Решение № 176 от 25.03.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Велико Търново, 22.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.

Членове:

Ивелина Солакова

Радка Цариградска при участието на секретаря Валентина В. Чаушева като разгледа докладваното от Теодорина Д. Въззивно гражданско дело № 20234100500027 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 323 от 01.06.2022 година по гр. д. № 266/2022 год. РС – Г.О. е осъдил ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД да заплати на Ц. Х. Б. обезщетение на претъпени неимуществени вреди като пострадал от настъпило на 16.05.2021г. ПТП в размер 5000 лв. и е отхвърлил иска до пълния предявен размер от 17000 лв. – за разликата от 12 000лв. като неоснователен.

Присъдена е мораторна лихва в размер на 362,50 върху обезщетението за периода от 06.06.2021г. до 21.02.2022г. и е отхвърлил този иск в останалата му част до пълния размер 1232,60лв. Всяка от страните е осъдена да заплати на другата разноските по делото с оглед на уважената, съответно на отхвърлената част.

Против решението в частта му с която са отхвърлени исковете е подадена въззивна жалба от ищеца Ц. Х. Б. чрез пълномощник адв. Ж. Д., като се обжалва решението в отхвърлителната част за разликата от 7000 лв. по отношение на иска с правно основание чл.

432 КЗ и за разлика от 507,49 лв. по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД вр. чл. 497 КЗ.

Излагат се оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и приложението на чл. 52 ЗЗД, необоснованост. Предвид изложеното в жалбата отправят искане да бъде отменено решението в обжалваната му част и да бъде постановено ново решение, с което да бъде осъден ответника да заплати допълнително обезщетение още 7000 лв. на основание чл. 432 КЗ и мораторна лихва 507,60 лв. Претендират присъждане на 1 разноските по делото. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД чрез пълномощник юрисконсулт Л. С.. Оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че решението в обжалваната му част е правилно и законосъобразно, а изложеното в жалбата е бланкетно. Възраженията на жалбоподателя не били конкретни и не било посочено кои факти и връзки между тях не били обсъдени. Счита, че съдът правилно е приложил чл. 51, ал. 2 и чл. 52 от ЗЗД. Моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди решението в обжалваната му част. Претендира присъждане на разноски.

Страните не са направила искания за събиране на нови доказателства и не представя нови такива.

В хода на проведеното съдебно заседание жалбоподателя не се явява, представлява се от адв. Х.К., преупълномощен от адв. Ж. Д. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното такова частта над 5000лв. до 12000 лв. и да присъди допълнително обезщетение още 7000 лв.

Въззиваемата страна ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД не се представлява в съдебно заседание.

Великотърновският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните, изложените от тях доводи и възражения, обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и в съответствие с предмета на въззивната проверка, приема следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимна страна против обжалваем съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Според предвидените в чл. 269 от ГПК правомощия въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Съдът намира, че атакуваното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.

Не са налице процесуални нарушения при разглеждане на делото и постановяване на решението, което да обуславят недопустимост на решението.

След като съдът приема, че решението е валидно и допустимо, следва да се премине към разглеждане на спора по същество и преценка правилността на атакуваното решение, според наведените във въззивните жалби на всяка една от страните.

Предмет на делото пред първата инстанция е предявен от Ц. Х. Б. против ЗД „ЛЕВ ИНС“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД с искане за присъждане на обезщетение в размер на 17000 лева за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 16.05.2021 г., ведно с лихва за забава /иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 497, ал.

1, т. 2 от КЗ/ върху дължимото обезщетение от датата на предявяването на иска до 2 окончателното плащане, както и мораторна лихва до датата на предявяването на иска в размер на 1323,60 лв. При така сложения предмет на делото следва да бъде установявано в рамките на процеса наличието на валиден застрахователен договор при ответника за автомобила, управляван от делинквента към датата на процесното ПТП, проведено рекламационно производство за доброволно уреждане на спора със застрахователя, както и предпоставките на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия причинител на вредите спрямо увредения – деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и настъпилите вреди. По акцесорната претенция следва да бъде установено наличието на главен дълг и настъпила забава за изпълнение.

Според оплакванията в подадената от ищеца въззивни жалби спорен се явява само справедливият размер на определеното от първоинстанционния съд обезщетение в паричния му еквивалент. Ответникът не обжалва решението относно присъденото обезщетение в размер на 5000 лв. и счита това справедливия размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди.

В хода на въззивната проверка нови факти не се твърдят, не са събирани и нови доказателства.

Фактическата обстановка по делото е изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. Освен това установените поделото факти не се спорят от страните. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда пространно.

На 16.05.2021 година около 15:30 часа в първокласен път 1-4 км 143+100, водачът И.С.И. при извършване на маневра обратен завой с управлявания от него лек автомобил „Ф.“ с ДК № ***, не пропуснал движещия се зад него лек автомобил „Ф.“ с ДК № ***, управляван от Г.Д.Т., вследствие на което допуска ПТП. При настъпилото ПТП била причинена средна телесна повреда на возещия се на предна дясна седалка Ц. Х. Б.. С Констативен протокол№82/16.05.2021г. за ПТП било документирано ПТП. Към датата на горепосоченото ПТП ответникът ЗК „БУЛ ИНС“ АД е имал качеството на застраховател по валидно сключена застраховка „Гражданска застраховка“ за лекия автомобил „П." с рег. № ***, управляван от виновния водач, застрахователна полица № B G ***. Към датата на настъпилото ПТП за автомобила „Ф.“ с ДК№*** имало валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със ЗK „Лев Инс”АД застрахователна полица№BG/22/120003530156.

Ищецът Ц. Х. Б. бил откаран в спешно отделение към МБАЛ „Св. И.Р. Г.О.“ ЕООД, където след направено рентгеново изследване е диагностициран с разреждане на дисталната метаепифиза на лявата радиална кост - вътреставна фисура.

Била заведена щета въз основа на подадено заявление от ищеца при ответника - щета №0000-1000-04-21-7317/25.05.2021г. Ответникът отговорил писмено с писмо от 30.07.2021г.

3 с което определил обезщетение в размер на 2000.00лв., с който размер ищецът не бил съгласен.

Според изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза ищецът при настъпилото на 16.05.2021г. ПТП получил вътреставна фисура на дистална метаепифиза на лявата радиална кост без данни за дислокация на фрагментите, за което му била назначена имобилизация с шина за 20 дни и след това бил проведен курс на физиотерапия и рехабилитация 15-20дни. Вещото лице дава заключение, че тези травматични увреждания може да са получени по време, място и начин, съобщени от пострадалия в исковата молба при претърпяно ПТП като пътник в лек автомобил, ударен от друг автомобил, при което пострадалият получил травма предизвикана от вътрешни части на купето, изразяваща се от предпазно защитно движение с ръце, при което се получава гореописаната фисура на радиалната кост. На пострадалия били причинени болка, страдания и затруднения в движението на ляв горен крайник за срок 45-60дни. Според вещото лице няма данни за състояние временно опасно за живота, както и няма данни за проникващи в телесни кухини наранявания. В момента на удара ищецът е бил с поставен предпазен обезопасителен колан, което намалило значително обема на предполагаемите телесни увреждания, които би получил, ако е бил без поставен предпазен колан. Тялото на ищеца е било задържано към седалката от предпазния колан, а единствено при рефлексен акт за предпазване с ръцете, същият получил гореописаната травма. Срокът за пълното възстановяване, включващ имобилизация и последвалата физиотерапия и рехабилитация е 45-60дни. При извършения преглед с оглед изготвяне на съдебната експертиза вещото лице не установило обективни последици от претърпяното нараняване. Било налице пълно възстановяване на увредена радиална кост, без данни за функционални увреждания на гривнената става, дланта и пръстите. При събеседването с пострадалия, същият съобщил за наличие на безпокойство и страх при шофиране или пътуване в МПС. Налице били паник-атаки типични за пациенти, претърпяли ПТП с последващи телесни увреждания. Пострадалият не бил потърсил квалифицирана помощ. Вещото лице счита, че с течение на времето посочените паник-атаки ще отшумявали и ще се постигнела пълна адаптация на организма спрямо въздействието на околната среда. Така даденото заключение на съдебно-медицинската експертиза не е оспорено от страните.

В хода на първоинстнационното производство е разпитан и свидетеля С.В. С. – съсед на ищеца и кмет на с. добри дял. Бил един от първите дошли на мястото и видял, че ищецът и водачът на МПС били неадекватни. Ц. Х. Б. постоянно обикалял, не бил контактен. Видях му ръката и му казал да отиде на доктор. Техен приятел го транспортирал до Бърза помощ.

След като се прибрал от болницата, Ц. Б. споделил, че му била пукната костта на лявата ръка, поради това, че се подпрял на таблото на автомобила. Според свидетеля ръката на Ц. била подута и превързана повече от месец. Ц. Б. бил в болнични, като не бил контактен, затворил се в себе си, постоянно се оглеждал. Споделял, че се затруднява с лявата ръка на работа. Така дадените показания кореспондират с останалите доказателства по делото.

Така описаната за установена фактическа обстановка се възприема както от първата 4 инстанция, така и от въззивната, а и страните не я оспорват. Не се оспорва и правната оценка на тази фактическа обстановка, а именно:

По пътя на пълно и пряко доказване, чрез използване на допустими и относими доказателствени средства, ищецът е доказал, че е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане – факта на настъпване на твърдяното от ищеца ПТП, предизвикано от водача на застрахования при ответника лек автомобил, настъпилите в следствие на произшествието неимуществени вреди, както и наличието на причинноследствена връзка между ПТП и последвалите от него увреждания на здравето довели до болки и страдания, явяващи се неимуществените вреди.

Единствено спорно между страните е останало какъв е размерът на справедливото обезщетението за така претърпените от ищеца неимуществени вреди.

При определяне размера на присъденото обезщетение следва да бъдат съобразени характера на получените увреди, изживените поради тях болки и техния интензитет, които се установяват, както от писмените доказателства, съдебно-медицинската експертиза, така и от разпита на свидетеля. Следва да бъде отчетено и психо - емоционалното състояние на ищеца – наличието на страхови усещания, притесненията и безпокойствата свързани с пътуването в автомобил. Настъпил е негативен ефект върху неимуществената сфера на ищеца. Непосредствено след инцидента ищецът/жалбоподателят/ е изпитала страх и безпокойство, бил е неадекватен. Изпитал е непосредствено болки от физическата травма.