Решение № 6588 от 07.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6588 гр. София, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20251110139479 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

Излагат се твърдения, че на 22.07.2022г. в /адрес/ е реализирано ПТП с участието на л. а. марка „К. ****“ с рег. №******* и л. а. марка „К.Н.“ с рег. №*******. Ищецът посочва, че към момента на настъпване на ПТП л. а. марка „К.Н.“ бил паркиран, когато л. а. марка „К.

****“ предприел маневра завиване на дясно, с което ударил паркирания автомобил и нанесъл щети. Процесното ПТП настъпило вследствие осъществено виновно противоправно поведение на водача на л. а. марка „К. ****“ с рег. №******* - допуснато нарушение на чл.

25, ал. 1 ЗДвП, чиято отговорност била застрахована по задължителна застраховка „Г.О.“ при ответното дружеството. Във връзка с процесното ПТП било съставен двустранен констативен протокол за ПТП. За увредения автомобил била сключена имуществена застраховка „К.“ при ищцовото дружество, валидна към датата на настъпване на ПТП. По образувана щета при ищцовото дружество след извършен оглед на увредения лек автомобил били установени подробно описани в исковата молба увреждания, намиращи се в причинна връзка с ПТП. Ищецът определил и изплатил обезщетение в размер на 2 402,72 лева на претърпените увреждания върху автомобила, като във връзка с определяне на обезщетението били извършени обичайни ликвидационни разходи в размер на 15 лева. След отправена извънсъдебна покана от ищеца към ответника за заплащане на дължимото обезщетение не постъпило доброволно плащане, което обуславяло възникване на интерес за ищеца от предявяване на настоящия иск. Въз основа на изложеното се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2 417,72 лева, представляващо неизплатено застрахователно обезщетение от 2 402,72 лева и ликвидационни разноски в размер на 15 лева, както и сумата от 844,39 лева, представляваща начислена мораторна лихва върху главницата за периода от 04.11.2022г. до предявяване на иска – 03.07.2025г.

Претендира за 2 сторените разноски в настоящото производство.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, в който излага становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Оспорва твърденията на ищеца за настъпване на ПТП от 02.07.2022г. по описания в исковата молба механизъм, както и за осъществени противоправни и виновни действия от страна на водача на л.а. марка „К.М.“, модел „*****“ с рег. № *******, намиращи се в причинно следствена връзка с настъпването на ПТП и посочените увреждания върху л. а. „К.Н.“ с рег. №*******.

1

Ответникът сочи, че изключителна вина за настъпване на процесното ПТП има водача на л.а. „К.Н.“ с рег. №*******, който допуснал нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП, като паркирал автомобила си на отстояние по-малко от 5 метра от кръстовището на /адрес/, като допълва, че на мястото на произшествието имало намалена видимост. В условията на евентуалност ответникът релевира възражение за съпричиняване от страна на водача на л.а. марка „К.“, модел „******“ с рег. № *******. Оспорва размера на претендираното обезщетение като завишен. Оспорва претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата поради неоснователност на главния иск. Моли за отхвърляне на предявените искове и претендира сторените съдебни разноски в производството.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно чл. 411 КЗ, в случаите, в които причинителят на вредата има сключена застраховка „Г.О.”, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Г.О.” - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникването на регресното вземане е необходимо да се е осъществил следният фактически състав: да е налице сключен договор за имуществено застраховане; в срока на застрахователно покритие по договор за имуществено застраховане, в резултат на виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило застрахователно събитие, за което ответникът носи риска (непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД); в изпълнение на договорното си задължение по имуществената застраховка ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение.

В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже погасяването на дълга, както и възражението си за съпричиняване.

С доклада на делото, неоспорен от страните, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства: наличието на валидно сключена застраховка „К.М.“ за лек автомобил марка „К.“, модел „Н.“ с рег. №******* към датата на настъпване на ПТП 02.07.2022г.; наличието на валидно сключена застраховка „Г.О.“ за лек автомобил марка „К.“ модел „******“ с рег. №******* към датата на настъпване на ПТП – 02.07.2022 г.; факта на извършено плащане от страна на ищцовото дружество на дължимото обезщетение по застраховка „К. на МПС“; факта на получена регресна от ответното дружество.

Следва да се установи механизмът на ПТП, в частност – поведение на кой от водачите на МПС, участвали в ПТП, е причина за настъпването му.

От заключението на приетата по делото САТЕ се описва следният механизъм на настъпване на ПТП: На 22.07.2022г. в /адрес/ лекотоварен автомобил „К. *****“ с рег.

№******* се движи по /адрес/ и на кръстовището, образувано с /адрес/, водачът предприема маневра за завой надясно, вследствие на което реализира ПТП със спрелия пред №* лек автомобил „К.Н.“ с рег. №*******. Като причина за настъпване на произшествието се сочи поведението на водача на лекотоварен автомобил „К. *****“ с рег. №*******, който предприел маневра за завой надясно без да остави безопасна странична дистанция от лек автомобил „К.Н.“, рег. №*******. При съпоставка между щетите по описа на застрахователя и щетите, отразени в съставения двустранен констативен протокол за ПТП, вещото лице обосновава извод в заключението за наличие на пряка причинно-следствена връзка между нанесените щети по лек автомобил „К.Н.“, рег. №******* и настъпилото ПТП.

В събраните гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Р. и К. се излагат разнопосочни и взаимоизключващи се данни относно механизма на настъпване на процесното ПТП. Съдът кредитира показанията на свидетеля Р. в тази им част, доколкото сочените обстоятелства от свидетеля К. нанесените щети върху лек автомобил „К.Н.“, рег.

№*******. Описаният в САТЕ механизъм на настъпване на ПТП изцяло се потвърждава изцяло от показанията на свидетеля Р., която посочва, че при преминаване на кръстовище пред /адрес/, л.а. „К. *****“ с рег. №******* не съобразил отстоянието от паркирания лек автомобил „К.Н.“, рег. №*******, вследствие на което нанесъл щети в задната лява част на паркираното МПС.

Съгласно приетото заключение към САТЕ пътното платно на мястото на произшествието е двупосочно, съставено е от две ленти за движение, без разделителна линия помежду си и при липса на поставени пътни знаци. Този извод се потвърждава и от изисканата справка от Община Несебър относно поставените пътна маркировка и 2 сигнализация на мястото на настъпване на ПТП към м.07.2022г., в което се посочва, че в участъка е ограничен достъпът на автомобили и е забранено паркирането освен на изрично обозначените паркинги. Съгласно заключението на САТЕ по делото няма налични данни, необходими за определяне на скоростта на движение на л. а. „К. *****“ с рег. №******* преди настъпване на процесното ПТП, както и данни за наличие на препятствия, ограничаващи видимостта на водачите един към друг. Предвид липсата на данни за определяне на скоростта на л.а. „К. *****“ с рег. №******* вещото лице посочва, че не може да се определи взаимното разположение на участниците във всеки един момент от време преди настъпване на ПТП.

При така установения механизъм на ПТП виновен за настъпването му е водачът на лек автомобил „К. *****“ с рег. №*******, който е нарушил чл. 25, ал. 1 ЗДвП, тъй като е извършил маневра завой надясно без да съобрази местоположението на спрелия лек автомобил „К.Н.“, рег. №******* и не е оставил безопасна странична дистанция между двата автомобила.

Съгласно заключението на САТЕ стойността необходима за възстановяване на л.а.

„К.Н.“, рег. №*******, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 1 143,25 евро /равностойност на 2 236 лева/. Всички ремонтно-възстановителни операции и вложени части, описани в приложените по делото Опис на щета и Фактура, е било необходимо да бъдат извършени с оглед възстановяване на уврежданията по процесния автомобил.

Възражението на ответника за съпричиняване е неоснователно.

Въз основа на събраните гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите се достига извод, че лек автомобил „К.Н.“, рег. №******* е бил паркиран на разстояние по-малко от 5 м. от намиращото се в близост кръстовище между /адрес/ и /адрес/ в старата част на /адрес/. В показанията на свидетеля Р. се сочат неконкретизирани данни за това, че автомобилът е бил паркиран непосредствено пред къщата, намираща се на /адрес/, на разстояние между 4 м. и 5 метра от кръстовището. От показанията на свидетеля К. се установява, че лек автомобил „К.Н.“, рег. №******* е бил паркиран непосредствено след завоя, на разстояние по-малко от 5 метра от кръстовището. При анализ на събраните гласни доказателствени средства заедно с приетите писмени доказателства по делото и заключението към САТЕ, съдът приема за установено, че към момента на настъпване на ПТП л. а. „К.Н.“, рег. №******* е бил паркиран на разстояние по-малко от 5 метра от находящо се в близост кръстовище, с което е било допуснато нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.

С постановените по реда на чл. 290 ГПК Решения с № 78 от 10.07.2014 г. по т. д. № 1858/2013 г. на І т. о. и № 99 от 8.10.2013 г. по т. д. № 44/2012 г. на ІІ т. о. и ППВС № 17 от 18.11.1963 г. е прието, че само по себе си нарушението на установени в ЗДвП правила за движение не е основание да се приеме съпричиняване, както и че правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква, по безспорен начин, да се докаже извършването на конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с които то обективно да е способствало за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици.

В процесния случай поведението на водача на лек автомобил л. а. „К.Н.“, рег.

№*******, изразяващо се в спиране за престой и/или паркиране в нарушение на разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, предвиждаща, че е забранено спирането за престой и паркиране на по-малко от 5 метра от кръстовище или на него безспорно е противоправно, но по никакъв начин не е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Идеята на законодателя, обективирана в разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, е елиминиране на възможността за ограничаване видимостта на водачите на МПС при навлизане и в кръстовище, с цел минимизиране възможността за реализиране на ПТП.

По делото не се установяват данни за наличие на препятствия, ограничаващи видимостта на водачите един към друг към датата на настъпване на ПТП, поради което съдът намира за недоказани възраженията на ответника на наличието на ограничена видимост за водача на л. а. „К. *****“ с рег. №******* при извършване на маневрата завой надясно. От предоставената информация от Община Несебър за организацията на движението в процесния участък, както и от показанията на свидетеля К., се установява, че на мястото на настъпване на ПТП уличната мрежа е съставена от тесни улици. Съдът намира, че така установената специфика на уличната мрежа предполага и указване на повишено внимание от водачите на МПС при преминаване, в частност съобразяване на 3 необходимото отстояние между автомобилите при разминаване. В процесния случай към момента на настъпване на ПТП л. а. „К.Н.“, рег. №******* е бил паркиран, като видимостта на водача на л.а. „К. *****“ с рег. №******* не е била ограничена, съответно последният е разполагал с обективна възможност да съобрази местоположението му и да осигури необходимата странична дистанция между превозните средства, за да избегне настъпването на щетите. Паркирането на л. а. „К.Н.“, рег. №******* на разстояние по-малко от законоустановеното в чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП не е допринесло да настъпване на щетите, т. к. автомобилът се е намирал в спряно положение, за водача на л. а. „К. *****“ с рег.