Решение № 14 от 16.01.2026, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Бургас, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Боряна Анг. Димитрова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Боряна Анг. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20252000500307 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК .

Образувано е по въззивната жалба на Община Несебър, Булстат 000057122, с адрес гр.Н., ул.“Е.“ №*, представлявана от Кмета Н. Д. против Решение № 408/29.05.2025 г., постановено по гражданско дело №1699/2024 г. по описа на Бургаския окръжен съд, в частта относно размера на присъденото на ищцата М. М.

М., ЕГН **********, с адрес гр.Н., ул.“З.“ №* обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева., което счита за прекомерно завишено.

Твърди се, че решението е постановено при съществени процесуални нарушения, което твърдение обосновава с непълна и неправилна преценка на събраните по делото доказателства.

Счита за неправилен и извода на първоинстанционния съд за липса на съпричиняване от страна на ищцата, като излага подробно доводите си във връзка с характеристиките на терена, считайки, че ищцата е била длъжна да съобрази фактическото положение преди да предприеме преминаване през него.

Като нарушение на материалния закон, въззивникът е посочил, че като не е подложил на съвкупен анализ противоречивите доказателства, подробно описани във въззивната жалба и не е обсъдил представените от Община Несебър писмени доказателства, имащи отношение към оздравителния процес и психическото 1 отношение на пострадалата след инцидента, първоинстанционният съд е определил обезщетение, несъответстващо на критерия за справедливост.

Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което се отхвърлят претенциите на ищцата или се намали няколкократно размера на обезщетението.

В отговор на въззивната жалба, подаден от ищцата по делото чрез процесуалния й представител адв.К., се иска оставянето й без уважение като неоснователна. Счита решението за правилно и законосъобразно в обжалваната част, като подробно излага съображенията си по всеки от доводите на въззивника. Обръща внимание на критерия справедливост и преценката при определяне размера на обезщетението, зависима от редица фактори и съдебната практика по сходни казуси.

Въззивна жалба против Решение № 408/29.05.2025 г., постановено по гражданско дело №1699/2024 г. по описа на Бургаския окръжен съд е постъпило и от ищцата М. М. М. в частта, в която претенцията за неимуществени вреди е била отхвърлена- за сумата над присъдените 30 000 лв. до претендираните 60 000 лв. Като споделя изводите на съда относно основателността на иска, ищцата изразява несъгласие с определения размер, който счита за занижен. Подробно сочи всички съображения във връзка с преценката на първоинстанционния съд относно фактите и обстоятелствата, претърпените травми, болки и страдания, икономическата обстановка в страната и съдебна практика по сходни казуси, които съдът не е взел предвид при определяне размера на обезщетението. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което претенцията на ищцата бъде уважена до пълния предявен размер от 60 000 лв. Претендират се разноските в настоящото производство.

В първоинстанционното производство се е развило и такова по реда на чл.247 ГПК по молба на ищцата. Поискала е поправка на очевидна фактическа грешка в решението, тъй като диспозитива на решението в частта му, в която е посочен размера на присъдената сума за неимуществени вреди не съответства на действителната воля на съда, изразена в мотивите- да бъде присъдена сумата от 35 000 лв.

С Решение №515/30.06.2025г. съдът е оставил без уважение молбата за поправка на очевидна фактическа грешка, като е приел, че се касае за некоректно изписване размера на определената за присъждане сума в мотивите, като вместо 30 000 лв., съдът е посочил сумата от 35 000 лв. Волята на съда била да определи размер от 30 000 лв. като обезщетение за неимуществените вреди и именно тази сума е 2 посочена в диспозитива на решението, поради което не е уважил молбата за поправка на ОФГ. Приел е, че е допуснал техническа грешка в мотивите, изписвайки сумата от 35 000 лв. вместо 30 000 лв.

Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищцата, с която се изразява несъгласие с мотивите на съда. Счита, че след като волята на съда е ясно изразена в мотивите, то тя трябва да намери отражение в диспозитива.

Отговор на тази въззивна жалба от Община Несебър не е постъпил.

При проверката по чл.267 ГПК въззивният съд констатира, че въззивните жалби са подадени от легитимирани страни, против подлежащи на обжалване съдебни актове, в срока, посочен в закона, поради което са приети за допустими и са разгледани в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Чрез писмено становище, депозирано към датата на съдебнота заседание във въззивната инстанция, Община Несебър поддържа въззивната жалба и моли да се намали неколкократно присъдената от първоинстанционния съд сума.

Процесуалният представител на ищцата поддържа въззивната жалба против отхъврлителната част от първоинстанционното решение като моли за присъждане на целия поискан размер на обезщетението за неимуществени вреди, обръщайки внимание на степента на преживяванията на пострадалата, както и икономическите условия в страната към момента на инцидента.

Бургаският апелативен съд, в рамките на заявените оплаквания и след цялостна преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:

С Решение №408/29.05.2025Г., постановено по настоящото дело първоинстанционният съд е осъдил ответната Община Несебър да заплати на ищцата М. М. сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на злополука от 24.11.2021г. – падане в необезопасена и необозначена шахта, находяща се имот, публична общинска собственост на Община Несебър.

Твърди се и е безспорно установено по делото, че на 24.11.2024г. ищцата, вървейки по ул.“Х. К.“ в гр.Н., след навлизане в тревна площ, находяща се в ПИ с идентификатор ***, собственост на Община Несебър, пропаднала в необезопасена шахта с дълбочина 3,50 м, при което получила счупване на гръбначния стълб, причинило й трайно затруднение движението на снагата за срок от 12 месеца при обичаен ход на оздравитиления процес. Процесната шахта се е намирала в затревена към момента на инцидента площ, в непосредствена близост до тротоара и 3 срещу едно от изпълнените в имота паркоместа- това с №13. Шахтата е била покрита с фазерна плоскост, невидима от високата растителност. При стъпване върху нея, ищцата пропаднала директно вътре. Успяла да запази съзнание и да се обади на съпруга си, който заедно с разпитания по делото в качеството на свидетел В. С., я открили след известно издирване. Изваждането на ищцата от шахтата от пристигналите на място Спешна помощ и Пожарна е било трудно, поради съС.ието й, затова е било използвано техническо устройство- лебедка. Безспорно е установено по делото, че към настоящия момент цялата територия над и около шахтата е асфалтирана и тя е закрита.

Безспорно е, че инцидентът се е случил в имот- публична общинска собственост на Община Несебър, въпреки оспорването с отговора на исковата молба, че не ставало ясно за коя шахта по улицата се касае. Впоследствие, след конкретно допълнително за ответника изясняване, това възражение е изоставено, като спорът е съсредоточен около въпроса относно съС.ието на шахтата и мястото около нея- за изоставена от поддръжка от общината нейна площ ли се касае или за поддържана зелена площ. Във връзка с възражението за съпричиняване, направено от ответната страна, са изложени твърдения в отговора на исковата молба, че шахтата се е намирала в устроена озеленена площ по смисъла на ЗУТ и Наредба №1/10.03.1993г. за опазване на озеленените площи и декоративната растителност, и газейки тревата, ищцата освен, че извършила административно нарушение, сама се е поставила в съС.ие на опасност от собственото си неправомерно поведение. Че мястото е било запуснато и със саморасла растителност, без изградени тротоари и обезопасяване на шахтата по видим за пешеходците начин, а имало само поставени ограничителни бордюри, свидетелства св.С.- Д., живуща близо до мястото на инцидента, както и св. С., който е участвал при издирването и изваждането на ищцата от шахтата. Показанията на свидетелите относно съС.ието на шахтата, както и на площта около нея кореспондират с представения за сведение снимков материал на мястото и на шахтата към настоящия момент и към момента на инцидента. Тяхната достоверност не е разколебана от единственото доказателство в подкрепа на тезата за озеленена площ- показанията на св.И., служител на Община Несебър, в отдел „Инвеститорски контрол“, който обяснява, че на това и съседни места е имало оградени зелени площи- градинки, които впоследствие са преобразувани в асфалтирани паркоместа. Имало е и шахта, за която нямал спомен дали е била затворена и заявява, че е съществуваща, но дори ответната страна не твърди това. Заявеното от този свидетел е изолирано от събрания доказателствен материал. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно свидетелските показания и е достигнал до правилния извод за установено бездействие от страна на Община Несебър, като собственик на поземления имот, в който се е случил инцидента, която не е положила дължимата грижа на добър стопанин, предприемайки необходимите действия и мероприятия за обезопасяване на конкретната шахта и площ около нея. За тезата на ответната община, че се касае за 4 поддържана затревена площ доказателства не са ангажирани, въпреки възложената й доказателствена тежест, поради което извода на първоинстанционният съд относно вида и съС.ието на площта- необлагородена, обрасла с треви, в която се е намирала шахтата, покрита с фазерна плоскост, се споделя и от настоящия съд. Този вид на терена, част от градска среда, е възпрепятствал възможността на ищцата да предвиди опасност в него, още по-малко да възприеме наличието на шахтата. Не може да се приеме, че общински имот, макар и обрасъл с растителност, чието поддържане (независимо от сезона) е задължение на общината, я освобождава от нормална дължима грижа за здравето и телесната цялост на гражданите, в случая- на пострадалата, особено при липса на тротоари и предупреждение за възможни опасности за пешеходци.

С оглед презумпцията по чл.45, ал.2 ЗЗД до доказване на противното се предполага, че общината не е изпълнила надлежно задължението си, регламентирано в закона с цел осигуряване на безопасна градска среда.

При така ангажираните доказателства и, както бе посочено по-горе, съдът приема, че увреждането на ищцата е настъпило на посоченото място, в посочения ден, като причината за това е неподдържаната за нормална и безопасна проходимост площ, в която се е намирала процесната шахта, като мястото е било затревено, а шахтатанеобезопасена по подходящ и сигурен начин, предпазващ от инциденти. В конкретния случай се касае за неизпълнение на задължението на общината да стопанисва площи, представляващи общинска собственост по такъв начин, че да са годни за тяхното обществено предназначение и да се ползват в интерес на населението с грижата на добър стопанин, което е разписано в разпоредбата на чл.11, ал.1 ЗОС.

В случая отговорността на ответника следва да бъде ангажирана по чл. 49 ЗЗД, понеже общината отговаря за поддържането на публичната общинска собственост.

Нанасянето на вреди при извършване на тази дейност се дължи на виновното противоправно поведение, във форма на действие или бездействие, на лицето, на което ответникът е възложил извършването на дейностите, както по поддържане на тротоари и зелени площи, така и на съоръжения и шахти в тях. Дори и да се приеме, че задължението за процесната шахта като находяща се в терена- общинска собственост, доколкото не е представлявал улица или тротоар, да е вменено на трети лица, каквито са В и К операторите или специализирани предприятия, то за вреди от техни противоправни действия или бездействия, отговорността е пак на общината – обективна, безвиновна, гаранционно-обезпечителна отговорност по чл.49 ЗЗД. Във всички случаи общината не е освободена от отговорността да управлява имотитеобщинска собственост с грижата на добър стопанин и да осигурява нормални, безопасни условия на живот на гражданите на територията й.