Решение № 2 от 04.01.2026, Районен съд - Самоков

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№2 гр. С., 04.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кирил Д. Павлов при участието на секретаря Екатерина Вл. Баракова като разгледа докладваното от Кирил Д. Павлов Гражданско дело № 20241870100061 по описа за 2024 година

С подадена на 25. 01. 2024 година ИСКОВА МОЛБА от името на ищците Т. М. П. с ЕГН **********; П. Г. П. с ЕГН **********;

Е. Г. П. с ЕГН **********; Й. Б. П. с

ЕГН **********; Р. Б. Б. с ЕГН **********; М. С. П. с ЕГН **********; Р. Х. Н. с ЕГН ********** и И. Н. П. с ЕГН********** е предявен срещу В. Д. И. с ЕГН **********, И. С.

И. с ЕГН ********** и срещу ОБЩИНА С. установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК за собственост на с поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Б.И., община С., за който ищците твърдят че представлява част от възстановената им по земеделска реституция на основание ЗСПЗЗ ливада от 1.995 дкара, девета категория, местност ГОЛЯМА ЛИВАДА, парцел 151 от масив 5 съставляващ имот № 005151 по картата на землището на село Б.И. с ЕКНМ 03441, община С. обл. С., при граници (съседи): имот № 005149 на Г.Х.В., имот № 005150 на Г.Х.В., имот № 000064 Местен път, имот № 005152 на наследниците на С.Г.Т., имот № 005153 на наследниците на М.С.В., имот № 005154 на наследниците на А.Л.З., имот № 005148 на Г.Н.В., имот № 005145 на наследниците на Д.Н.В.. Твърди се в исковата молба че ищците са собственици по наследство на описания недвижим имот, като за собствеността си се позовават на констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 171, том II, дело 1065/1996г., издаден от нотариус С.Х., вписан в СВ към Районен съд гр. С., издаден въз основа на решение № БИ от 11.01.1996г. на Поземлена комисия гр. С..

Твърди се в исковата молба, че така описаният недвижим имот към настоящия момент е нанесен в КК по ЗКИР като два отделни поземлени имота ПИ, единият с идентификатор № ***, с площ от 826 кв. м„ а другият с идентификатор № *** с площ 1214 кв. м., както и че първият от тези имоти с идентификатор *** е актуван като частна общинска собственост от Община С. на 26.10.2021 с акт за частна общинска собственост, вписан под № 69, том 12 дело № 3148, за който като основания за издаването му са посочени § 42 от ПЗР на ЗОС и Заповед № ДС-179/22.10.2021 на областния управител на С. област.

Твърди се в исковата молба че така описаният имот, предмет на установителния иск с идентификатор *** е частично идентичен и включен в собствения на ищците 1 имот, посочен в цитирания нотариален акт за собственост на недвижим имот № 171, том II, дело 1065/1996г. и че с договор за продажба от 11.05.2023 г., вписан под акт № 50, том 5, дело № 660 от 16.05.2023г. в Служба по вписвания С., Община С. е продала цитирания по горе имот, предмет на исковата претенция на първия ответник - В. Д. И. по време на брака й с ответника И. С. И..

В исковата молба се съдържа претенция, че Община С. е извършила действия на разпореждане с имот собствен на ищците и тъй като не е била собственик на имота предмет на сделката по продажба от 11.05.2023г., Община С. не е могла да прехвърли правото на собственост върху този имот на първата ответница и съответно такова право не е придобито от купувача по сделката - В. Д. И. ответник по делото нито от съпруга й И. С. И..

Твърди се в исковата молба, че към момента на предявяването на иска никой от ответниците не е предприел действия, с които да е завладял имота, поради което ищците не могат да предявят иск с правно основание чл. 108 от ЗС.

Във връзка с правния интерес от предявените установителен иск за собственост и претенция с правно основание чл. 537 ал. 2 от ГПК се сочи в исковата молба, че договорът за продажба между ответниците създава привидна легитимация на В. Д. И. като собственик на продадения имот, което, както и актуването на имота като частна общинска собственост накърняват правото на собственост на ищците върху процесния имот и за тях се поражда правният интерес да предявят настоящия иск за установяване спрямо ответниците на правото на собственост на ищците върху имота.

В петитума на исковата молба се съдържа искането съдът да признае за установено, че ищците са собственици на имот с идентификатор № ***, както и че извършеното от Община С. актуване на имота е неоснователно и същата не е придобила правото на собственост върху описания имот, следователно не е могла да прехвърли същото на другия ответник на - В. Д. И. и тя, както и съпруга й И. С. И. не са придобили никаква собственост.

В исковата молба се съдържа и искане съдът да отмени договора за продажба сключен между Община С. и ответниците на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК със законните последици, както и да присъди на ищците направените съдебни разноски.

В съдебно заседание ищците Т. М. П.; П. Г. П.;

Е. Г. П.; Й. Б. П.; Р. Б. Б.; М.

С. П.; Р. Х. Н. с ЕГН ********** и И. Н. П. поддържат предявения иск чрез пълномощника си адвокат И. К. от САК. Претендират направените по делото разноски.

Всеки от ответниците оспорва предявения иск и моли съда да го отхвърли като неоснователен.

Ответникът Община С. чрез пълномощника си юрисконсулт Е.Е.Я. оспорва предявения иск и моли съда да отхвърли иска с възражението че ищците не са собственици на процесния имот предмет на иска. Прави възражение с правно основание чл. 17 ал. 2 от ГПК за нищожност на Решение № БИ от 11.01.1996г. на Поземлена комисия гр. С., на което ищците основават претенцията си за собственост на процесния имот възстановена по земеделска реституция на ищците като наследници на Н.Д. П.. Оспорват се от този ответник твърдението на ищците в ИМ, процесния спорен имот ПИ с идентификатор № *** по КККР попада във възстановената на ищците ливада от 1, 998 декара в местността „Голяма ливада“ парцел 151 от масив 5, съставляващ имот № 005151 по картата на землището на село Б.И., както твърдението на ищците в ИМ че този имот по КК съставлява два отделни ПИ, единият с идентификатор № ***, с площ от 826 кв., а другият с идентификатор № *** с площ 1214 кв. м.

Твърди се от ответника Община С. в отговора й на ИМ, че имот с идентификатор *** по КККР на село Б.И. с площ от 826 кв. метра не е собственост на ищците, а собственик на същия имот е Община С. преди разпоредителната сделка с него от 11. 05.

2023 година, по съображения, че решението № БИ от 11.01.1996г. на Поземлена комисия гр.

С. на което ищците основават претенцията си че са собственици на спорния имот не е произвело реституционното си действие, тъй като според ответника Община С. е незаконосъобразно и ищците не се легитимират като реституирани собственици на претендирания от тях имот. В тази връзка е оспорено от Община С. с възражение за нищожност на № БИ от 11.01.1996 г. на Поземлена комисия гр. С., на което ищците се 2 позовават. По съображения, че това решение издадено в административно производство по ЗСПЗЗ в което Община С. не е участвала се изтъква от този ответник че това решение е непротивопоставимо на Община С., която видно от отговора на исковата молба на това основава искането си основано на чл. 17 ал. 2 от ГПК за косвен съдебен контрол върху това решение на ПК С. № БИ от 11.01.1996г. оспорено е авторството и съдържанието на това решението на ПК С., за което се твърди че е нищожно поради липса на установените реквизити за формата за официален документ. В тази връзка се твърди, от ответника Община С., както и от другите двама ответници, че ПК С. не е имала компетентност да издаде оспореното решение , тъй като сочения от ищците имот към момента на възстановяването му не е бил земеделска земя и не е отговарял на изискванията на чл. 2 от ЗСПЗЗ, намирал се е в границите на урбанизирана територия и е представлявал незастроено дворно място от 1124 кв. метра, парцел ХІ, в кв. 37 по регулационния план на село Б.И., община С.. Твърди се от ответника Община С. че посоченото решение на ПК С. е нищожно и поради това че при издаването му ПК С. не е спазила специалната процедура по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и същото решение не е било придружено от удостоверение и скица на техническата служба на общината, съобразно императивната норма на чл. 13 ал. 4, 5 и 6 от ЗСПЗЗ, тъй като се касае за възстановяване право на собственост върху имот в границите на урбанизирана територия. Твърди се от този ответник във връзка с възражението по чл. 17 ал.

2 от ГПК за косвен съдебен контрол на Решение № БИ от 11.01.1996г. на Поземлена комисия С., че както в това решение, така и в констативния нотариален акт на които се позовават ищците не се съдържат данните на имота по действащия регулационен план на село Б.И., община С.. Твърди се в тази връзка че ищците не представят скица на имота, която според императивната норма на чл. 14 ал. 1 от ЗСПЗЗ към датата на издаване на решението е представлявала неразделна част от решението за въстановяване на имота и се оспорва от този ответник представената с исковата молба Скица № Ф02728/21. 08. 2007 год. за имот № 005151 в землището на село Б.И., за която се твърди, че е невярна, съдържаща невярно удостоверяване за съществуването на отразения в нея недвижим имот, по съображения, че към датата на издаването на скицата, такъв имот не е съществувал. Оспорен е от Община С. и констативния нотариален акт № 171, том ІІ, дело 1065/1996 год. съставен по реда на чл. 483 ГПК /отм./ в частта му относно признатото право на собственост в полза на ищците, респективно техния праводател в частта му относно пункт 2 от същия нотариален акт. Във връзка с претенцията на община С. че спорния имот с идентификатор *** по КККР на село Б.И. преди продажбата му на 11. 05. 2023 год. е собственост на този ответник се твърди в отговора на исковата молба че този имот е идентичен с парцел XI, в кв. 37 по регулационния план РП на село Б.И. от 1989 год. одобрен със Заповед от 14. 02.

1989 год. и че с него е одобрено създаването на улици, обособяването на нови квартали и създаването на нови парцели в новообособените квартали на с. Б.И., както и че именно с тази Заповед е създаден парцел XI - За магазин, в кв. 37 по регулационния план на селото.

Твърди се в отговора на този ответник на ИМ, че по силата на плана всички нови урегулирани поземлени имоти - парцели от I до XI, попадащи в обхвата на кв. 37 по регулационния план на с. Б.И., общ. С. са общинска собственост, както и че по плана от 1989 г. (към момента на влизане в сила на ЗМСМА) се предвижда отреждането им за жилищно строителство и за магазин. Ответникът Община С. за претенцията си че като собственик на процесния имот го е продал на първата ответница по делото, твърди, че именно през 1989 г. с цитираната заповед е образуван и урегулиран поземлен имот парцел XI, с предназначение - „За магазин", т.е. от самото си създаване УПИ XI - „За магазин" в кв.

37 по регулационния план на с. Б.И., община С. този парцел попада в регулационните граници на селото. Позовавайки се на изложеното Община С. твърди в отговора на ИМ твърди, че процесният имот е образуван като урегулиран поземлен имот и не представлява земеделска земя, поради което твърдението на ищците, че същият имот им е възстановен по силата на Решение № БИ от 11.01.1996г. на Поземлена комисия гр. С., се явява неоснователно, включително и с оглед на изложените по-горе възражения.

В отговора на ИМ от Община С. се съдържа довод, че дори имотът да е имал земеделски характер, преди изменението на регулационния план на с. Б.И., общ. С. със Заповед № ЛС-01- 165/14.02.1989г., с включването му в регулационния план през 1989г. с предназначение - „За магазин", имотът е загубил земеделския си характер.

В отговора на ИМ от Община С. се съдържа изявление, че за парцел XI - общ., 3 отреден за магазин по регулационния план на с. Б.И., общ. С., е съставен Акт № 5924/20.02.1989г. за държавна собственост на недвижим имот, съгласно който парцелът представлява незастроено дворно място с площ от 1124 кв.м., което е предадено на Общински народен съвет - С.. Твърди се в тази връзка от ответника Община С., че към момента на влизане в сила на ЗМСМА - имота не е застроен, но с оглед на отреждането му „за магазин", той е бил предназначен за задоволяване на конкретни общински нужди - да обслужва като магазин всички новообразувани парцели, отредени за жилищно строителство.