Решение № 2793 от 27.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2793 гр. София, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело № 20251100513455 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С решение № 2947 от 22.02.2025г., постановено по гр.д. № 39450/2022г. по описа на СРС, 143-ти състав, ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ ЕАД е осъден да заплати на ЗАД „Асет Иншурънс“ АД, на основание чл. 411 КЗ сумата от 1380,51 лева, представляваща разликата между претендираната от ЗАД „Асет Иншурънс“ АД сума в размер на 2776,02 лева (сбор от платеното по ликвидационна преписка по щета № 10018006524, застрахователно обезщетение в размер на 2761,2 лева и обичайни разноски за неговото определяне в размер на 15,00 лева) и доброволно възстановената от “ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД сума в размер на 1395,51 (включваща на основание чл. 76, ал. 2 от ЗЗД 1380,51 лева обезщетение и 15,00 лева разноски), ведно със законната лихва върху главницата от 1380,51 лева, считано от датата на подаване на исковата молба 22.7.2022 година до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 915,22 лева.

Срещу така постановеното решение е постъпила в срок въззивна жалба от ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ ЕАД, в която са развити съображения за неправилност на решението. Сочи, че първоинстанционният съд не бил оценил показанията на свидетеля на ответника, а за сметка на това била дадена тежест на показанията на свидетеля на ищеца.

Съдът не бил възприел факта, че процесното МПС „Фолксваген Фаетон“ с рег. № ****, било паркирано така, че предницата му стърчала много пред останалите паркирани автомобили, поради което водачът му бил затруднил преминаването на останалите участници и бил в 1 равна степен виновен за настъпване на процесното ПТП заедно със застрахования при жалбоподателя водач. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът ЗАД „Асет Иншурънс“ АД е подал отговор на въззивната жалба, в който развива съображения за нейната неоснователност. Сочи, че свидетел на ответника не бил разпитван по делото, нито било установено твърдението на жалбоподателя-ответник, че автомобилът е бил неправилно паркиран. Счита, че били налице всички предпоставки за уважаване на претенцията. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните му части. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е необходимо да се добави и следното:

По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на действащо застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка, действащо към датата на произшествието застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника, наличието на виновно противоправно поведение на делинквента, причинените вреди, тяхната причинно-следствена връзка с поведението на делинквента, размера на вредите, изплащането на застрахователното обезщетение в полза на увреденото лице. В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и погасяването на вземането.

В настоящото производство не е налице спор между страните по следните обстоятелства: че ответникът е застраховател по по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС марка „Мерцедес Р320 ЦДИ“, с рег. № CВ873 НХ, валиден към датата на ПТП; че ищецът е застраховател на МПС марка „Фолксваген Фаетон“, с рег. № СВ **** МА, по договор за имуществена застраховка „Каско“, валиден към датата на ПТП; че на 15,11,2921г, в гр. София, ж.к. „Света Троица“ е настъпило ПТП между двата автомобила; че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение за причинените от ПТП вреди върху МПС марка „Фолксваген Фаетон“, с рег. № ****, в размер на 2761,02 лева и е сторил ликвидационни разходи в размер на 15 лева, както и че извънсъдебно ответникът е извършил частично погашение на заявеното регресно вземане в размер на 1380,51 лева.

2

Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват от приетите по делото писмени доказателства и във връзка с тях не са налице оплаквания във въззивната жалба.

Спорът между страните се концентрира върху механизма на процесното ПТП и релевираното възражение за причиняване. В тази насока намира следното.

От приетия в първоинстанционното производство протокол за ПТП № 1824293 от 15.11.2021г., съставен от мл. автоконтрольор при ОПП-СДВР се установява, че е констатиран следният механизъм на произшествието: на 15.11.2021г. около 07,55ч., лек автомобил „Мерцедес Р320 ЦДИ“ с рег. № **** се движи в кв. „Света Троица“ по улица без име с посока от ул. „Габрово към ул. „Кукуш“ и срещу блок №127 поради недостатъчен контрол върху автомобила, водачът реализира ПТП с паркирания лек автомобил „Фолксваген Фаетон“ с рег. № ****.

От показанията на св. П.Б. видач на л.а. „Фолксваген Фаетон“ се установява, че същия си спомня за ПТП, настъпило през ден от месец ноември 2021г. сутринта. Свидетелят управлявал автомобил „Фолксваген Фаетон“ с рег. № ****, паркирал и слязъл от автомобила. От паркинг от лявата му страна излязъл автомобил марка „Мерцедес“ и ударил паркираният автомобил странично с двете си врати. По време на произшествието автомобилът „Мерцедес“ излизал от паркинга, докато автомобилът на свидетеля бил в паркирано състояние в реда на паркираните автомобили. Водачът на другият автомобил гледал някаква жена на тротоара и се забил в автомобила на свидетеля – с десните врати в предната му броня. Извикали КАТ, които съставили протокол. Другият автомобил излязъл от подземен гараж, а автомобилът на свидетеля стърчал с 10 см пред другите, понеже бил подълъг, но задницата му била в реда на паркираните автомобили и задните гуми били опрени плътно в тротоара, а багажникът заемал част от площта на тротоара. Лентата, по която другият водач могъл да се движи, била широка като било възможно две коли да се разминат на нея. При идването си служителите на КАТ не били взели административно отношение към свидетеля. Била увредена лявата част от предната броня на автомобила на свидетеля, той регистрирал щетата и бронята и лайсните били подменени в доверен сервиз.

От приетото експертно в първоинстанционното производство експертно заключение по съдебно-автотехническата експертиза, което въззивният съд кредитира при условията на чл. 202 ГПК като пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че всички вреди върху л.а. „Фолксваген Фаетон“ с рег. № **** са в пряка причинно-следствена връзка с изложения по-горе механизъм на увреждането. От техническа гледна точка може да се направи извод, че причината за процесното ПТП е поведението на водача на л.а. „Мерцедес Р320 ЦДИ“ с рег. № ****, който при маневра десет завой не е осигурил безопасна странична дистанция, вследствие на което е настъппул удар с паркирания л.а. „Фолксваген Фаетон“.

Така изложените доказателства и доказателствени средства изчерпват доказателствената съвкупност относно механизма на произшествието. Противно на изложените във въззивната жалба твърдения, свидетел на ответника не е бил разпитван в първоинстанционното производство и с въззивната жалба не е направено искане за допускане на такъв.

3

Тази доказателствена съвкупност е напълно еднопосочна и безпротиворечива. От нея се установява по категоричен начин, че причина за настъпване на процесното ПТП е именно поведението на водача на застрахования при жалбоподателя-ответник автомобил л.а.

„Мерцедес Р320 ЦДИ“ с рег. № ****, който не е осигурил необходимата странична дистанция при извършване на маневрата завой на дясно. Релевираното възражение за съпричиняване на вредите поради неправилно паркиране на увредения автомобил, е неоснователно. Действително, от показанията на св. Б. се установява, че в паркирано състояние автомобилът е стърчал с около 10 см пред реда на останалите паркирани автомобили, но това се е дължало единствено на дължината на превозното средство, а не на неправилно паркиране. Свидетелят е посочил, че задните гуми на автомобила са били плътно до бордюра, а багажникът му е заемал част от бордюра, поради което не е било обективно възможно автомобилът да бъде по начин, при който предницата му да стърчи помалко. Също така не се установява този факт да е възпрепятствал по някакъв начин движението по маневрената улица на паркинга, което се потвърждава не само от показаниятан на свидетеля, но и от съдържащата се в протокола за ПТП схема на произшествието.

Ето защо, при така изяснения механизъм на произшествието, единствена причина за настъпване на вредите е поведението на водача на застрахования при ответника автомобил и не е налице съпричиняване на вредите.

Видно от приетото експертно заключение по САТЕ, стойността необходима за възстановяване на вредите по л.а. „Фолксваген Фаетон“ към датата на произшествието е 2830,44 лева, което надхвърля платеното от ищеца застрахователно обезщетение от 2761,02 лева. След прибавяне на ликвидационните разходи от 15 лева, размерът на регресната претенция възлиза на 2776,02 лева, а след приспадане на извънсъдебно възстановената сума от 1395,51 лева е налице неплатен остатък от 1380,51 лева, какъвто е и размерът на исковата претенция.

Предвид гореизложеното, предявеният иск е изцяло основателен и правилно е бил уважен. При съвпадение в крайните изводи на въззивната инстанция с тези на първоинстанционният съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По разноските.

При този изход от спора, право на разноски във въззивното производство има единствено въззиваемата страна ЗАД „Асет Иншурънс“ АД. Същата не е сторила разноски, а е претендирала юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на 51,13 лева.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2947 от 22.02.2025г., постановено по гр.д. № 4

39450/2022г. по описа на СРС, 143-ти състав.

ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК: 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, да заплати на ЗАД „Асет Иншурънс“ АД, с ЕИК: 203066057, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шар планина“ № 35, на основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК сумата от 51,13 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5