Решение № 222 от 19.05.2022, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ № 222 гр. К., 19.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Й.Б.П. при участието на секретаря Х.К.К. като разгледа докладваното от Й.Б.П. Гражданско дело № 20225510100272 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.

Ищцата твърди, че е работила по трудов договор с ответника на длъжността „Продавач-консултант“. При постъпване на работа, ответникът не й изготвил длъжностна характеристика с основните задължения. Длъжността „Продавачконсултант“ заемала близо две години, до 01.12.2021г., когато трудовото й правоотношение е прекратено на основание на чл.325, ал.1, т.2 от КТ със Заповед №106/01.12.2021г.. Счита издадената заповед №106/01.12.2021г., за незаконосъобразна на формално и материално основание. Твърди, че заповедта е в пълно несъответствие между действителна фактическа обстановка и вписаната правна норма от работодателя като основание за прекратяване на трудовия договор. В нея било посочено правно основание, съответстващо на текст от КТ: „когато уволнението на работника/служителя бъде признато за незаконно или бъде възстановен на предишната му работа от съда и същият не се яви да я заеме в срока по чл.345, ал.1“. Обективната фактическа обстановка не била обвързана с цитирания в заповедта законов текст от КТ, защото никога до този момент, не е била уволнявана от работодателя и не е инициирала съдебни дела срещу него по такъв повод.

Това налагало извода, че като работник никога не се е намирала в хипотезата на чл.345, ал.1 КТ, за да бъде прекратявано трудовото й правоотношение на това правно основание. Формална порочност на процесната заповед била налице и поради факта, че въпреки посоченото правно основание, в същата като причина за прекратяване на трудовия договор, като било отбелязано:

„молба за напускане“. Твърди, че такава молба била принудена да напише, при условията на психически натиск от страна на председателя на ПК „Р.Д.“ В.Н., който на 25.11.2021г. след като я повикал в кабинета си, й представил готов текст и изискал от нея собственоръчно да препише същия върху празен 1 хартиен лист. Силно притеснена от ситуацията, в която била поставена принудително, без да има възможност да помисли и да се посъветва, първоначално реагирала несъзнателно и преписала текста, което не било и не можело да се приеме за нейна истинска воля. Твърди, че харесва работата си, справяла се с нея безпроблемно, не желаела да я напуска и да остане безработна. Липсвали оплаквания срещу нея и работата й. Споделила вкъщи със съпруга си за случилото се при работодателя и след като се успокоила, веднага написала друга молба, с която заявила искане за оттегляне на първата. Изпратила до работодателя, изготвената молба с изразена истинската си воля, като използвала куриерската служба "Еконт". Пратката била приета от Т.Б. на 29.11.2021г. в 10:18ч. Ставало въпрос за нелоялно отношение на работодател към свой служител, както и за неспазване на формалните изисквания, при изготвяне на заповедта, които да легитимира надлежността му. Всичко това налагало Заповед №106/01.12.2021г. да бъде и отменена, само на формално основание, без да се гледа спора по същество. Нейната отмяна се налагала и поради погазването на материално правните норми, касаещи трудовото законодателство, довело до неправомерното й лишаване от правото на труд и средства за препитание. След като било прекратено ТПО се е възползвала от правото да се регистрира като безработна на 06.12.2021г. и на 21.12.2021г. било издадено от ТД на НОИ, разпореждане №232-00-1298-1, съгласно което й било отпуснато обезщетение в размер на *** лв. дневно, считано от 01.12.2021г. до 31.03.2022г. На 25.11.2021г. председателят на ответната кооперация я повикал в кабинета си и когато отишла, той й поднесъл лист с готово написан текст и й наредил: „Препиши!“. Заплашил я, че ако откаже да препише текста върху приготвения друг празен лист, ще я уволни дисциплинарно. Изпаднала в неочаквана ситуация на оказан й вербален натиск, била принудена да изпълни нареждането и преписала текста.

След подаване на исковата молба сключила Трудов договор №424/31.01.2022г., с СУ„Х.Б.“ гр.П., считано от 01.02.2022г. и така вече била в ново трудово правоотношение с друг работодател. Моли съда да постанови решение, с което да признае уволнението със Заповед №106/01.12.2021г. за незаконосъобразно и да го отмени, да бъде възстановена на заеманата преди прекратяването работа „продавач-консултант“ и д а осъди ответника да й заплати обезщетение в размер на *** лв. за оставане два месеца без работамесец декември 2021г. и месец януари 2022г., ведно със законната лихва от 01.12.2021г. до окончателното изплащане. Претендира съдебни разноски.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва предявените искове. Между кооперацията и ищеца Р.Ч. било налице трудово правоотношение за длъжността „продавач-консултант“ в обект, находящ се в с.Т., общ.П.. При назначаването ищцата подписала и длъжностната си характеристика, от която било видно какви са задълженията й. Като правно основание в представената заповед №106/01.12.2021 г. бил посочен чл.325, ал.1, т.2 от КТ, но в причините за прекратяване на трудовия договор било посочено - „молба за напускане“. След подписването на заповедта от ищцата, била констатирана допуснатата техническа грешка на правното основание и изготвил нова заповед, занесена на ищцата от друга служителка в ПК „Р.Д.“, за да я разпише и да я занесе в НОИ. Тази заповед не била представена от ищцата в НОИ своевременно, за което били уведомени с Писмо изх.№2012-23-30#1/27.01.2022 г. В резултат на това, дали отговор с 2

Писмо изх.№1021-23-30#1/27.01.2022 г. и по тази причина издаденото Разпореждане №232-00-1298-1/21.12.2021 г. на ТП на НОИ С. било с правилно посоченото основание, по силата на което трудовото правоотношение е прекратено. Заявява, че несъответствието между посоченото правно основание в заповедта и фактическото основание за прекратяване на трудовото правоотношение не представлява съществен порок, който да доведе до незаконосъобразността на издадената заповед.

Дори квалификацията да била неправилна, от значение било установяването на прекратяване на ТПО и съответствието с фактическите основания за това, отразени в заповедта. В случая описаните в мотивната част на заповедта обстоятелства, формирали фактическия състав на чл.325, ал.1, т.1 от КТ в хипотезата - по взаимно съгласие с подадена молба вх.№2/25.11.2021 г. от ищцата за освобождаване и поставена резолюция „Да“, с която приемал отправеното предложение с посочения момент, от който се прекратявало ТПО - 29.1***21 г. Счита, че неправилната правна квалификация не се отразява върху законността на уволнението, тъй като били в хипотеза на несъответствие между правното основание /законовия текст/ и описаните фактически обстоятелства, когато меродавни били фактическите обстоятелства. Оспорва като неоснователни твърденията на ищцата, че подадената от нея молба за напускане била подписана при условията на принуда и психически натиск, че тя се справяла безпроблемно с работата си, както и че липсвали оплаквания срещу нея и работата й. След извършени три проверки на стоково-материалните ценности, поверени й в обекта му /на 25.01.2021 г., на 22.11.2021 г. и на 25.11.2021 г./, били съставени актове за резултатите от тях и констатирани парични липси, признати от ищцата.

Актовете били подписали от нея без възражения. Ищцата посочила на кого са дадени липсващите стоки/пари. След като било прекратено трудовото й правоотношение и тези липси не били възстановени доброволно от ищцата, срещу нея бил предявен иск за установените липси и образувано гр.д.

№415/2022 г. по описа на РС-К.. Относно извършеното от ищцата оттегляне на молбата, счита, че последиците от това оттегляне не са настъпили.

Молбата за напускане била подадена на 25.11.2021 г. На 29.11.2021 г. след като е започнало предаването на обекта, в който била назначена, ищцата подала молба, в която се посочвало, че оттегля молбата си за напускане. Тази молба не била подписана от нея. След като не била зачетена, ищцата вместо да подпише подадената молба, изпратила нова по „Еконт“, която получил на 30.11.2021 г. Тази молба от 29.11.2021 г. не произвела действие. Съгласно чл.326, ал.4 от КТ предизвестието/молбата за напускане можело да бъде оттеглено, ако работникът или служителят съобщи за това преди или едновременно с получаването му. То можело да се оттегли и до изтичане на срока му със съгласието на работодателя. Започнал ли е да тече срокът на предизвестието, прекратяването на трудовото правоотношение можело да бъде осуетено до изтичането му само със съгласие на другата страна / Решение №280/12.10.2015г. по гр.д.№1898/2015г. на ВКС, ІV г.о./.

Оттеглянето на предизвестието от страна на работника не било станало преди или едновременно с получаването му, поради което било необходимо съгласието на работодателя. Такова съгласие не било дадено, поради което срокът на предизвестието е продължил да тече и с изтичането му, трудовият договор следвало да се счита прекратен на основание чл.335, ал.2, т.1 от КТ.

3

При упражнено потестативно право на прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие, конститутивното действие на прекъсване на трудовоправната връзка настъпвала с изтичането му, без да бил необходим друг акт на работодателя. Ако такъв бил издаден, той имал само констативно, декларативно действие, но не и конститутивно. Поради това, издаденият акт за прекратяване №106/01.12.2021 г. само констатирал вече настъпилото вече прекратяване на трудовото правоотношение между страните на 29.11.2021 г., когато е изтекъл срокът на предизвестието. /Решение №264/10.06.2015г. по гр.д.№1222/15г. на ВКС, IV г.о., Решение №53/16.03.2012г. по гр.д.№854/11г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение №4168/03.12.2013г. по гр.д.№1844/13г. на ВКС, IV г.о. /. Валидното оттегляне на предизвестието било достигнало на 30.11.2021 г., т.е. след прекратяването на трудовото правоотношение, поради което за запазване на правоотношението било необходимо съгласието на работодателя. Такова съгласие не било дадено, като с оспорената заповед трудовият договор с ищцата бил прекратен на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ. В деня, в който била направена молбата за оттегляне, ищцата била в магазина, и предавала обекта, като подписала описа за приемане и предаване.

Тъй като предаването на обекта продължило и на 30.11.2021 г., тъй като е материално отговорно лице, ищцата била наясно, че работодателят не е приел оттеглянето на молбата й. От момента на получаване на съгласието на работодателя от работника ТПО се смятало за прекратено т.е. взаимното съгласие било налице, когато и двете страни са изявили воля за това в писмена форма. Налице било възникването на такава обща воля в конкретния случай с поставяне на резолюцията „Да“ на подадената от ищцата молба, считано от 29.11.2021 г. Счита исковете по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ за неоснователни. Определения срок - 29.11.2021 г., за който страните постигнали съгласие за прекратяване на ТПО изтекъл, възстановяване на работа на работника или служителя не можело да бъде постановено, тъй като то предпоставяло трудово правоотношение, което би съществувало, ако не било незаконното уволнение и предявеният иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ се явявал неоснователен. Кодексът на труда не предвиждал възможност включеният в предизвестието срок да подлежи на удължаване, спиране или прекъсване и същият продължавал да тече дори, когато работникът или служителят ползвал някакъв вид законоустановен отпуск. Счита претенцията по чл.344, ал.1, т.3 от КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради уволнението в размер на *** лв. за периода от два месеца за неоснователно. Счита прекратяване на ТПО за правилно и законосъобразно, а предявените искове за неоснователни и като такива моли да бъдат отхвърлени. Претендира съдебни разноски.