Решение № 198 от 02.06.2022, Окръжен съд - Смолян
- Съд
- Окръжен съд - Смолян
- Дело
- Въззивно гражданско дело 106/2022
- Вид
- Решение № 198
- Подписан
- 02.06.2022
- В сила
- 02.06.2022
- Състав
- Тоничка Димитрова Кисьова, Крум Борисов Гечев, Мария Анастасова Славчева
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.32,т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.81 · Граждански процесуален кодекс
- чл.2,ал.5 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл.54, ал. 2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- §1 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- § 1,т.16 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл.109 · Закон за собствеността
- чл.50 · Закон за собствеността
- чл.77 · Закон за собствеността
- чл.79 · Закон за собствеността
- чл.19 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 198 гр. Смолян, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Тоничка Д. Кисьова
Членове:
Мария Ан. Славчева
Крум Б. Гечев при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20225400500106 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 20025/21.01.2022г., постановено по гр.д.№ 89/2020г.по описа на Златоградския районен съд е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от СЛ.
ИВ. К., с ЕГН **********, с адрес: с.Старцево, ул.“Елица“ № 8,общ.Златоград, обл.Смолян, с който претендира да се признае за установено по отношение на Община Златоград с БУЛСТАТ ****, представлявана от кмета Мирослав Митков Янчев, с адрес : гр.Златоград, ул.“Стефан Стамболов“ № 1, че е собственик на основание давностно владение над 52 години на реална част с площ от 120 кв.м., разположена в западната част на имот с идентификатор *** по КК на с.Старцево, отбелязано като застъпена площ между кадастралните граници на имоти *** и ***, по начин показан на комбинирана скица обозначена в червен цвят по т.1,2,3,14 и 15, изготвена от инж.Д. и приложена към исковата молба. Отхвърлен е като неоснователен и недоказан предявения от СЛ. ИВ. К., с ЕГН **********, с адрес: с.Старцево, ул.“Елица“ № 8,общ.Златоград, обл.Смолян, с който претендира да се признае за установено по отношение на Община Златоград с БУЛСТАТ ****, представлявана от кмета Мирослав Митков Янчев, с адрес : гр.Златоград, ул.“Стефан Стамболов“ № 1, че е налице грешка в КККР на с. Старцево одобрена със Заповед РД -18-116 от 15.01.2018 г. на изп. директор на АГКК относно границата между имот с идентификатор *** и имот с идентификатор ***, по отношение на част с площ 120 кв.м., която част е разположена в западната част на имот с идентификатор *** отбелязана, като застъпена площ в комбинираната скица 1 обозначена в червен цвят по т. 1,2,3,14 и 15, която скица е изготвена от инж. Д. и е приложена към исковата молба. Осъден е СЛ. ИВ. К., с ЕГН **********, с адрес: с.Старцево, ул.“Елица“ № 8, общ. Златоград, обл.Смолян да премахне изградената от него подпорна стена от суха зидария, която стена е разположена в ПИ с идентификатор ***, собственост на Община-Златоград, по начин показан на комбинираната скица на вещото лице М.Т. по основната му експертиза, която скица приподписана от съдиядокладчика, да се счита неразделна част от решението. Осъден е СЛ. ИВ. К., с ЕГН **********, с адрес: с.Старцево, ул.“Елица“ № 8, общ. Златоград, обл.Смолян да заплати на Община Златоград с БУЛСТАТ ****, представлявана от кмета Мирослав Митков Янчев, с адрес : гр.Златоград, ул.“Стефан Стамболов“ № 1,разноски по делото в размер на 200 лева (50,00 лева държавна такса за насрещния иск и 150,00 лева – юрк. възнаграждение).
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 349/24.02.2022г. от СЛ.
ИВ. К. чрез пълномощника му З.С. К., с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост.
Излагат се доводи, че съдът в нарушение на чл. 12 ГПК, чл.146, ал.1, т.2 ГПК, чл. 235, ал. 2 ГПК, чл. 236, ал. 2 ГПК не е обсъдил и преценил всички допуснати по делото доказателства и се произнесъл по непредявен иск в полза на община Златоград, като неправилно е отхвърлил предявените от ищеца искове по чл.124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.79 ЗС и чл.54, ал.
2 от ЗКИР. Неправилно съдът е уважил предявения от Община Златоград насрещен иск по чл.109 от ЗС като е осъдил ищеца да премахне незаконно изградена подпорна стена от суха зидария, реализирана в имот с идентификатор *** , между точки 1,2,3,14 и 15, тонирана в червен цвят, съгласно представената комбинирана скица.Ищецът е оспорил изцяло съдържанието и истинността на представения констативен протокол от 31.07.2012г. за принудително изпълнение на заповед № 69 от 13.02.2012 г., но съдът не се е произнесъл по това оспорване, а впоследствие го е приел за годно доказателство при вземане на своето решение. Твърди се още, че съдът не е обвързан от дадената от ищеца правна квалификация и неправилно в доклади си по чл.146 ГПК съдът не е отчел, че иска по чл.124, ал. 1 ГПК поглъща този по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, доколкото предметът на двата иска в установителната им част е идентичен и съгласно приетото в т. 4 и т. 5 на ТР № 8/2014 от 23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, спорното право следва да се установява към момента на предявяване на иска, респективно - към момента на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, при условията на чл. 235, ал.
3 ГПК. При непълнота или грешка в кадастралната карта, действителният собственик не губи правото си на собственост върху частта от имота, която неправилно е заснета към друг имот. Първоинстанционният съд не е да указания за отстраняване на несъответствията в исковата молба и разграничаването кой от двата иска е предявен, съответно са дадени и неправилни указания за събиране на доказателства в тази насока, като в този случай следва да се установи не към годината на одобрение на кадастралната 15.01.2018г., а към минал момент съобразно иска по чл.124, ал.1 ГПК във вр.с чл.77 ЗС. Така са допуснати и събирани доказателства не към установителния иск за собственост, а по отношение на иска по чл.54, ал. 2 от ЗКИР. С оглед на допуснатите съществени нарушения съдът се е произнесъл 2 неправилно по два установителни иска без да отчете факта, че предявения иск по чл.124, ал.1 ГПК, поглъща иска по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. Неправилната правна квалификация в резултат от неправилно приложение на материалния закон, съставлява основание за отмяна на първоинстанционното решение и за разрешаване на спора по същество. Съдът не е извършил съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, като не е обсъдил и кредитирал всички доказателства, а е постановил решението си при едностранно обсъждане на една малка част от заключението на вещото лице, без да го обсъди в цялост с останалите доказателства по делото. Макар да посочва, че дава вяра на показанията на разпитаните свидетели, те не са обсъдени, макар че от тях се установява, че подпорната стена не е местена, че пътят е широк с еднакви габарити по цялата си дължина включително там където е подпорната стена. По делото не е спорно, че този път е прокаран от АПК в последствие преминал в общинска собственост, а по отношение на спорните обстоятелства показанията на разпитаните свидетели, нито са ценени, нито има мотиви защо не са ценени. Районният съд не е разграничил спорното от безспорното, като в случая е налице спор по отношение на 120 кв.м неправилно отразени, като част от имота на ответника. Разпитаните свидетели дават показания, че този път е пуснат от общината, но стената не е местена от старо време, според св. М.. В показанията си св. Касабова заявява, че оградата не е местена и така си я помни от дълго време още от деца. Св. Г. и св. Х. заявяват, че не могат да кажат дали на картата пътя е точно трасиран, но въпреки това са съставили протокол, като св.Х. не го е подписала, но не си спомня защо. Неправилно съдът се е позовал на този оспорен протокол. От разпита на свидетелите и от заключението на вещото лице се установява, че подпорната стената в имота на С.К. не е била местена и винаги си е била там, че пътя не е стеснен, защото в случай, че подпорната стена беше местена, то в този участък пътят би бил стеснен, което не се установява, а напротив установява се, че пътят е с еднакви габарити по цялата си дължина включително и там където е подпорната стена. Съдът не е взел предвид, установеното от вещото лице, че по плана от 1968г. по данни на ЕТК (Единна топографска карта) в червен цвят е нанесен селскостопанския път, които минава през имот *** собственост на Т.. Безспорно по делото и от показанията му се установява, че същия този път в един момент е изместен от имот с кад. № *** към имот с кад. № *** собственост на ищеца С.К.. Това изместване е отбелязано и на представената към заключението комбинирана скица със синя пунктирана линия.Вещото лице е изготвило и представило 3 броя цветни снимки, от които е видно, че пътят не е стеснен. Пътят не минава през спорния имот отразен в жълт цвят на представената комбинирана скица на вещото лице.Вещото лице в съдебно заседание, проведено на 26.01.2021г., уточнява, че в някой момент в миналото пътя е изместван в посока от имот 220 към имоти 219 и 218, като най-вероятно това е правено от АПК, защото има изградена шкарпа и точно, където е дъгата пътя е мръднал по-нагоре, а в двата края вече има съвпадение със старото трасе. Пътя в момента е широк и удобен, няма стеснение. Това уточнение от вещото лице не е обсъждано и кредитирано от съда. Не е изследван и въпросът дали по отношение на тази част от 120 кв.м са налице основанията на чл. 77 ЗС за придобиването й по давност и дали същите тези 120кв.м са отчуждавани за прокарването на 3 път от АПК или община Златоград, след като същият е изместен. Не са дадени указания за представяне на доказателства в тази насока. Въпреки това, от показанията на свидетелите се установява, че оградата никога не е местена и винаги е била на това място и съпоставяйки този факт с уточнението на вещото лице, че в някой момент в миналото пътя е изместен в посока от имот 220 към имоти 219 и 218 и най - вероятно това е направено от АПК, но пътя в момента е широк и удобен. За спорните 120 кв. м. липсва проведена процедура по отчуждаване от страна на АПК или Община Златоград, за да бъдат отразени в кадастралната карта, като част от имот
299 отреден за път, защото същия е с еднаква ширина включително и пред подпорната стена.Ирелевантен е въпросът дали подпорната стена е законно изградена, тъй като това не касае правото на собственост.
Неправилно първоинстанционният съд при допускане на съществено нарушение се произнесъл по непредявен иск и е осъдил на основание чл. 109 ЗС, СЛ. ИВ. К., да премахне изградената от него подпорна стена от суха зидария. Постановеното осъдителното решение е във връзка с предявения насрещен иск от ответника Община Златоград, с който иска да се признае за установено, че Община Златоград е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Старцево и да бъде осъден С.К. да премахне незаконно изградена подпорна стена от суха зидария, реализирана на място, съгласно отразена графика, тонираната в червен цвят по точките 1,2,3,14 и 15 по начин показан в комбинирана скица, която е представена по исковата молба.Така описана частта е с площ от 88 кв.м.,както първоначално е бил предявен иска, а вещото лице установява, че спорната част е с площ от 120 кв.м. и очевидно има разминаване, както по отношение на площта, така също и по отношение на отразените осеви точки. Ищещът в тази връзка е поискал на основание чл.
214 ГПК изменение на иска, като от Община Златоград не са предприети действия по изменение на иска в тази част. Видно е, че първоначално предявения иск от общината е за различна квадратура и различно определяне на осевите точки, като граница между двата имота. Независимо от това първоинстанционният съд е осъжда ищеца да премахне изградената от него подпорна стена от суха зидария като е приел, че същата попада в имот, собственост на Община-Златоград и посочил това да стане по начин, показан на комбинираната скица на вещото лице М.Т. по основната му експертиза, която скица преподписана от съдия докладчика, да се счита неразделна част от решението. От това следва, че се е произнесъл по непредявен иск, тъй като не е отчел разликата между първоначално предявения иск за 88 кв.м. и обозначените точките 1,2,3,14 и 15 по скицапроект, а в последствие установените 120 кв.м от вещото лице и точките отбелязани по № 15,16,18,26,27, 35 и 37, което води и до несъвпадение на местоположение на подпорната стена. Отделно от това пред районния съд от община Златоград не са посочвани и не са събирани доказателства, с какви точно действия ищецът накърняване правото на собственост община Златоград. Напротив от показанията на всички свидетели и заключението на СТЕ се установява, че пътят в тази си част не е стеснен и същия е с еднакви габарити.Неправилно районният съд е отхвърлил иска без да отчете, че по делото няма данни да е прекъсвана давността в хипотезата на чл. 79 ЗС изразяваща се в извършване на действие по отстраняване на владелеца от имота и предявяване на права по съдебен ред 4 или установяване на фактическа власт върху същия имот от страна на Община Златоград, т.е. фактическо въздействие върху самия имот или отнемането му от ищеца в периода от 1968г. до настоящия момент.По делото не са представени и доказателства за владение на имота от община Златоград и за възникване на право на собственост в нейна полза в нито един период от 1968г. до настоящия момент. В тази връзка следва да се отчета фактът, че заснемането на 120 кв.м в полза на общината има само декларативно значение и не създава права.От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ищецът СЛ. ИВ. К. владее реално частта в размер на 120 кв. м., отразена като част от имот с идентификатор *** от 1968г. до настоящия момент. Посочената част не е ползвана или отчуждавана от АПК или община Златоград и през всичките тези 53 г. в негова полза е изтекла предвидената в закона 10 годишна придобивна давност и към този момент той е собственик на процесната част от имота. Съответно тази част погрешно е била отразена като част от имот на ответника Община Златоград.
Разпечатката съдържа 20 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c1bc740c-7d2c-4cc1-81f9-b496a93741a7