Решение № 470 от 12.11.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 470 гр. Русе, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

ПредС.ел:

Членове:

Милен Петров

Татяна Черкезова

Виржиния К. Караджова при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело № 20244500500732 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С. Ф. М., чрез пълномощника са адв.А. Р., е обжалвал решението, постановено по гр.д. № 1315/2024г. на Русенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от него иск, на основание чл. 432 от КЗ, за сумата от 800 лева, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди от ПТП на 18.12.2020г., причинено по вина на водача на л.а. „Сузуки СХ 4“ с ДК № Р ****.

Иска въззивната инстанция да отмени първонстанционното решение и му присъди претендираното обезщетение, ведно със законната лихва от депозиране на исковата морлба до окончателното изплащане. Развива оплаквания за допуснати от районния съд нарушения на материалния и процесуалните закони, и необоснованост на съдебния акт. Претендира разноски.

Ответникът по въззивната жалба ЗД“БУЛ ИНС“АД в отговора си изразява становище за неоснователност на жалбата, иска потвърждаване на първоинстанционното съдебно решение като правилно и законосъобразно, претендира разноски за въззивната инстанция.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

1

Жалбата е подадена от страна по спора, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, е частично основателна.

Атакуваният съдебен акт е валиден и допустим. При извършената проверка на съдебното решение, въззивната инстанция, в рамките на правомощията й по чл. 269 от ГПК, установи следното :

Предмет на делото е иск по чл. 432 ал.1 от КЗ.

От ангажираните по делото доказателства от фактическа страна се установява следното :

На 18.12.2020г. около 9,45 часа ищецът в първоинстанционното производство С. М. управлявал по първокласен път I -2,34+000 км, община Ветово, в посока гр.Русе л.а. „БМВ Х3“ с ДК № Т 43-14КК. След Писанския мост в разрешен за изпреварване пътен участък предприел изпреварване на движещия се пред него л.а. „Сузуки СХ 4“ с ДК № Р ****. В този момент последният навлязъл в лентата за насрещно движение, в която се движел изпреварващият автомобил и го ударил от дясната страна – в областта на предна и задна врати. След сблъсъка между двете МПС л.а. „Сузуки СХ 4“ с ДК № Р **** продължил движението си. Ищецът го последвал, с намерение да спре водача му и уредят отношенията си във връзка с настъпилото ПТП, но автомобилът не спрял.

Ищецът подал на тел.112 сигнал за случилото се, явил се в КАТ – Русе, откъдето бил препратен към РУ- Ветово. Същия ден подал и там сигнал, в който посочил регистрационния номер на автомобила, причинил ПТП, както и заявление да му бъде издаден протокол за ПТП.

При извършената проверка полицейските служители установили собственика на автомобила, разговаряли с майка му, която заявила, че знае за инцидента на 18.12.2020г., но автомобилът бил управляван не от сина й Ц.М.В., а от съпруга й - М.В.Х.. Последните двама отказали да се явят в полицейското управление, за да дадат обяснения по случая, вкл. и отказали да получат призовки.

На датата на ПТП ищецът предявил пред ответното застрахователно дружество, при което бил застрахован автомобилът, претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, във връзка с която бил извършен опис на щети по застрахованото МПС. С писмо от 08.11.2021г. бил уведомен, че претенцията му няма да бъде удовлетворена.

По материалите от извършената по случая полицейска проверка с Постановление на Районна прокуратура - Русе от 24.03.2021 г. бил постановен отказ да се образува досъдебно производство, поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер, тъй като с оглед размера на установените щети по процесното МПС деянието не може да бъде квалифицирано по чл. 343 ал.1 б.“б“ от НК – липсва обективният признак „значителни имуществени вреди „, които следва да са стойност 8 540 лева, както и че от субективна страна не се доказва деянието да е сторено по непредпазливост.

2

На 05.08.2022г. бил издаден Протокол за ПТП № 1688806, в който било отразено, че на 18.12.2020г. участник 2 – С. Ф. М. при движение на път I-2, на км около 34+000м в посока от гр.Разград към гр.Русе, при маневра изпреварване на участник 1 – Ц.М.В., участник 1 навлиза в неговата пътна лента и го удря в областта на дясната врата и преден десен калник.

По делото е прието, неоспорено от страните, заключението по назначената съдебна автотехническа експертиза относно механизма на ПТП и пазарната стойност за възстановяване на увредените части на л.а. – 707,16 лева.

При така установената въз основа на писмените доказателства по делото и експертното заключение фактическа обстановка въззивната инстанция намира, че изводът на районния съд за недоказаност на претенцията, е неправилен и необоснован.

Районният съд е обсъдил протокола за ПТП като съставен въз основа на заявените от ищеца като участник в ПТП данни, по чл.9 от Наредба № I - 167 от 24.10.2002 г. за условията и реда на взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС, без посещение на мястото на ПТП от служителите за контрол на МВР, само въз основа на данните, посочени от участника в ПТП в подаденото от него в седмодневен срок от настъпване на събитието писмено заявление, при условие, че компетентната служба на МВР е уведомена за произшествието в срок от 24 часа от настъпването му. Отчетено е, че по отношение на волеизявлението на ищеца като участник в ПТП протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа, и следователно ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, като ангажира и други доказателства.

В случая ищецът – участник в ПТП, видно и от отразеното в докладна записка от мл.а-р В.В. от РУ-Ветово, е изпълнил задължението си по ЗДвП и веднага на тел.112 е информирал за настъпилото произшествие. На същата дата се явил и в КАТ - Русе, откъдето бил препратен в РУ-Ветово и там лично подал сигнал за ПТП, при което е увреден автомобилът му, с искане да му бъде съставен протокол за ПТП.

Бездействието на органите на МВР, своевременно сезирани за ПТП, и напускането на местопроизшествието от виновния водач, довели до това да не се състави на място протокол за ПТП от полицейски служители, не могат да се вменят във вина на ищеца. Действително впоследствие е извършена полицейска проверка, при която обаче дори не са снети обяснения от собственика/водача на л.а. „Сузуки СХ 4“ с ДК № Р ****. Неизпълнението на задължението на водача на л.а. „Сузуки СХ 4“ с ДК № Р **** да не напуска мястото на произшествието и отказът му да даде обяснения по полицейската проверка не само, че са неправомерни, но и на практика, при липсата на своевременно предприети от полицейските служители действия, препятстват 3 ищеца да ангажира допълнително доказателства в подкрепа на твърденията си. За което неправилно е прието от първоинстанционния съд, че обуславя недоказаност на претенцията. Противното би влязло в противоречие с общия правен принцип, че никой не може да черпи право от собственото си неправомерно поведение.

В Постановлението на РРП се приема за доказано, че е настъпило ПТП, по време, място и начин, както са описани от М., предизвикано от л.а.

„Сузуки СХ 4“ с ДК № Р ****. Несъставомерността на деянието е изведена от липсата на обективен признак – настъпили от ПТП „ значителни имуществени вреди“, тъй като М. е заявил вреди по автомобила си в размер на 1800 лева.

При извод за несъставомерност на деянието и от субективна страна – тъй като не се доказва непредпазливост като форма на вина, изискуема от законовия състав на престъплението по чл. 343 ал.1 от НК, следва, че са налице данни за другата форма на вина – умисъл. Последното сочи или че се приема, че са налице данни за извършено умишлено престъпление по транспорта, и тогава следва да бъде образувано досъдебно производство, или, че прокурорът не е отчел, че макар престъплението по чл. 343 ал.1 от НК да е непредпазливо, то се осъществява при две различни форми на вина : умишлено – по отношение нарушаването на правилата за движение по пътищата, и по непредпазливост – с оглед настъпилия резултат- вреди по МПС- участник в ПТП.

При всички случаи, изводът в прокурорския акт, който е представен и пред застрахователя, е, че е настъпило ПТП, по време, място и начин, както са описани от М. – при предприето правомерно, съобразно маркировката и пътните знаци, изпреварване, и предизвикано от неправомерни действия на водача на л.а. „Сузуки СХ 4“ с ДК № Р ****.

Т.е. налице е деликт, съответно основание за изплащане на застрахователно обезщетение за причинени от ПТП имуществените вреди на процесния л.а. – застрахован при ответното дружество.

Назначената от районния съд автотехническа експертиза е била приета, без оспорвания от страните, и от заключението й се установяват фактът на настъпило ПТП, мястото, увреждания на автомобила на ищеца, за които в.лице е заключило от отразеното в протокол за ПТП, снимков материал на уврежданията на л.а., и опис - заключение на щетите по него и степен на увреждане на детайли, изготвен от представител на застрахователя. В.л. е заключило, че соченият от ищеца механизъм на ПТП кореспондира с настъпилите щети по автомобила му.

Експертът е описал местопроизшествието, пътното платно със съответни ленти за движение, маркировката и пътните знаци. От вида на уврежданията е извел извод, че двата автомобила са се движили със скорост в рамките на разрешената, при липса на данни за по-точното й определяне. Посочена е и цената на възстановяване на увреденото МПС – пазарна стойност към дата на ПТП – 707,16 лева.

Експертното заключение не е ценено от районния съд, като е прието, че е на база предположения. Този извод не се споделя от въззивната инстанция, която счита, че в.лице, въз основа на материалите по делото, вкл. представена 4 от ответника преписка за щета, както именно му е било възложено и с Определението на РРС от 13.05.2024г., се е произнесъл по всички поставени му задачи обосновано и в рамките на своята компетентност.

При гореустановените процесуални факти и ангажирани по делото доказателства въззивната инстанция намира, че е налице нарушение на общия принцип да не се вреди другиму, и при настъпил деликт се дължи обезвреда.

Наличието на предпоставките по чл. 432 от КЗ обуславя ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество. Причинените имуществени вреди са в пряка причинно-следствена връзка с противоправно поведение, налице е застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите между деликвента и ответника – застраховател, отправена е към застрахователя писмена застрахователна претенция от увредения и застрахователят не е платил обезщетение. Претенцията следва да бъде уважена, съобразно заключението на приетата по делото експертиза – за сумата от 707,16 лева, а над нея – до претендирания размер от 800 лева – отхвърлена. Дължи се и законната лихва върху главницата, както е претендирана, от депозирането на исковата молба – 07.03.2024г., до окончателното изплащане.

С оглед изхода от спора, съобразно уважената част от претенцията ответното дружество дължи на ищеца разноски за първата инстанция в размер на 704 лева, а ищецът дължи на ответника съобразно отхвърлената част от иска деловодни разноски за първата инстанция в размер на 106 лева, или по компенсация ответното дружество дължи на ищеца разноски за първоинстанционното производство в размер на 598 лева.

На в.жалбоподател се дължат сторените пред настоящата инстанция съразмерно на уважената част от иска разноски в размер на 286 лева.