Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4629 от 03.07.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 3371/2023
Вид
Решение № 4629
Подписан
03.07.2026
Състав
Стефан Кюркчиев

Цитирани разпоредби

  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 265, ал. 1, т. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 266 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 266, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 96, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 4629 гр. София, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-8 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Стефан Кюркчиев Гражданско дело № 20231100103371 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.

266 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът „ТЕХНОБИЛД ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД поддържа твърдения, че между ищцовото дружество и ответника И. Д. Г. бил сключен Договор за изпълнение на СМР на 16.08.2022 г., по силата на който ищецът поел задължение да изпълни срещу заплащане на договорно възнаграждение, подробно описани в Приложение № 1 към Договора строително – монтажни работи на обект: еднофамилна жилищна сграда с гараж, намираща се в гр.

София, ул. **** и представляващи довършителни работи по изпълнен преди години груб строеж. Според твърденията на ищеца, в началото на месец септември 2022 г. на изпълнителя бил заплатен аванс, след което започнало ефективно изпълнение на възложените СМР. Предвид липсата на консервация на сградата, обект на договора е възникнала необходимостта от допълнително извършване на СМР, с което ответникът бил запознат, съгласен и при това изрично е дал указания, възлагайки тяхното техническо изпълнение. Предвид изложеното, първоначално договорените СМР са увеличавани в хода на изпълнението, като извършването на всички допълнителни дейности било съгласувано и възложено от възложителя 1

(ответника в процеса). Въпреки това, след съставяне на протокол образец 19, възложителят оспорил изпълнението на част от СМР по вид и количество, а за част от изпълнените СМР заявил, че не са били възлагани и отказал да заплати извършването им. С оглед постигане на компромис, били извършени неколкократни замервания от изпълнителя в присъствието на представители на възложителя, като от негова страна, дори било потвърдено, че ще приеме част от възраженията, за което била извършена корекция в предложения за подписване протокол образец 19, но отново не било постигнато одобрение на проекта. Ищецът твърди, че предвид липсата на напредък в разговорите с ответника, на 19.12.2022 г. изпратил до ответника Писмо с изх. № 2022345/19.12.2022 г., с което след като подробно разяснил вида и количеството на изпълнените СМР - предложил на ответника проект на протокол за приемане на извършените работи, отправяйки и покана за приемане на протокола. В отговор на писмото - ищцовото дружество получило нотариална покана, с peг. № 1494, том I, № 93 на нотариус Н.Л., рег. № 536 на НК, която била връчена на 05.01.2023 г. и с която отново били оспорени част от извършените работи с твърдения, че при изпълнението на СМР са му били причинени вреди и обектът не е бил почистен, за което го поканил да „довърши работата“ и същевременно му забранил да влиза в обекта. Към поканата бил приложен приемо-предавателен протокол, като със същата било предложено на изпълнителя да го подпише. В споменатия протокол, част от СМР били отпаднали или с намалени количества, а наред с това били включени позиции за причинени от изпълнителя вреди. В отговор на тази покана, ищцовото дружество отново предложило да се извърши съвместно замерване от правоспособни лица, за да се изгладят противоречията и да се намери компромисен вариант. На 02.02.2023 г. на ищеца е връчена отново нотариална покана, в която било посочено, че следва или да приеме стойностите, посочени в приемо-предавателния протокол, изпратен с предходната нотариална покана или да предяви претенцията си по съдебен ред. Според твърденията на ищеца, независимо, че с нотариалната покана от 05.01.2023 г. възложителят изрично признал изпълнени СМР на стойност 63 276, 55 лв. с ДДС (след намаляване на стойността на изпълнените дейности с над 4 000 лв. по негова преценка за причинени вреди), същият отказал да приеме дори частично изпълнението и да заплати каквито и да е суми, докато изпълнителят не приеме безусловно неговите 2 измервания и претенции или не установи своите по съдебен ред. Предвид завършване на възложените СМР и въпреки липсата на двустранно подписан акт образец 19, с което да се завърши процедурата по приемане на изпълнените СМР, както и предвид нежеланието на възложителя да приеме същите в обем и количество, както са били извършени, на 16.01.2023 г. ищцовото дружество е издало Фактура № 842/16.01.2023 г. за пълната стойност на реално изпълнените СМР - 67 961,01 лв. без ДДС. От посочената стойност са приспаднати авансово извършените плащания от възложителя и съответно е останал остатък за заплащане в размер на 48 255,33 лв. без ДДС, съответно 57 906,40 лв. с ДДС.

При изложените фактически твърдения, доколкото поддържа тезата, че е изправна страна в процесния договор, както и че не е получил дължимото му възнаграждение, ищецът претендира за осъждане на ответника да му заплати сумата от 25 100 лева с ДДС, представляваща част от цялата дължима от ответника сума в размер на 57 906,40 лева с ДДС - представляваща окончателно дължима сума на изпълнените СМР, които са посочени като единична стойност, обем и обща стойност в молба на ищеца с вх. № 33586/07.04.2023г., в изпълнение на Договор от 16.08.2022 г., заедно със законната лихва, върху претендираната главница, изчислена за периода от датата на предявяване на исковата молба до деня на окончателно изплащане на задължението. С оглед очаквания благоприятен изход от процеса, ищецът претендира за осъждане на ответника – да му заплати сумата на направените съдебни разноски в настоящото производство, както и в обезпечителното производство, предхождащо исковия процес.

Ответникът И. Д. Г. е депозирал отговор на исковата молба, в който поддържа становище за неоснователност на предявената претенция по подробно изложени съображения. Поддържа твърдения, че ответникът е получил проект на Акт 19, в който се съдържали неточности в изчисленията на стойността на действително извършените СМР, както и несъответствия с предварително съгласуваните параметри на възложената работа, според цените и условията на договора. Ответникът сочи, че и към настоящия момент, въпреки изтеклия на 31.10.2022 г. срок по договора, ищецът не е изпълнил много от условията за подписване на Акт 19, респективно за извършване на плащане – тъй като договорените СМР не са били изпълнени в пълен обем, а вече извършените СМР били реализирани с материали, които 3 са различни от договорените и не са извършени поправки на некачествено изпълнени участъци от фасадата, за които били направени възражения от страна на възложителя. Поддържа се, че представеният от ищеца проект на Акт 19, както и Таблицата, представена от него в изпълнение на даденото от съда разпореждане № 6440 / 22-03-2023г. по делото били изготвени по начин, който не съответства на изискванията на т. 21 от договора, понеже количеството по позициите не съответствало на реалните такива. Независимо от проведената активна кореспонденция между страните и изпратените две нотариални покани, адресирани от ответника до ищеца – не било постигнато съгласие относно дължимото възнаграждение за извършените СМР, като се отчита тяхното качество и стойността на нанесените от ищеца щети по сградата, както и за размера на дължимата договорна неустойка за неизпълнение. В отговора се излагат твърдения, че в качеството на възложител по договора, ответникът вече бил изплатил на ищеца сума в размер на 19 710 лв. в брой, съгласно разписка, която съдържа саморъчно изписани трите имена и подписа на законния представител на ищеца, предвид което счита, че претенцията на ищеца следва да бъде отхвърлена до размера на посочената сума, поради погасяване на задължението чрез изплащането й.

Ответникът прави възражение за прихващане на претендираните от него суми със свои насрещни вземания срещу ищеца, които са конкретизирани по указание на съда с молба вх. № 52894/09.05.2024г. както следва: насрещно вземане по чл. 265, ал. 1, т. 2 от ЗЗД със сумата от 1482, 16 лева без ДДС /респ. 1778, 59 лева с ДДС/, представляваща общата сума на направени разходи за отстраняване на недостатъци, поради недовършени и некачествено извършени СМР (поправки на зацапвания и пропуски по вътрешни ъгли и декоративни елементи на фасадата; необходимост от полагане на силиконова мазилка на места с липсваща такава; необходимост от поправка на некачествено поставена и измита от дъжд мазилка около котелно помещение; необходимост от поставяне на водосточни тръби на горен покрив; необходимост от почистване на двор от отпадъци след полагане на топлоизолация, шпакловка и силиконова мазилка), със сумата от 5132 лева без ДДС /респ. 6158, 40 лева с ДДС/, представляваща общата стойност на нанесените вреди на обекта (зацапани керемиди и капаци по покрива на къщата, без възможност за почистване; непоправимо изкривени 4 метални покривни елементи; зацапани с грунд каменни первази и други елементи по фасадата на къщата, както и със сумата от 2627,42 лв., представляваща максималния допустим размер на дължима от страна на ищеца договорна неустойка, уредена в т. 76 от Договора, изчислена в размер на 0,1% от стойността по т. 9 от Договора за всеки календарен ден забава, т.е. в размер 21 895,20 лв. без ДДС /респ. 26 274, 24 лв. с ДДС /но не повече от 10% от общата стойност на СМР, за периода от датата на изпадане на ищеца в забава 31.10.2022 г. В заключение на изложеното, ответникът моли за отхвърляне на предявените искове и претендира за осъждане на ищеца да му заплати направените съдебни разноски.

В резултат от направените допълнителни писмени уточнения на фактическите твърдения, по указание на съда и на основание чл. 145, ал.2 от ГПК с изрични писмени изявления, съдът приема следните твърдения на страните:

Ищецът твърди, че на 15.08.2022 г. е представил на ответника писмена оферта, в която са включени само цените на труда за извършване на СМР, тъй като ответникът заявил намерение сам да достави материалите на много по- ниски цени.

Ищецът изрично оспорва твърденията на ответника, че последният бил платил, а ищецът бил получил суми в брой ( в частност, сумата 19 710 лева).

Ищецът твърди, че всякакви плащания на парични задължения, които са били извършени от ответника са извършвани единствено по банковата му сметка, а представената с отговора на исковата молба разписка била подписана от управителя на дружеството в потвърждение на извършеното плащане по банков път.

Ищецът твърди, че за ценообразуване на извършените СМР са прилагани единичните цени, които са били приети от ответника съгласно ценовото предложение от 15.08.2022 г. Не са прилагани цените по Приложение № 1 от процесния договор, тъй като в тях не са били включени цените на материалите, а самите материали са закупени и доставени от ищеца.

Ищецът твърди, че в хода на изпълнение на договора са му възложени множество допълнителни СМР, чиито обем значително надхвърлял обема на първоначално договорените, а този факт бил основание за удължаване на 5 срока за изпълнение на СМР.

Ищецът твърди, че в процеса на изпълнение на възложените СМР възникнал спор относно изпълнението на договора и в резултат ескалирането на спора, ответникът е забранил на негови работници да осъществяват достъп до обекта, което възпрепятствало изпълнението на договора в уговорените срокове и обеми.

Ответникът твърди, че не е възлагал на ищеца и с него не е било съгласувано извършването на допълнителни СМР - извън изрично записаните в договора.

Ответникът отрича да е забранявал достъп на работници на ищеца до строителния обект. Твърди, че в хода на изпълнение на възложените СМР, ищецът поставил условие за това, авансовите плащания да бъдат извършени само в брой. Ответникът приел това условие, но заявил, че ще плаща в брой само суми в брой до позволения от закона размер. Ищецът приел това условие, но за счетоводното отразяване на плащането предложил да издаде само разписка. По този начин били извършени три плащания на суми в брой.

Тъй като ответникът не се съгласил да изпълни това изискване в бъдеще /след третото плащане/, ищецът наредил на работниците си да напуснат строителния обект. Работниците напуснали обекта и оставили след себе си строителни отпадъци и некачествено извършена работа.