Решение № 777 от 14.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 777 гр. С., 14.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20221110138500 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т..“ ЕАД, с която са предявени срещу И. М. П. обективно кумулативно съединени установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца за сумата от 2464,48 лв., представляваща цена на незаплатена топлинна енергия за периода от м.10.2018г. до м.04.2020г. за топлоснабден имот в гр. С.., аб.

№ .., сумата от 37,17 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.10.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.11.2021г. до окончателното изплащане на вземанията, сумата от 404,52 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 04.11.2021г. и сумата от 8,30 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2018г. до 04.11.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ ./2021г. на СРС, 77 състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят месечните дължими суми. Претендира установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ./2021г. по описа на СРС, 77 състав, срещу дължимостта на които ответникът е възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, както и разноските за производството.

Ответникът не е депозирал в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба. В подаденото в заповедното производство възражение срещу заповедта за изпълнение е възразил за изтекла погасителна давност за вземането.

1

Третото лице-помагач „Т.“ ЕООД взема становище за основателност на предявените искове.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия на посочената стойност и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга дялово разпределение, както и нейният размер.

По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да докаже, че е погасил задълженията си чрез плащане.

При така разпределената доказателствена тежест и след преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 153 ЗЕ поначало определя като клиент на топлинна енергия собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Клиент на топлинна енергия за битови нужди може да бъде и лице, което е ползвател на имота и е сключило с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят дължи заплащането на цената й – т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС. Съгласно мотивите на цитираното тълкувателно решение договорът между третото ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, като например открИ.не на индивидуална партида на ползвателя, но не се презюмира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. Като се имат предвид посочените разяснения, дадени при тълкувателната дейност на ВКС, съдът приема въз основа на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, следното: установява се, че с Договор за продажба на държавен недвижим имот от военно-жилищния фонд по реда на НДИ от15.10.1991г. на М.И.П. и Й.Б. П. е продаден недвижим имот, представляващ апартамент № .., в жилищната сграда на блок ., комплекс „Х.Д.“, гр. С., за който няма спор по делото, че е идентичен с процесния имот с абонатен номер ... Установява се от представените справки по реда на Наредба № 14/18.11.2009г. от НБН, че М.И.М. е починал на 01.01.2009г., а Й.Б. П. е починала на 20.09.2018г. (и двамата починали преди процесния период), като техен единствен наследник по закон е дъщеря им – ответницата И. М. П..

Следователно и при липса на други твърдения и доказателства за промяна в собствеността на процесния имот от датата на закупуването му до смъртта на наследодателите на ответницата, следва, че за исковия период от м.10.2018г. до м.04.2020г. същият е бил собственост на И. М. П. по силата на настъпилото наследствено правоприемство. В качеството си на собственик на топлоснабдения имот ответницата се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния период и имот и страна по облигационно правоотношение с ищеца с предмет продажбата на топлинна енергия, която се осъществява при общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (чл.

150 ЗЕ).

За исковия период в сила са били Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т..“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С., одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016г., които при липса на твърдения и представени доказателства за сключено индивидуално споразумение между страните по реда на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, обвързват страните и без изричното им писмено приемане с изтичане на 30дневен срок от публикуването им в един централен и един местен всекидневник (чл. 150, ал.

2 ЗЕ).

2

Установява се от представените писмени доказателства и заключение на СТЕ, че за процесния период сградата, в която се намира имотът на ответника, е била топлоснабдена, както и че в нея е въведена система за дялово разпределение, извършвано от фирма за дялово разпределение „Т.“ ЕООД, избрана от етажните собственици на Общо събрание, проведено на 06.11.2001г., видно от представения протокол от същата дата, като праводателят на ответницата М.И.М. е подписал протокола и подписът му не е оспорен в производството. Отделно от това се установява, че за исковия период е осигуряван достъп на Ф. „Т.“ ЕООД до имота, поради което съдът приема, че ответникът не е оспорвал извън процеса извършването на услугата дялово разпределение от третото-лице помагач.

Установява се от заключение на изслушаната по делото СТЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена и даваща пълен и обоснован отговор на поставените задачи, че за процесния период ищецът е доставял топлинна енергия до обслужващата сградата, в която се намира процесният имот, абонатна станция, която се е отчитала на първо число на всеки месец чрез сертифициран и преминал метрологичен контрол общ топломер, както и че от доставеното в абонатната станция количество топлинна енергия са отчислявани за сметка на топлофикационното дружество технологичните разходи, по математическа формула, предвидена в приложение към чл. 61, ал. 1, т. 4.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г., верността на който математически модел е проверен от вещото лице. Вещото лице посочва, че не може да потвърди начислената топлинна енергия за периода от 06.11.2018г. до 10.12.2018г., тъй като за този период е определяна служебна енергия в нарушение на нормативната уредба, доколкото общият топломер е бил демонтиран и при проверка е установено, че той е негоден, заради което не е монтиран отново, а нов топломер е монтиран чак на 11.12.2018г., въпреки задължението на ищеца да направи това в срок от 5 работни дни от установяване на повредата (чл. 44, т. 1 и т. 2 от Наредба 16-334).

Като резултат между клиентите на топлинна енергия в сградата, в която се намира топлоснабденият имот се е разпределяло само количество топлинна енергия, реално достигнало до инсталацията в сградата и до техните имоти. В частност, в разглеждания случай се установява от заключението на СТЕ, че за имота на ответника е начислявана ТЕ за отопление на имот по показателите на 3 броя радиатори с И.., на които е извършван реален отчет и 1 брой щранг-лира по максимален специфичен разход на сградата (МСРС) по формула, предвидена в чл. 6.5 от Наредба 16-334, точността на който математически модел вещото е проверило и е в съответствие с отразената стойност от Ф. в изравнителните сметки. Начислявана е и ТЕ, отделена от сградната инсталация, разпределяна между абонатите пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, като в процесния период разпределението е извършено в полза на ответницата. Не е начислявана ТЕ за БГВ, тъй като такава ТЕ в сградата не се ползва, защото няма сградна инсталация за топла вода. За процесния период е извършен реален отчет на уредите, като за периода от 2018г.-2019г. отчетът е бил дистанционен, а главният отчет за 2019г.-2020г. е подписан, като подписът не е оспорен в производството. Заплащането на топлинната енергия за процесния период се е извършвало на база прогнозни месечни вноски и една изравнителна сметка, чието предназначение е било да коригира прогнозните стойности, така че като краен резултат клиентът да заплати реално доставеното до имота количество топлинна енергия.

При отчитане, че за исковия период са спазени техническите нормативи при разпределение на топлинната енергия (с изключение на периода от 06.11.2018г. до 10.12.2018г.), съдът приема, че за процесния период доставената от топлопреносното дружество топлинна енергия се равнява на сумата от 2061,91 лв. съгласно заключението на СТЕ след отчитане на изравнителния резултат от отоплителните сезони, включени в исковия период – сума за връщане за сезон 2018г./2019г. и сума за доплащане за сезони 2019г./2020г. и приспадане на начислената в нарушение на нормативните разпоредби стойност на служебно начислена ТЕ за периода от 06.11.2018г. до 10.12.2018г.

С оглед извода за основателност на предявения иск за цена на ТЕ в установения за дължим размер, следва да се разгледа своевременно заявеното от ответника възражение за погасяване по давност на част от вземанията за исковия период. Съгласно Тълкувателно решение от 12.04.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г. задълженията на потребителите на топлинна енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с 3 посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на тях е приложима давността по чл. 111, б. „в” ЗЗД. В Общите условия, действали през процесния период, е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал.

Разпечатката съдържа 29 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c1c30222-7657-4d41-8c77-46d2a72a0dc6