Решение № 263 от 30.06.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 263 гр. Плевен, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асен Ив. Даскалов при участието на секретаря Даниела В. Тодорова като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно наказателно дело № 20264430201107 по описа за 2026 година ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

С Наказателно постановление № 26-1772-000056/28.04.2026 г. на НАЧАЛНИК ГРУПА в ОДМВР-ПЛЕВЕН, 01 РУ-ПЛЕВЕН, на Р. Й. З. ЕГН:

*** е наложено административно наказание на основание чл.178е от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 100 лв. /51,13 €/, за извършено нарушение по чл.94 ал.3 ЗДвП.

Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН.

Посочва, че е паркирал в близост до жилищния блок, в който живее, както и че начина, по който е паркирал, не пречи на движението на пешеходците, още повече, че се касае за паркиране в тъмната част на денонощието. На тази основа, моли за отмяна на Наказателното постановление.

В съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване, жалбоподателят се явява лично. Поддържа жалбата по изложените в нея съображения и пледира за отмяна на Наказателното постановление.

За ответната страна – НАЧАЛНИК ГРУПА в ОДМВР-ПЛЕВЕН, 01 РУ-ПЛЕВЕН – представител не се явява.

Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, по нейната основателност, намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със 1 съставяне на Фиш № GT19784802– при условията на чл.186 ал.3 ЗДвП, срещу който Р. Й. З. подал възражение по реда на чл.186 ал.2 ЗАНН. В тази връзка, бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 1413630/08.04.2026г. от страна на Р. И. И. – командир отделение при 01 РУПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля М. В. П. и нарушителя – Р. Й. З..

Съставен е срещу Р. Й. З. за това, че на 28.03.2026г. около 05:22 часа в гр.ПЛЕВЕН, ул. „***“ №69 е паркирал личния си автомобил „***“ с рег. № *** върху тротоара, на по-малко от 2 метра от страната на сградата, без това да е определено от собственика или администрацията на пътя – нарушение по чл.94 ал.3 ЗДвП; отбелязано е съставянето на Фиш № GT19784802, който е бил анулиран, предвид предприетото от страна на нарушителя, оспорване.

Нарушителят не се ползвал от правото на възражения при съставяне на АУАН; такива не постъпили и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Административнонаказващият орган възприел изцяло както изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка, така и приетата от страна на актосъставителя правна квалификация на нарушението.

На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление № 26-1772000056/28.04.2026 г. на НАЧАЛНИК ГРУПА в ОДМВР-ПЛЕВЕН, 01 РУПЛЕВЕН, на Р. Й. З. ЕГН: *** е наложено административно наказание на основание чл.178е от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 100 лв. /51,13 €/, за извършено нарушение по чл.94 ал.3 ЗДвП.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.26 – 33 от делото/. Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция не установява допуснати в хода на административнонаказателното производство, нарушения на процесуалните правила, а и оплаквания в тази насока, не се отправят.

Поради това Съдът приема, че издаденото Наказателно постановление е формално законосъобразно.

По неговата правилност, се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите Р. И. И., М. В. П., И. В. Н., както и писмени доказателства /л.9 – 10, л.19 – 21, л.34 – 36, л.48 – 49 от делото/.

Показанията и на тримата свидетели, разпитани по делото, са относително подробни, безпротиворечиви, не оставят съмнения за проявена тенденциозност или недобросъвестност при тяхното депозиране, поради което Съдът ги кредитира. Същите показания са изцяло в подкрепа на отразената в АУАН/НП фактическа обстановка; в нейна подкрепа са и другите, събрани по делото доказателства и по-конкретно – фотоснимка, изготвена със служебен таблет от страна на компетентните полицейски служители, която ясно визуализира разположението на процесното МПС върху тротоара, както и липсата на предвиденото в закона отстояние от находящите се в близост, сгради. Наред с това, в опровержение на същата фактическа обстановка, не се събраха доказателства. Ето защо, Съдът кредитира посочените гласни доказателствени средства и писмените доказателства по делото и приема за 2 доказана изложената в АУАН/НП фактическа обстановка /още повече, че презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП, не се явява оборена/, като няма да я преповтаря.

Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.94 ал.3 ЗДвП, „ За престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.“. Видно е, че е налице изводимо задължение, наред с другото, паркирането на МПС с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите в населените места, да се извършва само на определените /от собствениците на пътя или администрацията/ места, успоредно на оста на пътя, при това – само в случай, че откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра, за преминаване на пешеходци; също така е видно, че при описаните и приети по-горе условия на време, място, обстановка, жалбоподателят не е изпълнила това свое задължение, а е спрял не само на част от тротоара, която не е била предвидена за паркиране, но и на отстояние, значително по-малко от два метра, откъм близконаходящата се сграда. Следва да бъде подчертано, че съображенията на жалбоподателя по съществото на делото, няма как да бъдат възприети, тъй като не почиват на точния смисъл на Закона. Обстоятелствата, че жалбоподателят е паркирал в близост до жилищния блок, в който живее, както и че начина, по който е паркирал, не пречи на движението на пешеходците, още повече, че се касае за тъмната част на денонощието - не се ползват с правно значение. Разпоредбата на чл.94 ал.3 ЗДвП е императивна по своя характер – и следва да бъде спазвана, а в случай, че не е възможно нейното спазване, не следва да бъде предприемано паркиране, независимо от евентуалното наличие на редица житейски причини като тези, изтъкнати от страна на жалбоподателя. Следва да бъде подчертано, че проблемите с паркирането в редица по-големи български градове /вкл. - ПЛЕВЕН/, са ноторно известни, но за решаването на тези проблеми, от една страна, е необходимо предприемането на адекватни действия от страна на съответните местни власти, а от друга – активно отношение и съдействие от обществеността, в т.ч. – за спазване на правилата за движението по пътищата, а не за тяхното нарушаване, което впрочем, единствено влошава и без това тежкия проблем в очертаната насока.

Следователно, нарушението по чл.94 ал.3 ЗДвП, се явява доказано по несъмнен начин и правилно, административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на административно наказание на основание чл.178е от Закона за движението по пътищата: „Наказва се с глоба 100 лв. лице, което паркира пътно превозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън 3 разрешените за това места.“. Размерът на наложеното административно наказание не подлежи на обсъждане, тъй като административнонаказващият орган правилно е съобразил предвидената абсолютно определена санкция. Не на последно място, случаят не може да се разглежда като „маловажен“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗАНН. Касае се за нарушение от категорията на формалните - такова, което не предвижда настъпването на конкретен противоправен резултат, т.е. липсата на вредни последици е част от правната характеристика на деянието; същевременно, не са налице доказателства в подкрепа на това, че нарушението представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение по чл.94 ал.3 ЗДвП, напротив – обществената му опасност е типична. Не на последно място, според представената справка за нарушител от региона е видно, че са налице и други налагани административни наказания спрямо Р. З., за извършени в миналото нарушения на ЗДвП, т.е. жалбоподателят и в други ситуации е демонстрирал недостатъчно зачитане на правилата за движение по пътищата, което е принципно несъвместимо с преценката на случая като „маловажен“.

Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е както законосъобразно, така и правилно, поради което - следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.9 вр.ал.2 т.5 вр.ал.1 ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 26-1772000056/28.04.2026 г. на НАЧАЛНИК ГРУПА в ОДМВР-ПЛЕВЕН, 01 РУПЛЕВЕН, с което на Р. Й. З. ЕГН: *** е наложено административно наказание на основание чл.178е от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 100 лв. /51,13 €/, за извършено нарушение по чл.94 ал.3 ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване, в 14 - дневен срок от уведомяването, пред Административен съд – Плевен.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4