Решение № 2027 от 26.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2027 гр. София, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира И.ова

Членове:

Райна Мартинова

СЛАВИ Г. С. при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20251100501881 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 22856/16.12.2024 г. по гр.д. № 30157/2023 г. по описа на СРС, 57 състав „Гризли фуудс холидей“ ЕООД и И. С.П. са осъдени да заплатят солидарно на „Балкам Груп“ ООД на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД сумата от 6400 лева, представляваща неустойка по чл. 9 от договор от 08.12.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 02.06.2023 г. до окончателното изплащане и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноските по делото в размер на 2156 лева.

Против решението е подадена въззивна жалба вх. № 1625/03.01.2025 г. от И. С. П., в която са изложени съображения за неговата неправилност.

Въззивникът поддържа, че по делото не били представени доказателства, че кафемашини Бианчи не били върнати. Посочва, че не споделя извода на СРС, че исковата молба представлявала волеизявление за разваляне на договора.

Такова следвало да бъде отправено извънсъдебно, преди входиране на исковата молба и предявяване на исковете срещу И. С. П.. Такава покана извън съда не била има оповестителен характер. В решението съдът приел, че не била доказана по размер неизпълнената част от договора, но въпреки това е 1 приел, че искът е доказан. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх. № 35453/03.02.2025 г. от въззиваемия „Балкам Груп“ ЕООД, с който заявява, че обжалваното решение е правилно, поради подробно изложени съображения. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира направените по делото разноски.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр. д. № 30157/2023 г. по описа на СРС, 57 състав е образувано по искова молба, подадена от „Балкам Груп“ ООД против „Гризли Фуудс Холидей“ ЕООД и И. С. П., с която е предявен иск с правно основание чл. 92 от Закона за задълженията и договорите.

В исковата молба се твърди, че на 08.12.2017 г. между „Балкам Груп“ ЕООД, „Гризли Фуудс Холидей“ ЕООД и И. С. П. бил сключен договор, по силата на който ищецът е предоставил на ответното дружество за временно безвъзмездно ползване движима вещ, свързана с продажба на кафе – Инстантна и експресо машива Bianchi с № 167222000 на стойност 3200 лева.

Поддържа, че за предаване на машината бил съставен приемо-предавателен протокол. Твърди, че договорът бил сключен за срок от 1 година, като била предвидена възможност действието на договора да бъде продължено, ако не бъде заявено писмо желание той да бъде прекратен. Твърди, че съгласно чл. 4, т. 9 от договора ответното дружество било длъжно за целия срок на договора да закупува ежемесечно еднократно или на части, кафе „Спетема Премио“ – 18 кг месечно, а общо за целия срок на договор – 216 кг., както и инстантни (разтворими) продукти на стойност 150 лева месечно или общо за целия срок на договора – на стойност 1800 лева. Посочва, че съгласно чл. 11 от договора, страните се съгласявали, че с подписване на договора И. С. П. встъпил като солидарен длъжник на ползвателя за всички, поети от дружеството задължения към „Балкам Груп“ ЕООД, включително за заплащане на дължимите неустойки и обезщетения, ако имало такива. Твърди, че съгласно 2 чл. 8, т. 3 от договора от 08.12.2017 г. „Балкам Груп“ ЕООД имало право едностранно без предизвестие да го прекрати, ако ползвателят не изпълнява и не е изпаднал в забава с повече от седем календарни дни след уговорения падеж, на кое да е от задълженията си по договора. Твърди, че ответникът не изпълнил задължението си да върне на ищеца предоставената му движима вещ в срок от 3 дни, считано от прекратяване на договора, за което на основание чл. 4, т. 2 ползвателят дължал неустойка в размер на стойността на машината в двоен размер. Твърди, че ответникът не изпълнявал и задължението си да закупува кафе, съобразно уговореното. Моли ответниците солидарно да бъдат осъдени да заплатят сумата от 6400 лева, представляваща неустойка по чл. 9 от договор от 08.12.2017 г. и възлизаща на стойността по чл. 1 от същия на предадената по договора и невърната движима вещ в двоен размер, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника И. С. П. чрез особения му представител, в който заявява, че оспорва предявения иск. Поддържа, че по делото липсвали убедителни писмени доказателства, които да обосноват извод у съда за дължимост на сумите, предмет на изпълнението. Посочва, че претендираната сума било погасена по давност, като поддържа, че давността е тригодишна. Не се установявало, че ответниците не са купували кафе, както и забава от тяхна страна. Поддържа, че липсвала покана или пък документ за падеж – дата и срок, от който евентуално те са изпаднали в забава. Не било доказано изпълнението – частично или пълно неизпълнение по договора от страна на ответниците, като начислените стойности не били реални. Моли искът да бъде отхвърлен.

В мотивите на решението си първоинстанционният съд е приел за установено, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на процесния договор, като ответникът – юридическо лице не изпълнил задължението си за изкупуване на уговореното количество кафе, поради което ищецът упражнил правото си да развали договора чрез подаване на исковата молба. Посочено е, не било установено неизпълнената част от договора, но тъй като това било отрицателен факт, то следвало да бъде установено от ответника. Съдът е приел, че с оглед неизпълнението на договора възникнало задължение за заплащане на уговорената неустойка.

Прието е, че направеното възражение за изтекла давност било неоснователно.

3

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД когато длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата. При неизпълнение на задълженията по договора, освен да поиска изпълнение и обезщетение, изправната страна може да развали договора по реда и при условията на чл. 87 от Закона за задълженията и договорите, като може да претендира обезщетение за вредите от неизпълнението – чл. 88, ал. 1, изр. 2 от Закона за задълженията и договорите. В чл. 92 от Закона за задълженията и договорите е предвидено, че отговорността за неизпълнение на договорно задължение може да бъде определена предварително като страните могат да уговорят неустойката, която обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.

От събраните по делото доказателства, а и не е спорно между страните, че на 08.12.2017 г. между „Балкам Груп“ ЕООД, „Гризли Фуудс Холидей ЕООД и И. С. П. е сключен договор, по силата на който ищецът предоставя на ответното дружество за временно ползване кафемашина на стойност 3200 лева, като ответникът се задължава за целият срок на договора да закупува ежемесечно еднократно или на части минимални количества стоки, предлагани от „Балкам Груп“ ЕООД. Уговорено е, че при прекратяване на договора ползвателят се задължава да върне предоставената машина в срок от 3 работни дни от датата на прекратяването, за което се съставя приемопредавателен протокол. В чл. 9 от договора е предвидено, че ако ползвателят не върне ползваната вещ в уговорения срок след прекратяването, дължи неустойка, съответстваша на стойността на кафемашината в двоен размер.

4

Уговорено е, че с подписване на договора И. С. П. поема солидарно задължение за заплащане на дължимите неустойки и обезщетения, ако има такива.

Неоснователни са доводите на въззивника, че от събраните по делото доказателства не се установявало, че ответникът „Гризли Фуудс Холидей“ ЕООД не е изпълнил изцяло или частично задълженията си по договора за закупуване на уговорените количества стоки, предлагани от ищеца. Съгласно чл. 154 от ГПК в тежест на ответниците е било установяването на обстоятелствата, свързани с точното и срочно изпълнение на договорните задължения. С доклада по делото районният съд правилно е разпределил доказателствената тежест, като е възложил на ответниците да установяват посочените обстоятелства. Доказателства не са ангажирани, поради което и правилни са изводите на първоинстанционния съд, че е налице неизпълнение на договорно задължение.

Правилни са и изводите на първоинстанционният съд, че в резултат на неизпълнението на договорно задължение за закупуване на посочените в договора стоки при действието на договора за ищеца е възникнало правото да развали договора и да иска обезщетяване на причинените му вреди.

Развалянето на договора представлява едностранно волеизявление, което следва да е достигнало до адресата си, като в конкретния случай и доколкото не се установява това да е станало преди завеждане на делото, то и правните последици от него са настъпили с връчване на препис от исковата молба и доказателствата на ответника „Гризли Фуудс Холидей“ ЕООД. Неоснователни са доводите на въззивника, че това е следвало да стане по друг начин преди завеждане на исковата молба. Подобни ограничения не са предвидени в закона, а и следва да бъде съобразена приложимата съдебна практика, на която първоинстанционният съд се е позовал в решението си.

По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на Софийски районен съд, 57 състав, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

Съгласно чл. 273 във връзка с чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от 150 лева (76,69 евро), представляващи разноски във въззивното производство – възнаграждение за особен представител, а на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да бъде 5 осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 128 лева (65,45 евро).

Предвид на изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 22856/16.12.2024 г. по гр.д. № 30157/2023 г. по описа на СРС, 57 състав в обжалваната част.

ОСЪЖДА на основание чл. 273 във връзка с чл. 78, ал, 3 от ГПК И. С.

П., ЕГН-**********, гр. Бургас, кв. **** да заплати на „Балкам Груп“ ЕООД, ЕИК – 202680807, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

Сливница № 9 сумата от 76,69 евро, представляващи направени във въззивното производство разноски за възнаграждение за особен представител.

ОСЪЖДА на основание чл. 273 във връзка с чл. 78, ал. 6 от ГПК И. С.

П., ЕГН-**********, гр. Бургас, кв. **** по сметка на Софийски градски съд сумата от 65,45 евро, представляваща дължима такса за въззивна жалба.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6