Определение № 22537 от 13.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22537 гр. София, 13.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-И, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Богданова

Членове:

Весела Тр. Живкова Офицерска

Илиана Станкова като разгледа докладваното от Илиана Станкова Въззивно частно гражданско дело № 20251100511896 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 ГПК.

Образувано е по частна жалба от Е. Д. М. срещу Определение 14399/26.03.2025 г., постановено по гр.д. № 117/2025 г. по описа на СРС, 24-ти състав, с което производството по делото е прекратено като недопустимо, на основание чл. 130 ГПК, а искането за предоставяне на правна помощ – отхвърлено. В жалбата се посочва, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че е налице идентитет между предмета делата. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок, от лице, което има право и интерес от обжалването. Поради изложеното същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба се явява е неоснователна.

Производството по гр.д. № 117/2025 г. по описа на СРС, 24-ти състав е образувано по искова молба вх. № 44/02.01.2025 г., подадена от Е. Д. М. срещу Прокуратура на Р.България, с която е предявен иск за неимуществени вреди от противоправно поведение на ответника, извършено по в.н.ч.д. № 132/2016 г. по описа на АСНС, изразяващо се в незаконното му задържане, без да са налице доказателства за извършено престъпление, за което му е повдигнато обвинение, като се твърди в последствие ищецът да е оправдан. Претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 24 999,00 лева. В исковата молба е посочено, че периодът, за който се претендира увреждането е 01.10.2016 г. – 23.12.2024 г., както и че са нарушени редица разпоредби на международни актове, по които Р.България е страна.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е посочил, че след служебна справка в ЕИСС се установява, че ищецът е завел общо 1015 бр. дела пред Софийски районен съд с ответници Прокуратура на Р.България, 1

СГС, ВКС, АССГ, ВАС, ГРБОП, ГДИН и др. 99% от тях с един и същи предмет – обезщетение за неимуществени вреди поради осъждане по непредявено обвинение (или косвено свързани с този факт други твърдения), поради което съдът е приел, че е налице очевидна злоупотреба с право, доколкото генерирането на огромен брой дела с едно и също твърдение не преследва цел за търсене на защита, а е израз на кверулантно поведение, търсещо защита на очевидно неоснователни претенции. Посочил е, че доколкото исковата молба е подадена в противоречие с принципа за добросъвестно упражняване на процесуални права, установен в чл. 3 ГПК, съдът няма задължение да я разгледа и реши. С оглед недопустимостта на иска е прието за необосновано предоставянето на правна помощ по аргумент от чл. 24, т. 2 ЗПП.

Настоящият състав на СГС напълно споделя изложените от първоинстанционния съд в обжалваното определение мотиви, поради което и на основание чл. 272, вр. чл. 278, ал. 4 ГПК препраща към тях.

Оплакването на частния жалбоподател е за липса на идентичност в предмета и страните между посочените от първоинстанционния съд дела. В настоящия случай, основният мотив за прекратяване на исковото производство като недопустимо, е не наличието на висящ процес със същия предмет и страни, като основание за прекратяване на делото на основание чл.

126, ал.1 ГПК, а предявяването на иска при очевидна злоупотреба с процесуални права. В такива хипотези не е от значение пълната идентичност в предмета и страните по делата, а наличието на достатъчно на брой искови молби, от твърденията и петитума на които, може да се изведе единствен извод, че преследваната от подаването им цел не е защита на субективно право на ищеца, а други цели, несъвместими с добросъвестността. Такъв извод несъмнено може да бъде направен от служебно известната на съда информация за граждански дела по искови молби, подадени от ищеца до Софийски районен съд.

От ищеца преди подаване на исковата молба по настоящето гражданско дело са образувани редица искови производства за неимуществени вреди от задържането му в затвора в гр. София, както във връзка с изпълнение на мярка за неотклонение, така и в изпълнение на влязла в сила присъда. Разликата между наброяващите над 1000 дела е или в ответника или в периода на претърпяване на вредите. Когато ответникът-делинквент е един същ, в случая Прокуратурата на Р.България, и претенцията е за вреди от незаконното задържане, се касае за едно увреждащо действие, поради което е недопустимо в различни производство да се претендира обезщетение за неимуществени вреди за отделни, вече изтекли към момента на подаване на предходната искова молба, респ. последните й устни състезания, периоди.

Многобройността на исковите молби, подадени от ищеца М., поставя съда в обективна невъзможност да направи справка дали не е налице и друго висящо исково производство, което да има идентичен предмет, поради което тази злоупотреба с правото на иск, следва да има съответната процесуална санкция, предвидена в ГПК – прекратяване на производството като недопустимо. Същевременно на настоящия съдебен състав е служебно известно, че на ищеца М. е обезпечена възможността за обезщетяване на претърпените от него неимуществени вреди в искови производства, при които претенциите му са предмет на разглеждане на иск срещу тази ответник по същество.

2

Следва да се отбележи и това, че по сходен казус ВКС е постановил определение № 1208 от 13.03.2025 г. по ч. гр. д. № 472/2025 г. на III г. о. на ВКС, с което не е допуснал до касационно обжалване определение № 648/14.01.2025 г. по в. ч. гр. д. № 14998/2024 г. на СГС, с което е потвърдено първоинстанционното определение, с което производството по делото, инициирано по искова молба, подадена от Е. Д. М. срещу Прокуратурата на Република България, е прекратено поради злоупотреба с права /в подобен смисъл за наличие на злоупотреба с права от настоящия жалбоподател са и определение № 3125 от 17.06.2025 г. по ч. гр. д. № 1896/2025 г. на III г. о. на ВКС, определение № 3605 от 08.07.2025 г. по ч. гр. д. № 2324/2025 г. на I г. о. на ВКС, определение № 2000 от 22.04.2025 г. по ч. гр. д. № 1403/2025 г. на III г. о. на ВКС и др.

Поради изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 14399/26.03.2025 г., постановено по гр.д. № 117/2025 г. по описа на СРС, 24-ти състав, с което производството по делото е прекратено на основание чл. 130 ГПК и е отхвърлено искането на ищеца Е. Д. М. за предоставяне на правна помощ по делото.

Определението на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на обжалване пред ВКС, с частна жалба, в едноседмичен срок от получаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3