Решение № 173 от 07.07.2023, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. ********, 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ********, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Стоилова при участието на секретаря И.М.В. като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело № 20223130100929 по описа за 2022 година

Производството образуването по искова молба от Й. И. Й. ЕГН **********, с постоянен адрес: *********** срещу "АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК: 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „****” № 84-86, бл. Бизнес център „****”, ет. 12.

В исковата молба ищецът излага, че страните са обвързани от Договор за предоставяне на кредит № 461716/18.02.2022г. за 1500.00 лева и договорна лихва за периода на договора в размер на 292.61 лева, както и неустойка в размер на 1 346 лева, общото задължение по договора заедно и с лихвата е в размер на 3168.61 лева.

Твърди се, че ищцата не дължи на „Ай Ти Еф Груп“ АД сумата в размер на 1 346 лева за неустойка по Договор за потребителски кредит № 461716/18.02.2022г. на основание чл.124 от ГПК, вр.чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП.

Твърди, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3, вр. от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Поради накърняването на принципа на „добри 1 нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на подзащитната ми с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

Неустойката, по договора е неравноправна на основание чл.143, т.19 от ЗП, тъй като сумата която се претендира чрез нея в размер на 1346 лева е в размер почти равен на размера на отпуснатия кредит. По този начин безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост.

Принципът на добросъвестността е застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. В настоящия случай, със заплащането на сумата предвидена за неустойка, изцяло се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост.

Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на неустойка, която е необосновано висока. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. Разгледана в този аспект, неустойката по договора за предоставяне на кредит в размер на 7969,92 лева при неосигуряване на обезпечения, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. Подобни уговорки прехвърлят риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение е пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.

С процесната неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение. В този смисъл е и т.32 от извлечение от протокол №44 на заседание на КЗП от 2

05.11.2015г. Неуст ойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорените клаузи е да доведът до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучагсля, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница.

На следващо място, така уговорена неустойка е нищожна на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП.

Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Счита, че клаузата за неустойка не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал.2 ЗЗП тя е част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямат възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора.

Иска се да приеме за установено, че ищцата не дължи сумата в размер на 1346 лева неустойка в следствие на сключен Договор за потребителски кредит № 461716/18.02.2022г., на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 19, ал.4, чл.21 ал.1, чл.ЗЗ ал.1 от ЗПК.

Претендират се разноски.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника В него се твърди, че исковата молба е неоснователна и моли да бъдат отхвърлени предявените искове.

Твърди, че между страните е сключен процесния договор за кредит от разстояние по инициатива на ищеца, за което той попълнил заявка в интернет сайта на ответника. Ищецът посочил, че иска да получи заема по банковата си сметка и потвърдил, че се е запознал с общите условия.

Ответникът разгледал подадената заявка и след проверка в Централния кредитен регистър одобрил кредита. След това изпратил на електронната поща на ищцата Анекс № 461716 към Договор за кредит № 430655 заедно с приложимите Общи условия на “АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, също така Стандартен Европейски Формуляр и Погасителен план, като в имейла с прикачил два броя линка - „Приеми договора” и „Откажи договора”. С оглед сключването на Договора за кредит и като доказателство за съгласието на 3 ищеца с договора за кредит и Общите условия ищцата е активирала линка „Приеми договора”.

Оспорва уговорената неустойка да е нищожна на твърдените от ищеца основания.

В чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК изрично се предвижда, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит.

Начисляването на неустойка в настоящия случай се извършва и произтича от неизпълнение на задължението на кредитополучателя да учреди и/или представи надлежно обезпечение на кредита - поръчители или банкова гаранция. Годишният процент на разходите има за цел да информира потребителя какви ще са му разходите, ако изпълнява надлежно и в срок задълженията си по договора за кредит, а няма за цел да включва в себе си евентуални компоненти, които са поставени под условие че кредитополучателят не изпълни задължението си по договора. Посоченият годишен процент на разходите по договора за кредит е в размер на 49,00% и е съобразен с всички изисквания на ЗПК, като са взети предвид допусканията съгласно Приложение № 1 към чл. 19, ад. 2 ЗПК.

Начислената неустойка представлява адекватно обезщетение за неизпълнение на задължението па кредитополучателя да предостави обезпечение по договора си за кредит. В процесния Анекс към Договор за кредит изрично е посочено, че неустойката се дължи само за периоди, в конто кредитът е бил без осигурено обезпечение, респективно ако Кредитополучателят осигури надлежно обезпечение по кредита, макар и след изтичането на срока за нейното представяне, неустойката спира да се начислява.

Ищецът е бил информиран за наличието на тази неустойка още при предоставяне на приложимия Стандартен европейски формуляр и с оглед на това е могъл да прецени дали да сключи или не кредита, респективно да се съгласи с условията по кредита.

Твърди се, че процесната неустойка има обезщетителна функция предвид риска, който поема ответното дружество и че се касае за бърз кредит.

4

Твърди се, че неустойката в Анекс № 461716 към Договор за кредит № 430655 е ясно и точно формулирана, няма неясноти по отношение на нейното съдържание.

Клаузата за предоставяне на обезпечение е индивидуално договорена между страните, тя не е инкорпорирана в Общите Условия на „АЙ ТИ НФ ГР"У П АД (ОУ), върху които ОУ кандидат-кредитополучателят да не може по никакъв начин да влияе, поради това че те са предпоставка за сключването на договора и той, след като се запознае с тях, следва да ги приеме, за да продължи към сключването на договора кредит. Размерът на уговорената между страните неустойка при неосигуряването на лица, които да поръчителстват за задължението па потребителя, или при непредоставянето на банкова гаранция, не е еднакъв за всички отпуснати от Дружеството кредити, а се преценява във всеки отделен случай е оглед всеки отделен потребител, като се взимат предвид и размерът на предоставяния кредит, уговорките за погасяването му и други допълнителни условия, утвърдени в дългогодишната практика на представляваното от мен дружество.

Твърди, че ограничението за максималната неустойка в размер на законната лихва за забавени парични задължения не следва да се прилага по аналогия. Разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗПК не следва да се прилага по аналогия.

Иска се отхвърляне на иска и заплащане на разноски.

В срокът за отговор ответникът предявява насрещен иск В него се твърди, че между страните е сключен на 18.02.2022 г. Анекс № 461716 към Договор за кредит № 430655 договор за кредит от разстояние по инициатива на ищеца, за което той попълнил заявка в интернет сайта на ответника. Ищецът посочил, че иска да получи заема по банковата си сметка и потвърдил, че се е запознал с общите условия.

Ответникът разгледал подадената заявка и след проверка в Централния кредитен регистър одобрил кредита. След това изпратил на електронната поща на ищцата Анекс № 461716 към Договор за кредит № 430655 заедно с приложимите Общи условия на “АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, също така Стандартен Европейски Формуляр и Погасителен план, като в имейла с прикачил два броя линка - „Приеми договора” и „Откажи договора”. С оглед сключването на Анекса и като доказателство за съгласието на ищеца с него и 5

Общите условия тя е активирала линка „Приеми договора”.

Съгласно сключения между страните Анекс № 461716 към Договор за кредит № 430655 кредитополучателят е получил от ищеца паричен заем в размер на 1500 лева, като се е задължил да заплаща редовно, изцяло и в срок погасителните вноски. Кредитополучателят се е съгласил да погаси кредита си с десет 30-дневни вноски, като общият срок за погасяване на кредита е от 19.02.2022 г. до 18.12.2022 г. и при условията договорени между страните.

Главницата по Анекс № 461716 е образувана по следния начин: на дата 31.08.2021 г. между страните е сключен Договор за кредит № 430655.

Договорът за кредит е сключен по същия начин и ред като Анекс № 461716.

По Договор за кредит № 430655 е отпусната на кредитополучателката сума в размер на 1 500 лева.

Впоследствие кредитополучателката е заявила, че желае да предоговори Договор за кредит № 430655 за допълнителен срок н сума. чрез Анекс № 461716, като е осъществено рефинансиране на главницата по Договор за кредит № 430655, в размер на 1 346,31 лева.

Остатъчната сума за предаване на кредитополучателката по Анекс № 461716 е в размер на 153,69 лева. В изпълнение на задължението по Анекса, Кредитодателят е предоставил сумата чрез банков превод.

На основание чл. 12, б. а) от Общите Условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, с настоящата насрещна искова молба обявява Анекс № 461716 за предсрочно изискуем поради неизпълнение на задълженията по договора на ответницата. Твърди се, че кредитополучателят не е заплащал не е заплащала на падежна дата своите задължения към кредитополучателя.

Предсрочната изискуемост да се счита обявена на длъжника в деня на уведомяване за насрещната искова молба от съда.

Дължимата и непогасена главница по процесння Анекс № 461716 с в размер на 1439.75 лева.

Иска се осъждането на ответника да заплати на ищеца 1439.75 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване ю районния съд на насрещната искова молба до окончателното плащане на задължението. Претендират се разноски.