Решение № 17924 от 06.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17924 гр. С., 06.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20251110116565 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на Е. С. Х., ЕГН **********, срещу „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, с която са предявени евентуално съединени искове за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № 1242989/27.02.2023 г.

Ищецът твърди, че на 27.02.2023 г. сключили с ответника договор за предоставяне на потребителски кредит № 1242989, по силата на който получил сумата от 800 лв., при ГПР в размер на 49,93 %. В чл. 5 било предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Multitude Bank“ в полза на дружеството, за което му била начислена такса за обезпечение с поръчителство в размер на 343,04 лв. Ищeцът твърди, че не е подписвал договор за поръчителство, а процесният договор за кредит е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като били нарушени чл. 10, ал. 1 ЗПК – тъй като не е спазена предвидената в закона форма, включително на договора за допълнителна услуга, както и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19 ЗПК, тъй като договорът не съдържал начина на изчисляване на ГПР и липсвала яснота как е формиран същият. Счита, че е посочен грешен размер на ГПР, тъй като сумата по предоставяне на поръчител не е включена като разход по договора, а това е следвало да бъде направено. В тази връзка сочи, че предоставянето на поръчителство е задължително условие за сключването на договора за кредит (тъй като ответникът не предоставя възможност за сключване на договора за кредит без да му бъде предоставен поръчител, за което събира допълнително възнаграждение), тази сума е разход във връзка с предоставянето на кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, с уговарянето на възнаграждение за поръчител се заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК и представлява заблуждаваща 1 търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, вр. чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, която подвежда потребителя относно спазване на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК. Счита, че целият договор за потребителски кредит следва да бъде приет за недействителен, тъй като съдържащата се в него клауза за предоставяне на гаранция не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора, с което е нарушено и изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора. Счита, че е нищожна клаузата на чл.

5 от него като неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя да сключи договор за поръчителство и да заплати необосновано високо възнаграждение за поръчителство, и като заобикаляща закона на основание чл. 26, ал. 1, пр.

2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК и чл. 21, ал. 1 ЗПК. С оглед изложеното моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че клаузата на чл. 5 от договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № 1242989/27.02.2023 г., предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство от „Multitude Bank“ в полза на ответника, е нищожна на сочените основания.

Претендира разноски.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва исковете. Признава, че между страните е сключен описаният договор за кредит със соченото съдържание, но отрича същият да е недействителен. Излага съображения, че договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което ответникът не е страна. Твърди, че кредитополучателят е разполагал с възможността да обезпечи договора по различни начини, като сам е избрал с поръчителство от посоченото дружество, с оглед на което не може да се говори за заблуждаваща търговска практика. Сочи, че предоставянето на гаранция е възмездна услуга от трето лице, поради което разходът за нея не следва да се включва в ГПР. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е безспорно, че между страните е сключен договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № 1242989/27.02.2023 г., по силата на който на ищеца Е. С. Х. е отпуснат кредит в размер от 800 лв., както и че в чл. 5 от същия е уговорена клауза за обезпечаване на кредита чрез поръчителство. Това се установява и от приетите по делото договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № 1242989/27.02.2023 г. и преддоговорна информация, обективирана в стандартен европейски формуляр (СЕФ), видно от които на 27.02.2023 г. между „Ф.Б.“ ЕООД, като заемодател, и Е.

С. Х., като заемател, е сключен договор, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца паричен заем в размер на сумата от 800 лв., със срок на погасяване от 45 дни, считано от датата на превеждане на сумата по заема, с падежна дата – 13.04.2023 г. - заемателят се е задължил да върне заема с еднократно плащане, извършено на падежната дата. Кредитът е отпуснат при годишен процент на разходите (ГПР) – 49,93 %, при лихвен 2 процент – 5,12 %, и общ размер на всички плащания – 840,96 лв., включващи главница в размер на 800 лв. и възнаградителна лихва в размер на 40,96 лв.

Съгласно чл. 5 от договора за предоставяне на заем, заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Multitude Bank” в полза на ответното дружество.

Договорът за поръчителство се сключва не по-късно от края на работния ден, в който е сключен заемът. Посочено е, че с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението не може да се отмени нито от заемателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на заема. Договорът е сключен при Общи условия за предоставяне на потребителски кредити на „Ф.Б.“ ЕООД.

В случая между страните не се спори относно сключването на договора и същевременно съдът намира, че е спазена формата за сключването му, като по делото е представена и разменената преддоговорна информация.

По делото е представен и препис от договор за гаранция (поръчителство), сключен между Multitude Bank p.l.c., като гарант, и Е. С. Х., като клиент, по силата на който задълженията по договора за потребителски кредит са обезпечени от третото лице – поръчител – „Multitude Bank“, в полза на което е уговорено заплащане на възнаграждение в размер на 343,04 лв. По делото не са представени приложимите към договора за кредит общи условия. Доколкото обаче не се отрича от страна на ответника, то съдът приема, че необходимо условие за сключването на договора за кредит е било обезпечаването му от страна на кредитополучателя, а в конкретния случай това е станало чрез поръчителство от страна на „Multitude Bank“.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

Предявени са за разглеждане евентуално съединени установителни искове с правно основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, вр. чл. 146 ЗЗП и чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК и чл. 21, ал. 1 ЗПК - за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № 1242989/27.02.2023 г.

В тежест на ищеца по същите е да установи при условията на пълно и главно доказване: сключването на договор за потребителски кредит със соченото в исковата молба съдържание, наличието на посочената клауза, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение - поръчителство от „Multitude Bank“ в полза на ответника, с която клауза се заобикалят императивни норми на закона - чл. 19, ал. 4 ЗПК и/или има неравноправен характер - че клаузата на чл. 5 от договора е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните, тъй като чрез нея кредиторът задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.

В тежест на ответника е да докаже, че договорът за потребителски кредит отговоря 3 на всички императивни изисквания на закона и включва валидно обвързващи страните договорни клаузи, включително, че е спазено изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК за годишния процент на разходите в договора, както и всички обстоятелства, от които произтичат възраженията му.

Процесният договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 ЗПК легална дефиниция, според която въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне, а кредитополучателят – ищец има качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговската дейност на заемателя цели, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионалната и търговската дейност на потребителя, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 ЗЗП – 147б ЗЗП, в това число и на забраната за неравноправни клаузи. Преценката относно действителността на договора за потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който е сключен договорът. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както за гражданските сделки, така и за търговските сделки.

Преди да пристъпи към обсъждане на спорния въпрос по същество, съдът намира за необходимо да посочи, че когато искът е за прогласяване недействителност на сделка (или на отделна клауза от договор), а в обстоятелствената част на исковата молба са заявени повече от едно от законовите основания за недействителност, съдът е длъжен да съобрази, че е сезиран с множество обективно съединени искове. Независимо от поредността и съотношението, посочени от ищеца, исковете са предявени при условията на евентуалност.

Ако сделката е недействителна на едно основание, предвидено в закона, е безпредметно прогласяването на нейната недействителност на друго основание. Съдът е длъжен да разгледа основанията за недействителност в поредност според сочения от ищеца порок.

Разглеждането на исковете преминава от най-тежкия порок (противоречие със закона или заобикалянето му) към по-леките, каквито са липсата на основание (за каузалните сделки), липсата на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липса 4 на форма (така решение № 40/07.04.2020 г. по гр. д. № 2383/2019 г. по описа на ВКС, III г. о.). С оглед принципа на диспозитивното начало, доколкото липсва формулиран петитум за прогласяване недействителността на целия договор за потребителски кредит, то и съдът не следва да обсъжда всички подробни доводи на ищеца, съдържащи се в исковата молба, след като искът му има за предмет (не)действителността на клауза от договора, а не на целия договор.