Решение № 147 от 01.10.2021, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Плевен, 01.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ СТ. БАНКОВ

Членове:

ЦЕЗАРИНКА ХР.

ЙОСИФОВА-ЙОТКОВА

КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА при участието на секретаря М. СЛ. Й. в присъствието на прокурора Г. Л. Л. (ОП-Плевен) като разгледа докладваното от КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20214400600533 по описа за 2021 година

Въззивното производство е образувано по протест на Районна прокуратура Плевен срещу Присъда 260030 от 13.03.2021 постановена по НОХД 1382/2020 година по описа на Районен съд Плевен. Навеждат се доводи за неправилно приложение на материалния закон, като при безспорно установено авторство и съставомерност на деянието, за което е повдигнато обвинение съдът е оправдал подсъдимата. Подадена е и въззивна жалба от Н.Н. / частен обвинител/, с която се иска отмяна на оправдателната присъда и постановяване на нова осъдителна такава. Навеждат се възражения, че безспорно се установява факта на получаване от страна на подсъдимата на парични суми, които не са възстановени и върнати в тяхната цялост на пострадалия.

С обжалваната и протестирана присъда Плевенския районен съд е признал подсъдимата К. Г. Б. родена на *** в гр. П., живее в гр. П., българин, български гражданин, със средно образование, разведена, не работи, 1 неосъждана, ЕГН ********** за НЕВИННА в това с цел да набави за себе си имотна облага да е поддържала у Н. Р. Н. от гр.П. заблуждение, че ще му върне дадени през периода 02.11.2005г. – 29.12.2005г. в заем от него парични суми в общ размер на 24 000 лева, отразени в записи на заповеди от дати 02.11.2005г., 09.12.2005г. и 29.12.2005г., и в запис на заповед от дата 10.05.2007г. за сумата от 24 000 лева с издател подсъдимата К.Б., платима на 11.07.2007г., и с това на 11.07.2007г. в гр.П. да му е причинила имотна вреда в размер на 24 000 лева, като причинената вреда е в големи размери, поради което и на основание чл. 304 от НПК я оправдал по обвинението по чл. 210 ал.1 т.5 вр. с чл.209 ал.1 от НК.

Направените деловодни разноски в досъдебното производство в полза на ОД на МВР – гр.Плевен в размер на 331,30 лв. на основание чл. 190 ал. 1 от НПК районният съд оставил за сметка на Държавата, както и тези в полза на РС Плевен в размер на 964,04 лв.

Пред въззивния съд представителят на Плевенска окръжна прокуратура посочва, че присъдата на първоинстанционния съд не следва да бъде потвърдена, а предвид установяване на авторството и съставомерността на деянието следва да бъде постановена нова осъдителна присъда.

Частният обвинител моли съда да отмени оправдателната присъда.

Подсъдимата и защитата пледират да бъде потвърдена оправдателната присъда. Навеждат се доводи, че само факта на предаване и невръщане на дадените в заем парични средства не може да обуслови съставомерност на деянето, за което е повдигнато обвинението. Навеждат се аргументи в полза на това, че част от сумата е върната, а по отношение на остатъка частния обвинител е ползвал правата си по гражданско правен ред, където обаче е настъпила погасителна давност и изпълнителните производства са прекратени.

Плевенският окръжен съд като взе в предвид оплакванията, съдържащи се в жалбата, становищата на страните и като провери изцяло правилността на невлязлата в сила присъда по реда на чл.314, ал.1 НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба и протеста са подадени в срока по чл.319 НПК, 2 отговарят на изискванията на чл.320 от НПК, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани.

Разгледани по същество, жалбата и протеста са

НЕОСНОВАТЕЛНИ.

За да постанови атакуваната присъда, първоинстанционния съд е извършил пълноценен анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателства и е приел за установено от фактическа страна следното:

Към 2005 година подсъдимата и частния обвинител живеели в съседство, като К. Г. Б. ползвала жилище в гр. П., ул. „Д.“ №*** ап.***, а Н.

Р. Н. живеел в гр. П., ул. „Д.“ №*** ап.***. Двамата поддържали помежду си добри съседски отношения. През 2005г. подсъдимата Б. започнала да развивала търговска дейност в магазин, находящ се в гр.П., ул.“В.Л.“.

Подсъдимата имала и втори магазин в гр.П. и маси на кооперативния, което обстоятелство било известно на Н.. На неустановен ден през лятото на 2005г. свидетелят Н. минавал покрай магазина на подсъдимата Б., находящ се в гр.П., ул.“В.Л.“, като я попитал защо е оклюмала така, след като е взела нов магазин. Подсъдимата Б. му отговорила, че чака клиенти. Н. изразил мнение, че според него е необходимо с цел развитие на добра търговска практика в магазина да има повече стока. Б. от своя страна споделила, че няма финансов ресурс за увеличаване на стоките в магазина и Н. й предложил да й даде пари, за да зареди магазина с необходимото количество стока, като единственото му условие била Б. да не казва на никой за заема, включително и на майка си.

Свидетелят Н. казал на подсъдимата Б., че може да й дава по 400 лв на ден, тъй като това била разрешената сума за теглене от банкомат, на което Б. се съгласила и в продължение на два месеца и половина на неустановени дати през лятото и есента на 2005г. свидетелят Н. дал на Б. различни суми пари, общо в размер на 9500лв. Подсъдимата Б. и свидетелят Н. не съставили писмен документ за дадената в заем парична сума, нямали уговорка за датата на връщане на сумата, както и нямали уговорка за заплащането на лихви върху тази сума. Свидетелят Н. казал на подсъдимата Б., че са комшии, познават се и когато може, тогава да му върне дадената в заем парична сума.

Подсъдимата Б. с дадената в заем сума закупила стока за магазина.

На неустановен ден през месец октомври 2005г. свидетелят Н. отишъл 3 при подсъдимата Б. в магазина и й казал, че трябва да почне да му дава по 200 лв всяка седмица, като по този начин демострирал желание да му бъде върната дадената в заем парична сума. Б. отговорила на свидетеля Н., че нямат такава уговорка и за нея е непосилно да му плаща по 200 лв на седмица, тъй като общо за месеца сумата ставала 1000 лв, а тя плащала и 1000 лв наем за помещението и това е финансово непосилно за търговската й дейност. Въпреки това през месец октомври 2005г. подсъдимата Б. дала четири пъти по 200 лв на свидетеля Н.. В последствие на 24.10.2005г. подсъдимата К. Г. Б. превела по банковата сметка на свидетеля Н.Н. в банка ДСК АД сумата 150 лева, която била изтеглена на АТМ на 31.10.2005г. На 28.11.2005г. подсъдимата К. Г. Б. отново извършила частично погасяване на заема, като превела на свидетеля Н.Н. по банковата сметка в ОББ АД сумата от 600 лева, която е изтеглена на АТМ на 29.11.2005г. – 200 лева, на 29.11.2005г. -200 лева и на 30.11.2005г. – 200 лева. На 30.11.2005г. подсъдимата К. Г. Б. превела по банковата сметка на свидетеля Н.Н. в банка ДСК АД сумата 835 лева, която била изтеглена на АТМ на 03.12.2005г. – 200 лева, на 05.12.2005г. – 300 лева, на 06.12.2005г. – 200 лева и на 08.12.2005г. – 100 лева. Последващо частично връщане на заема последвало на 10.01.2006г. като по сметка на Н.Н. в ОББ АД била преведена сумата от 200 лева, която е изтеглена на АТМ на 11.01.2006г.

На неустановен ден през месец ноември 2005г. свидетелят Н.Н. посетил подсъдимата Б. в магазина й в гр.П. и предоставил собственоръчно написана бележка, според която от 01.11.2005г. върху сумата от 4000 лева се дължи 9% лихва до 28.11.2005г. или сумата 360 лева. По-късно на същия ден свидетелят Н. отново посетил подсъдимата Б. в магазина й в гр.П. и предоставил друга собственоръчно написана бележка според която за сумата от 9500 лева от 11.05 до 28.04.2006г. се дължи 9% лихва или 855 лева на месец. Б. възразила като казала на свидетеля Н., че не са имали уговорки тя да плаща лихва на сумата от 9500 лева и ако е знаела това нещо в самото начало нямало да вземе в заем сумата. Въпреки това обаче до месец април 2006г. плащала на свидетеля Н. по 9% лихва върху сумата от 9500 лева или по 855 лева на месец, като общо за периода му дала над 5000 лева.

В края на месец април 2006г. свидетелят Н. казал на подсъдимата Б., че вече трябва да започне да му дава по 10% месечна лихва и от 01.05.2006г. в 4 продължение на една година до месец април 2007г. Б. заплатила на Н. 10 вноски по 950 лева лихва, или общо сумата 9500 лева.

На 21.03.2006г. свидетелят Н.Н. поискал от подсъдимата К.Б. да подпишат договор за заем, по силата на който ЕТ „Н.” с булстат *** с управител свидетелят Н. предоставил в заем на подсъдимата Б. сумата от 24 000 лева. Подсъдимата Б. се съгласила и същият ден пред нотариус С. П. с район на действие РС-П. бил подписан договор за заем рег. №*** /лист 52 от НОХД №1382/2020г. по описа на РС-Плевен/.

На неустановен ден през месец май 2007г. свидетелят Н. поискал от подсъдимата Б. да му подпише запис на заповед, според който му дължи 24 000 лева. Б. му казала, че той не й е дал такива пари, но въпреки това се доверила на свидетеля Н. и подписала запис на заповед за сумата 24 000 лева с дата на издаване 10.05.2006г. и с падеж 10.05.2007г. с издател К.Б. /лист 66 от Том 1 от досъдебно производство № 900/2014г. на РП-Плевен/.

Свидетелят Н.Н. се ползвал от издадените в негова полза записи на заповед, като подал молба до РС-Плевен за издаване на изпълнителен лист въз основа на подписания от Б. запис на заповед за сумата от 24 000 лева и с определение от 09.08.2007г. постановено по ЧГД 2528/2007г. РС-Плевен е осъдил К.Б. да заплати на свидетеля Н. сумата от 24 000 лева, представляваща задължение по запис на заповед от 10.05.2007г. Видно от мотивите на определението записът на заповед е издаден на 10.05.2007г. като издателят на записа на заповед - К.Б. е поела безусловно обещание да заплати на Н.Н. сумата от 24 000 лева на падеж – 11.07.2007г. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изпълнително дело №20078160400136/2007г. по описа на ЧСИ И. К., по искане на свидетеля Н.Н. против подсъдимата Б. по изпълнителен лист издаден въз основа на определение по гр.дело №2528/2007г. по описа на РС-Плевен за сумата 24 000 лева - задължение по запис на заповед от 10.05.2007г. С решение №592/15.11.2007г. постановено по ЧГД №929/2007г. ОС-Плевен е отменил на основание чл.332 от ГПК действията на ЧСИ К. по изпълнително дело№20078160400136/2007г., изразяващи се в протокол за опис от 23.10.2007г. на недвижим имот, находящ се в гр.П., ул.Д. №***, ап.***.

Било образувано изпълнително дело №453/2009г. по описа на ЧСИ П. Д., рег.

5

№*** на Камарата на ЧСИ, по искане на свидетеля Н.Н. против подсъдимата Б. по изпълнителен лист издаден въз основа на определение по гр.дело №2528/2007г. по описа на РС-Плевен за сумата 24 000 лева - задължение по запис на заповед от 10.05.2007г.

На 23.03.2009г. свидетелят Н.Н. депозирал сигнал вх. № В1870/09 от същата дата до РП-Плевен, с който посочил, че Б. е извършила престъпление по чл.293а от НК, тъй като била осъдена по ЧГД №2528/2007г. по описа на РС-Плевен за сумата 24 000 лева и въпреки, че притежавала достатъчно парични средства не изпълнявала задължението си.

Последвало съставянето на множество записи на заповед, за които страните твърдят, че имат за основание дадения паричен заем в предходен момент. Със запис на заповед издадена на 09.12.2005г. подсъдимата К.Б. се задължила безусловно да заплати на свидетеля Н.Н. сумата от 2000 лева на падеж 09.04.2006г., с издател свидетеля Н.Н. и авалист К.Б. /лист 62 от Том 1 от досъдебно производство № 900/2014г. на РП-Плевен/. Със запис на заповед издадена на 29.12.2005г. подсъдимата К.Б. се задължила безусловно да заплати на свидетеля Н.Н. сумата от 1000 лева на падеж 29.03.2006г., с издател свидетеля Н.Н. и авалист К.Б. /лист 63 от Том 1 от досъдебно производство № 900/2014г. на РП-Плевен/. Със запис на заповед издадена на 02.11.2005г. подсъдимата К.Б. се задължила безусловно да заплати на свидетеля Н.Н. сумата от 7000 лева на падеж 20.03.2006г., с издател свидетеля Н.Н. и авалист К.Б. . Със запис на заповед издадена на 02.11.2005г. подсъдимата К.Б. се задължила безусловно да заплати на свидетеля Н.Н. сумата от 9500 лева на падеж 28.04.2006г., с издател свидетеля Н.Н. и авалист К.Б.. Със запис на заповед издадена на 21.03.2007г. подсъдимата К.Б. се задължила безусловно да заплати на свидетеля Н.Н. сумата от 24 000 лева на падеж 21.03.2007г., с издател свидетеля Н.Н. и авалист К.Б.. Със запис на заповед издадена на 10.05.2006г. подсъдимата К.Б. се задължила безусловно да заплати на свидетеля Н.Н. сумата от 24 000 лева на падеж 10.05.2007г., с издател К. Г. Б..

Разпечатката съдържа 36 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c1bc29f9-c17b-4029-a856-995aacca9303