Решение № 403 от 06.08.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 403 гр. София, 06.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка при участието на секретаря Мария Г. Минова като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело № 20261001000140 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и следв. от ГПК.

С Решение № 1707/02.12.2025год., постановено по т.д.№ 2407/2024год. на СГС по иск ,предявен от „ Аджибадем Сити Клиник Университетска многопрофилна болница за активно лечение „ ЕАД по чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД е осъдена Национална здравно осигурителна каса да заплати на ищеца следните суми : По договор

№ 222513/23.05.2018год. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки- и по договор № 22-7005/23.05.2018год. за извършване на амбулаторни процедури:

289 593.51лева,представляваща цената на приложените лекарствени продукти по фактури № 0000003043/19.12.2019год. за амбулаторни процедури за периода от 01.10.2019год.31.10.2019год., 161 367.14 лева,представляваща законна лихва за забава върху главницата с размер на 289 593.51 лева за периода за забава от 31.12.2029 год.- 0.12.2024год., 206 654.26 лева,представляваща цената на приложени лекарствени продукти по фактура № 0000003059/16.01. 2020год. за амбулаторни процедури за периода от 01.11.2019 год.30.11.2019год., както и сумата от 115 151.78 лева,представляваща законна лихва за забава върху главницата в размер на 206 654.26 лева за периода от 31.12.2029год. до 01.12.2024год., ведно със законната лихва върху всяка една от главниците , считано от датата на предявяване на иска- 02.12.2024год. до окончателното и изплащане и сумата от 45 943.25 лева , разноски по делото.

С Определение № 115/09.01.2026год. е оставено без уважение искането на „Аджибадем Сити Клиник Университетска многопрофилна болница за активно лечение „ ЕАД по чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от НЗОК , в която се излагат доводи за неговата неправилност и необоснованост. Като спорен по делото се сочи 1 въпроса дали претендираното от НОЗК вземане е безспорно доказано и дали са взети предвид от първоинстанционния съд всички относими за спора обстоятелства Твърди се, че направения от първоинстанционния съд извод за неизпълнение на задължението на НЗОК да заплати лекарствени продукти, предназначени за лечение на злокачествени заболявания в условията на болнична медицинска помощ, които се заплащат и отчитат извън стойността на оказаните медицински услуги и амбулаторни процедури се основава на приетите по делото съдебни експертизи , които макар и да не били оспорени , не следвало да се приемат безрезервно, а с оглед всички събрани по делото доказателства. По този начин първоинстанционният съд бил игнорирал възраженията на НЗОК относно начина , по който са отчетени дейностите и че лекарствата , за които се претендира заплащане ,не съответстват на вложените в медицинските дейности за всяка ИЗ в параметрите определени от клиничната онкологична комисия към лечебното заведение. Поддържа се , че липсва основание претендираната от ищеца сума да се заплаща от обществените средства, а именно от бюджета на НЗОК, тъй като претендираните от него суми се формирали от превишени дози на лекарствените продукти.Твърди се ,че дори и да се приемело ,че техническият проблем във връзка с използваната система за отчитане да е бил пречка за това отчитане, то задължението на ищеца за отчитане не било договорно, а законово задължение. Сочи се , че ищецът е неизправна страна по актуализиране на информационната си система и за периода на актуализиране , не е могъл да предприеме правилно отчитане на лекарствените продукти.

По изложените доводи се прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново , с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. При уважаване на въззивната жалба се претендират разноски.

В подаден от „ Аджибадем Сити Клиник Университетска многопрофилна болница за активно лечение „ ЕАД писмен отговор се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба. Като правилен се сочи извода на първоинстанционния съд, че НЗОК дължи заплащане на претендираните суми на основание сключените между тях договори за извършване на амбулаторни процедури и за оказване на болнична помощ по клинични пътеки. Задължението за заплащане на противотуморните лекарства се извеждало и от тълкуване на нормите на чл.45, ал.1 от ЗЗО и чл.330 от НРД за 2018год. и допълнително от 332 от НРД от 2018год. Твърди се ,че изводите на първоинстанционният съд са направени въз основа на приети неоспорени съдебни експертизи , изготвени и изслушани по делото и при липса на други доказателства, които да опровергават направените в тях констатации.

Като установена по делото се сочи и причината , поради което през периода 10.2019год.11.2019год. ищецът не е могъл да отчита приложените лекарствени продукти спрямо изискванията на НЗОК , а именно актуализиране на софтуерния продукт на НЗОК.

По изложените доводи се прави искане за потвърждаване на решението като правилно и обосновано. При отхвърляне на жалбата се претендират разноски.

Срещу Определение № 115/09.01.2026год. е подадена частна жалба от „Аджибадем Сити Клиник Университетска многопрофилна болница за активно лечение „ ЕАД , с доводи за неговата неправилност. Твърди се ,че първоинстанционният съд бил присъдил с решението разноски в полза на ищеца в занижен размер ,въпреки че исковите претенции били уважени изцяло, а претендираното за присъждане адвокатско възнаграждение не било прекомерно.Въпреки това съдът не бил уважил искането по чл. 248 от ГПК при наличие на всички предпоставки за това, поради което прави искане за отмяна на определението и уважаване на искането по чл. 248 от ГПК ,така ,както е заявено.

В подаден писмен отговор от НЗОК частната жалба се определя за неоснователна и по изложените в него доводи се прави искане за отхвърлянето й.

Във въззивната жалба е направено доказателствено искане, по което въззивният съд се е произнесъл с Определение № 221/27.03.2026год. като го е оставил без уважение.

В с.з. страните подкрепят изложените от тях доводи и правят искане за присъждане на разноски във въззивното производство. НЗОК прави възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК 2 относно претендираното за присъждане от противната страна адвокатско възнаграждение.

Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл. 235 от ГПК във вр. с чл. 269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

В производството пред първоинстанционния съд е ищецът е претендирал за заплащане от НЗОК на следните суми по сключени между тях два договора, а именно : по Договор № 22-2513/23.05.2018год. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки-:

24 476.04 лева, представляваща цената на приложени незаплатени лекарствени продукти за периода от 01.10.2019год.- 31.10.2019год. и 13 638.53 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата в размер на 24 476.04лева за периода от 31.12.2019год.01.12.2024год. и по Договор № 22-7005/23.05.2018год. за извършване на амбулаторни процедури- 289 593.51лева,представляваща цената на приложените лекарствени продукти за периода от 01.10.2019год.-31.10.2019год., 161 367.14 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата с размер на 289 593.51 лева за периода за забава от 31.12.2029 год.0.12.2024год., 206 654.26 лева,представляваща цената на приложени лекарствени продукти за периода от 01.11.2019 год.- 30.11.2019год., както и сумата от 115 151.78 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата в размер на 206 654.26 лева за периода от 31.12.2029год. до 01.12.2024год., ведно със законната лихва върху всяка една от главниците , считано от датата на предявяване на иска- 02.12.2024год. до окончателното й изплащане.

Ищецът е твърдял ,че процесните суми са му дължими тъй като е приложил през процесния период- м.10.2019год.-м. 11.2019год. в основното лечение на своите здравноосигурени пациенти със злокачествени солидни тумори и хематологични заболявания противотуморни лекарствени продукти, които са били отпуснати и отчетени по предвидения за това ред , но не са му били заплатени от НЗОК.

На твърденията на ищеца ответникът е противопоставил възражения , че претендираните суми са недължими , тъй като отчетените от лечебното заведение лекарствени продукти надхвърлят утвърдените такива в протоколите за онкологичните комисии , съответно от ЦУ на НЗОК. .Чрез процесните договори възложителят – НЗОК се бил задължил да закупи определен обем престации от изпълнителя и не била длъжна да закупи по-голям или неограничен обем лекарствени продукти, над утвърдените стойности в протоколите на онкологичните комисии. С писмо от 27.09.2019год. НЗОК била уведомила с всички свои договорни партньори, включително и ищцовото лечебно заведение относно новите изисквания за попълване на „ Протокол за лекарствено лечение по хематология“, с която цел били изготвени указания за попълване на протокола и във връзка с това били уведомени за публикуван в портала на НЗОК в рубрика „ За болници“ „ Софтуер“ документ „ Препоръки към БИС/Болнична информационна система/, които съдържал тези препоръки.Тази публикуваната информация била нужна на разработчиците на болничния софтуер и включвала изискване за мерните единици на дозите на лекарствените продукти, тоест изисквало се приложеното количество лекарствени продукти за дадено АТС за съответен ден на прилагане да не надвишава количеството лекарствен продукт в поле „ индивидуална доза“ от протоколите. В случай ,че отчетеното количество на приложеното лекарство надвишава тези дози, лекарствата се отхвърляли от системата. Така за процесния период било налице несъответствие между количеството лекарствен продукт в поле „ индивидуална доза“ от протокола за зададеното АТС и общото приложено количество лекарствени продукти за това АТС за съответния ден или било налице превишаване на отчетената индивидуална доза в сравнение с тази по протоколите,поради което тяхното заплащане не било дължимо.

Ответникът е противопоставил и възражение за погасяване на процесните вземания по давност. Същите съставлявали стойността на превишени дози на лекарствените продукти за медицинска дейност за периода от м.10.2019год. –м.ноември 2019год. и се погасявали с 3 тригодишния давностен срок по чл.111, б“ В“ от ЗЗД.

В ДИМ ищецът е изложил доводи за неоснователност на възраженията на ответника. Посочил е ,че приложените от него през процесния период лекарствени продукти не са отчетени съгласно последните изисквания на НЗОК поради наличие на технически проблем и неточности в системата за отчитане и че едва след отстраняването на този проблем, след 01.02.2020год., НЗОК е обезпечила възможността за реално прилагане на променените изисквания за отчитане на лекарствените продукти. Отделно от това не било налице сключено между страните допълнително споразумение относно новия начин на отчитане на приложените лекарствени продукти, а това било станало едностранно от страна на НЗОК, което било доведено до знанието на ищеца 3 дни преди да започне да се прилага.

Въведените с писмо от 27.09.2019год. нови изисквания не били съобразени с реалната възможност лечебните заведения да отчитат приложените лекарствени продукти по новия актуален ред. Оспорва възражението за погасяване на процесните вземания по давност.

От представените пред първоинстанционния съд писмени доказателства се установява ,че на основание чл.59, ал.1 от ЗЗО и в съответствие с националния рамков договор за медицински дейности между ВЗОК и БЛС за 2018год. страните са сключили Договор за № 22-7005/23.05.2018год. за извършване на амбулаторни процедури ,по силата на който ищцовото лечебно заведение се е задължило да оказва на описаните лица медицински дейности по приложение № 7 към чл.1 от Наредба № 3 от 2018год. за определяне на пакета от здравни дейности,гарантиран от бюджета на НЗОК и посочени в приложение № 18 а „ Амбулаторни процедури“ на НРД за медицински дейности за 2018год.,така ,както са описани в табличен вид като съгласно чл. 1, ал. 2 от договора възложителят се е задължил да заплаща дейностите съгласно глава 19, раздел VI, VIII и IX от НРД за медицински дейности за 2018год. В чл. 26 от договора е уговорено, че възложителят заплаща на изпълнителя договорената по чл. 1, ал. 1, извършена и отчетена от изпълнителя медицинска дейност по АПр , вложените при изпълнение на определени АПр медицински изделия по списъка по чл. 13, т.2 от Наредба № 10 от 2009год. и лекарствени продукти за лечение на онкологични заболявания по чл.322 от НРД за медицински дейности за 2018год. В чл. 26, ал.3 е договорено ,че лекарствените продукти се заплащат при условията и по реда на Наредба № 10 от 2009год.В чл. 27 от договора са посочени цените за заплащане на всяка една от възложените АПр, съгласно НРД за медицинските дейности за 2018год., а в чл. 28 и 28 от договора- приложимият диагностично-лечебен алгоритъм приложим за всяка една от дейностите и цени при хоспитализация на пациент по АПр.