Определение № 1601 от 18.06.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1601 гр. София, 18.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно частно гражданско дело № 20251000501557 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и следв. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 67356/04.06.2025 г. на Г. Т. П., ЕГН **********, А. П. П., ЕГН ********** и Я. П. П., ЕГН **********, действащ със съгласието на майка си Г. Т. П., чрез адв.Н. Д. срещу Определение № 9623/19.05.2025г., постановено по гр.д.№ 2128/2025 г. по описа на СГС, I-11 състав, с което първостепенният съд е отказал да освободи Г. Т. П., ЕГН ********** от заплащане на държавна такса в размер на 10 000лв. по подадена искова молба вх. №22262/21.02.2025г., поради липса на достатъчно средства, като същевременно е указал на същата и й е предоставил възможност в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на СГС държавна такса в размер на 10 000лв.; съдът е отказал и да освободи А. П. П., ЕГН ********** от заплащане на държавна такса в размер на 10 000 лв. по подадена искова молба вх.

№22262/21.02.2025г., поради липса на достатъчно средства, като същевременно е указал на същата и й е предоставил възможност в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на СГС държавна такса в размер на 10 000лв., както и с обжалваното Определение СГС е освободил ищеца Я. П. П., ЕГН **********, действащ със съгласието на майка си Г. Т. П. от заплащане на част от дължимата по делото държавна такса в размер на 10 000лв., като същевременно му е указал и му предоставя възможност в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на СГС държавна такса в размер на 2 000лв. С определението СГС е указал на ищците, че при неизпълнение исковата молба ще бъде върната, на 1 основание чл. 129, ал. 3 от ГПК.

Жалбоподателите, чрез пълномощника си са изложили подробно доводите, поради които считат, че са налице предпоставките на чл. 83, ал. 2 от ГПК. Считат, че с декларациите за материално и гражданско състояние, които са представени в първоинстанционното производство, е доказано тяхното финансово положение като поддържат, че не разполагат с достатъчно средства за заплащането на определените им от пъровинстанционният съд държавни такси за исковото производство предвид материалното си състояние. Молят въззивната инстанция да отмени атакуваното определение, като ги освободи от внасяне на държавна такса по депозираната искова молба.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирани страни в производството и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба на от Г. Т. П., ЕГН **********, А. П. П., ЕГН ********** и Я. П. П., ЕГН **********, действащ със съгласието на майка си Г. Т. П., чрез адв.Н. Д., с която срещу против ЗД „Бул Инс“ АД, с ЕИК 831830482 са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ във вр.с чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.429, ал.3 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците сума в размер на по 250 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на наследодателя им П. П. П., настъпила на 18.07.2024г., ведно със законната лихва за забава върху всяко от обезщетенията от 20.12.2024г. до окончателното изплащане

С исковата молба ищците са направили искане на основание чл.83, ал.2 от ГПК да бъдат освободени от заплащане на държавна такса по делото.

Настоящата въззивна инстанция намира обжалваното разпореждане за валидно, процесуално допустимо и правилно изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния съд, като по този начин ги прави свои мотиви – съгласно процесуалната възможност за това, изрично установена с разпоредбата на чл. 272, във вр. с чл. 278, ал. 4 и с чл. 279 от ГПК Съгласно чл.83, ал.2 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: 1. доходите на лицето и на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други констатирани обстоятелства.

Следователно освобождаването от заплащане на държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК е привилегия, предвидена в полза на физическите лица - страни в гражданския процес, които с оглед на своето здравословно, семейно или материално състояние не разполагат с достатъчно парични средства, за да заплатят изцяло или отчасти 2 дължимата държавна такса.

В настоящия случай е налице несъответствие между данните от извършената служебна проверка на Софийски градски съд и депозираната пред него декларация за материално и гражданско състояние.

Видно от декларацията на ищцата Г. Т. П. същата е съсобственик на един апартамент в гр.София, заедно с останалите двама ищци, притежава МПС и реализира месечен доход от 10 814лв. Заявила е, че издържа двете си деца. При направена от СГС допълнителна справка и изискана информация, се установява, че Г. Т. П. има разкрита на 04.11.2024г. спестовна сметка в „Уникредит Булбанк” АД по която към 03.04.2025г. има налични 20 512лв. От справка в „Централна Кооперативна Банка” АД е видно, че Г. Т. П. разполага със средства и по разплащателната си сметка в размер на 5 949,88лв. От представена от ищцата справка от Агенция по вписванията е видно, че тя, заедно с починалия наследодател, са закупили през 2016г. и 2017г. поземлени имоти в с.Равно поле, като ищцата не е декларирала това обстоятелство и не е посочила дали реализира допълнителен доход от това си имущество.

От декларацията на ищцата А. П. П. се установява, че същата е съсобственик с майка си на апартамент в гр.София и МПС, получава наследствена пенсия в размер на 961лв., като е декларирала, че няма влогове на свое име. От направени служебни справки обаче е видно, че А. П. П. има разкрита депозитна сметка в „Първа Инвестиционна банка“ АД, т.е. има влог на свое име, в размер на 11 408,90 евро и по дебитната си карта разполага със сума в размер на 13 239,71лв.

По отношение на ищеца Я. П. П. съдът е също е установил наличие на спестовен влог в „Банка ДСК“ АД в размер на 7 175,06лв. и още един депозит в „Алианц банк България“ АД в размер 8 235,21 евро, както и 17 424,43 лв. по сметка в „Юробанк България“ АД. В декларацията на Я. П. П. също изрично е посочено, че няма влогове на свое име, че получава наследствена пенсия в размер на 961лв. и е съсобственик заедно с майка си и сестра си на апартамент в гр.София и МПС.

Настоящия въззивен състав споделя извода на СГС, че тогава, когато молителя не е декларирал цялото си имущество, преценката следва да се прави, като се съобразят и обстоятелствата, останали извън декларацията, доколкото е предвидено, че следва да се вземат предвид и други констатирани обстоятелства. Декларацията следва да е изчерпателна, като декларирането на неверни обстоятелства или затаяването на такива от значение за извършване на преценката, следва да се приемат изцяло срещу заявеното искане. Становището на СГС се споделя от САС в настоящият му състав, че невярното деклариране е достатъчно основание, за да се постанови отказ от исканото освобождаване.

Видно от декларацията Г. Т. П. получава доход в размер на 10 814лв., който е многократно над средномесечния осигурителен доход за страната, който по данни на НСИ към м.12.2024 г. е 1 768,47лв. Необходимият нетен 3 месечен доход за издръжка на живота на тричленно семейство (с двама работещи възрастни и дете до 14 години) е 2 588 лева. Минимална издръжка за дете за 2024 година се равнява на ¼ от минималната работна заплата за 2024 година за страната, т.е. минимална издръжка на дете през 2024 година е 233,25 лв. Дори и да се приеме завишаване на тези стойности за 2025 г., то издръжката на семейство от един работещ възрастен, пълнолетен неработещ член на семейството и непълнолетен над 14 години, следва да е около 3 000лв. месечно. В декларациите не са посочени никакви постоянни месечни разходи, които да намаляват разполагаемия доход, а напротив липсва деклариране на част от имуществото, притежавано в съсобственост – поземлени имоти в с.Равно поле, от които могат да реализират допълнителен доход. Ищците разполагат със собствен недвижим имот, поради което не заплащат наемна цена, не са декларирани кредити. Г. Т. П. не е декларирала и разполагаеми парични средства, т.е. банков влог, в размер над 20 000лв. Поради изложеното следва да се приеме, че Г. Т. П. разполага с достатъчно средства да заплати дължимата държавна такса в размер на 10 000лв. Доходите на ищцата напълно й позволяват да посрещне своите нужди и тези на децата си, а средствата по влог й позволяват заплащане на държавната такса без изобщо да бъде засегнат бюджета на семейството. Отделно от това ищцата следва да понесе и санкция за недеклариране на данни от значение за извършване на преценката, която се изразява в отказ да бъде признато наличието на материални затруднения.

По отношение на ищцата А. П. П. следва да се посочи, че същата е пълнолетна към момента на подаване на исковата молба. Реализира собствен доход от наследствена пенсия и според декларираното е издържана от майка си. Поради това средствата й по влог могат да послужат за заплащане на дължимата държавна такса. Видно е, че влога на А. П. П. е над 22 000лв., като същата разполага и с 13 239,71лв. по разплащателната си сметка.

Следователно разполага със средствата за заплащане на таксата.

Я. П. П. е непълнолетен към датата на подаване на исковата молба, поради което същия не може да разполага свободно със средствата по влога си и не може да заплати с тези средства дължимата държавна такса. Родителите обаче следва да понасят задълженията на децата си, но само в рамките на месечния разполагаем доход. Видно е, че от месечния доход на Г. Т. П. остава разполагаем доход от 7 000лв. Настоящия въззивен състав намира, за обоснован извода на СГС, че майката Г. Т. П. следва да понесе част от дължимата държавна такса от Я. П. П. в размер на 2 000лв., като по този начин месечния й бюджет няма да бъде засегнат. Следва да се има предвид и, че ищците, въпреки наличието на образувано ДП, не са се възползвали от законово предоставената им възможност, да бъдат освободени от заплащане на държавна такса поради постановена присъда, имаща задължителен характер по реда на чл.300 ГПК за гражданския съд, а са предпочели да инициират процес, в който изцяло следва да бъде извършвано установяване на обективното проявление на фактите.

4

По изложените съображения и поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции ищците следва да понесат отговорността за такси, доколкото доходите им и притежаваното имущество позволяват това в размера определен от първостепенният съд.

Като съобрази фактите по делото и приложените към него писмени доказателства, настоящият състав счита, че не са налице предпоставките по чл. 83, ал. 2 от ГПК и частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 67356/04.06.2025 г. н а Г. Т. П., ЕГН **********, А. П. П., ЕГН ********** и Я. П. П., ЕГН **********, действащ със съгласието на майка си Г. Т. П., чрез адв.Н. Д. срещу Определение № 9623/19.05.2025г., постановено по гр.д.№ 2128/2025 г. по описа на СГС, I-11 състав

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страната.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5