Решение № 183 от 16.02.2022, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 1752/2021
- Вид
- Решение № 183
- Подписан
- 16.02.2022
- В сила
- 09.03.2022
- Състав
- Велина Брайкова Дублекова
Цитирани разпоредби
- чл.146, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.24,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87,ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.2, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5, ал.1, т.1 · Закон за защита от домашното насилие
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 183 гр. Пловдив, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Велина Бр. Дублекова при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Гражданско дело № 20215300101752 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 87, ал. 3 във вр. с чл. 88 от ЗЗД.
Ищецът Р. Н. З., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощник адв.
В.К., със съдебен адрес г***, моли съда да постанови решение, по силата на което да развали следните договори за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, до размера на 2/3 идеални части от недвижимите имоти: Договор за гледане и издръжка, сключен на 21.04.2016г. между Р. Н. З. и Б. К. З., от една страна, и М. Б. Б., от друга страна, обективиран в нот. акт №146, том 31, дело №5944 от 21.04.2016г. на СВ Пловдив, представляващ нот.акт № 129, том 1, рег.№1608 дело №100/2016г. по описа на ***П. М. с рег. №***на Нотариалната камара с район на действие Районен съд - Пловдив и Договор за гледане и издръжка, сключен на 25.09.2015 г. между Р. Н. З. и Б. К. З., от една страна, и М. Б. Б. от друга страна обективиран в нот. акт №65, том № 8, дело № 15419/25.09.2015г. по описа на СВ - Пловдив, представляващ нот. акт № 144, том 2, рег.№ 4579, дело №284/2015г. на ***П. М. с рег. №***на Нотариалната камара с район на действие Районен съд – Пловдив.
Исковата претенция се основава на твърденията, че между ищцата и покойния й съпруг, от една страна, и ответницата М.Б., от друга страна, която е дъщеря на прехвърлителите, са сключени два договора за гледане и издръжка, съответно на 25.09.2015г. и на 21.04.2016г., с които на ответницата са прехвърлени недвижим имот, представляващ самостоятелен обект сграда с 1
ИД №***, находящ се в гр. ***, и недвижим имот, представляващ апартамент № ***, находящ се в гр. ***. Твърди се, че по силата на двата договора ответницата е поела задължение до края на живота на прехвърлителите, заедно или поотделно, лично или чрез другиго, да им предоставя грижи, да им създава добра и спокойна обстановка, обслужване и лечение при болест, старческа немощ и всякога, когато те се нуждаят от такива. Твърди се, че ответницата не е изпълнявала задълженията си по двата договора, че не е полагала грижи за баща й Б. З., че двамата с него са живели в едно жилище, но ответницата е разчитала на парични средства, които ищцата е изпращала от ***и с чиито парични средства е гледала баща си.
Твърди се, че ответницата не е полага адекватни грижи по отношение на нейния баща до неговата смърт, същият е бил болен и на легло от години.
Твърди се, че ответницата не е полагала и грижи по отношение на ищцата, както и се е държала грубо и арогантно с нея, като се сочи инцидент станал на ***г., когато ответницата е подложила ищцата на психическо и физическо насилие, за което има издадена Заповед за незабавна защита.
Ответникът М. Б. Б., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощник адв. К.К., със съдебен адрес ***, в срока по чл.131 е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Ответницата твърди, че е полагала непрекъснати и адекватни грижи за баща си до неговата смърт. Твърди, че след като баща й е претърпял инсулт, същата се е преместила да живее при него, като грижите за него са станали още поинтензивни. Твърди, че вторият договор за прехвърляне на жилището в ***, сключен на 21.04.2016г., е привиден и прикрива съглашение между страните за дарение на недвижимия имот.Оспорва твърденията на ищцата за грубо държание с нея, както и за харчене на нейни пари. Твърди, че ищцата от ***г. живее в ***, където и работи, че от сключването на договорите до настоящия момент ищцата няма нужда от гледане и издръжка, тъй като тя самата работи и изкарва средства, с които покрива нуждите си.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери за установено следното:
По допустимостта на исковете.
Предявените искове са допустими и следва да се разгледат по същество.
Обстоятелствата, на които ищцата основава исковете: че между нея и покойния й съпруг, от една страна, и ответницата, от друга страна, са сключени за договори за прехвърляне на недвижими имоти срещу поето от 2 ответницата задължение за издръжка и гледане, че ищцата е наследник по закон на покойния си съпруг, както и че ответницата не е изпълнявала задълженията си по тези договори, поради което се иска развалянето им, попадат в хипотезата на чл.87,ал.3 от ЗЗД и правят исковете допустими, с надлежна активна и пасивна процесуална легитимация на страните в производството. Във връзка с повдигнатото от ответницата възражение за недопустимост на исковете в частта над размера от ½ (една втора) идеални части от правото на собственост на процесните недвижими имоти следва да се посочи, че правото да иска разваляне на договора принадлежи и на наследниците на кредитора, което право те притежават на лично наследствено основание. Правото е имуществено и наследимо, затова всеки наследник, съобразно законоустановената си квота може да иска разваляне на договора, ако приживе на наследодателя му договорът не е бил изпълняван.
По основателността на исковете.
От приетите по делото писмени доказателства – преписи от нотариален акт № 144, том 2, рег.№ 4579, дело №284/2015г. и нотариален акт № 129, том 1, рег.№1608 дело №100/2016г. и двата по описа на ***П. М. с рег. №***на Нотариалната камара с район на действие Районен съд – Пловдив /л.6 – л.8, гр. д. № 15256/ 2020г. на ПдРС/ се установява, че на 25.09.2015 г. и на 21.04.
2016г. между Р. Н. З. и Б. К. З., от една страна, и М. Б. Б., са сключени два договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка и запазено право на ползване, по силата на които Р. Н. З. и Б. К. З. са прехвърлили на дъщеря си М. Б. Б. /тогава с фамилия З./, свои собствени недвижими имоти: 1/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор на обекта № ***, по КККР на ***, одобрени със Заповед №РД-1848/03.06.09г. на ИД на АГКК, с адрес ***, който самостоятелен обект се намира в сграда, отразена под № *** в кадастралната схема, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на обекта – жилище, апартамент, със ЗП от 63 кв.м., ведно с прилежащо избено помещение със ЗП от 5,86 кв.м., ведно с 0,666 % от ид. ч. от общите части на сградата и съответното право на строеж върху мястото; 2/ апартамент № ***, находящ се в ***, разположен в западната част на етаж трети на сградата, построена от ***, в поземлен имот № 3128, от кв.100 по КП, одобрен със Заповед № РД -0214-2299/ 2000г., със ЗП от 96,38 кв.м., ведно с избено 3 помещение № 5 с площ от 8,73 кв.м., ведно с 8,894 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, срещу задължението на приобретателя М.Б. да гледа и издържа своите родители Р.
Н. З. и Б. К. З. до края на живота им, заедно и поотделно, лично или чрез другиго, което включва грижи, създаване на добра и спокойна обстановка, обслужване и лечение при болест, старческа немощ и всякога, когато се нуждаят от такава, като прехвърлителят Б. З. си запазва правото на ползване, безвъзмездно и пожизнено, на недвижимия имот в ***, а прехвърлителката Р.З. си запазва, безвъзмездно и пожизнено, правото на ползване на недвижимия имот в ***.
Установява се, от приетото по делото като писмено доказателство Удостоверение за наследници, изх. № ***/ ***г. /л.11, гр. д. № 15256/ 2020г. на ПдРС/, че прехвърлителят Б. З. е починал на ***г., като негови законни наследници са ищцата Р.З. – съпруга, ответницата М.Б. – дъщеря, и Б. З. – внук, син на починалия на прехвърлителя З. син К.
От приетата по делото медицинска документация – епикриза ИЗ № ***/ *** /л.37/ и епикриза ИЗ № ***/ *** /л. 9, гр. д. № 15256/ 2020г. на ПдРС/ се установява, че през март ***г. прехвърлителят З. е прекарал мозъчен инсулт, като за периода ***г. – ***г., е бил хоспитализиран в УМБАЛ „***“ ООД, гр. ***, а на ***г. е претърпял ампутация на ляв крак на ниво бедро, във връзка с което за периода ***г. – ***г. е пролежал в УМБАЛ „***“ ЕАД, гр. ***.
От представения по делото препис от Решение № 260012/ 04.01.2021г., постановено по гр. дело № 14653/ 2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, се установява, че на ***г. ответницата е извършила по отношение на ищцата акт на домашно насилие, като поведението й е квалифицирано като акт на физическо, емоционално и психическо насилие по смисъла на чл.2, ал.1 ЗЗДН, на ответницата е наложена мярка по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН, наложена й е глоба в размер на 200 лв. и е постановено да бъде издадена заповед за защита.
По делото са приети като писмени доказателства разпечатка от вайбъркореспонденция, съдържаща снимки и текстови съобщения, водена между ищцата и Н. Д. – сестра на Б. З. /л. 38 – л.48/, от които се установяват състоянието на Б. З. към датата на направата на снимките и впечатленията на неговата сестра от състоянието, в което го е заварила, и състоянието на 4 жилището.
По делото са събрани гласни доказателства – изслушани са свидетелите Б. З. /сестра на ищцата/ и Г.К. /без родство със страните/.
От показанията на св. З. се установява, че когато Б. е направил първият инсулт, е докаран в болницата в гр. ***, и цяла седмица само свидетелката е ходела в болницата. М. е отказала рехабилитация на баща си, уредена от свидетелката, отказала е да си вземе десет дена болнични, който й се полагат по закон, за да гледа баща си. След инсулта Б. е бил на рехабилитация един месец в ***, която рехабилитация е била уредена и платена от съпругата му Р., след което Б. се е бил почти възстановил, започнал е да ходи с бастун.
Свидетелства, че през юли месец ответницата й пратила снимка на крака на баща й, от която се виждало, че кракът бил лилав и подут, на въпроса на свидетелката от кога не е къпала и преобличала баща си, ответницата отговорила от месец декември. След като закарали Б. в болницата в това му състояние, ампутирали крака му. Ответницата отказала да си вземе болнични, за да гледа баща си, както и отказала предложението на майка си да вземат човек срещу заплащане да обгрижва баща й. Свидетелства, че за една седмица през лятото, това е било след ампутацията на крака, сестрата на Б. – Н. Д., е дошла от *** в ***, за да се грижи за Б., за да могат ответницата и съпругът й да отидат на море. Същата е направила снимки и е описала състоянието, в което е намерила брат си и жилището, които снимки и описание, като текстови съобщения по вайбъра, е изпратила на ищцата и на свидетелката. Свидетелката твърди, че сестрата на Б. е била много разстроена, казала е, че в хладилника е имало само доматена манджа, под дюшека е имало памперси и изпражнения. От показанията на свидетелката се установява, че при последното си пребиваване в страната, преди да почине Б., ищцата е оставила на ответницата двете дебитни карти – нейната и на Б., с пиновете, за получаваните от ищцата и Б. пенсии, за да може при нужда ответницата да тегли пари за отопление, храна, лекарства. Установява се, че ответницата се е преместила да живее при баща си в жилището в ***, след като е била изгонена от предишния си приятел, с когото е живяла в неговата къща, което се е случило малко след инсулта на баща й. От показанията на св. З. се установява, че ищцата не е успяла да си дойде от ***за погребението на Б., тъй като ответницата е съобщила на ищцата за смъртта на баща си в 22,00 ч., 5 а погребението е било на следващия ден. Установява се, че ищцата си е дошла в ***във връзка с предстоящия помен на съпруга си – 40 дни от смъртта му, като първоначално е била отседнала при ответницата в апартамента в ***, но е била изгонена оттам, имало е инцидент на домашно насилие, от страна на ответницата по отношение на ищцата е било проявено насилие. След случилото се ищцата е останала при свидетелката, като се е наложило ищцата и свидетелката да отидат да вземат личните вещи на ищцата от жилището на ответницата в ***.
От показанията на св. К. се установява, че свидетелят е съсед на ответницата, ответницата се е преместила се живее при баща си, след като се разделила с предишния си приятел. Свидетелства, че преди да се премести при баща си, ответницата минавала вечер с колата, за да види баща си и да му занесе нещо за ядене. Свидетелства, че след като ответницата се преместила при баща си, тя готвила, всяка вечер я виждал да се прибира с покупки, тя му била споделила, че тя вече се грижи за баща си, сменя памперси и такива неща.