Определение № 346 от 24.04.2026, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 346 гр. Шумен, 24.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно частно гражданско дело № 20263600500173 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.418, ал.5 ГПК, във вр. с чл.274 и сл. ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. № 3512/31.03.2026 г. подадена от Дирекция “С. подпомагане” гр. .., действащо чрез пълномощника ст.юриск. Д. Ч., против разпореждане № 1122/30.03.2026 г. по ч.гр.д. № 517/2026 г. на НПРС, в частта му с която е отхвърлено частично заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417, ал.1, т.7 ГПК срещу длъжника Г. Б. Т. за следните суми: 2,30 евро мораторна лихва, начислена върху сумата от 195,72 евро, представляваща неправомерно изплатена социална помощ по чл. 9 от ППЗСП за месец май за периода от 13.06.2025г. до 13.07.2025г., 9,63 евро, представляващи мораторна лихва, начислена върху сумата от 391,44 евро, представляваща неправомерно получена социална помощ по чл. 9 от ППЗСП за месец юни 2025г. за периода от 14.07.2025г. до 16.09.2025г. и 15,23 евро мораторна лихва, начислена върху сумата от 238,06 евро, представляваща неправомерно получени месечни помощи по чл. 9 от ППЗСП за месеците май и юни 2025г. за периода от 17.09.2025г. до 05.03.2026г.

Счита, че изложените от съда мотиви не съответстват на закона или правната доктрина.

Законната лихва е начислена до подаване на заявлението, а падежът на недобросъвестно получените социални помощи е датата на получаването им според изричното правило на чл.84, ал.3 ЗЗД. В случая се касае за вземане на държавата, което е недопустимо по размер или падеж да се определя от споразумение за разсрочване на възстановяването му. Още повече в самото споразумение липсва такова съдържание. Сочи още, че не намира отговор въпроса дали като е отхвърлено заявлението е отхвърлена изцяло или отчасти молбата за издаване на ИЛ, което разпореждане подлежи на обжалване съгласно чл.418, ал.5 ГПК. В обжалваното разпореждане и изпълнителния лист липсва произнасяне на съда относно 1 законната лихва, иначе разпоредена със заповедта за изпълнение да се плати от длъжника, от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането. Сочи, че е налице основание за недопустимост на заповедта за незабавно изпълнение, което налага обезсилването й.

Осъждането длъжникът да плати при условията на активна солидарност /на АСП и ДСП/ противоречи на закона. Моли съда за произнасяне в горния смисъл.

Частната жалба е подадена в срока по чл.418, ал.5 от ГПК, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Производството пред НПРС е образувано по заявление от 05.03.2026 г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК от Агенция за социално подпомагане – ... , чрез Дирекция “С. подпомагане” – ..., срещу длъжника Г. Б. Т. за заплащане на дължимата по Заповед за възстановяване на недобросъвестно получена социална помощ № Д_РА_ПН-ВС-24/18.08.2025г. на Директора на Дирекция „С. подпомагане“ гр. ..., сума от 238,06 евро, представляваща неправомерно получени месечни помощи по чл. 9 от ППЗСП за м. май и м. юни 2025г., 2,30 евро мораторна лихва, начислена върху сумата от 195,72 евро, представляваща неправомерно изплатена социална помощ по чл. 9 от ППЗСП за месец май за периода от 13.06.2025г. до 13.07.2025г., 9,63 евро, представляващи мораторна лихва, начислена върху сумата от 391,44 евро, представляваща неправомерно получена социално помощ по чл. 9 от ППЗСП за месец май 2025 г. и изплатена на 14.07.2025г. социална помощ за м.юни 2025г. за периода от 14.07.2025г. до 16.09.2025г. и 15,23 евро мораторна лихва върху сумата от 238,06 евро, представляваща неправомерно получени месечни помощи по чл. 9 от ППЗСП за месец май и юни 2025г. за периода от 17.09.2025г. до 05.03.2026г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното й плащане.

Към заявлението е приложен документът по чл.417 ГПК - Заповед за възстановяване на недобросъвестно получена социална помощ № Д_РА_ПН-ВС-24/18.08.2025г. на Директора на Дирекция „С. подпомагане“ гр. ..... Видно от приложената заповед е наредено Г. Б. Т. да възстанови неправомерно получените социални помощи, в размер на 765,60 лв. равняващи се на 391,44 евро. Задължение за заплащане на мораторна лихва е посочено само в мотивите на заповедта. Заповедта е връчена на Т. на 19.08.2025г., влязла в сила на 27.08.2025г.

С разпореждане № 1122/30.03.2026 г. по ч.гр.д. № 517/2026 г. на НПРС, заповедния съд е отхвърлил частично заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417, ал.1, т.7 ГПК срещу длъжника Г. Б. Т. за следните суми: 2,30 евро мораторна лихва, начислена върху сумата от 195,72 евро, представляваща неправомерно изплатена социална помощ по чл. 9 от ППЗСП за месец май за периода от 13.06.2025г. до 13.07.2025г., 9,63 евро, представляващи мораторна лихва, начислена върху сумата от 391,44 евро, представляваща неправомерно получена социална помощ по чл. 9 от 2

ППЗСП за месец юни 2025г. за периода от 14.07.2025г. до 16.09.2025г. и 15,23 евро мораторна лихва, начислена върху сумата от 238,06 евро, представляваща неправомерно получени месечни помощи по чл. 9 от ППЗСП за месеците май и юни 2025г. за периода от 17.09.2025г. до 05.03.2026г.

За да отхвърли заявлението в частта му досежно мораторната лихва, заповедният съд е приел, че заявителят е пожелал да бъде издадена заповед за изпълнение за мораторни лихви относно задълженията в погасителния план от Споразумението за възстановяване на недобросъвестно получени суми за период, чиито начална дата, предхожда влизането му в сила на 15.09.2025г., т.е. преди изпадането на длъжника в забава. С оглед посоченото в допълнителната молба, по отношение на тези искания заявлението следва да бъде оставено без уважение, доколкото противоречи за разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД.

Предмет на настоящото производство е частна жалба против разпореждане, с което частично е оставено без уважение искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417, ал.1 т.7 ГПК, досежно мораторна лихва.

На основание чл.417, ал.1, т.7 от ГПК заявителят може да поиска издаването на заповед за изпълнение въз основа на документ, в случая влязъл в сила акт за установяване на частно държавно вземане, изпълнението на което става по реда на ГПК.

Съгласно чл.14, ал.3 от ЗСПД, в случай на установена недобросъвестност и в случаите по чл. 6, ал. 9, чл. 6а, ал. 7, чл. 6б, ал. 4, чл.8в, ал.6 и чл. 10а, ал.7 директорът на дирекция "С. подпомагане" издава мотивирана заповед за възстановяване на получената семейна помощ заедно със законната лихва.

В т.4а на ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС е посочено, че налице са основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и за акцесорни вземания за обезщетение за вредите от неизпълнение на главното вземане, когато същите са определени по основание и определени или определяеми по размер в самия документ по чл.417 ГПК. Не може да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение за законната лихва върху вземането за периода от датата на падежа до подаване на заявлението.

Такива вземания се основават на посоченото в документа по чл.417 ГПК тъй като не се установяват въз основа на данни състоящи вън от изпълнителното основание. Както се посочи по-горе видно от документа по чл.417, ал.1 т.7 ГПК, в частта за мораторната лихва от датата на получаване на помощта, до датата предхождаща датата на издаване на заповедта за възстановяване липсва диспозитив, както и такъв липсва за лихвата от датата на издаване на заповедта за възстановяване до подаване на заявлението в съда, т.е липсва влязъл в сила акт по смисъла на чл.417, ал.1, т.7 от ГПК касателно сочените суми. Ето защо в случая заповед за незабавно изпълнение за мораторна лихва върху вземането за периода от датата на падежа до подаване на заявлението не може да бъде издадена, тъй като не е изрично предвидена в самия документ.

Предвид изложените съображения атакуваното разпореждане се явява правилно и законосъобразно в обжалваната му част и следва да бъде потвърдено, а частната жалба 3 срещу същото като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

По жалбата в частта й за частично обезсилване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, настоящата инстанция счита същата за основателна, поради което следва да бъде уважена. Видно от заповедта и изпълнителния лист в същите се разпореждане длъжникът да заплати на кредитора Д. С. подпомагане ... и кредитора Агенция за социално подпомагане гр..... Съгласно чл.5, ал.2 ЗСП Агенцията за социално подпомагане е изпълнителна агенция към министъра на труда и социалната политика, и е юридическо лице със седалище София. Съгласно ал.5 на същия текст териториалните поведения на АСП са регионални дирекции за социално подпомагане в областните административни центрове и дирекции „С. подпомагане“.

Съгласно чл.14а, ал.3 ЗСП в случай на констатирана недобросъвестност директорът на дирекция „С. подпомагане“ издава мотивирана заповед за възстановяване на получената социална помощ заедно със законната лихва. Принудителното изпълнение на заповедта по чл.14б ал.2 се допуска по искане на Дирекция „С. подпомагане“ по реда на чл.418 ГПК - чл.14б ЗСП. Т.е. АСП е призната за юридическо лице, съответно второстепенен разпоредител с бюджетни средства към министъра на труда и социалната политика, а регионалните дирекции каквато е ДСП не са юридически лица, т.е. не са надлежна страна. /в този см.опр. № 63/21.06.2010 г. по т.д. № 134/2010 г. ІІ т.о. ТК на ВКС/ , като в случая като заявител по депозиранато заявление е посочена именно АСП – ..., а ДСП – .. е посочена като представител. Макар и в чл.417, ал.1, т.7 ГПК да позволява издаване на заповед въз основа на акт на административен орган, каквато е заповедта за възстановяване на социални помощи, страна в производството е Агенция за социално подпомагане ,която е юридическото лице.

Ето защо заповедта по чл.417 ГПК и изпълнителния лист следва да се обезсилят, в частта, с която се разпорежда длъжникът Г. Б. Т. да заплати на кредитора Дирекция „С. подпомагане“ ... ЕИК: 1210150562019, седалище и адрес на управление гр. ..., ул.

Д-р Лонг 3, общ. Панагюрище, обл. Пазарджик, тъй като плащането следва да е в полза само на АСП – София.

На следващо място въззивната инстанция констатира, че със заповедта по чл.417 ГПК е разпоредено длъжникът Г. Б. Т., да заплати на кредитора Д. С. подпомагане .... и кредитора Агенция за социално подпомагане гр. ..., сумата 238,06 EUR, представляваща главница недобросъвестно получени месечни помощи по чл. 9 ППЗСП., ведно със законна лихва, считано от датата на депозиране на заявлението-05.03.2026г. до окончателното изплащане на задължението. В издадения въз основа на заповедта изпълнителен лист № 254/30.03.2026 г., съдът е пропускал да отрази, че главницата се присъжда ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на заявлението-05.03.2026г. до окончателното изплащане на задължението. Такъв пропуск е налице и в разпореждането № 1122/30.03.2026 г. Горното, представлява очевидна фактическа грешка, която следва да бъде отстранена по реда на чл.247 ГПК. В тази връзка, с молба вх.№ 3450/30.03.2026 за поправка на ОФГ подадена от заявителя до НПРС последният е поискал съдът да се произнесе по нея, 4 но такова произнасяне липсва. Ето защо, след връщане на делото, ще следва заповедния съд да се произнесе по така депозираната от заявителя молба за поправка на очевидна фактическа грешка относно законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 3512/31.03.2026 г. подадена от Дирекция “С. подпомагане” гр. ..., действащо чрез пълномощника ст.юриск. Д. Ч., против разпореждане № 1122/30.03.2026 г. постановено по ч.гр.д. № 517/2026 г. на РС – Нови пазар в частта му с която е отхвърлено частично заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417, ал.1, т.7 ГПК срещу длъжника Г. Б. Т. за следните суми: 2,30 евро мораторна лихва, начислена върху сумата от 195,72 евро, представляваща неправомерно изплатена социална помощ по чл. 9 от ППЗСП за месец май за периода от 13.06.2025г. до 13.07.2025г., 9,63 евро, представляващи мораторна лихва, начислена върху сумата от 391,44 евро, представляваща неправомерно получена социална помощ по чл. 9 от ППЗСП за месец юни 2025г. за периода от 14.07.2025г. до 16.09.2025г. и 15,23 евро мораторна лихва, начислена върху сумата от 238,06 евро, представляваща неправомерно получени месечни помощи по чл. 9 от ППЗСП за месеците май и юни 2025г. за периода от 17.09.2025г. до 05.03.2026г..