Решение № 32 от 05.03.2026, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Ямбол, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Калина Ив. Стоянова при участието на секретаря П. Г. У. като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско дело № 20252300500368 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д. С. К., упражняващ търговска дейност като ЕТ„Д. К.“ гр.Ямбол, против Решение №175/26.04.2022г., постановено по гр.д.№878/2021г. по описа на Ямболски районен съд, с което на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.258 ЗЗД, във вр. с чл. 266, ал.1 ЗЗД ЕТ“Д. К.“ е осъден да заплати на „Еладот“ ООД гр.Пловдив сумата от 20 584,02 лева, представляваща дължимо възнаграждение по Договор за доставка на материали и извършване на строително-монтажни работи на обект „Рибовъдно стопанство-яз.Княжево“, с помощно стопанство и подобект „Склад за съхранение на селскостопански машини и инвентар, с покривна фотоволтаична инсталация“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба 09.10.2020г., до окончателното й изплащане, както и да заплати на „Еладот“ООД разноски по делото в размер на сумата от 7 410,86 лева.

От Д. К. в качеството му на ЕТ„Д. К.“ гр.Ямбол е подадена и частна жалба, против Определение № 2332 от 16.11.2022г., постановено по гр.д. №878/2021г. на Ямболски районен съд, с което е оставена без уважение молбата му по чл.248 ГПК за изменение на Решение № 175/26.04.2022г. постановено по делото в частта за разноските, като се намали заплатеното от „Еладот“ ООД възнаграждение за адвокат до размера на 1 733,34 лева.

Оплакването във въззивната жалбата е, че оспореното решение на ЯРС е недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. За недопустимостта на решението се сочи, че то е постановено по нередовна искова молба, която не сочи периода, в който ищецът е извършил поцесните СМР. Неправилността на решението е обоснована с изложени съображения, според които съдът е извършил неправилна преценка на експертните заключения и на всички доказателства и изводите на съда са в противоречие с изложените мотиви. Според въззивника ЯРС неправилно е приел, че между страните е сключен неформален консенсуален договор за допълнителни СМР на процесния обект, тъй като по отношение на договора за изработка на строителни обекти по ЗУТ разпоредбата на чл.160, 1 ал.2 от ЗУТ изисква писмена форма и изводът на съда е в нарушение на тази норма, както и на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК. В жалбата се твърди, че страните не са сключвали устен договор и неправилен е извода на съда, че проектантът на обекта инж.В.В. е бил представител на ответника и че е бил овластен да подписва Акт 19. Посочено е, че с решението съдът е извършил неправилно тълкуване на експертизите, в нарушение на чл.202 от ГПК, тъй като счетоводната експертиза сочи период на осчетоводяване на материали през 2017-2018г., период, през който ищецът не твърди да е извършвал СМР и за процесните дейности са издадени фактури от дружеството „К. Комерсиял“ЕООД. Направено е и оплакване, че ЯРС е пропуснал обстоятелството, че по делото не е доказано по надлежния ред именно ищецът да е извършил процесиите СМР, ищецът и в хода на делото не е уточнил периода на извършването на СМР, за да може той да бъде надлежно проверен, поради което исковата молба е останала нередовна и решението е недопустимо. Изложени са и твърдения, че оспорването на Акт 19, заявено с отговора на исковата молба е останало без открита процедура за това, което съставлява съществено процесуално нарушение.

По тези съображения въззивникът моли ЯОС да отмени атакуваното решение и да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли иска със законните последици. Заявена е и претенция за присъждане на разноските по делото, като е оспорен и размера на присъдените на ищеца разноски.

Въззиваемото дружество „Еладот“ООД, чрез пълномощника си адв. Н.Т., е депозирало писмен отговор, с който е оспорило въззивната жалба като неоснователна, с искане за оставянето й без уважение и за потвърждаване на решението на първата инстнация, а при отмяна на решението да бъдат разгледани и уважени предявените евентуални искове. Наведените доводи са, че в хода на производството пред ЯРС ищцовото дружество е успяло при условията на пълно и главно доказване да установи истинността на твърденията си, че дружеството е извършило процесните доставки на материали и допълнителни количества СМР, а от друга страна, че ЕТ„Д. К.“ не е успял да докаже нито едно от своите възражения и са изложени подробни съображения в тази насока. Претенция за присъждане на разноските заявява и дружеството „Еладот“ ООД.

С въззивната частна жалба Д. К. в качеството на ЕТ е оспорил Определение №2332 от 16.11.2022г., постановено по гр.д. №878/2021г. на Ямболски районен съд, с оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост на съдебния акт при разчитане на разноските в исковото и в обезпечителното производство. Изложените съображения са, че в обезпечителното производство разноските са завишени и в това производство не са извършвани процесуални действия. Моли за отмяна на определението и за уважаване на искането му за намаляване на присъдените на ищеца разноски.

Ответникът по частна жалба „Еладот“ООД е депозирал писмен отговор, в който е изразил становище за неоснователност на жалбата и за правилност на определението относно разноските.

В о.с.з. въззивната жалба се поддържа от пълномощника на въззивника –ЕТ адв.К., която пледира за уважаването й, с присъждане на направените по делото разноски, като заявява и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна. Адв.К. представя и подробна писмена защита по делото.

Въззиваемата страна - дружеството “Еладот“ООД не изпраща в с.з. законен или процесуален представител, а пълномощникът адв.Т. депозира писмена молба, с която оспорва въззивната и частната жалба, моли решението на първата инстанция и определението за разноските да бъдат потвърдени, с присъждане на разноските пред възззивната инстанция.

ЯОС намира, че въззивната жалба и частната жалба са процесуално допустими, тъй като са подадени от надлежна страна, в срок и срещу подлежащи на контрол съдебни актове, поради което могат да се разгледат по същество.

За да се произнесе, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Ищецът “Еладот“ООД е предявил против Д. С. К. от гр.*******, упражняващ търговска дейност като ЕТ“Д. К.“ главен иск по чл.266, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 20 584,02лв., представляваща възнаграждение за извършени СМР в обект на ответника 2

„Рибовъдно стопанство- яз.Княжево“ с помощно стопанство и подобект: “Склад за съхранение на селскостопански машини и инвентар, с покривна фотоволтаична инсталация“.

В исковата молба и допълнителна молба-становище ищецът е поддържал, че на основание устен договор за изработка, сключен с ответника като възложител, е извършил процесните СМР в обекта на едноличния търговец, които са били приети и одобрени от него с Протокол от 13.10.2016г., като за дължимото възнаграждение ищецът е издал данъчна фактура от 17.10.2016г. Ищецът е признал, че главен изпълнител на работата в обекта на ответника е било дружеството „И. 19“ЕООД, на което дружество ищцовото дружество е било подизпълнител, но процесните СМР са му били възложени директно от ЕТ“Д. К.“ както допълнителни след сключен предварителен договор с „ЕВН България Електроразпределение“ЕАД.

В условията на евентуалност, за заплащане на същата сума в размер на 20 584,02лв. ищецът е предявил искове по чл.59, ал.1 ЗЗД, по чл.55, ал.1 ЗЗД, по чл.61, ал.1 и ал.3 от ЗЗД.

Ответникът е оспорил главния иск по чл.266 ЗЗД с основното възражение, че всички СМР по представения от ищеца Акт-19 са дейности – част от проект, възложен на друго дружество и са заплатени на това дружество. Ответникът е оспорил твърденията на ищеца за сключен с него договор за изработка, поддържал е, че страните никога не са били в договорни отношения, че не е възлагал работа на ищеца и представеният Акт-обр.19 не е подписан от представител на едноличния търговец. Евентуалните искове също са оспорени като неоснователни, тъй като ако ищецът е извършил СМР, те са му били възложени от трето лице. Заявено е и възражение за давност на вземането на ищеца.

По делото липсва спор и е установено, че проект на ответника за изграждане на „Рибовъдно стопанство за отглеждане на риба в плаващи мрежени клетки (садки) в яз.“Княжево“ в землището на с.Синапаво и с.К.П.Войвода, община Тополовград, е бил финансиран по Оперативна програма за развитие на сектор Рибарство на РБългария – финансирана от Европейски фонд за Рибарство за програмен период 2007-2013г.

Установено е с представената по делото пълноокомплектована преписка на Изпълнителна агенция рибарство и аквакултури, че за извършване на всички СМР на обекта на ответника „Рибовъдно стопанство за отглеждане на риба в плаващи мрежени клетки (садки) в яз.“Княжево“, между ЕТ“Д. К.“ и дружеството „И. -19“ЕООД са сключени договори за извършване на СМР. За основания обект на ответника „Рибовъдно стопанство за отглеждане на риба в плаващи мрежени клетки (садки) в яз.“Княжево“, както и за подобект „Склад за съхранение на селскостопански машини и инвентар, с покривна фотоволтаична инсталация“, ЕТ“Д.К.“ и „И. -19“ЕООД са сключили два писмени договора от 06.07.2015г. за извършване на строително монтажни дейности, а за подобекта „Склад за съхранение на селскостопански машини и инвентар, с покривна фотоволтаична инсталация“ са сключили и втори Договор от 06.07.2015г. за доставка и монтаж на покривна фотоволтаична инсталация с обхват 100kW и автономна 15kW. Видно е от преписката на ИАРА и от представените по делото платежни документи, че работата по всички договори е била изпълнена, приета и одобрена от ответника с двустранно подписани протоколи и на изпълнителя „И. -19“ЕООД е заплатено изцяло дължимото му се възнаграждение, а с Удостоверение №16/18.12.2015г. на Гл.архитект на Община Тополовград е въведен в експлоатация строежът „Склад за съхранение на селскостопански машини и инвентар“. Не е спорно и е установено, че за извършване на строително монтажните дейности и доставка на ел. съоръженията за обект „Рибовъдно стопанство за отглеждане на риба в плаващи мрежени клетки (садки) в яз.“Княжево“, изпълнителят „И. – 19“ЕООД в качеството на възложител е приел оферта на ищеца „Еладот“ООД и ищецът като изпълнител (подизпълнител) е сключил с дружеството „И. -19“ЕООД Договор от 01.11.2015г. Няма спор, че работата по този договор е била извършена от ищеца като подизпълнител, приета и одобрена от „И. – 19“ЕООД, което дружество е заплатило възнаграждение на ищеца в размер на 105 540,04лв. с ДДС (фактура и плат.нареждане на л.59 и л.60 от делото).

Установено е, че на 12.09.2016г. между ответника ЕТ“Д. К.“ и „ЕВН България Електроразпределение“ЕАД е сключен предварителен договор за присъединяване на обекта „Рибно стопанство – язовир “Княжево“ към електроразпределителната мрежа на ЕВН, а с Разрешение за строеж №39/15.12.2016г. Главният архитект на Община Тополовград е 3 разрешил на възложителя ЕТ“Д.К.“ строежа на „Ел.кабел 20кV от нов СРС №108 на ВЛ 20кV „Срем“ до МТТ в УПИ I-207 по КВС на землището на с.Синапово“. По делото ищецът е представил Протокол-акт обр.19 от 13.10.2016г. за установяване на завършеното количество работа и за заплащане на натуралните видове СМР, с който е отчел на възложителя ЕТ“Д. К.“ допълнителни количества материали и СМР в електроинсталаторски дейности за обекта „Рибовъдно стопанство - яз.“Княжево“с помощно стопанство и подобект „Склад за съхранение на селскостопански машини и инвентар, с покривна фотоволтаична инсталация“. В протокола са описани различни по вид, количества и ед.цени допълнителни материали и СМР на обща стойност 17 153,35 лева без ДДС. Протоколът от 13.10.2016г. е подписан за възложителя ЕТ“Д. К.“ от инж.В. В. –проектант, а за изпълнителя „Еладот“ ООД от законния му представител инж.Тодор Ванчев. Въз основа на протокола, на 17.10.2016г. ищцовото дружество е издало данъчна фактура №2000001526 с получател ответника за сумата от 20 584,02лв с ДДС с посочено основание във фактурата – допълнителни количества материали и СМР съгласно Протокол-акт 19 от 13.10.206г. за обекта на ответника. При съпоставка на СМР по Протокола- акт обр.19 от 13.10.2016г. и всички намиращи се в преписката на ИАРА двустранно подписани между ответника и дружеството „И.-19“ЕООД протоколи за приемане и предаване на СМР за обекта на ответника, съдът не установи дублиране на СМР по Протокол-акт 19 от 13.10.2016г.