Решение № 28 от 20.01.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Бургас, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело № 20252100502082 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.

Образувано е по жалба на А. М. А. от гр. Б., ул. "Л." № ** против съобщение изх.№ 19088/26.11.2025г., съставено от ДСИ при Районен съд – Бургас по изпълнително дело № 760/2025г., в което е обективиран отказ на съдебния изпълнител да намали размера на определената пропорционална такса по чл.53, ал.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (ТДТССГПК) до 12 лева с ДДС и да отмени или намали разноските, приети за юрисконсултско възнаграждение.

А. А. твърди, че ДСИ не е изчислил и мотивирал разноските по изпълнителното дело нито в поканата за доброволно изпълнение, нито в съобщението за опис. Според него, таксата по чл.53, ал.1 от ТДТССГПК не е определена правилно. Тази такса се събира за изпълнение на парично вземане върху сумата, посочена в изпълнителния лист (100 лева), а не върху общия размер на дълга, който включва и разноските по изпълнителното дело.

Изчислена по този начин, таксата по чл.53 от ТДТ възлиза на 12 лева с ДДС, а не на 24 лева, както е приел съдебният изпълнител (чрез начисляване на такса върху такса).

А. А. оспорва и разноските за юрисконсултстко възнаграждение. Според него, по делото не са представени надлежни доказателства за представителната власт на юрисконсулта, поради което не му се дължи възнаграждение. Възнаграждението не се дължи и поради това, че пълномощникът не е извършил никакви правни действия по изпълнителното дело. Изпълнителните действия и справките са извършени от държавния съдебен изпълнител. Според жалбоподателя, изпълнителното дело не се отличава с фактическа и правна сложност и приемането на юрисконсултско 1 възнаграждение е злоупотреба с право. А. твърди, че поведението на взискателя е недобросъвестно и цели да се обогати неоснователно, тъй като държавата е заплатила труда на юрисконсулта.

Освен възражението за недължимост на възнаграждението, жалбоподателят прави възражение и за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение и цитира съдебна практика.

А. А. иска от съда да отмени обжалвания отказ със следващото от това намаляване на пропорционалната такса по чл.53, ал.1 от ТДТССГПК в размер на 12 лева с ДДС и да отмени приетото юрисконсултско възнаграждение или да намали същото под минималния размер поради прекомерност.

Препис от жалбата е изпратен на ответната страна, която не представя писмен отговор.

ДСИ представя писмени мотиви, в които описва извършените изпълнителни и процесуални действия, и приетите разноски за съдебно изпълнение – по видове и размер.

Като взе предвид твърденията на страните и представените по делото писмени доказателства, Бургаският окръжен съд, намира за установено следното:

ФАКТИ:

На 03.07.2025г. Административен съд – Бургас издава изпълнителен лист № 256/03.07.2025г., с който осъжда А. М. А., ЕГН: ********** от гр. Б., ул. "Л." № ** да заплати на Министерство на вътрешните работи разноски в размер на 100 лева.

На 16.10.2025г. директорът на ОД на МВР – Бургас, представляван от юрисконсулт Ана Димчева подава молба до ДСИ при Районен съд – Бургас за образуване на изпълнително дело, към която е приложен изпълнителния лист и пълномощно. В молбата е направено искане да се изпрати призовка за доброволно изпълнение на длъжника и ако същият не плати в срок, да се извърши проучване на имуществото му и да се наложи запор върху банковите му сметки, върху трудовото му възнаграждение и движими вещи, върху вземания от трети лица и да се наложи възбрана върху недвижими имоти. В молбата е инкорпорирано искане за събиране на разноските по изпълнението.

На 22.10.2025г. държавният съдебен изпълнител приема за разноски в производството сумата от 40 лева, представляваща такси за образуване на делото и за извършване на справки и сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.

На 28.10.2025г. ДСИ изпраща покана за доброволно изпълнение на длъжника за заплащане на следните суми: 100 лева – главница, върху която не се начислява лихва; 40 лева – разноски по изпълнителното дело и 24 лева – такса по чл.53, ал.1 от ТДТССГПК. В поканата е посочено, че общото задължение по изпълнителното дело към 22.10.2025г. възлиза на 264 лева.

Поканата е връчена на длъжника на 25.10.2025г.

На 11.11.2025г. ДСИ насрочва опис на движими вещи в дома на длъжника на дата 02.12.2025г. за събиране на сумата от 264 лева. Длъжникът е уведомен за описа на 21.11.2025г.

На същата дата А. А. подава възражение до ДСИ, с което оспорва размера на начислените такси. Според А., таксите, които ДСИ трябва да събере, са: 20 лева за образуване на изпълнително дело; 4 лева за справка в 2

БНБ, 5 лева за проучване на имуществото и 15 лева – такса по чл.53, ал.1 от ТДТССГПК. Такса за справка в НАП не се дължи, тъй като последната е безплатна.

А. оспорва размера на юрисконсултското възнаграждение като прекомерен и несъответен на фактическата и правна сложност на изпълнителното дело. Той твърди, че не е станал причина за образуване на изпълнителното дело, тъй като изпълнителният лист не му е предявен. Освен това, участието на пълномощника се изчерпва с подаването на молба за образуване на изпълнителното дело.

Във възражението е направено искане за освобождаване от такси и разноски. А. твърди, че е безработен през последните три години и обитава една стая в жилището на родителите си, които страдат от различни заболявания. Към възражението, А. представя декларация за семейно и имотно състояние, в която е посочено, че не притежава доходи, движими и недвижими имоти и не упражнява търговска дейност.

С разпореждане от 26.11.2025г., ДСИ отменя насрочения опис.

Със съобщение изх.№ 19088/26.11.2025г., ДСИ уведомява А. за начина, по който са определени таксите и за това, че юрисконсултското възнаграждение е определено в минимален размер в съответствие с чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗПП и чл.27, ал.2 от НЗПП. ДСИ посочва, че разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК не намира приложение в конкретния случай.

На 01.12.2025г. А. А. обжалва отказа на ДСИ да намали размера на пропорционалната такса по чл.53, ал.1 от ТДТССГПК до 12 лева с ДДС и да отмени приетото юрисконсултско възнаграждение, съответно да намали същото.

На 23.12.2025г. А. представя писмено становище по делото, в което твърди, че съдебният изпълнител не е изложил мотиви за начина, по който е определена таксата по чл.53, ал.1 от ТДТССГПК нито в поканата за доброволно изпълнение, нито в съобщение изх.№ 19088/26.11.2025г., нито в мотивите по чл.436, ал.3 от ГПК и заявява изрично, че поддържа жалбата.

Въз основа на изложените факти, настоящият съдебен състав достигна до следните

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата на А. М. А. е подадена от надлежна страна по чл.435, ал.2, т.7 от ГПК в законоустановения срок и отговаря на изискванията за форма и реквизити. Поради това, жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1, т.1 от ГПК „разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл.433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство; когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени“. Таксите за съдебно изпълнение, които се събират от държавните съдебни изпълнители са регламентирани в раздел II от Тарифата за 3 държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс. На основание чл.3, ал.5, т.1, б. „о“ от ЗДДС, тези такси се облагат с ДДС.

Според чл.53, ал.1, б.“б“ от ТДТССГПК за изпълнение на парично вземане в размер от 100 лева до 1000 лева се събира такса върху събраната сума в размер на 10 лева + 10 на сто за горницата над 100 лева. Под парично вземане по смисъла на цитираната правна норма трябва да се разбира само вземането, което е присъдено с изпълнителния лист без таксите и разноските за изпълнението. Обратното на това разбиране, би означавало пропорционалната такса да се начислява върху други такси и разноски. В този смисъл е практиката, обективирана в решение № 263/12.08.2021г., постановено от СГС по ВГД № 7103/2021г., решение № 1190/25.05.2022г., постановено от СГС по ВГД № 3658/2022г., решение № 954/08.12.2025г., постановено от БОС по ГД № 1709/2025г. и решение № 920/27.11.2025г., постановено от БОС по ГД № 1669/2025г. Макар и да е създадена по приложението на т.26 от ТТРЗЧСИ, цитираната съдебна практика намира приложение и по отношение на чл.53 от ТДТССГПК. Изчислена по правилото на чл.53,ал.1 от ТДТССГПК, пропорционалната такса възлиза на 12 лева с ДДС и не нарушава ограничението по ал.6 да не надвишава 1/10 от вземането.

По изложените съображения, жалбата на А. против отказа на ДСИ да намали таксата по чл.53, ал.1 от ТДТССГПК се явява основателна и трябва са се уважи със следващото от това редуциране на таксата в размер на 12 лева с ДДС.

Според правилото на чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. С решение от 23.11.2017г., постановено по съединени дела С-427/16 и С-428/16, Съдът на европейския съюз приема, че чл.101, §1 от ДФЕС, вр. чл.4, §3 от ДЕС и Директива 77/249/ЕИО на Съвета от 22.03.1977г. трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. В конкретния случай, държавният съдебен изпълнител е приел като разноски по делото юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, което е в минималния размер по чл.27, ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ в редакцията, обн. в ДВ, бр.53/2025г., в сила от 01.10.2025г.

Възражението на жалбоподателя, че възнаграждението не се дължи, тъй като по делото не са представени доказателства за представителната власт на главен юрисконсулт Иванова, е неоснователно. Към молбата за образуване на изпълнителното дело е представено копие на пълномощно, заверено за вярност с оригинала, с което директорът на ОД на МВР – Бургас е упълномощил главен юрисконсулт Ана Димчева Иванова да представлява дирекцията. В молбата за образуване на изпълнителното производство е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което съдебният изпълнител правилно е приел като разноски по делото възнаграждение за юрисконсулт.

Възражението за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, съдът намира за частично основателно.

4

Според чл.27, ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ в редакцията, обн. в ДВ, бр.53/2025г., в сила от 01.10.2025г. възнаграждението за представителство в изпълнителното производство е от 100 лева до 190 лева. В конкретния случай, в молбата за образуване на изпълнителното дело, процесуалният представител на взискателя е направил искане да се извърши пълно проучване на имуществото на длъжника, включително чрез справки в НАП за действащи трудови договори и справка в БНБ за банкови сметки, както и да се извършат следните изпълнителни действия: запор на банкови сметки, запор на трудовото възнаграждение, на движими вещи и МПС и възбрана върху недвижими имоти. От приложените към изпълнителното дело доказателства е видно, че съдебният изпълнител е изпратил покана за доброволно изпълнение на длъжника, извършил е необходимите справки и е насрочил опис на движими вещи. Изпълнителното дело не е прекратено или приключило, поради което пълномощникът на взискателя остава задължен за следващите се процесуални действия. Едновременно с това, обаче съдът намира, че изпълнителното дело не се отличава с фактическа и правна сложност и отчита обстоятелството, че размерът на юрисконсултското възнаграждение се равнява на размера на главницата – 100 лева. Последните факти дават основание на настоящия състав да приеме, че възнаграждението за юрисконсулт, което съдебният изпълнител е приел като разноски по делото, е прекомерно и трябва да намали от 100 лева на 60 лева. В този смисъл е решение № 133/09.07.2024г., постановено от ОС – Ловеч по гр. д. № 405/2024г.