Решение № 267 от 04.11.2024, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 267 гр. Ботевград, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: К.В.Н. при участието на секретаря Т.Б. като разгледа докладваното от К.В.Н. Гражданско дело № 20241810100185 по описа за 2024 година

С исковата молба от З. Ц. Т. срещу Л. Н. Т. е предявен иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК във вр. с чл. 59, ал. 2 СК – за допускане на развод поради разстройство на брака им, сключен на 22.12.2017 г. в гр. Ботевград, както и за решаване на въпросите относно родителската отговорност по отношение на малолетното дете О.Ф. З.в Т..

В исковата молба се сочи, че страните имат сключен граждански брак, считано от 22.12.2017 г. След раждането на общото им дете, страните започнали да имат дребни пререкания помежду си от битов характер. През 2023 г. в семейното на съпрузите жилище пристигнала майката на ответницата. Последната заминала за Украйна, за да изпрати майка си, но впоследствие заявила в телефонен разговор, че няма да се върне при семейството си. Постепенно спряла да се обажда и да се интересува от сина си. В заключение ищецът моли съда да допусне прекратяване на брака поради дълбоко и непоправимо разстройство, без произнасяне по вината; моли да му се предостави упражняването на родителските права по отношение на детето, като местоживеенето му да бъде определено на неговия адрес, а на майката да бъде определен режим на лични отношения с детето всяка първа и трета събота от месеца от 09,00 ч. до 18,00 ч. Отправено е искане за присъждане на издръжка в размер от 240 лв. от влизане в сила на решението по делото до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Ищецът заявява желанието си заедно с детето да продължи да ползва семейното жилище, за което акцентира, че е негова собственост.

Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок 1 е депозирал отговор чрез особения си представител. Счита иска за развод за допустим.

По отношение режима на лични контакти с майката намира, че същият следва да е по широк – с преспиване и връщане на детето в неделния ден, едни месец през лятото, както и на празници. В останалата част намира исковите претенции за основателни.

В откритото съдебно заседание ищецът, лично и чрез процесуалния си представител, а ответницата чрез особения си представител, заявяват, че поддържат доводите и исканията си.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От Удостоверение за сключен граждански брак № 112/22.12.2017 г., изд. от Община Ботевград въз основа на Акт за сключен граждански брак № 122/22.12.2017 г., се установява, че страните по делото са съпрузи.

Видно от Удостоверение за раждане № 146/06.08.2018 г., изд. от Община Ботевград въз основа на Акт за раждане № 146/06.08.2018 г., детето О.Ф. З.в Т. е син на страните.

Съгл. Социален доклад от 16.09.2024 г. на Дирекция „Социално подпомагане“ – Ботевград, детето О.Ф. З.в Т. е родено по време на брака на родителите си. От раждането си живее в *. След м. 07.2023 г. майката на детето напуснала семейното жилище и се установила в Република Украйна. Грижите за детето били поети изцяло от неговия баща и ищец по делото. В отглеждането и възпитанието на сина си ищецът бил активно подпомаган от своите родители. Детето е клинично здраво, има избран личен лекар с медицинска практика на територията на гр. Ботевград. Посещава детска градина в населеното място, където живее. Семейното жилище в * е собственост на ищеца, представлява двуетажна къща с добри хигиенно – битови условия. За детето е обособен детски кът. Бащата З. Ц. Т. е трудово ангажиран, реализира достатъчен месечен доход, като работният му график е два работни дни, после два почивни дни.

Когато ищецът е на работа, непосредствените грижи и надзор за детето се осъществяват от неговата баба по бащина линия. Детето е общително, интегрирано в средата си, има свои приятели. Привързано е към родителите си, въпреки абдикацията на майката, емоционално свързано е с разширеното си семейство по бащина линия. По майчина линия познава единствено баба си, с която също е изградило близост. Съдът се доверява на констатациите в социалния доклад като обективно и професионално съставени.

Свидетелите М. Т. и С.С. потвърждават пред съда, че ответницата е напуснала семейството и дома си преди около година. Отначало ищецът й се обаждал по телефона, но впоследствие тя го блокирала и не можели да провеждат разговори. През 2

2-3 месеца се свързвала с майката на ищеца – св. М. Т., за да попита как е детето.

Впоследствие преустановила дори и тези обаждания. И двамата свидетели заявяват, че ищецът е изключително грижовен и всеотдаен баща. В дните, в които не работел, прекарвал времето си изцяло с детето, справял се сам с отглеждането му. В останало време св. М. Т., негова майка и баба на детето, помагала в домакинството, водела детето на детска градина и го прибирала. Бащата на ищеца също му оказвал подкрепа в обгрижването на детето, включително в приготвянето на храна. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите са еднопосочни и се основават на непосредствени впечатления.

Изслушан от съда, родителят З. Ц. Т. изразява желание и увереност да се грижи самостоятелно за детето. Споделя, че и когато с ответницата живеели заедно, той поемал по – голямата част от грижите за сина им – по – често сменял пелени и извеждал детето. Посочва, че дори е присъствал на раждането на сина си. В заключение заявява, че го обича детето си повече от всичко.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК във вр. с чл. 59, ал. 2 СК.

За да бъдат уважени исковите претенции, ищецът следва да докаже наличието на валидно сключен граждански брак с ответницата и настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Следва да докаже също нравствените си, възпитателски и финансови възможности за отглеждане на детето, социалното си обкръжение и възможността за помощ от трети лица в обгрижването на детето.

Страните по делото са в трайна фактическа раздяла, като не поддържат абсолютно никакъв контакт. Само по себе си, това обстоятелство обосновава извод за дълбоко и непоправимо разстройство на брака и е основание за допускане на развод, без произнасяне по вината, съгл. искането на ищеца и предвид диспозитивното начало.

Родителските права по отношение на малолетно дете О.Ф. З.в Т. следва да се предоставят за упражняване на ищеца и негов баща З. Ц. Т., при когото следва да се определи и местоживеенето на детето. В случая бащата разполага с доказан родителски капацитет и е родителят, който от раждането на детето и след фактическата си раздяла с ответницата не е преставал да се грижи за сина си. Между баща и син е изградена привързаност и отношения на доверие. В дома на бащата детето е отглеждано от самото си раждане, свикнало е там и му е създадена уютна среда. Като положителен фактор следва да се отчете и помощта, която ищецът получава от родителите си при отглеждането и възпитанието на детето.

На ответницата следва да се определи режим на лични контакти с детето. При определянето на режима не може да бъде подценен фактът, че майката е дезинтересирана от детето и отсъствието й от живота му е продължително.

3

Евентуалното завръщане на майката в страната и евентуалната изява на нейно желание отново да контактува с детето биха могли поне в началото да са напрягащи за детето, да му създадат известно чувство на объркване. Затова съдът намира, че подходящият режим е всяка първа и трета събота и неделя от месеца, без преспиване на детето при майката, от 9:00 ч. до 18:00 ч. във всеки от двата дни, през четните години – на Коледа и Нова година, а през нечетните – на Великден и на рождения ден на детето. На този етап, при наличните към настоящия момент обстоятелства, съдът намира, че не е в интерес на детето да се определя и режим на лични контакти между майка и детето за по – дълъг период през ваканциите. Съображенията са, че това предполага отделяне на детето от обичайната му среда, оставане само с майката за по – продължителен период, през последователни дни с преспивания, което би могло да е стресиращо и рисковано за детето, предвид продължителната раздяла с майката на толкова ранна възраст и липсата на какъвто и да е контакт помежду им. При изменение на обстоятелствата и постепенно реинтегриране между детето и майката няма пречка така определеният режим на лични контакти да бъде разширен по взаимно съгласие на родителите или по съдебен ред.

Претендираната издръжка за детето е размер над минималния по закон и предвид, че ищецът реализира достатъчно доходи за издръжката на сина си, то претенцията за издръжка следва да се уважи в предявения размер от 240 лв./мес.

Тъй като от брака има ненавършило пълнолетие дете, съдът следва служебно да се произнесе и по предоставяне на семейното жилище след развода на основание чл.

56, ал. 1, изр. последно от Семейния кодекс. Жилището следва да остане за ползване от ищеца, тъй като в него той отглежда детето си.

По разноските

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от общо 1825,00 (хиляда осемстотин двадесет и пет) лева, представляваща сторени разноски в производството, от които 25 лв. – държавна такса, 1200 лв. – адвокатско възнаграждение и 600 лв. – възнаграждение за особен представител.

На основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и чл. 69, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 78, ал. 6 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на РС – Ботевград сумата от общо 365,60 лв. (триста шестдесет и пет лева и шестдесет стотинки) държавни такси, от които 20 лв. – държавна такса при решаване на делото за развод и 345,60 лв. – държавна такса върху присъдената издръжка.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

4

ДОПУСКА по иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК от З. Ц. Т. с ЕГН:

********** срещу Л. Н. Т., родена на * г., ПРЕКРАТЯВАНЕ ЧРЕЗ РАЗВОД на брака им, сключен н а 22.12.2017 г., за което в гр. Ботевград е съставен Акт за граждански брак № 122/22.12.2017 г.

ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 56, ал. 1 СК семейното жилище, находящо се в *, *, за ползване на З. Ц. Т. с ЕГН: **********.

ПРЕДОСТАВЯ по иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК във вр. с чл. 59, ал. 2 СК, от З. Ц. Т. с ЕГН: ********** срещу Л. Н. Т., родена на * г., упражняването на родителските права по отношение на детето О.Ф. З.в Т. с ЕГН: ********** на неговия баща З. Ц. Т. с ЕГН: **********.

ПОСТАНОВЯВА по иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК във вр. с чл. 59, ал.

2 СК, от З. Ц. Т. с ЕГН: ********** срещу Л. Н. Т., родена на * г., местоживеенето на детето О.Ф. З.в Т. с ЕГН: ********** да бъде при неговия баща З. Ц. Т. с ЕГН:

********** на адреса му в *, Софийска област, *.

ОПРЕДЕЛЯ по иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК във вр. с чл. 59, ал. 2 СК, от З. Ц. Т. с ЕГН: ********** срещу Л. Н. Т., родена на * г., режим на лични отношения на Л. Н. Т., родена на * г., с детето О.Ф. З.в Т. с ЕГН: **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, без преспиване на детето при майката, от 9:00 ч. до 18:00 ч. във всеки от двата дни; през четните години – на Коледа и Нова година, а през нечетните – на Великден и на рождения ден на детето.

ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК във вр. с чл. 59, ал. 2 СК Л. Н. Т., родена на * г., да заплаща на детето О.Ф. З.в Т. с ЕГН: ********** издръжка в размер от 240,00 лева (двеста и четиридесет лева) на месец, чрез неговия баща и законен представител З. Ц. Т. с ЕГН: **********, считано влизане в сила на настоящото решение до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Л. Н. Т., родена на * г., да заплати на З. Ц. Т. с ЕГН: ********** сумата от общо 1825,00 лв. (хиляда осемстотин двадесет и пет лева), представляваща сторени разноски в производството, от които 25 5 лв. – държавна такса, 1200 лв. – адвокатско възнаграждение и 600 лв. – възнаграждение за особен представител.