Определение № 58 от 17.01.2023, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 827/2022
- Вид
- Определение № 58
- Подписан
- 17.01.2023
- В сила
- 17.01.2023
- Състав
- ДИМО КОЛЕВ, Йордан Воденичаров, Явор Данаилов
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.17, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.229, ал.1, т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129 · Наказателен кодекс
- чл.130 · Наказателен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 58 гр. Велико Търново, 16.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ДИМО КОЛЕВ
Членове:
Й. Воденичаров
Явор Данаилов като разгледа докладваното от Й. Воденичаров Въззивно частно гражданско дело № 20224100500827 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид:
Производство по реда на чл.274 и сл ГПК.
Предмет на подадената от името на Д. И. П. чрез пълномощника му адвокат Й. Ц. Й. от ВГАК , частна жалба е определение от 12.09.2022 г. по гр.д.№ 925/2022 г. на ГОРС , с което е спряно производството на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК, с молба да бъде отменено като незаконосъобразно и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Навежда доводи за неправилно приложение на горната процесуалноправна норма, тъй-като по случая- предмет на твърденията в исковата молба , съставляващ част от основанието на предявените деликтни искове, понастоящем има образувано само досъдебно производство № 407/2020 г. по описа на РУ-гр.Свищов , а актовете на разследващия орган и прокурора, както и събраните доказателства, свързани с разследването по това производство не обвързват с констатациите, изводите и мненията си гражданския съд. За приложението й е необходимо съдът разглеждащ гражданскопрА.я спор сам се убеди/ да констатира/ по реда на събиране на доказателствата че са налице престъпни обстоятелства от значение за правилното му решаване, както и събирането им да не е възможно / допустимо по този ред, т.е. не е достатъчен факта на образуване на досъдебно производство.
Ответникът А. О. А. чрез пълномощника си адвокат С. Т. от ВТАС оспорва частната жалба с доводи определението да е законосъобразно.
Частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество- основателна.
Определението е незаконосъобразно.
Основанието на предявените деликтни искове , имащи за предмет претендирано право на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди е изведено от твърдения за извършено от ответника деяние/ побой / на 04.07.2015 г. , с което е причинил на ищеца множество телесни увреждания. Вярно е , че такива деяния имат престъпен характер / чл. 129, чл.130 НК/ и гражданският съд при разглеждане на вредоносните им последици е длъжен да се съобрази с постановеното от наказателния съд по въпросите дали е извършено деянието , неговата противоправност и вината на дееца/ чл.300 ГПК/ , щом не са налице условията на чл. 124, ал.5 ГПК сам да ги установява.
Но задължението за съобразяване с постановеното / присъда, решение , споразумение / от наказателния съд възниква едва след влизането му в сила . За да се спре на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК гражданско производство с предмет иск за вреди, произтичащи от деликт, съставляващ по наказателноправна квалификация престъпление не е достатъчно твърденията 1 в исковата молба изначално оценъчно да са годни да покрият елементите на състав на деяние , описан в текст на НК , т.е. абстрактно да очертаят такъв модел, нито е достатъчно да има официални документални данни , сочещи че е започнало досъдебно производство за разследване на случай, който по описание съвпада с тези твърдения.
Необходимо е , съдът който разглежда гражданскопрА.я спор сам да разкрие по реда на събиране на доказателствата някакво престъпно обстоятелство , от установяването на което /по реда на НПК / би зависело правилното му решаване / аргумент от т. 9 от ППВС № 17 от 18.11.1963 г./
Престъпното обстоятелство, освен факт, стоящ извън хипотезата на материалноправната норма , от която произтича претендираното право или се явява предмет на възражение за защита срещу иска , имащ значение за изхода на спора, може да бъде изложения в исковата молба факт на деликт/ какъвто е тук примера / , понеже е част от фактическия състав на спорното материално право на обезщетение за вреди от него , т.е от основанието на предявения иск по същото гражданско дело, но сам по себе си просто заявен не може да е основание за директно спиране на гражданското производство, защото ако бе така , не би имало смисъл законодателят да употребява глагола „разкрият“/ т.е. дотогава нещо е било скрито, неизвестно/ и направо би предвидил спиране на основание, съдържащи се в исковата молба данни за престъпление , от чието установяване впоследствие ще се наложи прилагане на нормата на чл.300 ГПК.
Не е предвидил , тъй-като актовете на разследващия орган и прокурора, както и събраните доказателства, свързани с разследването по досъдебно производство не обвързват с констатациите, изводите и мненията си гражданския съд.
Щом правопораждащият факт е деликт с престъпен характер , спирането на гражданското производство най- често може да се постанови когато в същия или в друг съд е започнало или ще започне разглеждането на наказателно дело / при внесен от прокурора в съда обвинителен акт/ с предмет деяние, съвпадащо по описателни признаци с въпросния деликтен факт , защото решението по това наказателно дело ще е от значение за правилното решаване на гражданскопрА.я спор, свързан с вредоносните последици- чл.229, ал.1, т.4, вр. с чл.300 ГПК.
Може да се постанови и на основание чл.229, ал.1 ,т.5 ГПК / каквато противоречива съдебна практика е натрупана/ , но правомощието и задължението на съда за приложението на тази норма / както бе отбелязано по горе / възниква в хода на производството в резултат на убеждението му , че твърденията в исковата молба за престъпен характер на деянието вероятно съответстват на истината и затова подлежат на несъмнено установяване по наказателноправен ред- чл.17, ал.1 ГПК.
В разглеждания случай към настоящия момент не са осъществени предпоставките на чл.229, ал.1, т.5 ГПК.
Затова определението подлежи на отмяна и делото следва да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Предвид горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 12.09.2022 г. по гр.д.№ 925/2022 г. на ГОРС незаконосъобразно.
ВРЪЩА делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване. като
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2
2. _______________________
3