Решение № 54 от 05.02.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. София, 05.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър Желязков

Членове:

Атанаска Китипова

Десислав Любомиров при участието на секретаря Мариела П. Миланова в присъствието на прокурора и Р. Г. С. като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000600734 по описа за 2024 година Производството е образувано по жалба на адв.П., служебен защитник на подсъдимия К. А., против присъда от 17.04.2024г., постановена по нохд №178/2023г. на ОС Монтана. С нея А. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.152, ал.4, т.1 във вр. с ал.3, т.5, във вр. с ал.1, т.2 от НК, наложено му е наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 10 години, при първоначален строг режим и са му възложени разноските по делото.

Според изложеното от защитника в жалбата, присъдата е незаконосъобразна и неправилна, поради което се иска нейната отмяна.

Допълнителни съображения не са излагани писмено.

Представителят на САП излага становище, че обвинението е доказано в пълнота, липсват процесуални нарушения при събирането и оценката на доказателствата. Показанията на вуйната, бабата и бащата на пострадалата са доказателствени средства, установяващи производни доказателства, тяхната цел е да се проверят първичните доказателства – показанията на Г. М..

Показанията на майката и на Г. следва да се анализират критично, за да не бъде изкривено изясняването на причината за отсъствието на майката в 1 случаите, когато детето е било изнасилвано, в тези случаи тя не е регистрирала състоянието на детето си, не е разпознала тревожността му.

Законът не забранява да се ползват производни доказателства, показанията на вуйната, бабата и бащата са съществени, за да се вложи правилен прочит на показанията на малолетната М. и да се стигне до единствения правилен извод, че има престъпление и виновен, а наложеното наказание е справедливо. Иска се присъдата да бъде потвърдена изцяло.

В съдебно заседание жалбата се поддържа, като доводите за отмяна на присъдата се допълват в насока, че делото не е изяснено от фактическа и правна страна, в хода на досъдебното и съдебното производство. В показанията на свидетелите има различия, които не дават възможност да се стигне до заключението, че малолетната е била изнасилена в посочения период от време, СМЕ е изготвена години след този период, когато тя вече е имала приятел. Алтернативно се иска да бъде прието, че наложеното наказание е несъпоставимо тежко, като се има предвид неизяснената фактическа обстановка и изминалият период от време, да се намали наказанието.

Подсъдимият поддържа тезата на защитника си, в последната си дума заявява, че не е имало такова деяние и не се признава за виновен.

След като извърши проверка на постановената присъда съобразно правомощията си по чл. 314 НПК, въззивният състав намира следното:

Събраните в хода на проведеното съдебно следствие от първоинстанционния съд доказателства дават основание да се направят следните изводи относно фактическата обстановка по делото:

Подсъдимият К. А. А. е роден на ********г., български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, през 2012г. живеел на семейни начала с Т. К., двамата имат три деца, К. – родена през 2012г., А. – родена през 2016г. и М. - роден през 2017г. Дъщеря на К. от Н. М. Н. е Г. Н. М., родена на ********г. А. е осъждан многократно, с определение по чнд №6004/2011г., влязло в законна сила на 30.07.2011г., СРС е наложил на А. общо наказание „Лишаване от свобода“ по нохд №8962/2010г. и нохд №15777/2010г. в размер на 3 месеца и 19 дни при първоначален строг режим. С определение по чнд №5391/2011г., влязло в законна сила на 15.06.2011г., СРС е определил общо наказание „Лишаване от свобода“ по нохд №10724/2008г., нохд №8962/2010г.

2 и нохд №15777/2010г. за срок от 6 месеца, увеличено с ½, ри първоначален строг режим. С определение, влязло в законна сила на 04.01.2014г. по нохд №795/2013г., влязло в законна сила на 04.01.2014г., РС Лом е определил общо наказание измежду наложените по нохд №153/2013г., нохд №700/2013г. и нохд №795/2013г. „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, увеличено на основание чл.24, ал.1 от НК с 1 месец, при първоначален строг режим.

Наказанието е било изтърпяно на 07.10.2014г. Впоследствие е осъждан с още три отделни присъди за деяния през 2019, 2022 и 2023г., за които е определено едно общо наказание за срок от 2 години „Лишаване от свобода“. От около 5годишна възраст пострадалата Г. М., още преди да се роди сестра й К., заживяла с майка си в дома на А. в с.***, обл.“***“. Тя се страхувала от него, защото след като употребявал алкохол, той биел нея и майка й, въпреки това К. я накарала да му вика „тате“ от началото на съвместното им съжителство.

Бащата на Г. бил известно време в затвор в Гърция, по време на отсъствието му К. заживяла с А., след като се върнал, Н. заживял в гр.Нови Искър с друга жена, от която имал син, роден през 2016г. Майка му Г. И., баба на Г., я отгледала в с.***, докато майка й я вземе, за да живее в с.*** с нея при А.. От отиването й там, около 2 години детето не било виждано от баба си.

През есента на 2017г. Г. била в 3-ти клас, на 9 години. След започване на учебните занятия, през месец октомври, на неустановена дата, Т. К. не била в дома си, отсъствала по някаква причина, свързана с престой в болница. Същия ден Г. се върнала около 12.30ч. от училището в селото в дома си, където А. седял на леглото в единствената стая и пиел. Детето приготвило учебниците си, за да си пише домашните на масата в кухнята, но подсъдимият я извикал да отиде при него, бил изправен, по долни гащи, усмихвал се и се приближавал бавно към нея, Г. се изплашила, върнала се в кухнята, застанала на едно място и не мърдала. Той й казал да не се страхува, хванал я за ръката, завел я в стаята, блъснал я на леглото, заключил вратата и сложил ключа под възглавницата. Съблякъл грубо дрехите й, тя се разплакала, той я целувал по врата, свалил бельото й. Детето опитало да избяга, започнало да вика, А. запушил устата му с едната ръка, а с другата хванал двете му ръце. Тъй като Г. се съпротивлявала и опитала да го ритне, А. й ударил шамар, свалил бельото си, заплашил, че ще я пребие от бой, „ще стъжни живота й“, ако каже на майка си. Вдигнал краката й, проникнал грубо във влагалището й с половия си член, момичето изпитало болка, усетило нещо да тече от тялото му, после 3 видяло, че това е кръв. На вратата се почукало, А. станал, облякъл се бързо, наредил на Г. да се облича, отключил вратата и я пуснал, тя отишла в кухнята, измила се, след това не посмяла да сподели с никой какво се е случило. Майка й не забелязала състоянието на детето, когато се прибрала. Скоро след това Г. отишла да живее при баща си, след известно време, тъй като не се разбирала с новата му жена, отишла за няколко нощи при вуйчо си Б. К. и жена му В. К..

По времето, по което живеела с баща си, тя споделила за стореното й от А., казала и на вуйна си. Докато установи, че детето му се намира при вуйчото, Н. уведомил полицейските органи, че не се е прибрало от училище и какво се е случило, докато живеела с А.. По този повод започнало разследване. Със заповед от 22.02.2019г. детето било настанено в ЦНСТДБУ“Л. Каравелов“ в гр.София, кв.Модерно предградие.

Тази фактическа обстановка е била приета за установена от първоинстанционния съд при извършен правилен и законосъобразен анализ на доказателствата

– показанията на разпитаните по делото свидетели, писмените доказателства и експертното заключение на КСППЕ, след надлежно обсъждане на противоречията в доказателствения материал.

Въззивният състав приема, че по отношение на гласните доказателства първостепенният съд е изложил ясни и пълни мотиви. Правилно и обосновано са били кредитирани с доверие и оценени като обективни показанията на пострадалата Г. М.. На първо място, предвид характера на извършеното деяние, тя е единственото лице, освен подсъдимия, което има преки възприятия за случилото се. Проведени са й няколко разпита, при които е установено, че тя възпроизвежда последователно и безпротиворечиво обстоятелствата, като закономерно след първото разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, обяснимо с изминалия период от време, показанията й стават по-оскъдни. Заключението на комплексната СППЕ е установило, че свидетелката е годна да участва във всички фази на производството, да отговаря на въпроси, да възприема фактите от обективната действителност и да дава достоверни показания за тях. Тя е с развит, нормален интелект, съответстващ на възрастта й, годна психически да участва в наказателен процес, да възприема, съхранява и възпроизвежда точно събития и факти, свързани с отношение и поведение спрямо нея. В пряка връзка със случая у пострадалата са се формирали психотравмени тенденции в личностовата същност, детето притежава психична годност да възприема 4 явленията и да предоставя показания, които вярно отразяват обективната действителност. М. не е разполагала нито с необходимите познания, нито с необходимия опит, за да предвиди какво може да й се случи, била е изложена на голям риск, озовала се е сама, на 9-годишна възраст с мъж, на когото би следвало да се доверява, случилото се е с характер на психотравмено събитие с произтичащите от това възможни неблагоприятни последици. Към момента на изготвяне на експертизата М. е била с отчетливи реакции като последица от осъществен насилствен сексуален контакт, като се касае до посттравматично стресово разстройство. Правилно е било посочено в мотивите, че показанията на М. се подкрепят косвено от показанията на вуйна й В. К., баба й Г. И. и баща й Н. Н..

Тези показания възпроизвеждат безпротиворечиво и независимо разказа на детето, на всички тях тя е разказала какво се е случило по един и същ начин, като е обяснила и защо не е споделила по-рано.

Правилно не са били кредитирани показанията на свидетелката Т. К., тъй като тя не е била в дома си по време на случая, детето е било заплашено, за да не споделя с нея, а тя като нейна майка не е възприела състоянието й. Освен това от показанията на М. е установено, че редовно с майка й са били бити от А., което също до някъде обяснява защо жена му го защитава, още повече, че има три деца от него. Правилно обясненията на А. са били приети от съда единствено като защитна позиция, тъй като са подкрепени единствено от показанията на К., която от своя страна няма преки възприятия за случилото се, а и заради отношенията си с него, като майка на трите му деца, редовно малтретирана физически, обяснимо го е защитила. Обясненията са в противоречие с показанията на свидетелите М., И., Н., К. и К., а също и с обективно установеното относно психическото състояние на детето посредством експертно изследване. Защитните възражения правилно и обосновано са били отхвърлени от решаващия съд, независимо че единствено свидетелка, която е и пострадала, е дала подробности относно деянието, като доводите в мотивите в тази насока се споделят изцяло и от въззивния съд. Покъсното съобщаване на случилото се е обяснимо с обстоятелството, че детето е продължило да живее в дома на подсъдимия след случая, било е бито редовно преди това, заедно с майка си, едва след като е живяло известно време с баща си, е споделило с него, с баба си и вуйна си, а липсата на СМЕ заради изтеклия период от време не променя изводите, че е било извършено изнасилване. Заключението на КСППЕ е установило обективното състояние 5 на посттравматично разстройство, в резултат на сексуално насилие, в подкрепа на този извод са и показанията на свидетелката М., социален педагог, която е компетентна да прецени наличието на травма от сексуално насилие, както и защо жертвата не може да каже какво се случва именно поради заплахите от насилника. Възраженията относно наличието на противоречия между показанията на пострадалата и майка й относно причините, поради които тя е била сама с подсъдимия в жилището към датата на деянието, правилно са били отхвърлени, тъй като не е важно причината за отсъствието на майката, а че малолетното дете е било оставено само с насилника си. Липсата на гинекологична експертиза е обяснена логично с покъсното съобщаване на случилото се, поради което тя би била безпредметна с оглед установеното по данни на пострадалата, че вече е имала интимни контакти с приятеля си.