Определение № 203 от 24.07.2020, Окръжен съд - Хасково

О П Р Е Д Е

Л Е Н И Е № 203

Хасково,

24.VII.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският Окръжен съд, Наказателна колегия в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Стратимир Димитров

ЧЛЕНОВЕ: Боряна Бончева

Капка Вражилова при секретар прокурор като разгледа докладваното от съдията Стр.Димитров

Вчнд №331 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.341 и сл. вр. чл.249 ал.3 от НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор от Районна прокуратура - Хасково против Определение №235/16.VI.2020 год. /некоректно назовано в протеста разпореждане/, постановено в разпоредително заседание от същата дата по нохд №145/2020 год. по описа на РС- Хасково, с което е било прекратено съдебното производство по същото поради допуснати при изготвянето на обвинителния акт на отстраними, съществени процесуални нарушения на досъдебната фаза и делото върнато на прокурора за отстраняването им, съобразно изложеното в мотивите на определението.

В изложението по протеста се сочи, че първоинстанционният съд намерил основания за приложимост на хипотезата на чл.249 ал.4 т.1 от НПК в следните недостатъци на обвинителния акт: 1/Наличие на „доказателствен дефицит“ при описанието в неговата обстоятелствена част на обиди и псувни от гледна точка описание на изпълнително деяние на престъпление по чл.325 от НК, за което е повдигнато обвинение; 2/ Посочването, че същото престъпление било извършено при пряк умисъл, докато актове на върховната съдебна инстанция приемали, че когато е налице личен мотив, това престъпление могло да се извърши при евентуален умисъл, както и необсъждане на „прехода“ в субективната страна на деянието, доколкото за другото повдигнато обвинение – в престъпление по чл.144 ал.3 от НК се поддържал пряк умисъл.; 3/ Неправилно посочване на предложението в цифровата част на престъплението по чл.325 ал.2 предл.II вр. ал.1 от НК относно квалифициращите признаци „цинизъм“ и „дързост“.

Поддържа се, че всички така описани от съда пороци на обвинителния акт не съставляват съществени процесуални нарушения. Някои били въпроси по съществото на делото, но по никакъв начин не затруднявали подсъдимия да разбере в какво е обвинен и срещу кои факти следва да се защитава. Обвинителният акт съдържал ясно и хронологически последователно изложение на фактите и не било налице противоречие между обстоятелствена и заключителна част. По наличието на „доказателствен дефицит“ съдът следвало да се произнесе с крайния си акт.

Неправилното подвеждане и посочване на субективната страна на деянието не било процесуално нарушение от категорията на съществените, тъй като не пречи на подсъдимия да разбере в какво е обвинен, а „преходът“ в субективната страна от едно престъпление към друго било анализ, дължим от съда, който в тази своя дейност не е обвързан от посоченото от прокурора. И двете престъпления, за които било повдигнато обвинение – по чл.325 ал.2 предл.II вр. ал.1 и по чл.144 ал.3 от НК били на просто извършване, всички такива по дефиниция се извършвали при пряк умисъл. Най-после – строежът на нормативните актове съгл. чл.26 ал.2 от Указ №883/24.04.1974 год. за прилагане на Закона за нормативните актове не установявал легално понятие „предложение“.

Непосочването, или неправилното посочване в квалификацията на деянието по чл.325 ал.2 от НК на предложение, изобщо не представлявало процесуално нарушение. Въпреки това поддържа, че в конкретния случай в обвинителния акт е правилно посочена цифрово правната квалификация чл.325 ал.2 предл.II вр. ал.1 от НК за квалифициращите признаци „цинизъм“ и „дързост“ при престъплението „хулиганство“, които могли да са налице както алтернативно, така и кумулативно, докато доводите на съда се отнасяли само при алтернативното им проявление.

Отправя се искане за отмяна на протестираното определение като неправилно и връщане на делото на РС – Хасково за продължаване на разглеждането му.

В законния срок не са постъпили възражения против частния протест на прокурора нито от подсъдимия, нито от неговия защитник.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и във връзка с изложените в протеста доводи, намира за установено следното:

Съдебното производство по нохд № 145/2020 год. по описа на РС - Хасково е образувано по обвинителен акт на прокурор от РП - Хасково, с който против Д.А.К.

*** били повдигнати обвинения в престъпления по: 1/чл.325 ал.2 предл.II вр. ал.1 от НК затова, че на 29.I.2019 год. в гр.Х. извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като псувал и обиждал Д. М. и М. М., удрял с ръце и крака Д. М., счупил очилата и зъбната му протезата за долна челюст, блъскал и удрял по неговия лек автомобил марка „Крайслер“, рег.№******* и счупил външните странични огледала на същия, като деянието се отличавало с изключителен цинизъм и дързост и 2/ по чл.144 ал.3 от НК – затова че на 29.I.2019 год. в гр.Х. се заканил на Д. М. и М. М. с престъпление против личността им – убийство, като казал „Ще ви убия“, като, държейки брадва в ръката си, вдигната над главата, се насочил към тях и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му у горепосочените лица.

По делото е било насрочено разпоредително заседание на 16.VI.2020 год. за обсъждане на въпросите по чл.248 от НПК, на което е даден ход в отсъствие на подсъдимия, като е приета хипотеза по чл.269 ал.3 от НПК, допускаща това. Прокурорът, а така също пострадалите и техният повереник са изразили становище, че на ДП не са били допуснати отстраними, съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и пострадалите и делото следва да се насрочи за разглеждане в открито с.з. по общия ред. Защитникът на подсъдимия е изразил противоположна позиция и е изтъкнал аргументи в подкрепа на същата - непълноценно изясняване на фактическата обстановка и неописване в обстоятелствената част на обвинителния акт на съществени факти, което нарушило принципите на състезателност, равнопоставеност на страните и разкриване на обективната истина.

Поискал е прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняването им.

След съвещание, съдът се е произнесъл с обжалваното определение, като е отхвърлил съображенията на защитника с довод, че съдебната фаза е централна за наказателния процес и тъкмо по време на същата се разгръщат в пълна степен всички принципи, прогласени от НПК и се изяснява пълноценно фактическата обстановка. Същевременно по реда на служебната проверка е приел за установени други, неизтъкнати от страните отстраними, съществени нарушения на процесуалните правила, установени от нормата на чл.249 ал.4 от НПК като основания за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняването им, свързани с годността на обвинителния акт да породи целените от закона правни последици и съответствието му с изискванията по чл.246 ал.1 от НПК. Изложени са следните мотиви в тази насока:

Бил налице дефицит на изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт фактически твърдения /а не на доказателства, както твърди прокурора по частния протест/ относно конкретните действия, осъществени от подсъдимия, които прокурорът възприел като псуване и обиждане, за каквато форма на изпълнително деяние било повдигнато обвинението./Тук трябва да се изтъкне, че съдът не е уточнил за кое от двете повдигнати обвинения се отнасят горните негови разсъждения – това в престъпление по чл.325 ал.2 предл.II вр. ал.1, или за това по чл.144 ал.3 от НК/.

На второ място, в ТППВС №2/1974 год. ясно било заявено, че престъплението по чл.325 ал.2 от НК съдържа три отделни хипотези, всяка от които – отделна форма на изпълнително деяние, а именно – съпроводено със съпротива срещу орган на власт или представител на обществеността, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, отличаващо се с изключителен цинизъм, или с изключителна дързост. В диспозитива на обвинителния акт било посочено, че деянието на подсъдимия се отличава с изключителни и цинизъм, и дързост, а цифрово било посочено само предл.II на чл.325 ал.2 от НК. Макар прокурорът да не бил длъжен да се ангажира при изписване на правната квалификация с конкретна алтернатива, след като го направил, необходимо било да предложи логическо и правно единство между словесното описание и правната квалификация.

Най-после, съдът е поставил акцент върху нуждата по обвинителния акт да се направи необходимото разграничаване в кои случаи наличието на личен мотив изключва хулигански подбуди, доколкото се повдигало и обвинение против личността на Д. и М. М.

Родов обект на защита, респ. обект на престъплението „хулиганство“, били редът и общественото спокойствие, а основният признак на деянието, чрез което се осъществява състава на това престъпление – непристойни действия, извършването на които трябва да се обхваща от представите /умисъла/ на дееца. В разясненията, дадени от Пленума на ВС било указано, че това престъпление се извършва поначало при пряк умисъл, но с важно отбелязване, че то може да се извърши и при евентуален умисъл в хипотези, когато са извършени и други действия от чисто личен мотив, само ако са съпроводени с грубо нарушаване на обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото. В случая липсвала ясно прокарана теза от прокурора, която било нужна да е подплатена не юридически, но фактически с нужните твърдения по обвинителния акт в светлината на хронологията на описаните събития, как квалифицирайки като извършено при пряк умисъл /не става ясно кое деяние/ е подвел в описаните от него посегателства против личността и имуществото на пострадалите, от разпоредбата на чл.325 ал.2 вр. ал.1 от НК от една страна, а от друга, без ясно разграничаване във формиране на умисъла на подсъдимия е квалифицирал следващото посегателство като престъпление против личността и то по чл.144 ал.3 от

НК, осъществено при същата, или близка до нея фактическа обстановка, при това с твърдение за присъствие на органи на реда.

Така изложеното могло да се приеме за доводи и въпроси по съществото на делото, но разпоредбата на чл.246 от НПК, а и съдебната практика установявали изисквания към реквизитите на обвинителния акт, между които при описание на обстоятелствата, при които се твърди, че е извършено инкриминираното деяние, или всяко от тях, да са отразени всички факти, включени в състава на престъплението, което се твърди, че е осъществено и да е налице пълна релативност между описани факти и дадена правна квалификация, която е всякога единствено възможна. Изложените по-горе три групи слабости и пороци на обвинителния акт водели до извод, че са накърнени права на страни в процеса,– по отношение на подсъдимия – да научи всички факти, за които се цели ангажиране на наказателната му отговорност, а те да бъдат подведени от единствено възможната правна квалификация на описаното деяние, но така също и на пострадалите с оглед възможността на получат адекватна защита.

Въззивният съд, като прецени материалите по делото, доводите по прокурорския протест и изложените по определението на първоинстанционния съд мотиви, намира следното:

Изтъкнатите от районния съд недостатъци на обвинителния акт са налице и не е нужно да се преразказват. Съдът не е изопачил неговото съдържание, докато го е обсъждал и анализирал. Същите обаче не съставляват основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняването им, тъй като не отговарят на изричните критерии, установени в разпоредбата на чл.249 ал.4 т.1 и т.2 от НПК затова кои, допуснати на досъдебното производство нарушения на процесуалните правила, са съществени и отстраними.

Приоритетно и без оглед на конкретните доводи и аргументи по обжалваното определение и по подадения частен протест следва да се изтъкне, че по българския наказателен процес обвиняемият, респ. подсъдимият се защитава срещу факти, а не срещу право. Това е така поне в неговото начало – пред първата инстанция, а едва след постановяване на присъда от същата могат да се навеждат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон. Това е оплакване срещу дейността на съда по приложение на правото, а не срещу тази на прокурора при повдигане на обвинението. Изискване към прокурора, респ. към обвинителния акт да подведе описаната по обстоятелствената му част престъпна деятелност към „единствено възможната правна квалификация на деянието“ няма. Правомощия на съда да преценява обвинителния акт в този контекст са установени само в разпоредбата на чл.250 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК, съобразно която не съдебното, а наказателното производство се прекратява, ако деянието, описано по него изобщо не съставлява престъпление, каквато хипотеза тук не се обсъжда.