Решение № 668 от 13.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 668 гр. Пловдив, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милена Ат. Г.а при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова като разгледа докладваното от Милена Ат. Г.а Административно наказателно дело № 20245330200759 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №21-1030-010056 от 27.10.2021г. на Началник група в сектор “Пътна полиция”, ОДМВР Пловдив, с което на Л. И. Б., ЕГН:********** на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания „ГЛОБА“ в размер на 700 /седемстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца за административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

По съображения изложени в жалбата, жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление /НП/ като необосновано, неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява, но се представлява процесуален представител - адв. Н. С., който моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление и претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Релевира доводи, че наказателното постановление следва да се отмени, тъй като не отговаря на изискванията на ЗАНН, в частност- липсват подписи на свидетели.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В молба – становище се излагат съображения за законосъобразност на 1 атакуваното наказателно постановление и се прави искане за потвърждаването му. Прави се и възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение в условията на евентуалност. Не се претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На жалбоподателя бил съставен АУАН Серия АВ №4836 от 30.09.2021г. за извършено на 30.12.2020г. около 15:52ч. в град Пловдив на бул.

“Асеновградско шосе” до №20 посока град Асеновград, нарушение за превишаване на разрешената скорост с 52 км/ч. при управление на МПС – лек автомобил „Мазда 3“, с рег. № ***, собственост на Н.И.Б., ЕГН:**********.

Моторното превозно средство се движело със 102 км/ч, при разрешена скорост за населеното място от 50 км/ч. Посоченото нарушение било установено и заснето с автоматизирано техническо средство – CORDON-M2 № 1196 /от одобрен тип/. В снимката скоростта била отразена като 106 км/ч и бил отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 % км/ч в полза на водача.

Относно обстоятелството, свързано с това какво е ограничението на скоростта на бул. “Асеновградско шосе” от №10 до №30, както и кога ако има промяна на общото ограничение на скоростта от 50 км/час е бил поставен наличен пътен знак за това е постъпило писмо от Община Пловдив, от което се установява, че е била извършена промяна на организацията на движението от 50 км/ч на 70 км/ч в процесния участък, но същата е била въведена на 23.02.2021г. със съответния пътен знак B26. С оглед на гореизложеното, следва да се приеме, че въпреки че е била извършена цитираната промяна в организацията на движението, това е било сторено на 23.02.2021г., а процесното нарушение е извършено на 30.12.2020г., когато все още е действала общата забрана за движение с над 50 км/час в населено място.

Нарушението било заснето с мобилна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на 2 регистрационни номера и комуникации тип „CORDON M2“ №MD1196.

Същата била вписана под №В-46 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване. Мобилната система за видеоконтрол „CORDON M2“ №MD1196 е преминала първоначална проверка, за което е бил издаден Протокол от проверка №10-С-ИСИС/21.02.2020г.

Изпълнено е изискването на чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, видно от представения по преписката Протокол за използване на АТСС, който е задължителен за мобилните устройства и системи, каквото се явява АТСС CORDON M2. Протоколът по съдържание съответства на процесното време и място на извършеното нарушение, както и на техническото средство, което го е заснело. В него са отразени данни за посоката на движение на контролираните МПС, общото ограничение на скоростта на движение, режима на измерване, посоката на задействане, номер на служебен автомобил, както и начало и край на работа.

Отделно от това, по преписката е приложен снимков материал, от който се установяват точните дата, място на движение на автомобила, неговия регистрационен номер и географските координати на разположение на техническото средство и на регистриране на нарушението, както и измерената скорост на нарушителя. Изпълнено е и изискването на ал.3 от чл.10 на горепосочената Наредба за съпровождаща протокола снимка на разположение на АТСС, видно от представената такава по административната преписка.

Предвид това, съдът приема, че измерването на скоростта на процесния лек автомобил е извършено с годно измервателно устройство и са спазени правилата при използването му.

Въз основа на съставения АУАН било издадено атакуваното наказателно постановление, с което на Л. И. Б., ЕГН:**********, на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания „ГЛОБА“ в размер на 700 /седемстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца за административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното 3 от правна страна:

По делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като на 30.12.2020г. около 15:52 ч. в град Пловдив, на бул.

“Асеновградско шосе”, с посока на движение от гр. Пловдив към град Асеновград същият е управлявал МПС – лек автомобил „Мазда 3“, с рег. № ***, собственост на Н.И.Б. с ЕГН: **********, като се е движил с установена скорост от 102 км/ч при разрешена в населеното място скорост от 50 км/ч.

Посоченото е превишение на разрешената скорост за управление на МПС в населено място с 52 км/ч в повече.

Относно обстоятелството касаещо собствеността на автомобила, видно от приложената по делото справка на КАТ за регистрация на МПС същият е собственост на Н.И.Б., ЕГН:**********. На основание чл.188, ал.1 от ЗДвП същата е представила информация, че автомобилът й се е управлявал от Л. И.

Б. с ЕГН **********. По делото е приложена декларацията съдържаща горепосочената информация.

При извършената служебна проверка обаче съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, което влече след себе си незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление и съставлява основание за отмяната му. Съображенията в тази насока са следните:

Съгласно императивния регламент на чл.43, ал.1 от ЗАНН, приложим на основание чл.189, ал.14 от ЗДвП, актът за установяване на административно нарушение се подписва от актосъставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. По силата на посочената законова разпоредба, за да съставлява годна основа за издаване на законосъобразно наказателно постановление, актът за установяване на административно нарушение трябва да е подписан от поне един свидетел. В процесния случай, имаме посочени налице не един, а двама свидетели в акта, но нито един подпис на когото и да е от тях. Същевременно не е налице изключението, визирано в разпоредбата на чл.40, ал.4 от ЗАНН актът за установяване на административно нарушение да се състави в отсъствие на свидетели, доколкото констатираните нарушения не са установени въз основа на официални документи (такава хипотеза е 4 невъзможна в случая с оглед характера на изпълнителното деяние).

Констатираният процесуален порок не може да бъде преодолян чрез разпит на лицата, отразени като свидетели в АУАН, в съдебно заседание, защото при изначална липса на техни подписи в акта, не може да се установи, че точно те са свидетели на извършване на нарушението от санкционираното лице.

Допълнително следва да се отбележи, че съдебната практика е константна в разбирането си, че въпросът за това дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен. Това разрешение изцяло кореспондира с нормативното такова, визирано в текста на чл.53, ал.2 от ЗАНН. По аргумент на посочената разпоредба и предвидената в нея възможност да бъде издадено наказателно постановление въпреки допуснати нередовности на АУАН, ако е установено по безспорен начин деянието и кой е неговият автор, следва изводът, че не всяко нарушение, допуснато при съставянето на АУАН води до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Единствено и само съществени нарушения при съставянето на АУАН /каквото е констатирано в настоящия случай/ или съществени нередовности в неговото съдържание, които обективно са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице или препятстват съдебната проверка за законосъобразност на издаденото наказателно постановление, могат да доведат до отмяна на наказателното постановление.

В случая обаче, както вече беше отбелязано, констатираният порок е свързан с изначална липса на подпис в акта на единствения посочен от актосъставителя свидетел, поради което и чл.53, ал.2 ЗАНН от се явява неприложим.

Поради изложеното следва да се приеме, че в случая към момента на издаване на НП е съществувала абсолютна процесуална пречка за развитие на административнонаказателно производство и същото е опорочено. Съответно, като не е преценил обективно горното обстоятелство и не е прекратил административнонаказателната преписка, наказващият орган е издал един незаконосъобразен акт, който следва да се отмени.

С оглед изхода на спора на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН 5 жалбоподателят има правно на разноски в настоящото производство за представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена, като видно от представеното адвокатско пълномощно са заплатени 500 лв. за възнаграждение на адв. Н. С.. С оглед фактическата и правна сложност на делото и предвид представения договор за правна защита и съдействие, съдът намира, че следва да бъдат присъдени разноски в размер на 400 лева. В случая е направено възражение за прекомерност на разноските. Същото съдът намира за основателно, тъй като правният интерес не е висок, делото не се отличава с фактическа или правна сложност, приключило е в две съдебни заседания, разпитан е един свидетел, като в хода на процеса не са настъпили никакви усложнения. Поради това и въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати адвокатското възнаграждение на процесуалния представител в размер на 400 лева.

Мотивиран от изложеното на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.1, вр. чл.63д, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №21-1030-010056 от 27.10.2021г. на Началник група в сектор “Пътна полиция”, ОДМВР Пловдив, с което на Л.

И. Б., ЕГН:********** на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания „ГЛОБА“ в размер на 700 /седемстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца за административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.