Определение № 4048 от 11.12.2025, Административен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4048

Велико Търново, 11.12.2025 г.

Административния съд Велико Търново - II състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ като разгледа докладваното от съдията Георги Чемширов административно дело № 1021/2025 г. на Административен съд - Велико Търново, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба на адв. А. Д., в качеството му на пълномощник на М. А. К. от [населено място], обл. В. Търново, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от ЗДвП с №GPAM-1555590/03.12.2025г. на ст. полицай в РУ – Стражица при ОД на МВР – В. Търново, с която на жалбоподателката на посоченото основание е наложено принудителна административна мярка/ПАМ/ временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, по за не повече от 6 месеца.

С жалбата е направено искане за спиране на изпълнението на оспорваната заповед. Искането за спиране на изпълнението е мотивирано от оспорващия с твърдения, че липсата на СУМПС ще създаде значителни затруднения, свързани с необходимостта от пътуване за провеждане на лечение по назначена терапия в лечебно заведение, извън населеното място, където пребивава.

Съдът, като прецени данните по делото, във връзка с направеното искане на спиране на изпълнението, съобрази следното:

Оспорваната Заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП с №GPAM-1555590/03.12.2025г. на инспектор в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – В. Търново е връчена на жалбоподателя на 03.12.2025г., което е видно от направеното отбелязване на самата заповед/вж. представеното към жалбата копие на заповедта, заверено от адв. Д. по реда на чл. 32 от ЗА, стр. 7 от делото/. Жалбата е подадена директно до АСВТ на 10.12.2025г.

Следователно срокът чл. 149, ал. 1 от АПК следва да се счита за спазен. Жалбата е редовна с оглед на разпоредбите на чл., чл. 150 и 151 от АПК и е процесуално допустима. По подаденото искане за спиране на изпълнението на заповедта, съдът следва да се произнесе с настоящото определение.

Искането за спиране е допустимо. Подадено е в срок, от активно легитимирано лице, с правен интерес и е съединено с оспорване на издадената заповед за прилагане на ПАМ, т. е. във висящ процес по оспорване на заповедта.

Разгледано по същество, искането е основателно по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП обжалването на заповедите за прилагане на ПАМ не спира изпълнението им. Налице е законова презумпция за съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл. 60 от АПК още при постановяване на заповедта за прилагане на ПАМ. Същевременно презумпцията по чл. 172, ал. 6 от ЗДвП е оборима. Тъй като специалният закон не предвижда основания за спиране изпълнението на визираните в чл. 172, ал. 1 от ЗДвП заповеди, по аналогия и с оглед препратката на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП се прилага нормата на чл. 166, ал. 2, вр. ал. 4 от АПК.

Искането за спиране по чл. 166, ал. 2 от АПК на актове по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП зависи от преценката дали незабавното изпълнение на ПАМ може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставена на презумираните предпоставки по чл. 60, ал. 1 от АПК. Предпоставките, при които съдът може да спре предварителното изпълнение, са нови факти и обстоятелства, поради които самото предварително изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия. Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на жалбоподателя. За да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да посочи и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането му, тоест следва да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва значителна или трудно поправима вреда или че ще бъде засегнат особено важен негов интерес.

Изтъкнатите от жалбоподателката съображения, мотивиращи искането за спиране изпълнението на оспорваната заповед се свеждат до съображения, че поради наличие на заболяване оспорващият е необходимо да провежда терапия и прегледи в лечебно заведение, отдалечено на повече от 200 км. От населеното място в което живее, поради което придвижването дотам, без да ползва лек автомобил,у който шофира ще е затруднено сериозно. Към жалбата са представени писмени доказателства – медицински документи, удостоверяващи здравословното състояние на жалбоподателя, както и провеждани и назначени терапии от лечебни заведения.

С оглед на така посочените в жалбата обстоятелства и представените доказателства, настоящият състав намира, че в случая са налице предпоставките за спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение на оспорвания административен акт. Жалбоподателят е лице с увреждания, призната от органите на медицинската експертиза трайно намалена работоспособност от 100%, страда от онкологично заболяване, чието лечение изисква провеждане на периодични прегледи и явяване за терапии в лечебно заведение в [населено място], значително отдалечен от населеното място, където е постоянният адрес на жалбоподателя. Естествено, придвижването до лечебното заведение и престоят там могат да се извършат/уредят по начини, които не налагат той до шофира, но следва да се посочи, че се касае за заболяване, чиито курс на лечение има животоспасяващо значение, забавянето или препятстването би изложило сериозно на риск здравето и живота на жалбоподателя, което не се оправдава с посочените цели от законодателя. След като се касае за лице със сериозно увреждане на здравето, чието лечение се предпоставя от възможност за автономно придвижване, целите, поставени с предварителното изпълнение на наложената ПАМ са явно несъразмерни и не се оправдават житейски и от смисъла на закона.

Поради това направеното искане следва да се уважени, като се постанови спиране на изпълнението на оспорваната заповед до приключване на производството по обжалването й.

Тъй като жалбата е подадена директно до АСВТ без да е спазен редът по чл. 152, ал. 1 от АПК, препис от жалбата следва да се изпрати на ОД на МВР – В. Търново за комплектоване на административната преписка по оспорваната заповед и изпращането й в съда в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

Водим от горното и на основание чл. 152, ал. 4 от АПК и чл. 166, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново

О П Р Е Д Е Л И :

СПИРА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на Заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от ЗДвП с №GPAM-1555590/03.12.2025г. на старши полицай в РУ – Стражица при ОД на МВР – В. Търново до приключване на производството по обжалването й.

ПРЕПИС О. ЖАЛБАТА, ведно с приложените към нея доказателства, да се изпрати на РУ – Стражица при ОД на МВР – В. Търново за комплектоване на административната преписка по оспорваната заповед и изпращането й в съда в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, в която е постановено спиране на изпълнението на Заповед №GPAM-1555590/03.12.2025г., може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните. В останалата му част определението е окончателно.

Съдия: