Решение № 59 от 06.03.2026, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Козлодуй, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жаклин Г. Д.а Алексиева при участието на секретаря Деница Ол. Лихарска като разгледа докладваното от Жаклин Г. Д.а Алексиева Гражданско дело № 20251440100531 по описа за 2025 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от Л. К. Д., ЕГН:********** от гр.Козлодуй, обл.Враца, ...., чрез процесуалния й представител адв.М. С. от АК - Враца против "Агенция за контрол на просрочените задължения" АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Оборище", ул."Панайот Волов" № 29, ет.3

Предявени са установителни искове както следва:

1. с правно основание чл.124 ГПК, вр.чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че сключеният между ищеца и "Агенция за контрол на просрочените задължения" АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Оборище", ул."Панайот Волов" № 29, ет.3 , Договор за кредит „Бяла Карта" № 849472 от 07.10.2020г., вземанията по който са прехвърлени на ответника с договор за цесия от 24.11.2022г. и приложение № 1 към него, е нищожен поради противоречието му с чл.22 от Закона за потребителския кредит на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП, вр.чл.19, ал.4 и чл.21, ал.1, вр.чл.22 от ЗПК

2. с правно основание чл.124 ГПК, вр. чл. 22 ЗПК,вр.чл.23 ЗПК с който се иска от съда да постанови решение с което да признае за установено в отношенията между страните, че Л. К. Д. не дължи на "Агенция за контрол на просрочените задължения" АД, ЕИК 207172780, сумата от 577.00 лева /петстотин седемдесет и седем лева/ представляваща задължение по Договор за кредит „Бяла Карта" № 849472 от 07.10.2020г., сключен между ищеца и „Аксес Файненс" ООД, ЕИК 202806978, град София, вземанията по 1 който са прехвърлени на ответника с договор за цесия от 24.11.2022г. и приложение № 1 към него, както и други лихви и разходи по заема извън чистата стойност на кредита /главница/.Претендират се и направените по делото разноски.

С исковата молба се твърди, че по силата на договор за кредит „Бяла Карта" № 849472 от 07.10.2020г., сключен между „Аксес Файненс" ООД, като кредитор и Л. К. Д. като кредитополучател е уговорено отпускането на кредит в размер на 400 лв., с падеж на задълженията до всяко 5-то число на текущия месец.При сключване на договора, кредитополучателя не е предоставил копие на ищеца, а само устно го е запознал с условия по него и с задължението му в срок от 5 дни да предостави обезпечение във вид на банкова гаранция или поръчителство с множество изисквания към лицето. Служителя му е заявил, че при непредоставяне на обезпечението в срок, ищеца ще дължи неустойка към договора, както и че при забава при плащане на вноските допълнително ще се начислят разходи за действия по събиране на задълженията, а в случай на предсрочна изискуемост ще се начисли еднократна такса от 120 лева за работата на техния служител, който осъществява дейността по извънсъдебно събиране на задължението.Не се оспорва, че „Аксес Файненс" ООД, е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 от ЗКИ, която има право да отпуска кредити. От друга страна, ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл.9 ал.З от ЗПК и на кредитор съгласно чл.9, ал.4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.Твърди се, че договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.10а, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК. твърди, че клаузата за заплащане на задължение за всеки ден забава противоречи на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с управление на кредита, каквито са уговорените разходи, поради което тя също е нищожна.С предварителното фиксиране на точно определена сума за разходи за събиране на ден, се нарушавало изискването за добросъвестност по чл.143 ЗЗП и се стига до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.Клаузата за заплащане на такса за дейността на служител на кредитора в размер на 120 лева, който осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението също е нищожна, като противоречаща на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК.Нарушаването на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - недействителност на договора за потребителски кредит, като последиците са уредени в чл.23 ЗПК -заемателя дължи връщане само на чистата стойност на кредита.След сключване на договора, ищеца е правил редовни вноски с които е заплатил сумата от 400 лева, с които е изплатил главницата по договора и предвид недействителността на договора, не следва да заплаща претендираните от ответното дружество суми.

Твърди се, в исковата молба, че задължението по договора за кредит е придобито от 2

"Агенция за контрол на просрочени задължения"АД, ЕИК 207172780, по силата на рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) и приложение № 1 от 24.11.2022г.След изкупуване на задължението, ответното дружество започна да предприема действия по събиране на вземането, чрез многократни телефонни обаждания. Последното е от 17.04.2025г., когато служител на дружество се е свързал с ищеца и му е заявил, че дължимата към тази дата сума е в размер на 577 лева, като е настоявал да бъде заплатена на каса на „Изи Пей" ЕАД до 22 април 2025г., в противен случай ще започне съдебна процедура за нейното събиране.Това обуславя правния интерес на ищеца, който има интерес да отрече със сила на присъдено нещо дължимостта на вземането.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответното дружество чрез процесуалния му представител е постъпил писмен такъв. Счита се, че исковата молба е неоснователна и недоказана.Твърди се, че в чл. 143 ЗЗП, в който е транспонирана Директива 93/13 ЕИО от 05.04.1993 г., конкретно ал. 1, е уредена т. нар. генерална клауза за неравноправност на уговорките в потребителските договори, вкл. и за потребителския кредит. Неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, представлява 1) всяка неиндивидуално определена уговорка в негова вреда, която 2) не отговаря на изискването за добросъвестност и 3) води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Съгласно тази легална дефиниция тези положителни материални предпоставки трябва да са проявени кумулативно. Индивидуално уговорени клаузи са тези, които не са били изготвени предварително и потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В процесния случай Договорът е сключен по предложение /искане/, направено от кредитополучателя, от което може да се направи извод, че му е дадена възможност да влияе върху съдържанието на клаузите на договора. Същият се е запознал с преддоговорната информация, попълнил е въпросник за кандидатстване на кредит, въз основа на които са договорени клаузите от договора. Ищецът не е бил поставен в положение на по-слаба страна от гледна точка на степента му на информираност и на възможностите, които му се предоставят да преговаря. Принципът на добросъвестност изисква в договорните отношения да бъде осигурена защитата на всеки признат от нормите на правото интерес, а не само на индивидуалния такъв на някоя от договарящите страни. В настоящия случай този принцип не е нарушен, тъй като в договора между страните са защитени правата и на двете страни. Правото на заемополучателя да получи заемната сума, да се откаже от договора, да извърши предсрочно погасяване са реципрочни на правото на кредитора до получи плащането, разсрочено на ежемесечни вноски.

Сочи се в отговора, че неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно те да се доказват. Фактическият състав, който следва да се осъществи, за да възникне основанието за заплащане на неустойка за неизпълнение на договор, включва следните елементи: наличие на валидно договорно задължение; неизпълнение на задължението; неустойката да е уговорена.В случай, че Заемателя е бил предоставил уговореното обезпечение, Заемодателят би имал възможността да насочи претенциите си към поръчителите или гаранта и да получи пълно и точно 3 изпълнение, но поради неизпълнението от страна на Заемателя, Заемодателят е останал неудовлетворен.

Твърди се в отговора, че съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Посочените допълнителни услуги, а именно изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и други са вследствие на виновното неизпълнение от страна на заемателя на договорното му задължение да върне получената сума в уговорения срок и са такси за допълнителни услуги, които кредиторът извършва с цел напомняне за изпълнение на поето задължение.Претендират се разноски.

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, по силата на договор за кредит „Бяла Карта" № 849472 от 07.10.2020г., сключен между „Аксес Файненс" ООД, като кредитор и Л. К. Д. като кредитополучател е уговорено отпускането на кредит в размер на 400 лв., с падеж на задълженията до всяко 5-то число на текущия месец.При сключване на договора, кредитополучателя не е предоставил копие на ищеца, а само устно го е запознал с условия по него и с задължението му в срок от 5 дни да предостави обезпечение във вид на банкова гаранция или поръчителство. Ищеца бил уведомен от служител, че при непредоставяне на обезпечението в срок, ищеца ще дължи неустойка към договора, както и че при забава при плащане на вноските допълнително ще се начислят разходи за действия по събиране на задълженията, а в случай на предсрочна изискуемост ще се начисли еднократна такса от 120 лева за работата на служител, който осъществява дейността по извънсъдебно събиране на задължението.Кредитополучателя не е могъл да подсигури поръчителство от две физически лица, които да авалират и подсигурят обезпечението по кредита, поради което кредитното дружество определя висок процент за възнаградителна за него лихва, поради предоставяне на банкова гаранция от самото кредитно дружество. Задължението по договора за кредит е придобито от "Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, ЕИК 207172780, по силата на рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) и приложение № 1 от 24.11.2022г.След изкупуване на задължението, ответното дружество започва да предприема действия по събиране на вземането, чрез многократни телефонни обаждания При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.124 ГПК, вр.чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК и с правно основание чл.124,ГПК, вр. чл. 22 ЗПК,вр.чл.23 ЗПК, както следва:

1.с правно основание чл.124 ГПК, вр.чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че сключеният между ищеца и "Агенция за контрол на просрочените задължения" АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на 4 управление: гр.София, район „Оборище", ул."Панайот Волов" № 29, ет.3 , Договор за кредит „Бяла Карта" № 849472 от 07.10.2020г., вземанията по който са прехвърлени на ответника с договор за цесия от 24.11.2022г. и приложение № 1 към него, е нищожен поради противоречието му с чл.22 от Закона за потребителския кредит на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП, вр.чл.19, ал.4 и чл.21, ал.1, вр.чл.22 от ЗПК 2.с правно основание чл.124 ГПК, вр. чл. 22 ЗПК,вр.чл.23 ЗПК с който се иска от съда да постанови решение с което да признае за установено в отношенията между страните, че Л.