Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1135 от 13.03.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 10729/2023
Вид
Решение № 1135
Подписан
13.03.2024
В сила
05.04.2024
Състав
Николай Диянов Голчев

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 19, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • член 6 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
  • § 1 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
  • чл. 143, ал. 2, т. 10 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 3 · Закон за кредитните институции
  • чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 ал. 3 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • §1, т. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 1135 гр. Пловдив, 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20235330110729 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от А. К. З. против „Профи Кредит България“ ЕООД, с която е предявен главен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 19, ал. 5, вр. ал. 4 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр. „2- ро“ ЗЗД, с който се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че клаузите от раздел VI- ти от Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № ***********************, установяващи задължение за ищеца ( заемател ) да заплати на заемодателя възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер от 2000 лв. и допълнителна услуга „Флекси“ в размер от 2500 лв. са нищожни, тъй като с включването на тяхната стойност, ГПР по договора е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, както и че същите заобикалят закона. При условията на евентуалност, се претендира да бъде прогласена нищожността на горепосочените клаузи на основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗЗП, тъй като налагат на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора.

В исковата молба се излагат съображения, че на *********** страните са сключили Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № ***********, по силата на който на ищцата е предоставена в заем сума в размер от 5000 лева при годишен лихвен процент 41,00% и ГПР в размер на 48, 97% за срок от 36 месеца. В Глава VI от договора било предвидено заплащане на възнаграждение в размер от 2000 лева за допълнителна услуга „Фаст“ и възнаграждение в размер от 2500 лв. за допълнителна услуга „Флекси“. Излагат се съображения, че с уговарянето на допълнителен пакет услуги се заобикаля изискването по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Претендира се, че възнаграждението за допълнителните услуги води до скрито оскъпяване на кредита и допълнителна печалба за заемодателя, което създава предпоставки за 1 неговото неоснователно обогатяване в ущърб на потребителя. Поради изложеното се възразява, че посочените клаузи са нищожни като заобикалящи закона и заобикалящи законовото изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК. При условията на евентуалност се твърди, че клаузите са нищожни на основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗЗП, тъй потребителят не е имал възможност да се запознае с тях преди подписването на договора за кредит. Моли се предявеният иск да бъде уважен. Претендират се сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Профи Кредит България“ ЕООД . В същия се признава, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № ***********, като ищецът сам е изявил желание да закупи предлаганите от ответното дружество незадължителни допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, за които е било уговорено възнаграждение в размер от 2000 лв. и съответно от 2500 лв. Навеждат се съображения, че клаузите, предвиждащи възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ не противоречат на добрите нрави, като на ищцата е предоставена необходимата преддоговорна информация с ясно дефиниране на допълнителните услуги и тяхната цена. Твърди се, че дължимото възнаграждение за пакет допълнителни услуги се дължи от заемополучателя независимо и отделно от цената на самия кредит, поради което не представлява разход и не следва да се включва при изчисляването на ГПР.

Оспорва твърденията на ищеца, че поради невключването на възнаграждението за предоставения пакет от допълнителни услуги в ГПР се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поради изложеното моли да се отхвърлят предявените от ищцата главен и евентуален иск като неоснователни и недоказани. Претендират се разноски.

Възразява се за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцата.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

От приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между „Профи Кредит България” ЕООД и А. К. З. е възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № ***********************, по силата на който на ищеца е предоставена сума в размер от 5000 лв. / л. 10-11/. Отразеният в договора годишен лихвен процент е 41, 00%, годишният процент на разходите е 48, 97%, а задължението следва да се погаси на тридесет и шест месечни вноски. В раздел V- ти от посочения договор за кредит, ясно е посочено, че се предоставят допълнителни услуги „Фаст“- приоритетно разглеждане и изплащане на кредита и „Флекси“- право на промяна на погасителния план, приложим към договора за кредит. Допълнително, в раздел VI- ти от договора за кредит, посочените услуги вече са остойностени, като за услуга „Фаст“ се заплащат 2000 лв., а за услуга „Флекси“ се заплащат 2500 лв. Ярко впечатление оставя и обстоятелството, че в раздел VI- ти, първоначално за потребителя е определена обща сума за плащане от 8629, 47 лв., а след включване на възнаграждението по двата пакета за „услуги“ сумата се увеличава на 13129, 47 лв.

От приетото по делото заключение по изготвената съдебно – счетоводна експертиза / л. 68- 70/ се изяснява, че чистата стойност на усвоения от ищеца финансов ресурс възлиза на 5000 лв. Вещото лице е посочил и че при формиране на ГПР по договора е взета предвид единствено договорната лихва, без да се отчита възнаграждението за допълните услуги. В заключението е отразено, че при включване на допълнителното възнаграждение на услуга „Фаст“ в размер от 2000 лв. и допълнителното възнаграждение на услуга „Флекси“ в размер от 2500 лв., ГПР по 2 договора нараства до величина от 116, 33 % ( или оскъпяване на кредита с 67, 36% спрямо посочения в договора ГПР ).

Съдът кредитира заключението на вещото лице в цялост, доколкото същото е обективно, обосновано и съответно на останалия, приобщен по делото доказателствен материал.

По правните аспекти на спора:

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между "Профи Кредит България" ЕООД като заемодател и А. К. З. като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 5000 лв. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Не съществува съмнение, че между страните, освен сумите за главница и договорна лихва, е договорено да се заплати и възнаграждение в размер от 2000 лв. за услугa „Фаст“ и възнаграждение в размер от 2500 лв. за услугa „Флекси“. В подкрепа на този извод е и конструкцията на самия договор за потребителски кредит ( л. 10 от делото ) - в раздел V- ти изрично са маркирани посочените услуги, а в раздел VI- ти вече е посочено и каква е тяхната стойност и колко общо трябва да заплати потребителят с включеното възнаграждение за допълнителни услуги.

Съдът счита, че клаузите от договора за кредит, по силата на които се възлага задължение на потребителя да заплати сумата от 2000 лв. за допълнителнa услугa “Фаст“ и 2500 лв. за допълнителнa услугa “Флекси“, предмет на настоящото производство ( раздел VI- ти от договора, част „По поискана и закупена допълнителна услуга” ), не са индивидуално договорени. В тази връзка, те се явяват част от типовата бланка, по която се сключва договорът и противно на тъврдяното от ответното дружество, предоставянето на допълнителни услуги не е по избор на длъжника.

Отделно от гореизложеното, то следва да се посочи, че кредиторът задължава ищеца ( длъжник по договора ) да му заплати възнаграждение за услуги, които на практика влизат в кръга на обичайната му дейност ( доколкото ответникът предоставя кредитно финансиране по занятие). Дейностите за услугите „Фаст“ и „Флекси“ по разглеждане на документите за отпускане на кредит, оценка на кредитоспособността на потребителя, отпускането и управлението на кредита са присъщи за ответното дружество и в този смисъл те не представляват допълнителни услуги, които се предоставят на потребителя. Предвид това, частта от раздел V I - ти от договора установяваща задължение за потребителя да заплати възнаграждение за услугата „Фаст“ и услугата „Флекси“ се явява в противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК („Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита“ ).

По отношение размера на ГПР по процесния договор за кредит: съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по 3 кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси”. Предвид изложеното, то е необхоД. в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 48, 97%, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин се формира същият. Нещо повече- както вече бе коментирано, предвид предпоставките, при които се предоставят услугите „Фаст“ и „Флекси“, то същите са с характер на възнаграждение и е следвало стойността им да бъде включена изначално при формирането на ГПР ( стойността на услугите е сигурен разход за потребителя ).

Впрочем, съобразно заключението на вещото лице, ако възнагражденията за „допълнителните услуги Фаст и Флекси” бъдат включени в ГПР, размерът му ще бъде равен на 116, 33%. В случая, акцентът се поставя не само върху факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че това е следвало да се включи в процента на разходите по кредита. Предвид изложеното, посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР и неясната методика на формирането му, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита, което следва да се окачестви като нелоялна и по –специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО /директивата адресира нелоялните търговски практики/, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.