Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 17367 от 06.11.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно наказателно дело 12068/2022
Вид
Протокол № 17367
Подписан
06.11.2022
В сила
04.10.2022
Състав
МАРИЯ ХРИСТОВА ШОЙЛЕКОВА-МАРИНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.199, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.57 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.63, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.64 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.64, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.64, ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 17367 гр. София, 04.11.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВАМАРИНОВА при участието на секретаря МИХАЕЛА Д. МИХАЙЛОВА и прокурора К. Евг. А.

Сложи за разглеждане докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВАМАРИНОВА Частно наказателно дело № 20221110212068 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 15:00 часа се явиха:

ОБВИНЯЕМИЯТ: Д. Р. М., редовно призован, се явява.

ЗАЩИТИНКЪТ на обвиняемия: АДВ.Т., с пълномощно в ДП, редовно призован, се явява.

СГП: редовно призовани, явява се прокурор К. А..

СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че няма процесуални пречки по даване ход на делото и ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ снема самоличност на обвиняемия

Д. Р. М., роден на **********г. в гр.С., живущ в с.Б., общ.Д., ул.

„********“ №10, българин, български гражданин, неженен, осъждан, със средно образование, без работа, ЕГН **********.

1

СЪДЪТ разяснява процесуалните права на обвиняемия.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбрах правата си.

СЪДЪТ запозна страните с правото на отвод.

СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме искания за отвод.

АДВ.Т.: Поддържам жалбата срещу Постановлението на СГП. Няма да соча доказателства.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Поддържам адвоката си.

ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам жалбата. Няма да соча доказателства.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

ПРОЧИТА И ПРИОБЩАВА материалите /заверени копия/ от ДП №246/2022г., по описа на 02 РУ-СДВР, пр.пр. №8960/2022г. по описа на СГП.

СЪДЪТ, счете делото за изяснено от фактическа страна и ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ ПРЕНИЯ

АДВ.Т.: Уважаема г-жо Председател, моля да отмените обжалваното постановление за задържането на подзащитния ми за срок до 72 часа, поради следните основания от фактическа и правна страна. Вярно е, че явяването на обвиняемия следва да се осигури незабавно от прокурора. Също така е вярно, че прокурорът го беше осигурил от фактическото му задържане. Тук обаче, следва да вземете предвид, че в процесното постановление на първо място липсват мотиви. За осъществяване на прецизен съдебен контрол, същото е необходимо да отговаря на изискванията за мотивираност на прокурорски акт, каквито мотиви в процесния случай липсват. На следващо място, съобразно императивният регламент на чл.199, ал.2 от НПК всяко постановление следва 2 да съдържа като задължителни реквизити, освен времето и мястото на издаването му, органът, който го издава и делото, за което се отнася, същото следва да бъде и мотивирано. В процесния случай този порок на прокурорския акт, е повече от очевиден, с оглед на което не смятам за необходимо да губя процесуално време за излагане на допълнителни съображения в тази насока. Поради изложеното смятам, че това е достатъчно формално основание за отмяна на обжалваното прокурорското постановление, като само за пълнота следва да отбележим, че същото очевидно не противоречи на регламента на чл.64, ал.2 от НПК, тъй като задържането на обв.М. за срок до 72 часа следва да се постановява само и единствено при констатирана категорична необходимост в тази насока. В процесния случай такава необходимост за ограничаване на правото на свободно придвижване на обв.М. изначално не намира опора в доказателствения материал по делото, като в тази връзка следва да се посочи, че обв.М. в хода на ДП има изрядно процесуално поведение, също така винаги когато е бил призоваван за извършване на действия по разследването се е явявал добросъвестно, има известен адрес на територията на Р. България, на който живее с родителите си, поради което очевидно, че при предишното му призоваване от страна на прокурора за участието му по МНО същият е щял да се яви отново доброволно, както процедира и в настоящия момент. В допълнение се солидаризирам изцяло със становището на 12-ти въззивен състав на СГС, че по отношение на обвиняемият липсва реална опасност същият да се укрие или да извърши ново престъпление и не смятам да преповтарям изложеното пред посочения състав, с оглед на което уважаема гжо Председател, моля да отмените обжалваното постановление.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Поддържам версията, казана от моята защита и не смятам, че трябва да бъда задържан.

ПРОКУРОРЪТ: Моля да оставите така депозираната жалба от защитника на обв. М. срещу постановлението, с което спрямо него е приложена мярка за процесуална принуда - задържане за срок до 72 часа без уважение. Считам, че са налице всички изискуеми от КЗПЧОС предпоставки за установяване на тази предвидена в българския НПК мярка за процесуална принуда, като оспорвам, че във вътрешното процесуално законодателство не 3 е предвиден ред за обжалване на същата по общия ред, но съобразно практиката както на ЕСПЧ, така и на националните съдилища, този акт на прокурорът подлежи на контрол от независим и безпристрастен съд щом става въпрос за искания по конвенцията. Считам, че в настоящия случай мярката за процесуална принуда няма белезите на произволност и необоснованост, поради което считам, че отговаря на изискванията на чл.5, т.1, б.“е“ от КЗПЧОС, а именно, че законосъобразно може да бъде задържането или лишаването от свобода когато е с цел лицето спрямо, което е наложено такова ограничение на общото право, че никой не може да бъде лишен от свобода произволно, като в настоящия случай няма произволност на задържане, той да бъде изправен пред съд по обосновано подозрение за извършено престъпление от общ характер. Ще си позволя да реферирам към мотивите на въззивния съд, чиито акт към момента на МНО на обв. М., а именно, СГС е приел наличието на обосновано предположение, че обв. М. до този момент има доказателства да е участвал във вмененото му престъпление.

Този извод се подкрепя от събраните доказателствени материали, поради което считам, че обжалваното постановление, с което същия е изправен пред съда за разглеждане именно на тези въпроси, където намесата на съда е инцидентна само в предвидените от закона случаи като обоснована, приложена и не страда от пороците произволност и необоснованост. По отношение на възраженията на защитата за немотивираност на постановлението считам, че същите са неоснователни. В постановлението са изложени мотиви, поради които прокурорът е предприел това процесуално действие, а именно да наложи мярка за процесуална принуда по реда на чл.64, ал.5 от НПК спрямо обвиняемото лице, а именно наличие на доказателства за авторство на деянието и наличие на подозрение, че обвиняемото лице би могло да извърши престъпление. Като целта на тази мярка за процесуална принуда е именно твърденията на прокуратурата да бъдат проверени по надлежния ред по чл.64, въпреки че наличието на една от двете опасности не е констатирана като нереална от съдебния акт, който следва да се съобрази, то фактически не прави действието по налагането на мярката за процесуална принуда незаконосъобразно и неотговарящо на изискванията по чл.5, т.1 от КЗПЧОС. Поради всичко гореизложено, моля да оставите така представената жалба без уважение.

4

СЪДЪТ осигури право на последна дума на обвиняемия

ОБВИНЯЕМИЯТ: Нямам какво да допълня.

СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание за обявяване на определението си.

СЪДЪТ, след съвещание обяви определението си:

Настоящото производство е по чл.5, §4 от ЕКЗПЧОС и е образувано по жалба от адв.Т. като защитник на обв. М. срещу Постановление на прокурор при СГП, издадено по реда на чл.64, ал.2 от НПК за задържане за срок до 72 часа на същото лице.

Съдът като взе предвид становището на страните и приобщените доказателства, намира следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от задържано лице в срока на неговото задържане. Разгледа по същество, жалбата е неоснователна.

Прокурор при СГП е предприел предварително задържане на обвиняемия по реда на чл.64, ал.2 от НПК, като е издал атакуваното понастоящем Постановление, което отговаря на изискванията на чл.199 от НПК за форма и съдържание. Що се касае до мотивираност на прокурорския акт, видно от съдържанието на същия, прокурор от СГП е обосновал подозрение спрямо М. за извършване на престъпление по чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, при задълбочен анализ на доказателствата от ДП. В този смисъл са изпълнени и основните стандарти по чл.5, §1, т.С от ЕКЗПЧОС за предварително задържане на лице спрямо, което се води наказателното производство. Съгласно тази разпоредба, никой не може да бъде лишен от свобода, освен в случаи и по ред предвиден от закона - на законосъобразен арест или лишаване от свобода, с цел да се осигури явяване пред компетентния съгласно закона орган, по обосновано подозрение за извършено престъпление. В конкретния случай именно с обоснованост на подозрението, прокурор при СГП е постановил задържането на М. в срок до 72 часа, за да се осигури незабавното му явяване пред СРС по искане по чл.64 от НПК за вземане по отношение на него МНО „Задържане под стража“. По тази причина в обсъжданото Постановление, не е следвало да се обосновава задържането за срок до 72 часа като необходимо, за да се попречи на лицето 5 да извърши престъпление или да се укрие, след като е извършило престъпление. В самият текст на чл.5, §1, т.С от ЕКЗПЧОС хипотезите за допустимост на задържане са алтернативни - при обосновано подозрение за извършване на престъпление или да се попречи да извърши престъпление, или да се укрие. На практика, прокурорът е обосновал първата хипотеза, а именно обоснованото подозрение в извършване на престъпление, довело до задържане за срок до 72 часа, с цел осигуряване на обвиняемия пред СРС за разглеждане на искането за МНО „Задържане под стража“. По тази причина в мотивите не е имало нужда да се обосновават другите алтернативни хипотези, при които се допуска задържане по чл.5, §1, т.С от ЕКЗПЧОС.

Изхождайки от разпоредбата на чл.64, ал.2 от НПК, явяваща се основание на издаденото и сега обсъждано Постановление, целта на прокурорския акт е незабавното осигуряване на обвиняемия пред съд за разглеждане на искане за вземане по отношение на същия МНО „Задържане под стража“. Именно изхождайки от същността и целите на този прокурорски акт, така регламентиран в националното законодателство, а и намираш израз в ЕКПЧОС, не може да се каже че е упражнена ненужна репресия от предварителното задържане, необоснована от наличните материали, събрани до този момент в ДП, касаещи обоснованост на подозрението. Впрочем, както СРС, така и СГС приемат, при разглеждане на искането за МНО „Задържане под стража“, че е налице обосновано предположение М. да е извършител на престъплението, за което е привлечен като обвиняем.

Съдът обърна внимание, че постановлението, с което М. е задържан за срок до 72 часа му е предявено на 28.09.2022г. На същата дата, той е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК и е разпитан. На същата дата е депозирано искане пред СРС за вземане по отношение на М. МНО „Задържане под стража“. На същия ден е образувано ЧНД №12076/2022г. на СРС, НО, 101-състав, по което съдът незабавно се е произнесъл. Така в изключително кратък период са постигнати целите, за които е издадено Постановлението - за осигуряване на обвиняемия пред съд, поради което не се откриват белези на самоволност, необоснована репресия от задържане и необоснована продължителност на задържането за реализиране на целите, за които е предприето.

В конкретния случай преценката за законосъобразност на прокурорски 6 акт, не следва да се пренася към преценка относно обстоятелствата за вземане по отношение на обвиняемия на МНО „Задържане под стража“ по чл.64 от НПК, т.е. към наличие на кумулативните предпоставки по чл.63, ал.1 от НПК за задържане под стража като мярка за процесуална принуда. В случая се обсъждат единствено и само обстоятелства, свързани с необходимостта от предварително задържане, неговата продължителност и реализирани ли са целите, които са вменени на това задържане по националното законодателство. Съдът счита, че това е направено, както горе се аргументира. Освен това, не може да се извеждат постфактум обстоятелства, които съдът - СРС и СГС са преценявали в производството по чл.64 от НПК и взимане на МНО спрямо М., за да се пренасят понастоящем като необосновано задържане, а именно липса на реална опасност от укриване, за което вече настоящият съдебен състав се обоснова. Една е целта на задържането за срок до 72 часа, обоснована в случая по чл.5, §1, т.С от ЕКЗПЧОС с наличие на обосновано подозрение обвиняемия да е извършил престъпление и неговото осигуряване пред компетентен съд за производство по чл.64 от НПК, инициирано с предмет вземане на МНО „Задържане под стража“. Други са целите на МНО по чл.57 от НПК, отнесени в ДП - да се попречи на обвиняемия да се укрие и да извърши престъпление.