Определение № 538 от 21.02.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 538 гр. София, 20.02.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Яна Ем. Владимирова като разгледа докладваното от Даниела Борисова Въззивно частно наказателно дело № 20231100600880 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава XXII НПК.

Образувано е по частна жалба на подсъдимия И. Ц. и допълнение към същата от подсъдимия Ц., чрез адвокат Ж., редовно упълномощен защитник, срещу протоколно определение от 14.12.2022 г., постановено по нохд № 8324/2022 г. по описа на СРС, НО, 110 състав, с което първият съд е оставил без уважение искане на подсъдимия Ц. и неговия защитник за прекратяване на съдебното производство по делото и връщането му на Софийска районна прокуратура за отстраняване на допуснати в хода на досъдебното производство съществени, но отстраними процесуални нарушения ограничаващи правото на защита на подсъдимия.

С депозираната частна жалба, подсъдимият И. Ц. изразява несъгласие с определението на съда, като счита същото за неправилно и моли да бъде отменено, а делото прекратено и върнато на СРП, поради допуснати нарушения на процесуалните правила. Твърди, че са налице основания за прекратяване и спиране на наказателното производство, т.к. в случая следва да се приложат разпоредбите на чл. 250 и чл. 251 НПК; че неправилно, от страна на първия съд, е извършена преценката за процесуалния ред, по който следва да се проведе съдебното производство по делото; че разпоредителното заседание не е протекло в законовата форма и ред; че неправилно е приложен материалния закон, касателно съставомерността на повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 296, ал. 1 НК; че обвинителния акт е непълен, неясен, немотивиран, непоследователен и неоснователен; че фактите, които прокурора иска да променя в обвинителния акт – „намерили го пистолета“ с „не са намерили пистолета“ са съществени грешки в обвинението и в убеждението на прокурора за това, какво точно твърди, поради което счита, че следва да бъде точно конкретизирано това обстоятелство от прокурора; че не са изяснени обстоятелствата на обвинението, а именно от кои 1 доказателства са доказани вреди, защото не са описани никакви травми при медицинския преглед; че са му нарушени правата в хода на досъдебното производство.

В депозираното допълнение от подсъдимия Ц., чрез адвокат Ж. се иска от въззивният съд да отмени разпоредителното заседание проведено от първия съд и да прекрати производството по делото, поради нарушения на процесуалния и материалния закон. Твърди се, че от страна на прокуратурата е възприета неправилна правна квалификация; че от страна на прокуратурата е изготвен обвинителен акт със съществени груби пороци; че прокуратурата няма нито процесуално, нито материално правно основание да изготвя обвинителен акт срещу подсъдимия, а съда да образува наказателно дело от общ характер, което в порочния процес на проведеното от първия съд разпоредително заседание е заменен процесуалния ред с друг, а именно този по чл. 78а НК и делото е продължило да се гледа като наказателно административен характер дело, без да се изпрати на председателя на съда за образуването му като такова; че съдията при първия съд незаконно е нарушил принципа на случайно разпределение на делата, като е продължил да разглежда спора, насрочвайки делото в открито съдебно заседание, вместо да прекрати делото, при което е нарушил и правото на подсъдимия на справедлив и безпристрастен съд. Счита, че делото следва да се образува и разгледа по тъжба на пострадал, поради което моли делото да се прекрати.

Моли се още за отмяна на разпоредителното заседание, поради допуснати груби нарушения на материалния и процесуалния закон, предвид неправилно образувано и проведено недопустимо досъдебното производство, без за това да има данни и доказателства за извършено престъпление от общ характер от подсъдимия. Твърди, че досъдебното производство е образувано въз основа на поправени медицински документи за телесна повреда, а такава дори няма, т.к. не се претендира такава с частна тъжба. Моли да се прекрати досъдебното и съдебно производство.

Въззивният съд, след като съобрази изложеното в частната жалба на подсъдимия Ц. и допълнението към нея на адвокат Ж., атакуваният съдебен акт, постановен от първия съд и материалите по делото, намери за установено от фактическа страна, следното:

С внесен в Софийски районен съд обвинителен акт е повдигнато на подсъдимия И. С. Ц. обвинение с твърдения за извършено от него престъпление по чл. 296, ал. 1 НК за това, че на 22.08.2020 г., в жилище в гр.

София, ж.к. „**** не е изпълнил заповед за защита от домашно насилие, издадена с решение № III-80-391/09.01.2015 г. по гр.д. № 6452/2014 г. по описа на СРС, III ГО, 80 състав, потвърдено с решение № 5553/24.07.2015 г., постановено по въззивно гр.д. № 4563/2015 г. по описа на СГС, ГО, I въззивен състав, с което е задължен да се въздържа от домашно насилие по отношение на В.Л.Д., ЕГН ********** и М. И.в Ц., ЕГН **********, като нанесъл на същия удари, причинили навяхване на шията, довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота, повърхностно охлузване на задната страна на шията и болезнен оток в тилната област на главата, 2 причинили на пострадалия болка и страдание.

Въззивният съд след като се запозна със съдържанието на атакувания пред него съдебен акт констатира, че при обсъждане на въпроса по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК първоинстанционният съд е счел, че в хода на досъдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия И. С.

Ц., поради което е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на свидетелите, посочени в приложението към внесения в съда обвинителен акт. На следващо място от страна на първи съд са оставени без уважение исканията на адвокат Ж. и подсъдимия Ц. за прекратяване на наказателното производство по делото с мотив, че по делото липсват данни за образувано незавършило наказателно производство срещу подсъдимия, както и че липсват данни за влязла в сила присъда или постановление, с което е прекратено наказателно производство срещу подсъдимия за същото престъпление. Контролираният съд е посочил, че приложените по делото медицински документи следва да бъдат обсъдени по същество на делото и не са основание за прекратяване на наказателното производство. Приел е също за неоснователни възраженията на защитата за нарушено право на защита на подсъдимия Ц. в хода на досъдебното производство, т.к. в съдебната фаза на процеса подсъдимия Ц. участва с упълномощен защитник. Не са уважени направените доказателствени искания от защитата и подсъдимия Ц. за назначаване на нова КСППЕ по отношение на подсъдимия Ц. и М. И.в Ц., както и на психолога, изготвил СПЕ по друго досъдебно производство на М. И.в Ц. с мотиви, че съдебната фаза на процеса е централната фаза на наказателния процес, в която се проверяват събраните в хода на досъдебното производство доказателства и се събират нови. Първият съд е намерил, че са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила предвидени по НПК, а именно по реда на глава 28 НПК, защото са налице всички предпоставки за това с оглед разпоредбата на чл.

78а НК, за което е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание по реда на глава 28 НПК. Първият съд е оставил без уважение молбите на В.Л.Д. и М. И.в Ц. за конституирането им в качеството на частни обвинители по делото. На основание чл. 248а, ал. 1 НПК, районният съд е указал на прокурора, че следва в 7-дневен срок, с допълнителна молба по делото, да отстрани констатираната явна фактическа грешка в обвинителния акт, като уточни, в какво точно се състои извършеното действие в посоченото изречение: „След като го намерили“ или „След като не го намерили“, както и го е уведомил за неблагоприятните от неизпълнение на указанията последици.

Въззивният съд, в хода на извършената от него проверка намира от правна страна следното:

Частната жалба на подсъдимия и допълнението към нея са процесуално допустими, депозирани са от активно легитимирани за това страни и в рамките на предвидения законов 7-дневен срок.

Разгледани по същество същите са неоснователни.

3

Въззивният съд, запознавайки се с атакуваното протоколно определение, а също така и съобразявайки наведените доводи в частната жалба на подсъдимия Ц. и допълнението към нея намира същите за неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение, а атакуваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло. За да отговори на всички искания на жалбоподателя Ц., въззивният съд намира, че следва да излезе извън предмета на своето произнасяне, който е очертан с разпоредбата на чл. 249, ал. 3 НПК.

Въззивният съд след като извърши необходимата цялостна проверка на атакувания пред него съдебен акт констатира, че първият съд е изпълнил своите задължения в пълнота, произнасяйки се по всички въпроси, очертани в процесуално правната норма на чл. 248, ал. 1 НПК, при което не се констатират допуснати процесуални нарушения в процесуална дейност на контролирания съд, осъществена в хода на разпоредителното заседание по делото. Това е така, защото в хода на проведеното разпоредително заседание по делото на 14.12.2022 г. след като по делото са изслушани становищата на страните по въпросите очертани в процесуално правната норма на чл. 248, ал.

1 НПК, първият съд мотивирано и обосновано е отговорил на всички доводи и искания направени от тях позовавайки се на относимите затова норми в НПК. На следващо място, първият съд при произнасянето си по въпросите очертани в чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК се е съобразил и със задължителното за всички съдилища Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, където в т.4.2. е разрешен въпроса за минималния обем от задължителна информация, която следва да съдържа обвинителният акт, за да е редовен внесения обвинителен акт от съдържателна страна. В конкретния случай, въззивният съд, подобно и на първият съд намира, че не може да бъде упрекнат прокурора внесъл обвинителния акт, т.к. в изготвения от него такъв или в неговата обстоятелствена част са посочени, датата, времето, мястото, както и конкретни инкриминирани действия на подсъдимия, за които се твърди от държавното обвинение, че са извършени от него и в резултат на които е настъпил вредоносния резултат, произтичащ от засягане на защитаваните обществени отношения. Ето защо въззивният съд споделя извода на първия съд, че обсъжданият обвинителен акт, инициирал образуваното нохд № 8324/2022 г., по описа на СРС, НО 110 състав, е редовен от външна страна, същият е ясен, поради което е и годен да постави фактическите и правни рамки на обвинението, с което на свой ред да очертае предмета на доказване по делото, в каквато насока е произнасянето на първия съд, материализирано в атакуваното пред въззивния съд определение. В конкретния случай предмет на доказване са онези факти и обстоятелствата описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, които се свързват с твърденията на държавното обвинение, че подсъдимият не е изпълнил свои предписани му с влязъл в сила съдебен акт задължения, като е нарушил издадена по отношение на него Заповед за защита от домашно насилие по реда на чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от домашното насилие , с която по силата на съдебното решение е задължен да се въздържа от домашно насилие по отношение на свидетелите по делото В.Л.Д. и М. И.в Ц., извършвайки 4 действия засягащи телесния интегритет на М. Ц.. В разпоредителното заседание, както първия съд е посочил правилно, въпросите свързани с това, дали подсъдимият Ц. е нарушил посочената в обвинителния акт Заповед за защита от домашно насилие и дали същия е извършил посочените от прокурора действия във връзка с твърденията за нарушената мярка за защита от домашно насилие, а също и с какви точни извършени действия и по какъв механизъм е нарушена тази мярка, са въпроси, които следва да намерят своето разрешение при разглеждане на делото по същество. Тук е мястото да се посочи още, че исканията на защитата и подсъдимия Ц. за събиране на доказателства за психологичното и психично състояние на свидетеля М. Ц. и на подсъдимия Ц. успешно могат да бъдат заявени, при желание от тях, в хода на съдебното следствие по делото след изслушване на изготвените в хода на досъдебното производство експертни заключения по реда на чл. 282 НПК.