Решение № 480 от 26.02.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 480 гр. Бургас, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20252120104493 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск по чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, чл.240, ал.1 и чл.99 от ЗЗД, предявен от ”АПС Бета България“ ЕООД, гр.София, против Д. А. К. от гр.Бургас.

Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника, въз основа на което е било образувано ч. гр. дело № 2639/2025г. на РС Бургас. По него е била издадена такава за сумата 400 лв., представляваща главница, дължима по Договор за потребителски кредит № 578198/04.11.2019г., сключен със “СтикКредит” АД, вземанията по който са били прехвърлени от последното на ”АПС Бета България“ ЕООД – с Договор за цесия от 22.03.2024г., ведно със законната лихва, считано от 11.04.2025г. до окон-чателното плащане, както и за деловодните разноски от 16.65 лв.

Твърди също, че заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради кое-то на заявителя е указано да предяви иск за вземанията си.

Моли Съдът да постанови реше-ние, с което да бъде признато за установено по отношение на К., че дължи горната су-ма. Претендира разноски.

Ответникът, чрез особения си представител – адв. И. И., оспорва претенцията, като излага съображения, че цесията не му е съобщена надлежно от “Стик-Кредит” АД, пора-ди което няма действие спрямо него, евентуално – възразява за погасяване на задълженията по вноските от погасителния план към процесния договор за кредит, с падеж – повече от пет години, преди датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по 1 чл.410 от ГПК, по давност. Моли Съдът да отхвърли иска.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По заявление на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника за исковата сума – по ч. гр. дело № 2639/2025г. на РС Бургас, приложено към настоя-щото.

Същата е връчена на К. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

Това обуславя наличието на правен интерес у ”АПС Бета България“ ЕООД от водене на предявения установителен иск.

Н а 04.11.2019г. между “Стик-Кредит” АД и К. е сключен Договор за потребител-ски кредит № 578198, по реда на ЗПФУР, по силата на който дружеството му е предоставило сумата от 400 лв. – при ГЛП от 36 % и ГПР в размер на 42.57 %, а той се е задължил да върне общо 450.82 лв. на шест месечни вноски – по погасителен план, в срок до 04.05.2019г.

В т.6.4 /чл.20/ от Договора е предвидено, че ако кредитополучателят не осигури в тридневен срок от сключването му уговореното в т.6.1-3 /чл.17-19/ обезпечение – поръчител, отговарящ на определени условия, или банкова гаранция, дължи на кредитодателя неустойка, която се начислява пропорционално към всяка вноска по кредита и е отразена в погасителния план.

Не се спори по делото, че ответникът не е успял да предостави в уговорения срок необходимото обезпечение и общият размер на задължението му е нараснал до 908.16 лв. – шест месечни вноски, всяка от по 151.36 лв.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.03.2024г. “Стик-Кредит” АД е прехвърлило на ищеца вземанията си по процесния Договор за потребителски кредит.

Договорът за цесия е валиден и е породил правно действие между страните по него.

Съгласно чл.99, ал.4 от ЗЗД, обаче, той има действие за длъжника от деня, в който прехвърлянето на вземането му е съобщено от предишния кредитор.

Безспорно е обстоятелството, че до момента на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК, както и на исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело, цесията не е съобщена от “Стик-Кредит” АД на К. – съобразно чл.99, ал.3 от ЗЗД, за да породи действие спрямо него – ал.4.

С исковата молба ищцовото дружество е представило нарочно уведомление до ответни-ка, както и пълномощно, с което цедентът го е упълномощил да му съобщи от негово име за цесията.

Предвид горното, следва да се приеме, че с получаването на преписи от книжата по делото чрез назначения му особен представител ответникът е бил надлежно уведомен за извършената цесия, съобразно разпоредбите на чл.99, ал.3 и 4 от ЗЗД – обстоятелство, което следва да бъде зачетено при постановяване на решението съгласно чл.235, ал.3 от ГПК и към нас-тоящия момент именно ищецът се явява негов кредитор.

2

Отпуснатият заем на ответника като физическо лице представлява предоставяне на финансова услуга, съобразно § 13, т.12 от ДР на ЗЗП, и той има качеството потребител, по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК и § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.

Предвид това следва да се приеме, че процесният договор е такъв за потребителски кре-дит, чиято правна регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 от същия – и в Закона за защита на потребителите.

Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, с договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено пла-щане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане . Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието му, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 от ЗПК. Разпоредбата на чл.22 от ЗПК, пък, предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес, за защита на икономически по-слабите участници в оборота, Съдът е задъл-жен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне, дори ако страната не се е позовала на нарушаването им.

При извършената служебна проверка, Съдът констатира, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен, съгласно чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.22, чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК, поради противоречие на закона, а именно – неточното посочване в него на ГПР, към който следва да се добави и т. нар. “неустойка“ при липсата на обезпечение по т.6.1-4 – чл.17-20, включена в погасителния план и имаща характер на скрита възнагради-телна лихва, т. е., в случая се касае за използване на конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по кредита – в този смисъл Определение № 60451 от 03.06.2021г. по гр. дело № 850/2021г. на ВКС, ГК – III г. о., и Решението от 21.03.2024г. по дело № C‑714/22 на СЕС.

Последиците от обявяването на тази недействителност са регламентирани в разпоредбата на чл.23 от ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи връщането само на чистата стой-ност на кредита, но не и на лихва или други разходи по него, в случая само на главницата от 400 лв.

При негова доказателствена тежест, ответникът не е ангажирал доказателства да е заплатил на ищеца горната сума, както и да е извършил други плащания по договора за кредит.

Основателно, обаче, е възражението на особения му представител за погасяване на част от задължението по давност, съгласно чл.110 от ЗЗД, а именно – за вноските, с падеж – повече от пет години, преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълне-ние по чл.410 от ГПК в съда – 11.04.2025г., както следва: 1. 31.36 лв. с падеж 04.12.2019г., 2. 40.77 лв. с падеж 04.01.2020г., 3. 53 лв. с падеж 04.02.2020г., 4. 68.90 лв. с падеж 04.03.2020г. и 5. 89.57 лв. с падеж 04.04.2020г., общо 283.60 лв.

Претенцията е основателна и следва да бъде уважена само за 6-та вноска с падеж 04.05.

3

2020г. от 116.40 лв. За разликата над тази сума – до пълния предявен размер от 400 лв., искът следва да се отхвърли, поради погасяване на вземането по давност.

Върху главницата се дължи законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане.

На ищцовото дружество следва да се присъдят направените в заповедното и настоящото производства разноски, съразмерно с уважената част от иска, а именно – общо 14.55 лв. за ДТ и 58.20 лв. за възнаграждение на особения представител на ответника, както и юрискон-султски възнаграждения в общ размер от 20 евро.

Всички суми в лева следва да се превалутират в евро в диспозитива на решението.

По изложените съображения, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Динко А. К., с ЕГН: **********, гр.Бургас, ***че същият дължи на ”АПС Бета България“ ЕООД, с ЕИК: 203374133, седалище и адрес на управление: гр.София, район ”Триадица”, бул.”България“ № 81В, сумата 59.51 евро /116.40 лв./, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 578198/04.11.2019г., сключен по реда на ЗПФУР със “Стик-Кредит” АД, вземанията по който са били прехвърлени от последното на дружеството – с Договор за цесия от 22.03.2024г., ведно със законната лихва, считано от 11.04.2025г. до окончателното плащане, и за която е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 2639/2025г. на РС Бургас, като за разликата над нея до пълния предявен размер от 204.52 евро /400 лв./ ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, чл.240, ал.1 и чл.99 от ЗЗД, поради погасяване на вземането по давност.

ОСЪЖДА Д. А. К. да заплати на “АПС Бета България“ ЕООД напра-вените в заповедното и в настоящото производства разноски – общо 7.44 евро за ДТ и 29.76 евро за възнаграждение на особения представител, както и юрисконсултски възнаграждения в общ размер от 20 евро.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас – в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4