Решение № 1645 от 29.06.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1645 гр. София, 29.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Ивелина Симеонова при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20211100512957 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №20166955 от 03.08.2021г., постановено по гр.дело №56899/2020г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 144-ти състав, е признато за незаконно и е отменено на основание чл.357, ал.1 КТ във вр. с чл.188, т.2 КТ дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, наложено на Я.Л.. Ф. със заповед №РД-2037/07.08.2020г. на ДИРЕКТОРА на ДЪРЖАВНА П. БОЛНИЦА „Св.ИВАН РИЛСКИ“, град Нови Искър, община Столична; както и е осъдена ДЪРЖАВНА П. БОЛНИЦА „Св.ИВАН РИЛСКИ“, град Нови Искър, община Столична, да заплати на Я.Л.. Ф. на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 1000 лв., разноски по делото. С решението е осъдена Д. П.

БОЛНИЦА „Св.ИВАН РИЛСКИ“, град Нови Искър, община Столична, да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК по сметка на Софийски районен съд сумата 80.00 лв., държавна такса.

Постъпила е въззивна жалба от ответника - Д. П.

БОЛНИЦА „Св.ИВАН РИЛСКИ“, град Нови Искър, община Столична, представлявана от директора д-р Ц.Г., чрез адв.Л.М., с която се обжалва изцяло решение №20166955 от 03.08.2021г., постановено по гр.дело №56899/2020г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 144ти състав, с което е уважен предявения иск с правно основание чл.357, ал.1 КТ във вр. с чл.188, т.2 КТ, както и са възложени в тежест на ответника разноски. Инвокирани са 1 доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон. На първо място се поддържа, че първоинстанционният съд не е обсъдил направеното възражение, че искът с правно основание чл.357, ал.1 КТ във вр. с чл.188, т.2 КТ е предявен след преклузивния двумесечен срок, визиран в разпоредбата на чл.358, ал.1, т.2 от КТ, предвид което се явява недопустим. Излага се, че първостепенният съд не е обсъдил в цялост всички събрани по делото доказателства, поради което е обосновал неправилен краен извод, че работодателят не е спазил процедурата по чл.193 от КТ, поради което само на соченото основание е признато за незаконно и е отменено на основание чл.357, ал.1 КТ във вр. с чл.188, т.2 КТ дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, наложено на ищеца - Я.Л.. Ф. с оспорената в съдебното производство заповед. Твърди се, че заповедта, с която е наложена на ищеца дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” е мотивирана, съдържа изискуемите по закон реквизити. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение и да постанови друго съдебно решение, с което да отхвърли предявения иск с правно основание чл.357, ал.1 КТ във вр. с чл.188, т.2 КТ. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна - Я.Л.. Ф., чрез адв.Р.Ш., депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Излага се, че обжалваното съдебно решение е законосъобразно, постановено при правилно обсъждане на релевантните по делото доказателства и при спазване на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че крайният извод на СРС, че работодателят не е спазил процедурата при налагане на дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение”, е обоснован при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и при правилно прилагане на закона. Твърди се, че след като по делото е установено, че работодателят не е спазил императивната разпоредба на чл.193, ал.2 от КТ, това е достатъчно основание за отмяна на оспорената заповед, с която е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. Алтернативно се излага, че в случай, че съда приеме, че са спазени изискванията на чл.193, ал.2 от КТ, то се поддържа, че работодателят не е доказал извършените от ищеца нарушения на трудовата дисциплина, описани в обжалваната заповед. В тази връзка се поддържа, че по делото е останал недоказан факта, че правилно работодателят е упражнил потестативното си право да наложи на ищеца дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. По същество моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски за платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Представя списък по чл.80 от ГПК.

2

Предявен е от Я.Л.. Ф. срещу ДЪРЖАВНА П. БОЛНИЦА

„Св.ИВАН РИЛСКИ“, град Нови Искър, община Столична, иск с правно основание чл.357, ал.1 КТ във вр. с чл.188, т.2 КТ.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд.

Не е спорно по делото, а и от събраните доказателства се установява, че страните са обвързани от трудово правоотношение, на основание сключен между тях трудов договор №19/15.05.2019г. и допълнително споразумение №4070/15.11.2019г., по силата на които ищецът - Я.Л.. Ф. към датата на издаване на атакуваната в настоящото производство заповед е работил при ответника на длъжност – "лекар", направление – стационарен блок, поделение - "обща психиатрия, възрастни затворен тип жени".

На следващо място безспорно е още, че със заповед №РД-20-37/07.08.2020г. на ДИРЕКТОРА на ДЪРЖАВНА П. БОЛНИЦА „Св.ИВАН РИЛСКИ“, град Нови Искър, община Столична, на основание чл.188, т.2 във връзка с чл.187, ал.1, т.5, т.7 и т.10 от КТ е наложено на Я.Л.. Ф., заемал длъжността – "лекар", направление – стационарен блок, поделение - "обща психиатрия, възрастни затворен тип жени", дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Изложени са мотиви, че е констатирано нарушаване на трудовата дисциплина от страна на работника на 12.06.2020г., изразяващо се в това, че е нарушил ПВР относно правилата за прием на пациенти, което е в разрез с добрата медицинска практика и нарушаване на правилата на медицинския стандарт "Психиатрия". Посочено е още, че нарушението е установено от д-р Васил Урумов на 13.06.2020г. и е докладвано на директора на болницата.

Останалите събраните в първата инстанция доказателства са правилно обсъдени и преценени от първоинстанционния съд към релевантните за спора факти и обстоятелства и с оглед факта, че пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят установената от първостепенния съд фактическа обстановка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново приетите по делото писмени доказателства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

3

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявения от Я.Л.. Ф. срещу ДЪРЖАВНА П. БОЛНИЦА „Св.ИВАН РИЛСКИ“, град Нови Искър, община Столична, иск с правно основание чл.357, ал.1 КТ във вр. с чл.188, т.2 КТ, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. За да постанови обжалваното решение, с което е уважен предявения иск с правно основание чл.357, ал.1 КТ във вр. с чл.188, т.2 КТ, първоинстанционният съд е приел, че работодателят не е спазил процедурата по чл.193 от КТ, тъй като макар и формално да е връчено на ищеца искане за даване на обяснение, в това искане работодателят не е конкретизирал нарушението по повод на което му се искат обяснения, не е посочено кои норми от ПВР са нарушени, поради което е прието от решаващия съд, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради нарушение на чл.193 КТ и е отменена само на това формално основание, без да се разгледан спора по същество. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон като е обосновал правилен краен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед, с която е наложено на ищеца дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, респективно за нейната отмяна. Така изложените от първоинстанционния съд мотиви са законосъобразни, постановени при правилно прилагане на материалния и процесуалния закон в съответствие с доказателствата по делото, поради което на основание чл.272 ГПК въззивният съд изцяло препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба съдът намира следното:

На първо място настоящият състав намира, че следва да се произнесе по направеното във въззивната жалба възражение за недопустимост на предявения иск, което е неоснователно поради следните съображения:

Съгласно нормата на чл.358, ал.1, т.2 и ал.2, т.1 от КТ исковете по трудови спорове за отмяна на дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение" се предявяват в двумесечен срок, който започва да тече, считано от деня, в който на работника е била връчена съответната заповед. В конкретния случай ищецът оспорва факта, че обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение" му е била връчена на 10.08.2020г., както е отбелязано в 4 същата. За опровергаване на посоченото обстоятелство по делото са събрани гласни доказателства, от които въззивният съд намира, че по несъмнен начин се установява факта, че оспорената заповед не е връчена на ищеца на посочената в нея дата 10.08.2020г.. В тази насока са показанията на разпитана свидетелка И.Т.-Д., без родство със страните, която заявява пред съда свои лични и непосредствени впечатления досежно факта, че всеки ден през периода 07.08.2020г. до 11.08.2020г. лично е виждала ищеца в град Несебър. В тази връзка настоящият съд счита, че показанията на тази свидетелка следва да бъдат кредитирани като обективни и непротиворечащи на останалите събрани по делото доказателства. След като в хода на производството пред първата инстанция при доказателствена тежест за ответникаработодател не са ангажирани други доказателства относно датата на която е била връчена на ищеца оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение", респективно се налага извода, че не е изтекъл двумесечният преклузивен срок преди завеждане на исковата молба. Предявеният иск е допустим и СРС като го е разгледал по същество не е допуснал процесуално нарушение в хода на производството пред първата инстанция.

По доводите, касаещи материалната незаконосъобразност на оспореното решение съдът приема следното:

Дисциплинарната отговорност е отговорност за виновно неизпълнение на задълженията на работника или служителя по индивидуалното му трудово правоотношение с работодателя. Тази отговорност се реализира чрез налагане на предвидено в закона дисциплинарно наказание, но след като бъдат изслушани или приети обясненията на работника, или служителя по отношение на дисциплинарното нарушение и въз основа на мотивирана заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.

В конкретния случай неоснователни са доводите на въззивника-ответник за спазване на изискванията на чл.193 КТ. Съгласно чл.193, ал.1 от КТ преди налагане на дисциплинарно наказание работодателят е длъжен да изслуша работника /служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства.