Решение № 51 от 30.01.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. К., 30.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело № 20245510102858 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от И. М. Е., ЕГН ********** чрез пълномощника си адв. И. Н. от АК гр. С.З. против Д. М.а Х. от гр. К., ЕГН ********** с правно основание: чл.127, ал.2 и чл.143, ал.2 от СК.

Ищецът чрез процесуалния си представител сочи, че с ответницата заживели на съпружески начала през 2010 г. в жилището на родителите му в гр. К..

По време на съвместното им съжителство на **********. се родил синът им - М.И. М., ЕГН ********** и на *********. се родила дъщеря им - З..И.

М.а, ЕГН **********.

Първоначално отношенията им били нормални. През 2020г. неочаквано за него, ответницата му заявила, че го напуска заедно с децата им, тъй като имала връзка с друг мъж, с който смятали да заминат да живеят в чужбина.

От тогава до настоящия момент с нея живеели разделени като изцяло той полагал грижи, свързани с отглеждането и възпитанието на децата им, като сериозна помощ получавал от родителите му, с които живеели в едно домакинство.

След раздялата му с ответницата през 2020г. с нея не поддържали контакт, те не предоставяла средства за издръжката на децата им.

Моли съда на основание чл.127, ал.2 и чл.143, ал.2 от СК да постанови решение, с което да предостави децата му М.И. М. с ЕГН ********** и З..И. М.а с ЕГН ********** 3 да останат и занапред да живеят при него в жилището на родителите му на адреса, посочен в исковата молба; да предостави на него упражняването на родителските права спрямо тях, като 1 определи режим на лични контакти на ответницата с децата им, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00ч. в събота до 17.00ч. в неделя с преспиване, както и две седмици през лятото, когато това не съвпада с платения му годишен отпуск; да осъди ответницата да заплаща, чрез него като баща и законен представител на малолетните им деца - М.И. М., ежемесечна издръжка в размер на 350,00 лв. и на дъщеря им - З..И. М.а, ежемесечна издръжка в размер на 300,00 лв., считано една година назад от завеждане на настоящата искова молба, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване.

Желае издръжката на децата да бъде изплащана от ответницата, чрез пощенски запис.

Претендира за разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника. На същия са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към нея.

В открито съдебно заседание, ищецът се явява лично и поддържа исковата молба чрез процесуалния си представител. Ответницата, редовно призована, не се явява, не взема становище по молбата.

Заинтересована страна - АСП, Дирекция „Социално подпомагане“, гр.

К. – редовно призовани, не изпращат представител в откритото съдебно заседание. Изготвят социален доклад, приложен към делото.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира за установено следното:

Видно от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 0*******г., Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № ********., издадени от Община К., Д. М. Х., ЕГН ********** и И. М. Е., ЕГН ********** са родители на децата, З..И. М.а, ЕГН ********** и М.И. М., ЕГН **********.

Видно от Удостоверение № *******г. и от Удостоверение № ******* г, издадено от ОУ „*******“ гр. К., децата М.И. М. и З..И. М.а са записани в учебното заведение и посещават редовно учебните занятия.

Видно Удостоверение изх. № ******** г., изд. от „*******“ АД, ищецът е реализирал средномесечен доход в размер на 1330,00 лева за периода от м.07.2023 г. до м. 08.2024г.

По делото са събрани гласни доказателства.

Свидетелката З.С. Е.а, майка на ищеца, желае да свидетелства, заявява, че синът й ответницата са разделени от 2020 г., не знае къде се намира, била в чужбина, не знае къде точно. За децата се грижили тя и синът й, живеели заедно в едно жилище. Д. не е давала средства за децата, не ги и търсила.

По делото е представен социален доклад от Дирекция “Социално подпомагане”, отдел „Закрила на детето“. В доклада се сочи, че основни грижи за децата се полагали изцяло от бащата И. Е., майката заминала за чужбина и не участвала в задоволяването на потребностите им. На М. и З.

2 били осигурени подслон, хранителни продукти, облекло, обувки, играчки, лични принадлежности, надзор от възрастен. Здравните потребности на децата се задоволявали качествено. По данни на бащата, след като майката заминала, същата не е участвала в грижите за децата, а те били емоционално привързани към своя баща и баба и дядо по б.л. Бащата не ограничавал контактите с майката, въпреки, че твърди, че г-жа Х. не ги търсила.

В заключението на доклада се сочи, че родителите И. Е. и Д. Х. заживели на семейни начала през 2010 година. Семейният жИ.т на родителите бил спокоен до 2020 година, когато г-жа Х. ги напуснала, тъй като започнала връзка с друг мъж и заминала за Г.. След раздялата на родителите, децата останали да живеят с бащата и до момента той полагал основни грижи за тях.

Констатирано е, че г-н Е. разполага с много добри жилищни условия, трудовоангажиран е, получава стабилни доходи, няма здравословни проблеми, получава пълна подкрепа от своите родители.

След раздялата на родителите, г-жа Х. изцяло абдикирала от своите родителски задължения - не поддържала контакт с децата си, не изпращала средства за издръжката им и не търсила информация за тяхното развитие.

През последните четири години, едва в края на 2024 г. майката осъществила личен контакт със З. и М. и им донесла подаръци.

Сочи се, че в интерес на малолетните М. М. и З. М.а е, да бъде присъдена издръжка, съответстваща на техните индивидуални потребности, както и съществуващия жизнен стандарт в страната, както и да бъде определен режим на лични отношения, гарантиращ съхраняване на емоционалната връзка с родителя, неупражняващ родителските права.

От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 127 ал. 1 от СК предвижда, че когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Те могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им. Споразумението има сила на изпълнително основание по чл. 404, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс.

Алинея две на същият член гласи, че ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144.

Законът не съдържа обстоятелствата, които са от значение за определяне на мерките по упражняване на родителските права. Определянето на мерките по отношение на родителските права, следва да става съобразно обстоятелствата на конкретния случай. Това означава, че са от значение не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай. Тези обстоятелства са от най-разнообразно естество. По-съществени от тях са: възпитателски качества на родителите; моралният облик на родителя; грижи и отношение на родителите към децата; желанието на родителите; привързаност на децата към родителите; полът и възрастта на 3 децата; помощта на трети лица; социално обкръжение; жилищно-битови и други материални условия на жИ.т, както изисква ППВС № 1/1974г.

Съдът следи служебно за интересите на ненавършилите пълнолетие деца, поради което той е длъжен служебно да събере относимите доказателства за правнорелевантните факти, като осъществява тази си функция в защита на публичния интерес.

По делото се установи, че от 2020 г. майката напуснала семейното жилище и децата си. От тогава грижите за двете деца са поети от единият родител, бащата И. М. Е., подпомаган в грижите за тях от неговата майка. През този период другият родител – майката Д. М. Х. не е полагала никакви преки грижи, не ги търсила за контакт, не е изплащала средства за издръжката им.

Същата е заживяла с друг мъж в Г. /по данни от социалния доклад/.

Съдът кредитира свидетелските показания, същите кореспондират изцяло със събраните доказателства по делото. Майката на децата се е дезинтересирала от тях, не ги е търсила от 2020 г., същата е получила съдебните книжа по настоящото дело, редовно призована е за съдебното заседание, но не взе становище по молбата, не изпрати представител. Децата се нуждаят от непосредствени грижи, надзор и внимание на възрастен, които се установи, че се осигуряват от бащата с помощта на неговата майка. Същите задоволяват непосредствените нужди, емоционалните и здравословните потребности на децата, отделят им необходимото внимание, като между тях е изградена привързаност.

Поради изложеното, съдът счита, че в интерeс на двете деца е да живеят при баща си, на адреса му в гр. К., ул. „*************. Упражняването на родителските права спрямо двете деца, следва да бъде предоставени на бащата.

Съдът служебно следва да определи подходящ режим на лични контакти, който да даде възможност на ответницата да изгради емоционална връзка с децата си, както и да осъществи задължението си и правото си да полага грижи за тях. Съдът счита, че подходящ е следният режим на лични контакти на майката Д. М.а Х. с двете й деца М.И. М. и З..И. М.а: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00ч. в събота до 17.00ч. в неделя с преспиване, както и две седмици през лятото, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.

ОТНОСНО ИЗДРЪЖКАТА:

Съгласно чл. 143, ал. 2 СК „родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си“, като размерът на дължимата издръжка се определя „според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи“ съгласно чл. 142, ал. 1 СК. Настоящото производство е образувано след 01.10.2009г., т.е. след влизане в сила на новия Семеен кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.2 от същия минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на минималната работна заплата. С Постановление № 359 от 23.10.2024 г. на Министерски съвет, считано от 01.01.2025г. е определен нов размер на минималната месечна работна заплата за страната, която е увеличена на 4

1077,00 лв., от което следва, че гарантираният от СК минимален размер на издръжката не може да е под 269,25 лева. Право на издръжка имат лицата, които са неработоспособни и не могат да се издържат от имуществото си (чл.

139 СК).

С оглед доходите на майката Д. М. Х., нуждите от средства за децата за храна, облекло, учебни пособия и други ежедневни нужди, икономическата конюктура в страната и минималната работна заплата за 2025г. за Г. /над 12 евро за час/, съдът счита че следва да определи издръжка за всяко от двете деца, в размер, който да им осигурява нормален жИ.т. При определяне размера на издръжката за всяко от двете деца, съдът взима в предвид дезинтересираността на майката, която не подпомага отглеждането на децата, както и обстоятелството, че към момента същата е в работоспособна възраст, няма данни за заболяване, което да й пречи да реализира доходи, но има данни по делото, че същата живее в чужбина, поради което реализираните от нея доходи ще могат да покрият, както нейните нужди, така и определената от съда издръжка за двете деца.

С оглед изложеното, съдът определя следните размери за заплащане на ежемесечна издръжка: за детето М.И. М. в размер на 350.00 лева и за детето З..И. М.а в размер на 300,00 лева, които майката Д. М. Х. следва да заплаща.

Издръжката за всяко дете, ответницата дължи, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 06.11.2024г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до изплащане на вземането, до настъпване на обстоятелства, които да са основание за изменението или прекратяването й.