер - 387,43 лв. се следва за сторените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение по двата иска.

Във връзка с доводите, че дължимите за всеки от двата иска разноски за адвокатско възнаграждение следва да се определят съобразно правилата на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАдС за определяне на минималния размер на адвокатските възнаграждения, следва да се посочи, че с решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 2 съдът на ЕС се е произнесъл, че национална правна уредба, съгласно която адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по см. на член 101, § 1 ДФЕС. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи установената в член 101, § 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. Предвид задължителната сила на решението на Съда на ЕС, българският съд не дължи да определя следващото се адвокатско възнаграждение на база размерите, предвидени в приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1/2004 г. За да се произнесе относно размера на дължимото във всеки конкретен случай адвокатско възнаграждение, съдът следва да изходи от разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 вр., ал.

1 от ЗАдв, според която възнаграждението на адвоката е за положения от него труд и трябва да е справедливо и обосновано по размер, и да определи възнаграждението в съответствие с възприетите в съдебната практика критерии за преценка на фактическата и правна сложност на делото, на обема и съдържанието на предоставените от адвоката правна защита и съдействие. Настоящият съдебен състав споделя практиката на ВКС, обективирана в определение № 191 от 21.01.2025 г. по ч. т. д. № 2688/2024 г. на ВКС, Т. К., ІІ Т. О. В посочения смисъл са също и определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС, ТК, І т.о., определение № 1183 от 14.03.2024 г. по гр. д. № 2605/2023 г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., определение № 1239 от 13.05.2024 г. по ч.т.д. № 1555/2023 г. на ВКС, ТК, І т.о., определение № 2948 от 12.06.2024 г. по ч.гр. д. № 1567/2024 г. на ВКС, ГК, І г.о., определение № 50045 от 02.07.2024 г. по т.д. № 1758/2022 г. на ВКС, ТК, І т.о., определение № 2198 от 08.08.2024 г. по т.д. № 1916/2023 г. на ВКС, ТК, І т.о. и мн. др.

В конкретния случай делото не се отличава с висока фактическа и правна сложност. Касае се за главен иск по чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, като между страните не е било спорно отпадането на основанието на което средствата са събрани.

От ответника е наведено единствено възражение за погасителна давност, което съдът е приел за преклудирано, като спрямо него не е провеждана защита от процесуалния представител на ищеца. Наред с изложеното, извършените по делото процесуални действия не се отличават с особена сложност или обем. Освен исковата молба не са подавани други молби, в които да са изложени доводи във връзка с предмета на делото. Проведени са две съдебни заседания, второто от които е било насрочено за изслушване на заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, което е било прието без да са поставяни въпроси на вещото лице в съдебно заседание. Не са разпитвани свидетели и извън представените с исковата молба доказателства и отправеното искане за назначаване на експертиза, от страна на процесуалния представител на ищеца не е проявена процесуална активност за събиране на друг доказателствен материал. Следва да се посочи, че искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е акцесорен на главния иск и по него фактически не е предоставяна отделна правна защита. При съобразяване на материалния интерес по делото съдът приема, че определеното в рамките на общата сума от 822,95 лв. адвокатско възнаграждение е справедливо и обосновано по размер.

По изложените съображения въззивният съдебен състав счита частната жалба за неоснователна. Постановеното определение № 29417 от 09.07.2025 г. по гр.д. № 45091/2024 г. по описа на СРС, ГО, 174-ти състав, в обжалваната част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

3

На основание чл. 248, ал. 3, изр. второ, вр. чл. 280, ал. 3 от ГПК, въззивното определение не подлежи на обжалване.

Страните не претендират разноски и съдът не дължи произнасяне.

Така мотивиран, на основание чл. 278, ал. 1, изр. 1 от ГПК, Софийски градски съд, ГО, ЧЖ-І-Н състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 29417 от 09.07.2025 г. постановено в закрито заседание по гр. д. № 45091/2024 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 174-ти състав, в производство по чл. 248 от ГПК, в обжалваната част, с която е оставена без уважение молбата на ищеца Б. Й. В., ЕГН ********** за изменение на решение № 4688 от 18.03.2025 г. по гр.д. № 45091/2024 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 174-ти състав, в частта за разноските.

Определение № 29417 от 09.07.2025 г. по гр.д. № 45091/2024 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 174-ти състав в останалата част е влязло в сила като необжалвано.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4