Решение № 23 от 05.02.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Велико Търново , 05.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на пети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно търговско дело № 20204001000265 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. 2 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 61, ал. 1, вр. чл. 59, вр. чл. 86 от ЗЗД.

С Решение № 54/ 12.03.2020 г., постановено по т.д. № 171/ 2018 г. по описа на Плевенския Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ, на основание чл. 365, т. 2 от ГПК, във връзка с чл. 61, ал. 1 от ЗЗД, ответника „КОНСУЛГАЛ – КОНСУЛАТОРЕШ ДА ЕНЖЕНЯРИА И ЖЕСТАО С.А.

/ККДЕЖ С.А./”, със седалище в Португалия, учредено и съществуващо съгласно законодателството на Португалия, ЕИК 501151011 в ТР, да заплати на ищеца „ЕКСПРЕСИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД, ЕИК 114121696, със седалище в гр. Плевен, сумата 493 000,93 лева, представляваща обезщетение за направените необходими и полезни разноски за водената работа на ответника, чрез заместване с български експерти на трима ключови експерти на португалското дружество, във връзка с изпълнение на задълженията му по договори за предоставяне на услуги във връзка с обществена поръчка от 1

08.06.2011 г. и от 07.04.2017 г., и допълнителни споразумения към договорите, сключени между ответника и „КОНСУЛГАЛ БГ ПАРТНЪРС” ООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.07.2018 г. до окончателното й изплащане;

ОСЪДИЛ е ответника да заплати на ищеца сумата 23 974,52 лева, представляваща лихва за забавено плащане върху главницата от 493 000,93 лева, за периода от 29.09.2017 г. /най-ранната дата на изплащане възнагражденията на българските експерти, с начисляване на мораторната лихва, считано от всяко последващо плащане/ до 25.06.2018 г.; ОСЪДИЛ е ответника да заплати на ищеца направените разноски общо в размер на 75 785,17 лева.

Недоволен от постановеното Решение, ответникът „ККДЕЖ С.А.”, със седалище в Португалия, чрез пълномощниците си адвокатите П. С. и Н. П., и двамата от АК – гр. София, с адрес на кантората: гр. София 1303, ********* София Тауър /Мол София/, ет. 6, Адвокатско дружество „Делойт Лигъл”, е подал въззивна жалба. Оплакването е за недопустимост и неправилност на обжалвания съдебен акт. Навеждат се доводи за нарушения на съда при изготвяне на проекто-доклада и разпределяне на доказателствената тежест, както и непреценяване значението на установените в СТЕ и ССЕ факти и обстоятелства, релевантни спрямо изхода на правния спор. Твърди се, че решението противоречи на материалния закон и е необосновано. Направено е възражение за недължимост на мораторната лихва. Изложени са подробни съображения в подкрепа на доводите. Иска се от въззивния съд да постанови Решение, с което да отмени обжалваното Решение и да отхвърли предявените искове, а при условията на евентуалност – да го отмени само в частта на присъдената мораторна лихва. Претендират се направените разноски по делото.

В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна „ЕКСПРЕСИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД, ЕИК 114121696, със седалище в гр.

Плевен, чрез пълномощника си адвокат М. от АК – гр. София, с адрес на кантората: гр. София, *********, е подала подробен отговор. в него е изразено становище за неоснователност и недоказаност на въззивната жалба, като са изложени съображения в тази насока. Иска се от въззивния съд да остави без уважение жалбата и да присъди на въззиваемия направените 2 разноски пред въззивната инстанция.

Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните, прецени събраните доказателства по делото и провери правилността на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Пред Плевенския Окръжен съд е предявена искова молба, с вх. № 8931/ 27.07.2018 г., от ищеца „ЕКСПРЕСИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД, ЕИК 114121696, със седалище в гр. Плевен, представлявано от управителя Е. П. Т., срещу ответника „КОНСУЛГАЛ – КОНСУЛАТОРЕШ ДА ЕНЖЕНЯРИА И

ЖЕСТАО С.А. /ККДЕЖ С.А./”, ЕИК 501151011, със седалище в Португалия, учредено и съществуващо съгласно законодателството на Португалия, с цена: на главния иск – 516 975,45 лева; на евентуалния иск – 455 220,74 лева. В исковата молба ищецът твърди, че ищецът и ответникът са съдружници в „КОНСУЛГАЛ БГ ПАРТНЪРС /КБГП/” ООД, ЕИК 201576517, със седалище в гр. София. На 07.06.2011 г. между „КБГП” ООД и Община Враца бил сключен Договор за обществена поръчка № У-109, по силата на който общината възложила на „КБГП” ООД да извършва строителен мениджмънт и строителен надзор над договори за строителство по ФИДИК – интегриран проект на воден цикъл на гр. Враца, с първоначален срок на действие до 07.06.2016 г., който впоследствие бил удължен с допълнително споразумение до 06.04.2017 г. и с цена – 6 693 506,85 лева, с ДДС. Тъй като „КБГП” ООД не разполагало със собствени финансови, материални и човешки ресурси за изпълнение на обществената поръчка съдружниците

„ЕКСПРЕСИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД и „ККДЕЖ С.А.” взели решение активно да подпомагат изпълнението на задълженията по договора за обществена поръчка със своя експертен опит в изпълнението на подобни проекти и с ангажиране на ресурсите, с които разполагат, като задълженията и дейностите по договора за обществена поръчка били разпределени между съдружниците, като били сключени два договора от 08.06.2011 г. между „КБГП” ООД и съдружниците. Съобразно договора, сключен със съдружника „ККДЕЖ С.А.”, последният се е задължил, срещу възнаграждение, да осигури част от 3 ключовите и неключовите експерти, необходими за изпълнение на обществената поръчка, а имено: Ж. П. – ръководител екип, дългосрочен ключов експерт с местоназначение – гр. Враца;

А. Г. – инженер електромеханика, дългосрочен ключов експерт с местоназначение – гр.

Враца; К. М. – строителен инженер, краткосрочен ключов експерт с местоназначение – гр. Враца; Б. Г. – експерт по процеси в ПСОВ, краткосрочен ключов експерт с местоназначение – гр. Враца /Приложение № 1 към договора/. Уговорено било възнаграждение в размер на 2 206 265,88 лева, без ДДС, което „КБГП” ООД следва да изплати на „ККДЕЖ С.А.”.

Съобразно договора, сключен със съдружника „ЕКСПРЕСИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД, последният се е задължил, срещу възнаграждение, да осигури част от ключовите и неключовите експерти, както и неключов, и помощен персонал, необходими за изпълнение на обществената поръчка – общо 23 души.

Уговорено било възнаграждение в размер на 2 971 156,50 лева, без ДДС, което „КБГП” ООД следва да изплати на „ЕКСПРЕСИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД.

Ищецът твърди, че е изпълнил точно и в пълен обем поетите задължения по сключения договор с „КБГП” ООД, докато ответникът не е изпълнил поетите по договора задължения, като не е осигурил трима от четиримата експерти, без участието на които изпълнението по договора за обществена поръчка не би могло да се осъществи. Въпреки това обстоятелство, „ККДЕЖ С.А.” получавало регулярно плащания, както било уговорено в Приложение № 2 към договора, сключен с „КБГП” ООД. Тъй като неосигуряването на тримата експерти от португалското дружество застрашавало изпълнението на договора за обществена поръчка, през 2013 г. съдружникът „ЕКСПРЕСИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД осигурил такива, а имено: инж. И. К. – експерт по процеси в ПСОВ /Пречиствателна станция за отпадни води/; инж.

Е. Т. – експерт строителен инженер, част „Конструктивна” в ПСОВ; инж. С.

К. – експерт инженер по електро-механика в ПСОВ; инж. С. Ц. – експерт инженер по електро-механика в ПСОВ. Тъй като в срока за договора за обществена поръчка проектът за воден цикъл не бил изпълнен, бил сключен нов Договор за обществена поръчка между Община Враца и „КБГП” ООД от 07.04.2017 г., със същия предмет като предишния, със срок – 01.07.2018 г., който бил удължен с допълнително споразумение до 31.08.2018 г. и с размер на възнаграждението – 3 823 605,05 лева, с ДДС. Със съдружниците били сключени на 07.04.2017 г. нови два договора. Съобразно този, сключен със 4 съдружника „ККДЕЖ С.А.”, последният се е задължил да предостави услугите на четиримата експерти, посочени в предния договор, като не е уведомил, че не може да осигури трима от тях, неосигурени и по предния договор. Уговорено било възнаграждение в размер на 1 260 196,50 лева, без ДДС.

Съобразно договора, сключен със съдружника

„ЕКСПРЕСИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД, последният се задължил, срещу възнаграждение в размер на 1 697 359,05 лева, без ДДС, да осигури експерти и помощен персонал от 26 човека. Ищецът твърди, че е изпълнил точно и в пълен обем поетите задължения и по договор, докато ответникът не е изпълнил поетите по договора задължения, като не е осигурил трима от четиримата експерти, без участието на които изпълнението по договора за обществена поръчка не би могло да се осъществи. Въпреки неизпълнението на поетите задължения, ответното търговско дружество регулярно получавало плащания по договора. Тъй като неосигуряването на тримата експерти от португалското дружество застрашавало изпълнението на договора за обществена поръчка, със съгласието на Община Враца, А. Г. бил заменен с инж. В. Г.; К. М. – с инж. Е. Т. и Б. Г. – с инж. Д. Д.. Били ангажирани и българските експерти, работили по предходния договор, а имено: инж. И. К.; инж. Е. Т.; инж. С. К.; инж. С. Ц.; инж. Д. Д. /по пълномощие инж. К. и инж. М./. Ищецът твърди, че с кореспонденция по електронен път е уведомил ответника за заменянето на португалските експерти с български, за това, че е направил разходи в тази насока и е поискал промяна на финансовите параметри в договорите, но не е получил отговор. Ищецът посочва, че направените разходи са за сумата 493 000,93 лева и претендира ответникът да бъде осъден, на основание чл. 61, ал. 1 от ЗЗД, да му заплати тази сума, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.07.2018 г. до окончателното й изплащане, както и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 23 974,52 лева, представляваща общата стойност на лихвите върху всички направени от ищеца разходи, от датата на извършване на всеки разход, до 25.06.2018 г. В условията на евентуалност ищецът претендира сумата 455 220,74 лева, с която ответникът неоснователно се е обогатил.

Претендират се и направените разноски в обезпечителното и в настоящото исково производство.

5

Пред Плевенския Окръжен съд е било образувано т.д. № 171/ 2018 г. по описа на съда.

В о.с.з. на 20.02.2019 г. ответникът, чрез процесуалния си представител адвокат Стоянов, не е оспорил наличието на електронна кореспонденция между него и ответника – приложения 111, 112 и 113 към исковата молба, поради което съдът не е допуснал извършването на компютърна експертиза.

От фактическа страна се установява следното:

По делото страните са представили многобройни писмени доказателства, които съдът е допуснал и приложил към делото.

Въз основа на тях са били извършени: съдебно-графическа експертиза /СГЕ/, по която вещото лице е представило основно и допълнително заключение; съдебно – техническа експертиза /СТЕ/ - също с основно и допълнително заключение и съдебно – икономическа експертиза – с основно и допълнително заключение.

В основното си заключение по допуснатата СГЕ вещото лице М. Д. М. е изследвало 61 бр. писмени доказателства, представени от ищеца и оспорени от ответника, като е посочило, че подписите за възложител и за изпълнител върху тях са поставени от лицата, посочени в документите, че са ги подписали. В допълнителното си заключение вещото лице е изследвало 545 писмени доказателства, представени от ищеца и оспорени от ответника, като е посочило на л. 33 и л. 38 от заключението си, че подписите върху четири документа не са били положени от С. А. Ц., В. Г. К. и С. Б. К., като само в тази му част допълнителното заключение е било оспорено от процесуалния представител на ищеца – адвокат М.. Заключението е било прието от съда, като доказателственото искане във връзка с направеното оспорване не е било уважено.