Решение № 265 от 06.12.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 265 гр. Велико Търново, 29.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно търговско дело № 20214001000303 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 260021/02.04.2021 г., постановено по т. д. № 1/2020 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, изменено по реда на чл. 248 от ГПК с Определение № 260222/19.05.2021 г., постановено по т. д. № 1/2020 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, е осъдено ЗАД „Армеец” АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район „Средец“, ******* да заплати на Р. Г. С., ЕГН ********** от гр. Ловеч, Област Ловеч, ******** на основание чл. 432 от КЗ и чл. 380 от КЗ следните суми: сумата в размер на 24 500 лв., представляващи обезщетение за причинените й неимуществени вреди (претърпени болки и страдания), получени в резултат на претърпяна травма от ПТП, настъпило на 20.10.2018 г. на бул. „България“ № 49 на гр. Ловеч с лек автомобил марка „КИА”, модел „Рио”, с рег. № СВ 03****, собственост на „Банка Пиреос България” АД и управляван от М. Ю. П., ЕГН **********, изразяващи се в травматично счупване в дясната бедрена шийка и изживян стрес от злополуката, ведно със законната лихва върху тази сума, начина - 04.03.2020 г. до окончателното й изплащане, а искът до пълния претендиран размер на сумата 35 000 лв., ведно със законна лихва, начиная от 09.03.2019 г. е отхвърлен като неоснователен и недоказан; сумата в размер на 112 лв., представляващи обезщетение за 1 имуществени вреди - разходи по лечението за претърпяна травма от ПТП, настъпило на 20.10.2018 г. на бул. „България“ № 49 на гр. Ловеч с лек автомобил марка „КИА”, модел „Рио”, с рег. № СВ 03****, собственост на „Банка Пиреос България” АД и управляван от М.

Ю. П., ЕГН **********, изразяващи се в заплатени 72.00 лв. за костно лепило и 40.00 лв., заплатени за „киршнерова игла” (консумативи при извършената й на 25.10.2018 г. оперативна интервенция в МБАЛ – Ловеч), ведно със законната лихва върху тази сума, начиная - 04.03.2020 г. до окончателното й изплащане, а искът за присъждане на законната лихва за периода от 09.03.2019 г. до 04.03.2020 г. е отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Осъдено е ЗАД „Армеец” АД, гр. София да заплати на адв. Д.Д. Н., гр. Ловеч, ******* съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на сумата 505 лв. по съразмерност и компенсация. С решението е осъдено ЗАД „Армеец” АД, гр. София да внесе в полза на бюджета по сметка на Ловешки окръжен съд сумата 984.48 лв.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от Р. Г. С., ЕГН ********** от гр.

Ловеч, ********, съд. адрес: гр. Ловеч, *******, чрез адв. Д.Н. от АК – Ловеч против Решение № 260021/02.04.2021 год., постановено по т. д. № 1/2020 г. по описа на Окръжен съд - Ловеч.

В същата се прави оплакване, че обжалваното решение в отхвърлителната му част е неправилно и необосновано. Излага се, че не се оспорвали изводите на съда по отношение наличието на деликт. Неправилни били изводите на съда обаче относно определения размер на обезщетението за неимуществени вреди, доколкото претърпяната средна телесна повреда била трудна за лечение, с продължителен възстановителен период, с остатъчни болкови синдроми и двигателни дефицити в бъдеще. На следващо място първоинстанционният съд никъде не посочвал колко според него е справедливия размер на обезвредата, от който следва да се приспадне процента на съпричиняване. При определяне размера на обезвредата съдебният акт бил постановен в нарушение на задължителната практика по чл. 290 от ГПК.

Не било взето предвид също, че ищцата ще изпитва болки и за в бъдеще. На следващо място съдът не бил посочил какво е конкретното значение на обсъдените от него обстоятелства по делото при определяне размера на обезщетението. Излага се още, че при определяне размера на обезщетението изобщо не бил обсъден и не бил взет предвид лимита на застрахователното покритие към момента на настъпване на злополуката – 2018 г. и в тази връзка не била съобразена и трайно установената практика по аналогични случаи. Тази необоснованост на решението довела до неправилно приложение на материалния закон – чл.

52 от ЗЗД. Неправилно била определена и началната дата на забавата.

Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт, в отхвърлителната му част и да се постанови друг, с който да бъде уважен предявения иск за неимуществени вред в пълния му размер.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район Средец, *******, представлявано от М. И. и В. К. - М. – изп. директори, чрез юриск. Л.М. – Л., в който се излага, че подадената е жалба неоснователна и като такава следва да бъде 2 отхвърлена. Излага се, че неоснователни били оплакванията на жалбоподателката относно размера на определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди, както и приложеното съпричиняване.

Постъпила е и насрещна въззивна жалба от ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район Средец, *******, представлявано от М. И. и В. К. - М. – изп. директори, чрез юриск. Л.М. – Л. против Решение № 260021/02.04.2021 год., постановено по т. д. № 1/2020 г. по описа на Окръжен съд - Ловеч.

В същата се излага, че обжалваното решение в осъдителната му част, както и в частта за разноските е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Излага се, че първоинстанционният съд неправилно бил уважил частично, предявения иск за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, а предявеният иск за изплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди – изцяло. Неправилно също съдът бил приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Счита се, че не били доказани всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане.

Заявява, че единствената причина за настъпване на процесното ПТП било поведението на ищцата, което представлявало нарушение на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП. Излага се още, че при постановяване на своето решение, първоинстанционният съд не бил обсъдил поотделно и съвкупност всички събрани по делото доказателства. Необосновано съдът не бил възприел първоначалното заключение на съдебната автотехническа експертиза. Счита се, че дори да се приеме, че застрахованият водач има някакъв принос, то този на пострадала бил по-голям и се равнявал на повече от 1/2 и в този смисъл не било налице съпричиняване на вредоносния резултата, а самоувреждане, в който случай пострадалото лице нямало право на обезщетение. Неправилно било решението и в частта относно определения размер на застрахователното обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Същият бил завишен и не кореспондирал с претърпените болки и страдания, не бил съобразен с икономическата обстановка в страната, както и със съдебната практика. Неправилно била определена и степента на принос на пострадалата в размер на 30 %, който бил значително по-висок. Излага се също и, че неправилно първоинстанционният съд приложил редукция на размера само на обезщетението за неимуществени вреди, съобразно приноса на пострадалата, като съобразно приетия принос следвало да бъде намалено и обезщетението за имуществени вреди.

Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт, в осъдителната му част и да се постанови друг, с който да бъдат отхвърлени предявените искове за неимуществени и имуществени вреди. При условията на евентуалност да се намали размера на определеното обезщетение.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на насрещната въззивна жалба от Р. Г. С., ЕГН ********** от гр. Ловеч, ********, съд. адрес: гр. Ловеч, *******, чрез адв.

Д.Н. от АК – Ловеч, в който се излага, че подадената е жалба неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

3

Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбите, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по търговско дело № 1/2020 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч е образувано въз основа на предявени от Р. Г. С. от гр. Ловеч против ЗАД „Армеец“ АД, гр.

София искове с посочено в молбата правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането във вр. с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за неимуществени вреди за сумата от 35 000 лв. и имуществени вреди за сумата от 112 лв. В исковата молба се излага следното:

Ищцата твърди, че на 20.10.2018 г., около 12.10 ч., предприела пресичане на пътното платно в района на бул. „България“ № 49 на гр. Ловеч, при което е претърпяла удар от движещия се по улицата лек автомобил марка „Киа“, модел „Рио“, с рег. № СВ 03****, собственост на „Банка Пиреос България“ АД, управляван от М. Ю. П., ЕГН **********, в следствие на което получила телесни повреди. Сочи се, че в резултат на ПТП-то ищцата получила счупване на дясната й тазобедрена става, както и охлузвания и натъртвания по тялото и крайниците, като възстановяването на здравето й продължава и към момента. На 20.10.2018 г. тя постъпила за лечение в МБАЛ - Ловеч, тъй като болките в областта на наранения крайник били големи, не можела да ходи, десния й долен крайник бил видимо скъсен и външно ротиран. В хода на рентгенологичното изследване било установено счупване в дясната бедрена шийка. След проведените й изследвания и била назначена оперативна интервенция, като същата била извършена на 25.10.2018 г. Излага, че във връзка с инцидента ищцата предявила пред ответното дружество претенция по Щета № 000010019100100119Н/09.01.2019 г. за изплащане на сумата от 50 000 лв., представляващи обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от нея болки и страдания и 112 лв. -имуществени вреди, представляващи разходи по лечението, като предоставила всичката налична документация по случая, с която разполагала. Твърди се, че ответното дружество до момента на завеждане на исковата молба не било обезщетило С. за преживените от нея болки и страдания, настъпили в резултат от претърпяното на 20.10.2018 г. ПТП.

Прави се искане съдът да осъди ответника да й заплати обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 20.10.2018 г. размер на 35 000 лв. (на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК предявеният иск за неимуществените вреди е намален от 50 000 лв. на 35 000 лв.), съответно – 112 лв., ведно със законната лихва от 09.03.2019 г. до окончателното им изплащане. Претендират се разноски.

Пред първоинстанционния съд ответникът ЗАД „Армеец“ АД, гр. София с отговорът на исковата молба е оспорил предявените искове. Признава наличието на застрахователно правоотношение, но счита, че не са налице предпоставките, необходими за ангажиране отговорността му. Оспорва да са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Твърди, че ищцата е предизвикала настъпването на ПТП и 4 поведението й е единствената причина то да настъпи, като е предприела внезапно пресичане, на необозначено за целта място, без да се огледа и без да съобрази поведението си с приближаващия към нея лек автомобил, в нарушение на чл. 113 и 114 от ЗДвП, като пострадалата сама е създала предпоставки за настъпване на пътнотранспортното произшествие, а никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение.

В т. см. оспорва твърдението, че ПТП е настъпило по вина на водача на лекия автомобил, наличието на пряка причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и твърдените неимуществени и имуществени вреди. Оспорва наличието на неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, при условията на евентуалност, че същите не са в описаните вид, степен и продължителност. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата Р.С., като счита, че тя с поведението си е поставила здравето и живота си в опасност и е допринесла за настъпване на вредите. Счита, че дори да се приеме, че в случая са налице основания за ангажиране отговорността му, то размерът на обезщетенията следва да бъде намален, съобразно приноса на пострадалата, като счита, че приносът й е по-голям от този на водача на лекия автомобил, предвид което било налице самоувреждане и обезщетение не се дължи, евентуално същото следва да бъде съответно намалено.

Разпечатката съдържа 33 от 170 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c1bd9f48-1556-445b-ab51-9070877381bf