Решение № 945 от 10.10.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 945 гр. Перник, 10.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лора Р. Стефанова при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска като разгледа докладваното от Лора Р. Стефанова Гражданско дело № 20231720101607 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 110 и сл. от ЗЗД.

Образувано е по искова молба от Б. М. Б., ЕГН ********** от гр. ******, ул. ****** *******, бл.*, вх.*,ап.** против „Топлофикация - Перник“ АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв.

Мошино, ТЕЦ „Република“, представлявано от изпълнителния директор Ч.К.С..

Ищецът твърди, че с изпълнителен лист, издаден на 25.02.2011 г. по ЧГД № 2326/2009 г. по описа на ПРС е осъден да заплати на ответника сумата от 1321.07 лв., представляваща главница за използвана топлинна енергия за периода от 01.01.2004 г. до 30.04.2009 г., сумата от 678.71 лв. – лихва за забава върху просрочените месечни плащания за периода 01.03.2004 г. до 16.03.2010 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 25.03.2010 г. до окончателното плащане.

Твърди, че за принудително събиране на посоченото вземане по искане на ответника е образувано изпълнително дело № 267/2011 г. по описа на ЧСИ Е.Д.. Сочи, че последното действие по него е извършено на 21.11.2014 г. и изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Твърди, че по молба на ответника на 22.12.2020 г., въз основа на същия изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 2373/2020 г. по описа на ЧСИ С.Б.. Твърди, че към този момент вземането по изпълнителния лист е погасено по давност.

Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи поради погасяване по давност, сумата от 1321.07 лв., 1 представляваща главница за използвана топлинна енергия за периода от 01.01.2004 г. до 30.04.2009 г., сумата от 678.71 лв. – лихва за забава върху просрочените месечни плащания за периода 01.03.2004 г. до 16.03.2010 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 25.03.2010 г. до окончателното плащане е разноски в общ размер на 129.99 лв., за което на вземане на 25.02.2011 г. е издаден изпълнителен лист по частно гражданско дело № 2326/2009 г. по описа на Пернишки районен съд и е образувано изпълнително дело № 2373/2020 г. по описа на ЧСИ С.Б., с район на действие ПОС.

Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.

Исковата молба с приложенията е връчена на ответника. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор.

Ответникът твърди, че искът е недопустим. Алтернативно счита същия за неоснователен.

Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на разноски. В случай на уважаване на иска заявява претенция за прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител адв. В., поддържа предявения иск. Моли съда да го уважи. Претендира присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание, ответникът, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт С. оспорва иска. Моли съда да отхвърли иска. Претендира присъждане на разонски.

Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид наведените от страните доводи и обсъди събраните по делото доказателства в съответствие с чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери следното:

Искът е процесуално допустим.

Правният интерес на ищеца от воденето му се установява от изпълнителен лист, издаден на 25.02.2011 г. по ЧГД № 2326/2009 г. по описа на ПРС и удостоверение изх. № 27262/26.042023 г. по изпълнително дело № 2373/2020 г. по описа на ЧСИ С.Б..

От тях е видно, че с изпълнителен лист от издаден на 25.02.2011 г. по ЧГД № 2326/2009 г. по описа на ПРС ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 1321.07 лв., представляваща главница за използвана топлинна енергия за периода от 01.01.2004 г. до 30.04.2009 г., сумата от 678.71 лв. – лихва за забава върху просрочените месечни плащания за периода 01.03.2004 г. до 16.03.2010 г., законната лихва върху главницата, считано от 25.03.2010 г. до окончателното плащане, както и направените разноски в размер на 129.99 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на изпълнителния лист по молба на ответника на 22.12.2020 г. е образувано изпълнително дело № 2373/2020 г. по описа на ЧСИ С.Б., по което е събрана принудително сумата от общо 1203.90 лв., постъпила на 03.02.2021 г. по наложен запор в "Уникредит Булбанк" АД и е разпределена, както следва: 1102.40 лв. – преведени на взискателя и 100 лв. – преведени на ЧСИ.

Така изложеното обосновава правния интерес на ищцата да предяви настоящия иск за установяване, че вземането на ответника, обективирано в процесния изпълнителен лист не съществува, тъй като е погасено по давност.

2

Разгледан по същество искът е основателен.

От представеното копие от изпълнително дело № 267/2011 г. по описа на ЧСИ Е.Д., с район на действие ПОС се установява, че със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 25.03.2010 г. по ЧГД № 2326/2010 г. по описа на ПРС ищецът е осъдена да заплати на ответника сумата от 1321.07 лв., представляваща главница за използвана топлинна енергия за периода от 01.01.2004 г. до 30.04.2009 г., сумата от 678.71 лв. – лихва за забава върху просрочените месечни плащания за периода 01.03.2004 г. до 16.03.2010 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 25.03.2010 г. до окончателното плащане, както и направените разноски в размер на 129.99 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

По така издадената заповед, в полза на ответника, на 25.02.2011 г. е издаден изпълнителен лист. Въз основа на последния с молба от 03.05.2011 г. ответникът е сезирал ЧСИ Е.Д., с район на действие ПОС за образуване на изпълнително дело за принудително събиране на вземането. С молбата взискателят е поискал ЧСИ да покани длъжника да изпълни доброволно задължението си, а ако той не стори това - да пристъпи към принудително изпълнение, като преди това извърши проучване на имущественото му състояние. Моли принудителното изпълнение да се извърши чрез запор върху трудовото възнаграждение или пенсията, получавани от длъжника, запор върху МПС, регистрирано като негова собственост и възбрана на собствените му недвижими имоти.

На 09.05.2011 г. частният съдебен изпълнител е поискал информация от НАП – ТД – гр. Перник за наличие на публични задължения на длъжника, а на 14.06.2011 г. – за трудови договори на същия. Писмата са получени съответно на 11.05.2011 г. и на 20.06.2011 г.

На 20.10.2011 г. ЧСИ е постановил да се изпрати покана за доброволно изпълнение. Същата е изпратена на длъжника на 21.10.2011 г. и му е връчена на 30.10.2011 г.

На 17.11.2011 г. е постъпила информация при ЧСИ за имущественото състояние на длъжника.

На 30.05.2014 г. е изпратено писмо до длъжника, с което отново е поканен да погаси доброволно задължението си. На същата дата е изискана информация от НАП – ТД – гр. Перник за сключени трудови договори от длъжника. Информацията е постъпила на 21.11.2014 г.

Други действия по делото не са извършвани.

Видно от съдебно удостоверение изх. № 27262/26.04.2023 г. по молба на ответника от 22.12.2020 г. въз основан а същия изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 2373/22.12.200 г. по описа на ЧСИ С.Б..

Изпратено е съобщение на длъжника, оформено съгласно чл. 47 от ГПК.

Въз основа на наложен запор на банкова сметка на длъжника, разкрита в "Уникредит Булбанк" АД на 03.02.2021 г. е постъпила сумата в размер на 1203.90 лв., от която 102.40 лв. са преведени на взискателя и 100.00 лв. – на ЧСИ.

Предвид така установените факти, от правна страна съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК предвижда възможност за длъжника по изпълнително дело в исков процес срещу взискателя да установи, че поради факти, осъществени след приключване на съдебното дирене в 3 производството, по което е издадено изпълнителното основание, вземането му е престанало да съществува.

Ищецът твърди, че те са се погасили, поради изтичане на давностен срок съгласно чл. 110 и следващите от ЗЗД.

За уважаване на предявения иск, в тежест на ищеца е да установи, че след влизане в сила на изпълнителното основание, в което е обективирано спорното вземане, е изтекъл срокът, предвиден в ЗЗД за погасяването му.

В случая изпълнителното основание е такова по чл. 404, т. 1 от ГПК – заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Съдебното производство по чл. 410 и следващите от ГПК до издаването на заповедта за изпълнение протича, като едностранно и безспорно. След издаването на заповедта и връчването и на длъжника, последният има възможност в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК да оспори вземането, обективирано в нея, без да излага съображенията си за това. В тази си част производството е двустранно и спорно. Затова след изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, възраженията на длъжника срещу вземането се преклудират. Издадената заповед за изпълнение влиза в сила и с обвързваща страните сила установява, че обективираното в нея вземане, индивидуализирано по основание и размер, съществува към момента на изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК.

Така установеното вземане може да се оспорва само по реда на чл. 424 от ГПК при наличие на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли бъдат известни до изтичане на срока за възражение и по реда на чл. 439 от ГПК - въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Затова издадената и влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по своите последици се приравнява на съдебно решение, с което е установено вземането, по смисъла на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД и срокът, с изтичането, на който признатото с нея вземане се погасява, е пет години. /в този смисъл решение по гр. д. № 2884/2021 г. на ВКС, решение по т. д. № 1562/2015 г. на ВКС , решение по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС и други /.

Спорен между страните е въпросът изтекъл ли е към момента на приключване на съдебното дирене по настоящото дело, предвиденият в чл.

117, ал. 2 от ЗЗД погасителен давностен срок, като ответникът основава възраженията си на многократните му прекъсването на основание чл. 116 от ЗЗД.

Началният момент на срока по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД е влизането в сила на изпълнителното основание, в което е обективирано вземането. С оглед доказателствата по делото, за такъв следва да се приеме, моментът на издаване на изпълнителния лист – 25.02.2011 г.

Съгласно чл. 116 от ЗЗД давностният срок прекъсва: с признаване на вземането от длъжника; с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство; с предприемане на действия за принудително изпълнение.

Основанията за прекъсване на погасителната давност са изчерпателно изброени и съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от настъпването им започва да тече нова давност.

4

В т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС са дадени разяснения относно нормата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, а именно кои действия, извършени в хода на изпълнителното производство прекъсват давността. Това са всички валидни изпълнителни действия в рамките на определен изпълнителен способ независимо дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ , като например: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Изрично е посочено, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.