Решение № 344 от 02.07.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 344 гр. Благоевград, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов при участието на секретаря Илина Георгиева в присъствието на прокурора М. Т. С. като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело № 20251200501016 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 18650/ 23.07.2025 г. от Петър Мандичев – прокурор при Районна прокуратура – Благоевград, против Решение № 608/ 16.07.2025 г., постановено по гр. д. № 3327/ 2024 г. по описа на РС – гр. Благоевград,, с искане за отмяна на решението в уважителната част, а при евентуалност изменение на решението в частта на присъденото обезщетение, като си иска намаляването му.

Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с материалния закон. Оспорват се изводите на съда, че не са настъпили вреди над обичайните такива.

Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на Решение № 608/ 16.07.2025 г., постановено по гр. д. № 3327/ 2024 г. по описа на РС – гр.

Благоевград,, с искане за отмяна на решението в уважителната част, а при евентуалност изменение на решението в частта на присъденото обезщетение, като си иска намаляването му.

Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови доказателства при въззивната проверка, като не се иска присъждане на 1 сторените при второинстанционната проверка разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, не е постъпил отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално допустимо.

Подадена е и насрещна въззивна жалба с вх. № 21131/ 29.08.2025 г. от К.

В. И., чрез адв. С. А., против Решение № 608/ 16.07.2025 г., постановено по гр. д. № 3327/ 2024 г. по описа на РС – гр. Благоевград, в частта му касаещо определеното от съда обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, като присъденото обезщетение от 600лв., да бъде увеличено до напълно претендирания размер от 1500 лв..

Поддържа се, че правилно и в съответствие със съдебната практика, PC Благоевград е приел в решението си, че искът е доказан по основание, доколкото ищецът е бил обвинен в извършване на престъпление по чл. 343 б ал.З НК, което е било прекратено поради липса на доказателства за извършено престъпление. Неправилно обаче и несъобразено със съдебната практика и събраните по делото доказателства, съдът е определил дължимото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди.

В мотивите на съда в тази насока са изведени принципно правилни съображения, но не е определено правилно паричното измерение на нанесените вреди. Поддържа се, че започването на ДП, с извършител - ищеца, само по себе си е увреждащо действие, тъй като засяга неговия личен живот, авторитет и достойнство на гражданин, а при доказване на увреждащите последици от незаконното наказателно преследване, съдът е длъжен да присъди обезщетение за причинените вреди, при съобразяване с релевантните за спора обстоятелства, от значение за определяне на конкретния размер, като ищецът не е длъжен да твърди и доказва преживения обичаен страх от наказателната отговорност и получения обичаен дискомфорт от упражнената принуда. В случая освен започването на досъдебното производство, следва да се отчетат и други факти от действителността, имащи отношение към паричното измерение на нанесените на ищеца вреди, като това са: - задържане за 24 часа; - разпит преди повдигане на обвинение; - извършване на претърсване на жилището му; - налагане на ПАМ, като му е отнето свидетелството за правоуправление на МПС; - разпит и привличане в качеството на обвиняем; - взимане на мярка за неотклонение. Прави се довод, че с всички тези действия, свързани с неоснователно упражнената принуда срещу ищеца като уличено лице, е било нарушено правото му на лична свобода, засегнати са честта и достойнството му, бил е лишен от правото на управление на МПС. Сочи се, че в практиката на ВКС, обективирана в Решение №480/23.04.2013 г. на ВКС по гр.д.№85/2012 г., IV г.о. и Решение №165/16.06.2015 г. на ВКС по гр.д. №288/2015 г., III г.о., както и в други подобни решения е прието, че ищецът по иск с правно основание чл. 2 от 2

ЗОДОВ може да претендира обезщетение за обичайните неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, без да ги описва подробно в исковата молба. Тогава не са нужни формални, външни доказателства за установяване на тези обичайни вреди, тъй като те настъпват винаги в резултат от наказателното производство. В този случай размерът на обезщетението следва да се определи според стандарта на живот, за да не се превърне в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия.

Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на Решение № 608/ 16.07.2025 г., постановено по гр. д. № 3327/ 2024 г. по описа на РС – гр.

Благоевград,, с искане за отмяна на решението в частта, в която е отхвърлен иска, касаещо определеното от съда обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, като присъденото обезщетение от 600лв., да бъде увеличено до напълно претендирания размер от 1500 лв..

Претендира сторените по делото разноски.

Насрещната въззивна жалба не обективира искания за събиране на нови доказателства при въззивната проверка.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, не е постъпил отговор по насрещната въззивна жалба от въззиваемата страна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав на Окръжен съд - Благоевград, ГО, IV въззивен, счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Производството е образувано по искова молба депозирана от К. В. И., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. С. А., срещу Прокуратурата на Република България, ЕИК ***, с административен адрес: гр. С., бул. „В.“ № .

Ищецът е предявил срещу ответника осъдителен иск за сумата от 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на незаконно наказателно преследване за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК по досъдебно производство № 262/2022 г. по описа на 01 РУ - Благоевград и прокурорска преписка № 6463/2022г. на Районна прокуратура Благоевград, прекратено с постановление от 19.12.2022 г. на прокурор от същата прокуратура, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.12.2022г. до окончателното плащане.

Твърди се в исковата молба, че на 11.07.2022 г. е гр. Благоевград управлявал автомобил, като бил спрян за проверка; направен му бил тест за наркотици, който бил дал положителен резултат. В тази връзка бил задържан за 24 часа, като било образувано досъдебно производство № 262/2022 г. по описа на 01 РУ – Благоевград. Заявява, че му било отнето свидетелството за управление на МПС, както и че бил извършен обиск в жилището му.

Поддържа, че впоследствие с токсикологична експертиза било установено, че липсвали наркотични вещества в дадените от него проби, поради което на 3

19.12.2022г. РП-Благоевград прекратила наказателното производство срещу него. Претендира се с предявения иск обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно повдигнато срещу ищеца обвинение в размер на 1500 лв., при съблюдаване принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД. Развити са доводи, че бил стресиран и много притеснен, като били засегнати честта и достойнството му за периода, през който му било повдигнато обвинение.

Ответникът оспорва предявения иск. Тази си процесуална позиция обосновава с доводи, че в конкретния казус не били налице каквито и да било доказателства, които да доказвали /обосновавали/, че ищецът действително е претърпял някакви конкретни неимуществени вреди, които при това да са пряк и непосредствен резултат от воденото срещу него наказателно производство. Поддържа, че размерът на претендираните неимуществени вреди е изключително и необосновано завишен по своя размер с оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.

По делото са събрани ангажираните от страните писмени и гласни доказателства.

След като съобрази доводите на страните и извърши преценка на събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа страна на спора:

От материалите, съдържащи се в кориците на изисканото и приложено досъдебно производство, водено срещу ищеца, както и от приетото като писмено доказателство постановление за частичното му прекратяването, се констатира, че:

- ДП № 1899-ЗМ-262/2022г. по описа на 01-РУ на МВР-Благоевград, наблюдавано по пр. пр. № 6463/2022г. от Районна прокуратура - гр.

Благоевград), е било образувано на 11.07.2022 г., като то е било образувано със съобщение до органите на досъдебното производство (ДП) за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК – затова, че на 11.07.2022 г. около 14:40 ч. в гр. Бл., в посока на движение от улица „Х. С.“ към сградата на НАПБлагоевград ищецът е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № Е 4002 MT, след употреба на наркотични вещества /опиати/, установено по надлежния ред – техническо средство „Дръг тест 5000“.

Това досъдебно производство е било започнало с протокол за разпит на полицейския служител Йордан Иванов Латинов, който е спрял на горепосочената дата за проверка ищеца.

В хода на процесното ДП били разпитани и другите полицейски служители, извършили проверката на ищеца, а именно С. П. Ч. и И. Т. Н.. На 11.07.2022г., ищецът дал обяснение, в които заявил, че не бил употребявал никакви наркотици, като било дал и проби от кръв и урина за изследване. На същата дата със заповед, издадена от длъжностно лице при ОД на МВР, била наложена ПАМ, с която било отнето СУМПС на ищеца. На 11.07.2022г., 4 ищецът бил задържан за срок от 24 часа. Било извършено и претърсване в жилището на ищеца. На 19.07.2022 г. ищецът е била привлечен в качеството на обвиняемо лице, на основание чл. 219, ал. 1 НПК, с постановление на разследващ полицай, утвърдено от наблюдаващия прокурор.

На ищеца било повдигнато обвинение за извършено умишлено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. Вмененото във вина на ищеца престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК е наказуемо с „лишаване от свобода“ от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева. На ищеца било наложена мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 500 лв., която била внесена от него в указания му петдневен срок – на 22.07.2022 г.. Ищецът е бил осъждан многократно за други престъпления към момента на привличането му по процесното ДП. На 19.07.2022 г. ищецът бил разпитан в качеството му на обвиняем, като упражнил правото си да не дава обяснения. На 12.07.2022 г. била назначена химическа експертиза за изследване на наличието на наркотици в дадените от ищеца проби от кръв и урина.

На 30.11.2022 г. била изготвена съдебна химико-токсикологична /токсикохимична/ експертиза, от която се установило, че в кръвната проба на ищеца не е установено наличието на наркотични вещества от групата на опиатите. Установено е в пробата от урина наличието на наркотично вещество кодеин, като най-вероятният му произход е употреба на лекарствен продукт.

Наказателното производство е било прекратено от прокурора по отношение на ищеца с постановление от 19.12.2022 г., издадено по реда на чл.

243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 НПК, тъй като обвинението не е доказано.

Препис от това постановление е било връчено на ищеца на 21.12.2022 г., като същото не е било обжалвано от него в рамките на седмодневния преклузивен срок, който е изтекъл на 29.12.2022г. При това положение прекратителното постановление на прокурора е влязло в сила на 30.12.2022 г..

Няма данни прекратителното постановление да е било подлагано нито на съдебна проверка за обоснованост и законосъобразност (чл. 243, ал. 4 - ал. 8 НПК), нито на инстанционен контрол от по-горестоящ прокурор (чл. 243, ал.