Определение № 952 от 09.10.2025, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 952 гр. ХАСКОВО, 09.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА Въззивно частно гражданско дело № 20255600500824 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 278, вр.чл.274, ал.1, т.2,вр. чл.248, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от К. А. А., чрез адв. А. З.

Д., процесуален представител на

К. А. А. срещу Определение №

1621/06.07.2025г. по гр.дело № 1817/2024 г. на РС- Хасково, с което е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК на адв. А. З. Д., с която се иска да бъде изменено постановеното по делото Решение № 362/08.05.2025г., в частта му относно размера на присъденото на адв. А. Д., в качеството му на пълномощник на ищцата К. А. А. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Жалбоподателят твърди, че присъдените разноски в размер на 480,00 лв. общо по двата иска не са пропорционални на предявените и уважени искове,тъй като не покриват значителна и подходяща част от разноските, още повече и че тяхната разумност изобщо не е преценена.

Твърди се,че първоинстанционният съд в своето решение ,а след това и в постановеното определение по чл.248 ГПК не е съобразил критерия, сочен от СЕС за приложим при преценка на разумността на адвокатското възнаграждение, а именно цената на предявените и уважени искове - първият главен иск с правно основание чл.26, ал.1 предл. първо ЗЗД във вр. с чл.22 от 1

Закона за потребителския кредит е с цена от 20 782,04 лв., а вторият иск с правно основание чл.55,ал.1 предл. първо ЗЗД е с цена на иска от 1 458,89 лв./ след изменението на иска/. Присъдените разноски в размер на 480,00 лв. общо по двата иска не били пропорционални на предявените и уважени искове тъй като не покривали значителна част подходяща част от разноските Развити са съображения,че минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да бъдат така уредени и присъждани,че да не допускат адвокатите да бъдат демотивирани да предоставят безплатна права помощ на материално затруднени лица.

Счита, че подобно драстично намаляване на размера на адвокатското възнаграждение ще има като ефект както осъществяване на некачествено правосъдие, така и изкривяване на конкуренцията, която ще се осъществява само на база най-ниска цена, каквато не е целта на разпоредбата на чл.101 ДФЕС.

Претендира от възззивната инстанция да отмени определение № 1621/06.07.2025 г. по гр.дело № 1817/2024 г. на РС- Хасково,с което е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК и да постанови друго, с което да измени решение № 362/08.05.2025 г. по гр.дело № 1817 /2024 г. на РС- Хасково, като осъди „Аксес Файнанс“ АД с ЕИК 207140327 да заплати на адв. А. З. Д. АКСофия, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер по двата уважени от съда иска, а именно – сумата от общо 3259,91 лв. с ДДС.

СЪДЪТ, след като обсъди направените в жалбата доводи и прецени доказателствата по делото, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Производството по гр. д. №1817/2024 г. по описа на Районен съд – Хасково е образувано по искова молба подадена от К. А. А., с адрес: ***, чрез адв. А. Д., член на САК, личен № 100768210 против „Аксес Файнанс“ АД с ЕИК

207140327, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, във вр. с 2 чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.10 ЗПК и чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД, за прогласяване недействителността на сключен между страните договор за кредит „Бяла карта“ сключен между К. А. А., в качеството и на кредитополучател и „Аксес Файнанс“ ООД с ЕИК 207140327, в качеството му на кредитополучател, както и за връщане на получени без основание суми по договора - сумата от 1458,89 лв.

С Решение № 362/08.05.2025 г. Районен съд – Хасково е прогласил сключения между страните договор за кредит „Бяла карта“ за нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.

10 ЗПК - поради противоречие със закона и на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е осъдил „Аксес Файнанс“ ООД с ЕИК 207140327, да заплати на К. А. А. сумата от 1458,89лв., представляваща недължимо платена сума по недействителен договор за кредит „Бяла карта“ от 07.06.2016 г.

С решението ответникът „Аксес Файнанс“ ООД с ЕИК 207140327, е осъден да заплати на адв. А. Д., член на САК, на основание чл.38 ЗАдв сумата от 480,00 лева.

За да определи размера на дължимото адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., Районен съд Хасково е приел, че предвид липсата на фактическа сложност на делото, както и наличие на трайна и безпротиворечива съдебна практика по спорните въпроси, извършените от адв. А. Д., процесуални действия, изразяващи се единствено в депозиране на писмени молби по делото, приключване разглеждане на делото в едно съдебно заседание и предвид разясненията дадени с Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16, както и с Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 с предмет преюдициално запитване отправено на основание чл. 267 ДФЕС от СРС възнаграждението за осъщественото от адв. А. Д. процесуално представителство, защита и съдействие следва да е в размер общо на 400 лв. по двата предявени иска. Към тази сума, по аргумент от § 2а от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът е добавил 80 лева ДДС.

Постъпила е молба по чл. 248 ГПК от адв. А. Д., с която е отправено искане за изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските, като се определи адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер по двата уважени от съда иска, а именно –сумата от общо 3

3 259,51 лв. с ДДС.

С Определение № 1621/06.06.2025г. молбата е оставена без уважение, като Районен съд - Хасково е посочил, че е определил дължимото адвокатско възнаграждение и по двата уважени иска, като е определил възнаграждение за всеки от исковете поотделно след като е обсъдил правната и фактическа сложност на делото и е съобразил практиката на СЕС.

Настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Хасково напълно споделя изводите на първоинстанционния съд в решението по делото по отношение на определеното възнаграждение за процесуално представителство от един адвокат по чл.3 ЗАдв., в полза на адв. А. Д., САК.

Вярно е, че съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. Разпоредбата е приложима в настоящия случай, доколкото производството е образувано по два обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Така съединените искове обаче се основават на един и същ правопораждащ факт недействителност на клаузи от договор за кредит. Искът по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване на тази нищожност има обуславящ характер по отношение на втория, осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщате на даденото въз основа на нищожните клаузи, което предполага и еднаква защита по двата иска, поради което има основание адвокатското възнаграждение да се формира в по-нисък размер от определения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение.

В допълнение следва да се посочи и това, че разноските не са били направени от страната по делото, а се присъждат на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв и са за оказана безплатна правна помощ.

В конкретния случай следва да бъде отчетен и положения от пълномощника на ищцата труд, който в случая се свежда по подаването на исковата молба, молба за изменение на иска по чл.55 ЗЗД, становище по депозирания отговор на искова молба и писмена молба за разглеждане на делото в отсъствие на адвоката. Следва да се отчете също, че в

4 производството по гр. д. № 1817/2024 г., по описа на Районен съд – Хасково страните и техните процесуални представители не са присъствали.

От значение за извода на съда за определяне размера на адвокатското възнаграждение е и обстоятелството, че делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, налице е трайна и безпротиворечива съдебна практика по спорните въпроси по делото.

От значение в случая е и обстоятелството, че пълномощникът на ищцата, освен исковата молба, по която е било образувано гр.д. № 1817/2024 г. по описа на Районен съд Хасково е подавал искови молби пред същия съд и със същия предмет, с които искови молби са били предявени обективно съединени искове със същите правни основания - по чл. 26 ЗЗД и по чл. 55 ЗЗД. Разликата между образуваните пред РС - Хасково граждански производства са различните договори за кредит.

Не следващо място следва да се отбележи и обстоятелството, че предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е с цена 1458,89лв., а се претендира адвокатско възнаграждение в размер на 3 259,51 лв. с ДДС.

В правната уредба относно дължимостта и компенсирането на разноските на страните по делото законодателят е възприел принципният подход, че определянето на същите следва да е в съответствие с конкретно значимия интерес и с принципа на справедливост. В тази връзка, имайки предвид от една страна конкретния казус и от друга страна - практиката на СЕС /Решение на съда на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22/, която е и източник на правото на ЕС, въззивната инстанция намира, че първоинстанционният съд е определил справедлив и разумен размер на подлежащите на възстановяване разноски, като е взел предвид предмета на спора, цената на предявените искове и труда, който е положен за защитата на съответното право.

С оглед изложеното, постановеното от Районен съд – Хасково Определение № 1621/06.07.2025 г.по гр. д. № 1817/2024 г. по описа на съда следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а подадената частна жалба, следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

5

ПОТВЪРЖДАВА Определение №1621/06.07.2025г., постановено по гр. д. № 1817/2024 г. по описа на Районен съд – Хасково.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6