Решение № 14 от 29.01.2025, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Габрово, 29.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

ГАЛИНА КОСЕВА

Кремена Големанова при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело № 20244200500556 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на ответника «ЗК ЛЕВ ИНС»АД и насрещна въззивна жалба на ищеца Ц. К. С. срещу постановеното решение по гр.д. №1051/2023г. на РС-Севлиево.

Ответникът обжалва първоинстанционното решение в частта, с която на ищеца е присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер над 3500лв. до размер на 7500лв., ведно със законната лихва от 12.06.2023г. Жалбоподателят излага доводи за неправилно приложение на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетението, като счита, че присъденото е в завишен размер. Сочи за справедлив такъв сумата от 3500лв. Претендира първоинстанционното решение да бъэде отменено за присъденото обезщетение над този размер до размер на 7500лв. , ведно със законните последици.

От насрещната страна е депозиран писмен отговор , в който въззивната жалба на ответника е оспорена като неоснователна.

С насрещната въззивна жалба ищецът обжалва решението в неговата отхвърлителна част. Излага твърдения, че присъденото му обезщетение от 7500лв. е занижен. Оспорва и приетото съпричиняване. Претендира да бъде отменено първоинстанционното решение в отхвърлителната част и доприсъдена сумата от 12500лв.

1 като обезщетение за претърпените от процесното ПТП неимуществени вреди, ведно със законните последици.

В депозирания от ответника отговор на насрещната въззивна жалба са наведени доводи за нейната неоснователност.

Подадените от страните жалби са процесуално допустими.

С обжалваното решение по гр.д.№1051/2023г. на РС-Севлиево е уважен частично предявеният иск по чл.432,ал.1 КЗ като «Застрахователна компания Лев Инс“ АД е осъдена да заплати на ищеца Ц. К. С. сумата от 7500лв. , представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени физически болки и душевни страдания, в резултат на травматични увреждания, получени като пряка и непосредствена последица от пътно транспортно произшествие, настъпило на 03.08.2020 г. около 23:40 часа на път №3161 /гр. Севлиево – с. Д./, при км. 5+100, по вина на водача на лек автомобил ** застрахован при ответника по валидна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законна лихва от 12.06.2023 г. до окончателно изплащане на обезщетението. Искът е отхвърлен над уважената част от 7500 лв. до претендирания размер от 20 000 лв. и претенцията за лихва за периода от 03.08.2020 г. до 12.06.2023 г., като неоснователни.

Предмет на въззивно обжалване е размерът на присъденото обезщетение и приетото съпричиняване от пострадалия. Ответникът претендира ,че справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди от процесното ПТП е от 3500лв. при отчетения от първоинстанционния съд процент съпричиняване от пострадалия, а ищецът ,че обезщетението следва да бъде присъдено в претендирания размер от 20 000лв.

Счита, че няма категорични доказателства за наличието на твърдяното от ответника съпричиняване , като в експертизите няма посочен процент на съпричиняване и няма категорични доказателства за наличието на такова, а при евентуалност ,че следва да се вземе предвид обстоятелството, че е бил непълнолетен.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните му части.

От доказателствата по делото се установява, че на 03.08.2020г. е настъпило ПТП на път 3161 /гр. Севлиево - с. Д../, при км. 5+100, по вина на Г.Д.Н., който като водач на лек автомобил „**“, модел „**“, с ДКН № **, нарушил правилата за движение по пътищата чл. 21, ал. 1, п. 2-ри, предл. второ от ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство категория „В“ е забранено да превишава скоростта от 90 км/ч. за извън населено място", като управлявал посоченото моторно превозно средство със скорост от 156 км/ч. Ищецът е бил пътник в автомобила на предна дясна седалка.

От приетото в първоинстанционното производство заключение на допуснатата по делото СМЕ се установява, че получените от ищеца увреждания в резултат на настъпилото на 03.08.2020г. ПТП са разкъсно - контузни и порезни рани в областта на китката на лявата ръка и между палец и показалеца (1-ви и 2-ри пръст) на лявата ръка, както и над десния лакът на дясната китка; малка рана с навлязло чуждо тяло (фрагмент от стъкло) в областта на горна част на мишницата на дясната ръка ,които рани са оставили белези. Има клинично 2 поставена диагноза „мозъчно сътресение“, но без описани видими травми по главата и без неврологична симптоматика и по тази причина не може да се приеме за потвърдена по обективен начин диагноза; има видим в момента белег в дясната теменна област, който е възможно да е от процесния инцидент. Няма сърбани данни за загуба на съзнание. Има продължаващи субективни оплаквания от болки в кръста след натоварване и изтръпване на 4-ти и 5-ти пръсти на лявата ръка след напрежение на същите. Описаните травматични увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. По механизъм ,уврежданията във вид на рани, отговарят да са причинени при ПТП, при удар в стъклото на страничната дясна врата и счупване на стъклото , порязвания при излитане през счупеното стъкло/врата извън автомобила. Потвърждаване на контакт със стъклото е изваденият стъклен фрагмент от дясната ръка. Получените от ищеца наранявания са предизвикали интензивни болки , които постепенно намаляват до момента на зарастването.

По-продължителни са били болките от раната в горната част на дясната мишница и на гърба на лявата длан , раните са били по-дълбоки, като в първата е имало фрагмент от стъкло, обработени са по-късно. Посочва се, че по вид уврежданията не могат да се приемат като предизвикващи особени мъки и страдания. Проведено е консервативно лечение поради съмнението за мозъчно сътресение, включващо покой и медикаменти за няколко дни, както и препоръчване на покой за още една-две седмици, за да се избегне възможни усложнения или продължителни оплаквания. За външните наранявания е извършена първична обработка, последваща хирургична обработка със зашиване и отстраняване на стъклен фрагмент. Общо за нараняванията срокът на възстановяване е един месец, но за раната в горния край на дясната мишница срокът е около 40 дни. За оплакванията от болки в кръста , вещото лице е посочило ,че не са изяснени ,като в медицинската документация няма описание на травма в тази област, само оплаквания кратко след инцидента. Констатациите на вещото лице са ,че раните са напълно заздравели, с останали трайни белези, уплътнение в меките тъкани на гърба на лявата длан, над 4-та и 5-та кости на дланта, както и оплаквания от изтръпване на 4-ти и 5-ти пръсти при натоварване, като това не е изключено да се дължи на травмата от инцидента, но няма описание в медицинската документация и прегледи от специалист по повод такива оплаквания след инцидента. При извършения от вещото лице преглед на ищеца на 25.05.2024г. , съобщеното от пострадалия за инцидента е ,че е пътувал на предна дясна седалка в автомобила, без колан. От настъпилия удар в канавката и челно преобръщане няколко пъти, изхвръкнал през дясната странична врата. Наранил се от стъкла от вратата, има спомен за случилото се. След инцидента се оплаква от болки в кръста – срединно, горен лумбален сигмент, които се появяват след натоварване, оплаква се и от изтръпване на 4-ти и 5-ти пръсти на лявата ръка след напрежение. При извършения от вещото лице преглед е констатирано наличието на видими белези на дясната и лявата ръка и в дясната окосмена теменна област на главата /описани в заключението като местоположение и размери и онагледени със снимков материал/, както и болки по гърба на лявата китка – при опипване има леко уплътнение на 4 и 5 метакарпални кости към китката.

Заключението на експертизата е ,че няма описани травми, характерни за въздействие на предпазен колан по тялото и няма данни пострадалият да е бил с поставен предпазен 3 колан. Като потвърждение ,че е бил без поставен предпазен колан, вещото лице сочи обстоятелството, че е излетял от купето на автомобила.

Констатациите на СМЕ не са опровергани от останалите доказателства по делото .

Вещото лице ,при изготвянето й, е взело предвид както събраните доказателства, така и придобитите лични впечатления при извършения преглед на ищеца, и е дало своето заключение на база професионалния опит и знания , които притежава, предвид на което съдът приема заключението като обосновано и обективно.

От представената по делото медицинска документация се установява, че непосредствено след инцидента, за периода от 04.08.2020 до 06.08.2020г. ищецът е бил приет в Отделението по хирургия в МБАЛ-Габрово, с оплаквания от световъртеж и болки в кръста. Проведено е медикаментозно лечение. Като ход на заболяването е посочено, че главоболието и световъртежът постепенно намалeли. По-късно има извършени две оперативни интервенции. Едната - на 11.08.2020г., под локална анестезия, за почистване и зашиване раните на лявата китка. Втората – на 01.09.2020г., под локална анестезия, при която е отстранено парче от стъкло в областта на дясната ръка.

От показанията на свидетелите М.Р. и К.Р. – родители на ищеца, се установява, че са посетили мястото на произшествието , след като синът им се обадил ,че е катастрофирал.

Пристигнали преди линейката. Ищецът имал рани по главата и лицето, бил в кръв, целият бил в рани ,и по гърба. Линейката първо го закарала в болницата в Севлиево, там повърнал, д-р К. обяснил на майката, че има сътресение, бил изпратен в болницата в Габрово. След изписването от болницата в Габрово, посетили д-р К. в Севлиево, за да му промие раните.

Започнал да вдига температура, след това получил и гной между палеца и показалеца, където имало рани, оплакал се ,че го боли много ръката. Наложило се да потърсят лекарска помощ в гр.Велико Търново. Там на 11.08. били зашити раните от разкъсването на палеца и показалеца на лявата ръка . След това започнала да забира мишницата, оплаквал се ,че много го боли и на 01.09.2020г. отново го закарали във Велико Търново, където извадили стъкло . В началото, след като се прибрал от болницата, ищецът не можел сам да става от леглото, налагало се майка му да му помага и да го обслужва, спяла до него. Тогава бил с дълга коса, която след инцидента започнала да пада и установили ,че била срязана до скалпа и тогава започнал да плаче. След изписването от болницата в Габрово имал оплаквания от главоболие и световъртеж, препоръката на лекарите била да не стои на слънце. Синът им се променил след случилото се ,не можел да спи, страхувал се да пътува, сега сънува кошмари.

Започнал работа, но поради подуване и болки в ръката, както и оплакване от главозамайване, се наложило да потърси по-лека. На новата работа също се затруднява, защото е правостоящ, оплаква се и от ръката, взема обезболяващи. И към момента не е преодолял емоционално случилото се. Преди инцидента не е имал болки в кръста и каквито и да е оплаквания.

Свидетелката П. установява, че след катастрофата, за ищеца се е грижила неговата майка, той бил на легло и тя му помагала за всичко. Спяла до него и го обслужвала.

Постоянно имал главоболие. Свидетелката също е помагала, и баба му помагала. Имал рани 4 на главата, ръката ,мишницата, падала му косата, имал и много рани по гърба. Ищецът изпитвал страх да се вози или когато му се налагало да кара колата. Имал страх да заспи, хващал майки си за ръката, сънувал кошмари. Има оплаквания от болки в областта на ръката , кръста, когато върши тежка работа. Оплаква се и от болки в гърба и главоболие.

Установеното от свидетелите, като показанията на св.М.Р. и К.Р., ценени при условията на чл.172 ГПК, не се опровергава от останалите доказателства по делото, поради което няма основание техните показания да се приемат за необективни и пристрастни, като единствено относно твърденията ,че ищецът е имал и рани по лицето и гърба и че продължава да има субективни оплаквания от главоболие и световъртеж, не се подкрепят от останалите доказателства, като в тази част съдът не ги кредитира. Рани по лицето и гърба на ищеца не са описани в медицинската документация – в епикризата от МБАЛ-Габрово е вписано „глава без видими наранявания“, такива не са констатирани и от СМЕ, нито са заявявани при прегледи от ищеца . Относно твърденията на свидетелите, че ищецът продължава да има субективните оплаквания от главоболие и световъртеж , за такива не е съобщил при прегледа ,извършен от вещото лице, оплакванията са от болки в кръста и в лявата ръка.