Присъда № 6 от 08.11.2022, Районен съд - Бяла

Мотиви към Присъда № 6 от 03.11.2022г. по НОХД № 104/20 22г. по описа на Районен съд – Бяла

Районна прокуратура – Русе, ТО – Бяла, е внесла обвинителен акт срещу Д. С. Р. от гр.Русе, за това, че на 13.05.2016г. в с.Ц., обл.Р., в качеството си на общопрактикуващ лекар, регистрирана в Регионална Здравна инспекция – Русе с УИН № ......, снабдила лицето Д. Х.

А., ЕГН ********** от с.Ц., обл.Р., с лъжливи свидетелства за състоянието на здравето му – Удостоверение № ./13.05.2016г. за здравословното състояние на водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС – Приложение № 3 към чл.9, ал.1 от Наредба № 3/11.05.2011г. за изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни средства и условията и реда за извършване на медицинските прегледи за установяване на физическата годност за водачите от различните категории на МЗ и Карта за оценка на физическата годност на водач/кандидат за придобиване на свидетелство/правоспособност за управление на МПС издадено на 13.05.2016г. – Приложение № 4 към чл.9, ал.1 от Наредба № 3/11.05.2011г. за изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни средства и условията и реда за извършване на медицинските прегледи за установяване на физическата годност за водачите от различните категории на МЗ, като удостоверила, че Д. Х. А. е клинично здрав и физически годен за придобиване на свидетелство/правоспособност за управление на МПС, когато не действа като длъжностно лице - престъпление чл.312, ал.1 от НК.

В съдебно заседание, представителя на РП – Русе поддържа обвинението и пледира за освобождаване на подсъдимата от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 1 000лв.

Подсъдимата Р. не се признава за виновна и иска да бъде оправдана по така повдигнатото ѝ обвинение.

След като се запознах с материалите по делото, установих следната фактическа обстановка:

Подсъдимата Д. С. Р. е родена на ......г. в с.Г., обл.Б. живуща в гр.Р. ул.“Д.-К.“ № ., вх.. ет.. ап.., българска гражданка, с висше образование, вдовица, неосъждана, общопрактикуващ лекар, ЕГН **********.

Подсъдимата Р. работила като лекар от 1979г. В края на 2006г. сключила индивидуален договор с РЗОК и регистрирала в РЦЗ – Русе лечебно заведение – „Амбулатория за първична извънболнична медицинска помощ д-р Д. Р.“ ЕООД, с рег.№ **********, с местоположение с.Ц., обл.Р., а от 2013г. били вписани като адреси и с.П. и с.М., обл.Р.. След регистрацията в РЦЗ – Русе, подсъдимата записала пациентската си листа и започнала да обслужва пациентите си, като им оказвала медицинска помощ от основния пакет медицински дейности гарантирани от бюджета на НЗОК. В качеството си на лекуващ лекар, тя извършвала медицински прегледи, консултации, назначавала медико-диагностични изследвания, извършвала експертиза на временната неработоспособност и издавала болнични листи. Съгласно чл.23 от Договор № 180100/13.02.2016г. за оказване на ПИМП с РЗОК – Русе и чл.101 от Закона за здравето, тя била длъжна да осъществява и дейностите свързани с медицинската експертиза на здравноосигурените лица, както и да води необходимата документация по Наредбата за медицинската експертиза. В изпълнение на тези задължения, подсъдимата подготвяла хората с увреждания за явяване пред комисиите на ТЕЛК, изготвяла нужните медицински документи и издавала направления, а след освидетелстване/преосвидетелстване на лицата, поемала наблюдението и лечението им в амбулаторни и домашни условия, в съответствие с Наредбата.

През 2001г. св. А. проявил симптомите на хередодегенеративно заболяване на нервно-мускулния апарат „Неврална мускулна атрофия“. Тъй като заболяването било в средно тежка форма, обуславяла трайно ограничена възможност за социална адаптация и 1 било включено в тежките хронични заболявания в Списък към Приложение № 5, чл.2, т.7, подт.16 от Наредба № 19/2000г. за експертиза на инвалидността при деца под 16г. възраст, с Експертно решение № 20/06.02.2003г. на РЕЛКК към МБАЛ – Русе, считано от 29.07.2002г., св. А. бил освидетелстван, с оценка на инвалидност 80% трайна неработоспособност, със срок на инвалидността до 01.02.2004г., с диагноза „Неврална мускулна атрофия“. Съгласно експертното решение, св. А. бил със слабост предимно в долните крайници с прогресивно влошаване на походката. Диагнозата била доказана след консулт от невролог и ЕМГ изследване. С Експертно решение № 912/25.02.2004г. и № 886/02.03.2006г. св. А. бил преосвидетелстван с диагноза „Неврална мускулна атрофия. Атрофия средно тежка степен“.

На 28.12.2006г. подсъдимата Р. вписала св. А. в пациентската си листа и започнала да му оказва медицинска помощ. Във връзка с писмо на ТЕЛК – I състав, съгласно което на 24.02.2009г. св. А. трябвало да се яви за преосвидетелстване, последният трябвало да представи пред комисията необходимите за това документи. Тъй като подсъдимата познавала пациента си и историята на заболяването му, в изпълнение на служебните си задължения, тя подготвила всички необходими документи за явяването му пред ТЕЛК, вкл. и етапна епикриза. В нея същата посочила, че се касае за пациент, който от детска възраст бил с оплаквания от слабост в долните крайници при физическо натоварване и бил с поставена диагноза „Неврална мускулна атрофия“, с болки в лумбалната област и по целия гръб от дълго време, скованост засилваща се във времето. Провеждал амбулаторно, балнеосанитарно стационарно лечение без съществен ефект, с „Деформации на двете ходила – пес еквиноварус. Походка – степажна. В Ромберг е нестабилен“. След явяване пред ТЕЛК, с решение № 715/035/24.02.2009г., св. А. бил преосвидетелстван с оценка на работоспособността 72%, със срок на инвалидност до 01.02.2011г., с водеща диагноза „Други миопатии“, общо заболяване „Неврална мускулна атрофия средна тежка степен. Пес екскаватус билатералис“, при противопоказни условия на труд: прекомерно физическо натоварване на крайниците. Тази процедура била повторена през месец декември 2010г., като с Експертно решение № 2388/207/13.12.2010г. св. А. отново бил преосвидетелстван за срок от три години – до 01.12.2013г.Съгласно анамнезата на експертното решение, през изтеклия период св. А. провеждал амбулаторно лечение от личен лекар и невролог д-р Дякова и доц. Търнев в неврологична клиника Александровска болница, въпреки това походката била влошена и имало болки в лумбалната област и по целия гръбнак. Във връзка с писмо на ТЕЛК, съгласно което св. А. следвало да се яви за преосвидетелстване на 12.02.2014г., подсъдимата извършила всички необходими действия за окомплектоване на документите

- консултации с лекар-специалист, назначила медико-диагностични изследвания и изготвила Етапна епикриза от 06.02.2014г. В нея, последната описала в последователност извършените прегледи и установените диагнози. В анамнезата посочила, че същият от около 11 години бил със слабост в долните крайници с прогресиращо влошаване на походката, като било установено заболяването „неврално мускулна атрофия“, генетично обременен, тъй като майката страдала от същото заболяване. Провеждала амбулаторно лечение и рехабилитация, консултирала го с невролог, лечението му било Милгамма и НПВП – перорално и инжекционно. Въз основа на подготвената от подсъдимата медицинска документация с Експертно решение № 510/021/12.02.2014г. св. А. бил преосвидетелстван с 72% трайна неработоспособност със срок от три години – до 01.02.2017г., с приложения към решението; амбулаторни листи, консулти и етапна епикриза от личния лекар.

През месец май 2016г., макар че страдал от тежко наследствено неврологично заболяване, което не подлежало на излекуване, бил с прогресираща дистална мускулна слабост и атрофия на долните крайници, св. А. решил да поднови свидетелството си за управление на моторно превозно средство, като за целта посетил личния си лекар – подсъдимата Р.. Въпреки че същата му била личен лекар от 28.12.2006г., и освен медицинската помощ, която му предоставяла, периодично през 2 години подготвяла цялата необходима медицинска документация за явяването му пред ТЕЛК и в този смисъл била запозната със здравословното му състояние, на 13.05.2016г. в с.Ц., подсъдимата снабдила св.

А. с лъжливи свидетелства за състоянието му – Удостоверение № 11677/13.05.2016г. за 2 здравословното състояние на водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС, в което посочила в реквизитите „Анамнестични данни; няма оплаквания“, „Регистрирани заболявания: няма“ и „Неврологичен статус: кл.здрав“, и Карта за оценка на физическата годност на водач/кандидат за придобиване на свидетелство/правоспособност за управление на МПС издадено на 13.05.2016г., в което удостоверила, че същият отговаря на изискванията за физическа годност към водачите на МПС от категория „В“. След като се снабдил с тези документи с невярно съдържание, на 20.05.2016г. св. А. съзнателно се ползвал от същите, като ги представил пред служители на РУ – Бяла за подновяване на СУМПС. Въз основа на тях на 26.05.2016г. било издадено СУМПС № ....... и контролен талон № ........ С Определение № 10 от 30.03.2022г. по НОХД № 64/2022г. по описа на Районен съд – Бяла било одобрено споразумение по отношение на св. А. за извършено от него престъпление по чл.316 вр. с чл.312, ал.1 от НК.

От назначената по делото съдебно-почеркова експертиза се установява, че подписите положени от името на подсъдимата Р. в инкриминираните документи съответстват на втория /съкратен/ вариант на подписа на подсъдимата. Поради малкия по обем сравнителен материал от втория вариант на подписа на подсъдимата, както и че документите носители на този вариант били копия, не можело да се даде категоричен отговор, поради което заключението е в смисъл, че подписите вероятно са изпълнени от подсъдимата Р.. По отношение ръкописния текст положен в инкриминираните документи, заключението сочи, че същият не е изпълнен от подсъдимата Р..

От заключението на извършената допълнителна тройна съдебно-почеркова експертиза се установява, че подписите положени в инкриминираните документи са положени от подсъдимата Р.. Ръкописния текст в същите документи бил изпълнен от К. Т.

К..

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и показанията на разпитаните по делото свидетели.

От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че на инкриминираната дата подсъдимата Р. снабдила св. А. с лъжливи свидетелства за състоянието на здравето му. С оглед разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК, съдът излага следните съображения защо приема едни доказателства, а други отхвърля:

Обясненията на обвиняем или подсъдим в наказателното производство имат двояка природа – на доказателствено средство и средство за защита. В този смисъл следва да бъдат обсъдени дадените от подсъдимата обяснения в настоящото производство, които обаче не опровергават и не внасят съмнение в обосноваността на обвинението и факта на извършеното от нея престъпление. В основата на своята защитна теза подсъдимата изтъква, че на инкриминираната дата не е била в практиката в с.Ценово, тъй като работи по график и обслужва територията на три села – Ц. М. и П.. В практиката в с.Ц., съгласно този график, извършва дейности в дните вторник и четвъртък. В останалите дни, когато отсъства, дейностите се извършват от наетия от нея фелдшер (св. К.), който издава документи, дава направления, полага печата на практиката и подписва документи. Твърди, че не е издавала процесните документи, като акцентира на показанията на св. К., който посочва, че при отсъствие на докторката, подписва документи с нейния подпис. Твърди, че не познава св. А. и не го е виждала.

Обстоятелството, че подсъдимата осъществява дейността си по график в трите населени места и че в с.Ценово е в дните вторник и четвъртък се потвърждава от показанията на св. К. и св. В.. Същите сочат в показанията си, че след като започнала да упражнява практика в с.П. и с.М., там била в дните понеделник, сряда и петък, а във вторник и четвъртък в с.Ценово. В практиката в с.Ц. бил назначен фелдшерът св. К., който упражнявал практиката там през цялата седмица, а в дните вторник и четвъртък – съвместно с подсъдимата Р.. Според свидетеля имало случаи, когато подсъдимата била в практиката и в други дни през седмицата, когато се налагало да се изготвят месечни отчети или когато 3 идвали други специалисти. Св. К. в показанията си сочи, че предвид изминалото време не може с категоричност да твърди дали на инкриминираната дата подсъдимата е била на работа в практиката в с.Ц., както и дали е бил извършван преглед на св. А.. Същият сочи, че ръкописният текст в медицински документи, като амбулаторни листи, направления, се попълва от него и се подписват от докторката, когато е в практиката. В случаите, когато докторката отсъства, поставял подпис, който приличал на нейния. Това се налагало, тъй като медицинския фелдшер не може да бъде издател на такива документи, а го правел, защото бил назначен на работа в практиката. В дадените на досъдебното производство показания, след предявяване на инкриминираните документи, св. К. сочи, че положения подпис не е от него, а по отношение ръкописния текст не е сигурен дали е негов.