Решение № 121 от 31.05.2023, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Ихтиман, 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър Г. Цончев при участието на секретаря Б.лава Ив. Мешинкова в присъствието на прокурора Д. ИВ. С. като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Гражданско дело № 20221840100987 по описа за 2022 година

Производството е образувано по иск от Г. С. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. П., ул. „Р.“ № 27 на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ Прокуратурата на Република България да бъде осъдена да заплати сумата от 10 000 лв. неимуществени вреди, които са резултат от наказателно производство приключило с решение по ВНАХД № 51/2021 г. на СОС, НО, II-ри въззивен състав, ведно със законната лихва, считано от 29.03.2021 г.

Претендират се разноски.

Ищцата твърди, че с решение от 29.03.2021 г. по ВНАД № 51/2021 г. на Софийския окръжен съд е била оправдана по повдигнатото й обвинение в престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „а“ , пр. 2 вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр.

342, ал. 1, пр. 1 от НК. От наказателното преследване е претърпяла неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., изразяващи се в притеснение, накърняване на достойнството й, доброто й име в обществото, честта, породено чувство на срам, негативен ефект върху професионалните и социалните й контакти. Воденото срещу нея наказателно производство станало причина за прекратяване на брака й с развод, променило се поведението й, станала затворена, раздразнителна, често плачела, рефлектирало и върху професионалната й реализация.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Възразява, че твърдените от ищеца неимуществени вреди са пряк и непосредствен резултат от процесното обвинение. Твърди, че не е доказана причинно-следствената връзка между процесното наказателно производство и претърпените неимуществени вреди, а ако евентуално такава се приеме, че съществува, то не е единствено в резултат на действия и актове на Прокуратурата на Република България. Оспорва размера на претенцията като прекомерен.

Районен съд Ихтиман, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК намери за установено следното от фактическа и правна страна:

От приетите по делото писмени доказателства, в това число материалите, съдържащи се в ДП № 128/2017 г. на РУ-К., пр. пр. № 698/2017 г. на РП-Ихтиман, се установява, че с постановление от 26.11.2019 г. ищцата е привлечена като обвиняем за престъпление чл. 343а, ал. 1, б. „а“ , пр. 2 вр. чл.

343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. 342, ал. 1, пр. 1 от НК без да й бъде взимана мярка за неотклонение. Преди привличането й в качеството на обвиняем ищцата е разпитана един път в качеството на свидетел, участвала е в оглед на местопроизшествие и в разпознаване. Дала е веднъж обяснения и в качеството на обвиняем. С прокурорско постановление от 03.01.2020 г. е предадена на съд от прокурор при РП-Ихтиман с предложение да бъде освободен от наказателна отговорност и да й бъде наложено административно наказание. По образуваното н.а.х.д. № 7/2020 г. на РПИхтиман обвиняемата се е явила в 6 от проведените съдебни заседания. С решение от 22.12.2020 г. съдът е признал ищцата за виновна повдигнатото обвинение й обвинение. Присъдата е обжалвана и с решение от 29.03.2021 г. по в.н.а.д. № 51/2021 г. на Софийския окръжен съд първоинстанционната присъда е отменена и ищцата призната за невиновна по повдигнатото й обвинение. Решението е окончателно и е влязло в сила на 29.03.2021 г.

За установяване на обстоятелствата, свързани с претърпените от ищцата неимуществени вреди от воденото наказателно производство срещу нея, по делото са разпитани свидетелите П. К. и А. Г.. От показанията им се установява относително непротиворечиво, че вследствие на воденото 2 наказателно производство ищцата стана по-затворена, изнервена избухлива.

Засегнато било доброто й име, тъй като хората в гр. К. говорели за това, че е извършила престъпление. По тяхно мнение това станало причина да смени работата си, както и да се раздели със съпруга си. Независимо един от друг двамата свидетели излагат, че проведеното разпознаване повлияло негативно в психологически план на ищцата. Свид. Г. допълва, че проведените разпит, разпознаване и вземане на дактилоскопични следи били много тежки за нея.

Съдът намира, че показанията на свидетелите не следва да бъдат кредитирани в цялост. На първо място, те нямат непосредствени впечатление каква е била причината ищцата да смени работата си. И двамата излагат своето мнение, че това били обстоятелства, свързани с повдигнатото обвинение. Мнението не представлява факт, следователно не могат да се приемат за доказани твърденията в исковата молба, че наказателното производство е резултирало в професионални неблагополучия.

По същия начин стои въпросът с предположенията им, че поради образуваното наказателно производство ищцата не била в състояние да изпълнява съпружеските си задължения. В тази част двамата свидетели изказват предположения, а не възприятия за факти. Прави впечатление, че те нямат непосредствени впечатление от семейния живот на ищцата, не познават добре бившия й съпруг и не знаят точно кога са се разделили. Всичко това дава основание да се счита, че те нямат непосредствени впечатления върху причините за дълбоко и непоправимо разстройство на брака, като единственото нещо, което следва да се кредитира от показанията им в тази част е, че раздразнителността и избухливостта на ищцата на ищцата поради образуваното наказателно производство спомогнало за разстройване на брачната връзка. В случая заслужава да се спомене, че видно от Решение № 452/13.07.2020 г. по гр.д. № 458/2020 г. бракът на ищцата с бившия й съпруг е сключен на 11.05.2019 г., към който тя вече е била участвала в процесуални действия по разпознаване и оглед на местопрестъпление. Макар тя да не е имала качеството на обвиняем, то с оглед естеството им и характера на деянието, е можело да се счита за лице, спрямо което има наказателно обвинение по смисъла на автономното понятие на ЕКЗПЧОС (вж. Решение от 28.06.1978 г по делото „Кьониг срещу Федерална република Германия“, жалба № 6232/73). Очевидно, че след като след извършване на тези процесуални действия тя е встъпила в брак, те не са повлияли толкова 3 негативно в отношенията й с бившия й съпруг, както твърдят свидетелите, защото ако беше така, липсва причина да сключат брат. Ето защо не могат да се възприемат напълно безкритично показанията на двамата свидетели, че воденото наказателно производство била причината за дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

На следващо място, съдът приема, че свид. Г. демонстрира склонност към преувеличаване на значимостта на част от изминалите събития, което се извежда от обстоятелството, че излага за участие на ищцата в снемане на отпечатъци, което заедно с други процесуални действия повлияло върху психиката и достойнството й. При прегледа на наказателното производство е видно, че липсват доказателства дактилоскопични следи да са снемани. Това е напълно логично, тъй като по силата на чл. 68, ал. 1 от ЗМВР полицейска регистрация чрез дактилоскопиране се извършва само по отношение на лица, привлечени в качеството на обвиняеми за умишлено престъпление.

Процесното престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „а“ от НК е непредпазливо, следователно няма основание обвиняемата да бъде дактилоскопирана. При липсата в досъдебното производство на доказателства за извършено дактилоскопиране, то следва извод, че показанията на свид. Г. в тази част представляват израз на приятелските му отношения с ищцата, но не са достоверни.

От приложеното по делото справка за съдимост е видно, че ищцата е неосъждана.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.

Отговорността на държавата има обективен характер и се реализира чрез заплащане на обезщетение, което съгласно чл. 4 ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Доказването на вредите и на причинно-следствената връзка между тях и незаконното обвинение, е изцяло в тежест на ищеца, сезирал гражданския съд с иск за заплащане на обезщетение по реда на този закон.

4

В настоящия случай ищцата е била привлечен като обвиняема за извършено престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „а“ , пр. 2 вр. чл. 343, ал. 1, б.

„б“, пр. 2 вр. 342, ал. 1, пр. 1 от НК, като мярка за неотклонение не й е взимана. Наказателното производство е приключило на 29.03.2021 г.

От събраните по делото гласни доказателства се установява, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение и подлежат на обезщетяване от ответника на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, вр. чл. 4 ЗОДОВ. От събраните гласни доказателствени средства се установява, че воденото наказателно производство й е причинило притеснения, затваряне в себе си, травмираност и избухливост. Това състояние е спомогнало частично и за разпадане на брачната връзка на ищцата. Тези събитие са следствие на повдигнатото незаконосъобразно обвинение.

Обезщетението за неимуществени вреди и в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ се определя съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД – по справедливост.

Размерът на обезщетението се определя след преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи, в който смисъл са и задължителните постановки на ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС. Обстоятелства от значение за размера на обезщетението са тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение; продължителността на незаконното наказателно преследване; интензитетът и наличието на мерки на процесуална принуда; броят и продължителността на извършените с негово участие процесуални действия; начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и пр. фактори, които следва да се преценяват съобразно конкретните обстоятелства за всеки отделен случай. Наред с тези обстоятелства при определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и обществените критерии за справедливост, свързани с икономическите условия в страната и жизнения стандарт на населението за съответния период, следвайки принципа за пропорционалност между претърпените от 5 пострадалия неимуществени вреди и паричното им обезвъзмездяване, в който смисъл е и константната съдебна практика (решение № 358 от 16.01.2015 г. по гр. д. № 2026/2014 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 57 от 09.02.2016 г. по гр. д.

№ 4641/2015 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 709 от 15.11.2010 г. по гр. д. № 178/2010 г. на ВКС, III г. о.).

В конкретния случай, за да определи размера на обезщетението в съответствие с принципа по чл. 52 ЗЗД, съдът съобрази обстоятелствата, че срещу ищцата е повдигнато обвинение за извършено престъпление, което не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК. Воденото срещу нея наказателно производство, в което е имала качеството на обвиняем, е продължило около 1 година и 5 месеца. Към този период следва да бъде добавен и периодът от около 2 години и 3 месеца, в който тя е била лице, срещу което има наказателно обвинение по смисъла на автономното понятие на ЕКЗПЧОС (вж.

Решение от 28.06.1978 г по делото „Кьониг срещу Федерална република Германия“, жалба № 6232/73), макар да не е имала процесуално качество на обвиняем. Това разбиране е съответно на изразеното в съдебната практика (вж. в Решение № 187 от 13.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1215/2011 г., III г. о., ГК, Решение № 425 от 1.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3143/2015 г., IV г. о., Г К, Определение № 670 от 9.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2231/2019 г., III г. о., ГК и Определение № 150 от 22.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3703/2016 г., III г. о., ГК), съгласно която в случаите, когато първоначалното досъдебно наказателно производство е образувано срещу неизвестен извършител, при достатъчно данни за извършено конкретно престъпно деяние, а едва по-късно ищецът е бил уличен и/или срещу него е било повдигнато обвинение за същото престъпление, той търпи вреди от наказателното преследване и в периода преди уличаването му, респективно повдигането на обвинението срещу него, ако той е бил единственото лице, което е могло да извърши престъпното деяние, за което производството първоначално е образувано срещу неизвестен извършител. През този период ищцата е участвала в два разпита, едно разпознаване, един оглед и шест съдебния заседания. Спрямо нея не е взимана мярка за процесуална принуда, не е осъществявана принудителна полицейска регистрация, не е задържана по ЗМВР и участието й в съдебното производство не е било задължително. Няма доказателства за медийни публикации за случилото се. Не се доказва по несъмнен начин, че наказателното производство се е отразило върху професионалната й 6 реализация, както и това да е единствената пряка и непосредствена причина за прекратяването на брака й. Нужно е да се отбележи, че не се доказва да е заемала публична длъжност, няма данни и за силна социална ангажираност Липсва искане за назначаване на психиатрични експертизи, които да доказват вреди над обичайното, претърпени от незаконосъобразно обвинение. Вярно е, че свидетелите описват свръхчуствителна реакция от страна на ищцата, изразила се в продължително затваряне в себе си, промяна в поведението и избухливост, но те се дължат в голяма степен на по-лабилната й психика, а не толкова не повдигнатото й обвинение.