Решение № 1540 от 01.09.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 5323/2022
- Вид
- Решение № 1540
- Подписан
- 01.09.2023
- В сила
- 04.12.2023
- Състав
- Боян Димитров Кюртов
Цитирани разпоредби
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.178 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.180 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.86 · Закон за данък върху добавената стойност
РЕШЕНИЕ
№ 1540 гр. Пловдив, 01.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Боян Д. Кюртов при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно наказателно дело № 20225330205323 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №
612066-F617365/19.11.2021г. на Директора на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП Пловдив, с което на Н. А. К., ЕГН **********, адрес ******* е наложено административно наказание Глоба в размер на 816.72 лв. за нарушение по чл.86, ал.1, т.1, 2 и 3, вр. ал.2, вр чл.102, ал.3, т.1, вр чл.180, ал.2, вр ал.1 ЗДДС.
Жалбоподателят моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, по съображения изложени в жалбата и в съдебно заседание от повереник. Претендира и разноски.
Въззиваемата страна – ТД на НАП - Пловдив, чрез своя представител моли да бъде потвърдено процесното НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА за разглеждане, а по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
1
Жалбоподателят К. извършвал търговска дейност като физическо лице без да има регистриран търговец на негово име,а и не водел счетоводство.
Дейността се изразявала в продажба през интернет на ножове и часовници в Р България. При преминаване на оборот за 12 месеца над 50 000 лева следвало да подаде заявление за доброволна регистрация. Това обаче той не сторил в надлежния срок и като резултат сделките за времето, в което е следвало да бъде регистриран по закона, а не бил, не бил начисляван и ДДС. В случая за периода 01.01.2018г. – 30.11.2018г. К. извършил облагаеми доставки на стойност 51 544.04лв. чрез онлайн сайт Etsy.com. Тази сума получил по банков път, макар част от плащанията да били първоначално по сметки на негови ближни – *******. Последното след това ги превеждала на жалбоподателя. До 07.12.2018г. заявление за регистрация по ЗДДС жалб.К. не подал. Така за следващите данъчни периоди, които са месечни, не начислявал ДДС по извършените от него доставки. Горното било констатирано при ревизия осъществена от свид. Г. Д. С. – служител на НАП Пловдив, извършена през м.04.2021г. Конкретно за м.11.2019г. тя установила получени по банков път от жалбоподателя в резултат на продажби по описания по горе начин, на стойност 4900.31лв. Ако бе регистриран по ЗДДС, жалбоподателят следваше да начисли данък в размер на 816.72лв. през тори данъчен период.
Тъй като обаче не го сторил, свид.С. съставила срещу жалбоподателя АУАН № F617365/28.06.2021г., а въз основа на него било издадено и атакуваното НП.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на свидетеля Г. Д. С. - разпитана в съдебно заседание пред настоящата инстанция, както и от писмените доказателства представени по делото, които Съдът възприема и кредитира като последователни и непротиворечиви. Всъщност по фактите не се и спори от страните.
Жалбоподателят намира, че от една страна в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, а от друга, че неправилно е приложен закона.
Съдът намира, че не е нарушен срока по чл. 34 ЗАНН и възражението в този смисъл е неоснователно. Актът е съставен в рамките на законоустановения тримесечен срок от откриване на нарушителя. На първо място законодателя изисква да има установено нарушение, а не да е могло то да се установи, за да започне да тече посочения срок. След това трябва да е 2 установен и самия нарушител. В процесния казус с представянето на документите от първото искане, видно от описа на искането, лицето е представило документи като банкови извлечения, но между тях са липсвали съществени за самото установяване на нарушението. Част от сумите също са били на други лица превеждани като неговата ******* например. Към този момент все още не е ясно, че същият е бил нарушител, тъй като от представените документи, не е могло да се изчисли облагаемия оборот. Видно от приложената декларация от самия жалбоподател сумите превеждани по сметка на неговата *******, са всъщност предназначени за него. Освен това последната справка за облагаем оборот е постъпила на 08.04.2021г. и е описана в приложението към АУАН. Едва от тази дата на представяне на тези документи би могло да се приеме, че следва да тече срока по чл.34 ЗАНН, който в процесния казус не е изтекъл. Тогава актосъставителят е разполагал с данни за извършване на нарушението. Следва да се има предвид, че законодателя е предвидил двугодишен срок от извършване на нарушение за неговото санкциониране. Ето защо с неначисляване на данъка е извършено вмененото нарушение по чл.86 ЗДДС. На следващо място не е основателно възражението на жалбоподателя, че като не били описани по отделно доставките, било извършено съществено нарушение по прилагането на закона. Данъчният период по ЗДДС е месечен, съответно от значение е оборота за месеца, формиран от доставки от задълженото лице. Последното има задължение да води счетоводство, което задължение жалбоподателя К. не е спазил. В процесния казус той не е издавал фактури или други документи за извършените от него доставки, а единствено по получените приходи, може да се съди за реализирания оборот от негова страна. Ето защо в случая той не може да се позове на своето противоправно поведение като не е водил отчетност и от това да черпи права. Освен това , ако се касаеше за нарушение по чл.178 ЗДДС би било съществено значение описанието по отделно на всяка доставка, а не и в настоящия казус. На следващо място ясно е описано нарушението като място и начин на извършване, включително по периоди по приложение №1 към АУАН. Всичко това е констатирано на база документи по получени приходи по банков път, банкови извлечения и изявления на самия жалбоподател, че се предназначени именно за него самия. При това положение според настоящата инстанция жалбоподателя е могъл да организира своята защита по адекватен начин и не е налице неяснота относно 3 вмененото му нарушение. Не е било нужно да се отчитат и разходите на жалбоподателя за ползване на интернет платформата, тъй като интерес в настоящото производство представлява оборота, а не печалбата на задължения субект.
Правилно и наказващия орган е приложил санкцията по чл.180 ЗДДС.
Съобразно вида субект – физическо лице, е наложена глоба по чл. 180, ал. 2 от закона, която ал. 2 касае именно нерегистрирани по ДДС лица и същата разпоредба препраща изрично към ал. 1. Размера на същата е съответен на неначисления данък за периода м.11.2019г. в размер на 816.72лв. Последната не предвижда възможност наказанията да бъдат наложени по привилегирована такава, защото след като лицето не е било регистрирано по ДДС, няма как да начисли този данък. Не се касае и за двойно събиране на данък или двойно санкциониране, противно на твърдяното в жалбата, тъй като в процесния казус се касае за административно наказание. Отделено данъчна администрация може да начислява и данъчни задължения, което е отделно неизпълнение на закона от проверявания субект. Това става именно С Ревизионния акт, съответно доклад.
При извършената служебна проверка съда констатира, че не са допуснати в хода на административнонаказателното производство нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили съществено правото на защита на жалбоподателя. Не е налице и маловажност на случая, тъй като се засяга фиска, а оттам голям брой лица.
В случая с оглед горния изход на делото и съгласно нормата на чл.63д ЗАНН, въззиваемата страна има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, и такива са претендирани своевременно. Настоящата инстанция намира, че разноски в размер на 150 лева са съответни на вида на делото и представената правна помощ, поради което тази сума следва да се присъди в Полза на НАП, съответно в тежест на жалбоподателя.
Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№ 612066F617365/19.11.2021г. на Директора на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП 4
Пловдив, с което на Н. А. К., ЕГН **********, адрес ******* е наложено административно наказание Глоба в размер на 816.72 лв. за нарушение по чл.86, ал.1, т.1, 2 и 3, вр. ал.2, вр чл.102, ал.3, т.1, вр чл.180, ал.2, вр ал.1 ЗДДС.
ОСЪЖДА жалб. Н. А. К., ЕГН **********, адрес ******* да заплати на НАП-София сумата от 150 лева юрисконсултско възнаграждение по делото пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5