Решение № 858 от 17.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 858 гр. Пловдив, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20245330201320 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 36-0001810/12.01.2024г. на Директор на Регионална Дирекция "Автомобилна Администрация" – Пловдив, с което на Б. Й. А., ЕГН: **********, от ***, *** на осн. чл.175, ал.1, т.4 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 150 /сто и петдесет/ лв. и лишаване от право на управление на моторно превозно средство за срок от четири месеца за нарушение по чл.103, пр.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят, в жалбата си, депозирана от процесуалния му представител, излага аргументи за незаконосъобразност и необоснованост на издаденото наказателно постановление /НП/, тъй като фактическата обстановка не отговаряла на описаната – твърди се, че жалбоподателят не бил разбрал за подадения сигнал. Сочи още, че НП не съдържало конкретизация на начина по който следвало да бъде спрян нарушителя; звуковия и светлинния сигнал не били начини за спиране и прави искане за неговата отмяна.

Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява, а се представлява от процесуалния му 1 представител, който поддържа жалбата и в случай на алтернативност, моли за намаляване на наказанието.

Въззиваемата страна Директор на Регионална Дирекция "Автомобилна Администрация" – Пловдив, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. В писмено становище потвърждава издаденото НП като съобразено с материалните и процесуалните правила. Алтернативно, при уважаване на жалбата, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и претендира намаляването му до нормативно определения минимален размер.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 18.12.2023г. на околовръстен път Е56, на разклона за с.Скутаре в посока на движение ***, жалбоподателят Б. А. управлявал МПС „ФОРД ТРАНЗИТ“ с рег. № *** от категория М2 собственост на „***“ ЕООД с ЕИК:***, като извършвал превоз на пътници по редовна градска автобусна линия №8 на територията на Република България, със заверено копие на лиценз № ********** издаден на превозвача „***“ ООД, пътен лист № 25322/18.12.2023 г. и маршрутно разписание за допълнителна автобусна линия №8. При подаден сигнал за спиране на МПС-то с цел извършване на крайпътна проверка, жалбоподателят, като водач на моторното превозно средство не спрял на посоченото място (най-вдясно на пътното платно) и предприел маневра за заобикаляне на служебния автомобил на ИА „Автомобилна администрация“, като продължил движението си в посока с.

Войводиново.

В превозното средство, управлявано от жалбоподателя, пътували св.Т. В.

Й. и негов колега, и двамата инспектори по приходите в ЦУ на НАП, с цел извършване на проверка на превозното средство. В хода на проверката, водачът на превозното средство бил помолен неколкократно от проверяващите да предостави необходимите за проверката документи, като последният категорично отказвал. По тази причина св. Й. потърсил съдействие на телефон 112 като му било оказано такова от служители на ИА „Автомобилна администрация“, а впоследствие и от служители на 3-то РПУ на МВР – гр.

Пловдив.

2

За така констатираното в хода на проверката, св.Т. Д. Д., на длъжност инспектор към РД „АА“ Пловдив, съставил Акт за установяване на административно нарушение бланков № 00455/18.12.2023 г. за извършено от Б. Й. А., нарушение на чл. 103, пр.1 от ЗДвП който бил подписан от жалбоподателя с отбелязване, че има възражения, които ще изложи допълнително. Такива не били направени и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление № 36-0001810/12.01.2024г., с което на жалбоподателя е наложена на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 150 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от четири месеца, за нарушение на чл.103, пр.1 от ЗДвП.

В хода на съдебното производство в качеството на свидетели бяха разпитани актосъставителят Т. Д. Д. и Т. В. Й. – ***.

От показанията на св.Т. Д. Д. се установява, че е съставил АУАН срещу жалбоподателя. На спешен телефон 112 бил получен сигнал от служители на НАП – Пловдив и екип на РД „АА“ бил изпратен на последната спирка в с.Маноле на редовна автобусна линия № 8, за да бъде спрян водачът, който управлявал. От показанията на св.Д. се установява, че многократно подавал сигнал със „стоп-палка“ на водача, но същият не спирал, а се насочвал в други посоки, като предприемал действия, с които застрашавал другите хора.

Обяснява, че били получени няколко сигнала от тел. 112 от служители на НАП, в които се твърдяло, че водачът заключил вратите, отказвал да спре МПС-то, както и че проявява агресия. Св. Д. заявява, че през цялото време автомобилът бил следван от тях и неколкократно изпреварван, като няколко пъти успял да доближи водача, на който се представил и му е обяснявал за какво го спират. Същият не се подчинил, като през цялото време държал вратите заключени, с пътуващи пътници вътре. След неколкократни опити да спрат автомобила, св. Д. с обаждане на тел. 112 поискал съдействие от органите на МВР, които го спрели след като преминал ЖП прелеза на „Брезовско шосе“.

От свидетелските показания на свидетелят Т. В. Й. се установява, че на 18.12.2023г. той и колегата му, инспектори по приходите в ЦУ на НАП, извършвали проверка на превозно средство, движещо се по маршрутна линия № 8. В хода на проверката, водачът на превозното средство бил помолен 3 неколкократно да предостави и попълни необходимите за проверката документи, като последният категорично отказвал. По тази причина св. Й. потърсил съдействие на телефон 112 като на крайна спирка в с. Маноле бил паркиран служебен автомобил на ИА „Автомобилна администрация“ с двама инспектори, които подали сигнал стоп-палка, на който водачът не се подчинил и увеличил скоростта, с която шофирал. Св. Й. заявява, че въпреки многобройните неуспешни опити на служителите на ИА „Автомобилна администрация“ да спрат водача на транспортното средство с подаден от тях сигнал „стоп-палка“, през цялото време на преследването служебният автомобил на ИА „Автомобилна администрация“ се движел зад него и подавал звукови и светлинни сигнали за спиране. Водачът на МПС отказвал да спре, за да слязат пътниците в него и шофирал с много висока скорост.

Спрян бил от служители на Трето РУ след като преминал ЖП прелеза на ул.

„Брезовско шосе“ в ***.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Д. и Й. като обективни и последователни, кореспондиращи помежду си, както и с приетите по делото писмени доказателства.

При така изложената по делото фактическа обстановка Съдът намира следното от правна страна:

В настоящето производство са налице категорични и безспорни доказателства затова, че на посочените в НП дата и място, Б. Й. А. е управлявал МПС „ФОРД ТРАНЗИТ“ с рег. № *** от категория М2, собственост на „***“ ЕООД. Събраните необорени и кореспондиращи си гласни доказателства убедително сочат, че при управлението на горепосочения автомобил водачът А. е осъществил формално нарушение на чл. 103 от ЗДвП, според чиято разпоредба при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Съгласно трайната съдебна практика, за да е осъществен съставът на чл. 103 от ЗДвП, сигналът, подаден от контролния орган, следва да бъде по един от лимитативно изброените в чл. 207 ППЗДвП начини.

В процесния случай нарушението се доказва по абсолютно категоричен начин от кореспондиращите си показания на свидетелите Д. и Й., според които на водача А. бил подаден напълно ясен за възприемане сигнал със "стоп" палка 4

/изрично посочена в чл. 207 ППЗДвП/ от служители на ИА „Автомобилна администрация“. Също така в продължение на няколко километра, преследвайки го със служебния си автомобил, се опитвали многократно да го спрат, като освен сигнал със "стоп"- палка, са подавали звуков и светлинен сигнал, включително са изпреварвали шофираното от А. моторното превозно средство и са възприели, че той е наясно с указанията им. Въпреки това същият увеличавал скоростта, с което застрашил живота на превозваните от него пътници, както и на останалите участници в движението на пътя. Нещо повече, въпреки легитимацията на служителя от ИА „Автомобилна администрация“, А. не само, че не се подчинил, но и проявил агресия държейки вратите заключени, като отказвал да пусне пътниците да слязат. По тази причина на служителите на ИА „Автомобилна администрация“ се наложило да вземат драстични мерки като поискат съдействие от органите на МВР, които, за да спрат водача на моторното превозно средство били спрели движението след ЖП прелеза на ул. „Брезовско шосе“.

Несъстоятелни, опровергани и несериозни са изтъкнатите от жалбоподателя доводи, че не бил възприел подадения му знак за спиране.

Цялата поредица от опити на екипа на ИА „Автомобилна администрация“ да спре автомобила, управляван от А., по законовия за това начин, наравно с крайно нелогичните действия на жалбоподателя и явните му опити (включително опасни за здравето на другите участници в движението) да избегне проверката в своята съвкупност са явна индикация, че водачът А. е възприел недвусмислено сигнала от полицейските служители, както и недвусмислено е възприел, че той се отнася за него, но вместо да се подчини и изпълни задълженията си по чл. 103 от ЗДвП, е предприел допълнителни целенасочени и упорити действия по осуетяване на евентуална проверка. Ето защо Съдът намира, че административното нарушение е извършено виновно от страна на А. при форма на вината пряк умисъл.

Описаното от фактическа страна отговаря на състава на нарушението по чл. 103, предл. 1 от ЗДвП, за което е съставен АУАН и издадено НП. Съгласно посочената разпоредба, при подаден сигнал за спиране от контролните органи, водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Жалбоподателят не е изпълнил вмененото му с разпоредбата задължение, с което е извършил административното нарушение, което е установено и доказано по несъмнен 5 начин.

При определяне на размера на наложеното наказание глоба и на срока на наложеното наказание лишаване от право да управлява

МПС, административнонаказващият орган /АНО/ е съобразил разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗАНН, съгласно която при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В настоящият случай, АНО правилно е определил наказанията в посочения им размер, като са отчетени множеството отегчаващи вината обстоятелства.

На посоченото нарушение съответства правилно приложената от АНО специална санкционна разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП (предвиждаща лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв.), като, Съдът счита, че налагането на двете кумулативни наказания: глоба в размер на 150 лева и лишаване от право да управлява МПС в предвиден от законодателя размер – четири месеца, се явяват правилни, законосъобразни и съответни на тежестта на нарушението.

Съдът намира тези завишени размери на наказанието за напълно адекватни, предвид наличието на множество отегчаващи вината обстоятелства: самото нарушение е извършено с подчертана упоритост и арогантност, както и с действия, които са застрашили здравето и живота на пътниците, както и на участниците в движението на пътя, включително и екипа от служители на ИА „Автомобилна администрация“, опитали се да спрат жалбоподателя А. в хода на преследването.