Решение № 3132 от 22.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3132 гр. София, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели Маринова

БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20221100505765 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 1367/22.02.2022 г. СРС, 179 с-в, по гр.д.№ 51713/2021 г. е осъдил „Дженерали застраховане“ АД да заплати на Л. Д. Й. на основание чл.405, ал.1 КЗ сумата от 1 850 лв., представляваща остатък от дължимо обезщетение за настъпил застрахователен риск „противозаконно отнемане“ на лек автомобил „Ситроен“, модел С4 с ДК№ *********, настъпили вследствие противозаконното му отнемане в периода между 15.05.2020 г.-17.05.2020 г., съставляващо застрахователен риск, потрит съгласно договор за застраховка „Каско на МПС“ № 0312190131010834/13.06.2019 г. със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1074 лв. на основание чл.78, ал.1 ГПК-разноски по делото.

С определение № 9513/13.04.2022 г. СРС, 179 с-в, по гр.д.№ 51713/2021 г. е отхвърлил молбата по чл.248 ГПК с вх.№ 50070/15.03.2022 г. за изменение на решение № 1367/22.02.2022 г. в частта му за разноските.

Срещу решение № 1367/22.02.2022 г. СРС е подадена въззивна жалба от ответника „Дженерали застраховане“ АД с оплаквания, че същото е 1 постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано.Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд погрешно е приел, че средната пазарна стойност на процесното МПС към датата на увреждането е 22 850 лв., като се е позовал на оспореното от въззивника допълнително заключение на

АТЕ, която е неправилна и необоснована.Поддържа становище, че средната пазарна цена на автомобила следва да се установи, като се отчетат всички основни ценообразуващи фактори, оказващи влияние върху стойността на МПС-дата на първа регистрация, реален пробег на автомобила, вид на двигателя, оборудване на МПС и др. характеристики, след което да се направи задълбочено проучване на автомобилния пазар в страната към датата на застрахователното събитие, като бъдат разгледани и сравнени оферти и обяви към тази дата на идентични по характеристики автомобили и на база същите да бъде определена средната пазарна стойност.Твърди, че не по този начин е изготвено допълнителното заключение на АТЕ, което е необосновано, без нито един аргумент и в противоречие с установените допълнителни факти, описани в изложениетоналичие на видими увреждания.Поддържа, че релевантната стойност е определена във варианти II и III от първоначалното заключение.Уговарянето на цената на автомобила на база на договорената застрахователна стойност /вариант I от заключението/ е некоректно и обезсмисля предвидените в КЗ институти „надзастраховане“ и „подзастраховане“.Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли иска.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Ответницата по въззивната жалба-Л. Д. Й. оспорва същата.Изразява становище, че изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни и че размерът на застрахователното обезщетение е определен съгласно разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ.Прави възражение, че доводите относно институтите на „надзастраховане“ и „подзастраховане“ се правят за първи път с въззивната жалба и са преклудирани.Твърди, че е доказала действителния размер на вредата към момента на настъпване на събитието с приетите по делото АТЕ и че ответникът е определил занижен размер на обезщетението, тъй като не е съобразил пробега на процесния автомобил.Поддържа, че при изготвяне на заключението вещото лице се е съобразило с всички релевантни обстоятелства.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.

2

Постъпила е и частна жалба от ответника „Дженерали застраховане“ АД срещу определение № 9513/13.04.2022 г.Жалбоподателят твърди, че претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото и обема на извършените в хода на производството процесуални действия доколкото спорът между страните е бил само за размер.Моли съда да отмени обжалваното определение и да намали присъдените разноски на ищеца за адвокатско възнаграждение.

Ответницата по частната жалба оспорва същата.Излага твърдения, че претендираният адвокатски хонорар е с по-малко от 1/3 от предвидения в НМРАВ минимален размер.Твърди, че делото се отличава с фактическа и правна сложност, проведени са две открити съдебни заседания, приети са две АТЕ, изискани са документи по чл.190 ГПК, процесуалният представител на ищцата е участвал активно в проведените разпити на вещото лице докато процесуалният представител на ответника не се е явявал в проведените съдебни заседания.Моли съда да потвърди обжалваното определение като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ.Ищцата- Л. Д. Й. твърди, че на 13.06.2019 г. е сключила застрахователен договор „Каско на МПС“ по застрахователна полица №

0312190131010834/13.06.2019 г., валидна от 13.06.2019 г. до 13.06.2020 г. за лек автомобил „Ситроен“, модел „Ц4“ с рег. № *********.В периода между 15.05.2020 г. от около 18,30-19,00 ч. до следобяд на 17.05.2020 г. в гр.София, кв. „Овча купел“, на паркинг при бл.421, посоченото МПС е било противозаконно отнето от неизвестен извършител.Веднага след установяване на липсата му ищцата е уведомила органите на МВР, като по случая е образувано ДП № ЗМ 881/2020 г. на 06 РУ на МВР.На 18.05.2020 г. ищцата е подала съобщение за настъпило застрахователно събитие по риска „Кражба на цяло МПС“ в ответното дружество, за което е образувана щета № 210665365/18.05.2020 г.Твърди, че ответникът й е изплатил обезщетение в размер на 21 000 лв., като застрахователната сума е била определена едностранно на 27 100 лв.Моли съда да осъди ответника да й заплати сумата от 1 850 лв. /след допуснато изменение на иска по чл.214 ГПК и уточнение с 3 молба от 04.04.2023 г./-остатък от дължимото застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът-„Дженерали застраховане“ АД не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“, както и настъпването на покрит застрахователен риск.Твърди, че изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 21 000 лв. напълно покрива вредите от застрахователното събитие.

Първоинстанционният съд е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между страните е налице договор за застраховка за лек автомобил „Ситроен“, модел „Ц 4“ с рег.№ *********, както и че ответникът е заплатил сумата от 21 000 лв. на ищцата.

От заключението на АТЕ на в.л.Ст.С. е установено, че пазарната стойност на МПС марка „Ситроен“, модел „Ц 4“ с рег.№ ********* към 15.05.2020 г. е 24 120 лв. при застрахователна стойност в размер на 27 100 лв. и средна месечна стъпка на овехтяване от 1%.При съпоставка на автомобили от същата марка и модел, произведени през 2016 г. с идентични технически характеристики в ценовия диапазон между 15 900 лв. и 17 800 лв. или осреднена стойност 16 875 лв. с корекция към датата на събитието от 3 600 лв. стойността на автомобила възлиза на 20 475 лв.При вариант след съпоставка с налични обяви за продажби към датата на събитието действителната стойност възлиза на 21 250 лв.След направена справка в официалния сервиз вещото лице е установило, че автомобилът е внесен като втора употреба от страна- член на ЕС.Съобразно марката, модела, техническите параметри и характеристики цената в ново състояние възлиза за този модел и ниво на оборудване възлиза на 37 895 лв. с ДДС.Автомобилът е пререгистриран на 06.06.2019 г.Към датата на настъпване на застрахователното събитие същият е с период на експлоатация от 3 години, 10 месеца и 10 дни.При отчитане на изложеното вещото лице поддържа становище, че действителната стойност на лекия автомобил към дата на настъпване на застрахователното събитие възлиза на 21 250 лв.

От заключението на допълнителната АТЕ, изготвена от същото вещо лице след съобразяване на представения снимков материал, заснет на 13.06.2019 г. -при сключване на застрахователната полица и копие от протокол за оглед от 13.06.2019 г. със заснет пробег от 51 127 км и с констатирани 4 увреждания е установено, че действителната стойност на процесния автомобил към датата на настъпване на застрахователното събитие възлиза на 22 850 лв.

При извършения от въззивната инстанция преразпит по реда на чл.267, ал.2 ГПК вещото лице С. С. е заявило, че констатираните увреждания са по външни елементи от конструкцията и са с лека степен за ремонт, но отчитайки всички други технически характеристики-най-вече малкия пробег на двигателя, е завишил леко сумата по допълнителната АТЕ.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Първоинстанционният съд е приел, че следва да кредитира допълнителното заключение на АТЕ, съгласно което стойността на автомобила е 22 850 лв. и което е съобразило допълнителни обстоятелства и е поизчерпателно и след приспадане на платената сума е уважил изцяло иска.

Съгласно чл.405, ал.1, изр.1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.

Между страните не се спори, а и от събраните доказателства се установи наличието на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“, валидна към датата на настъпване на ПТП.Не се спори и относно настъпването на застрахователно събитие-кражба на МПС по време на действие на застрахователния договор и заплащане на застрахователно обезщетение от ответника в размер на 21 000 лв.Спорен е въпроса относно размера на застрахователното обезщетение.

Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд относно размера на дължимото застрахователно обезщетение и на основание чл.272 ГПК препраща към тях

Съгласно разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност.

За действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество /чл.400, ал.1 КЗ/.

5

Настоящият съдебен състав също счита, че следва да кредитира действителната стойност на процесния автомобил, определена с допълнителната АТЕ, тъй като е изготвена след преценка на всички относими показатели.Вещото лице е съобразило и допълнително представените доказателства за пробег на автомобила, както и констатираните увреждания, поради което дадената оценка максимално съответства на разпоредбата на чл.400, ал.1 КЗ и на действителната стойност на автомобила.

Поради изложеното оплакванията във въззивната жалба се явяват неоснователни.

Съдът счита, че с оглед обема на извършените процесуални действия претендираният от ищеца размер на заплатено адвокатско възнаграждение за първата инстанция не е прекомерно.По делото са проведени две съдебни заседания, на които е присъствал процесуален представител на страната, който е проявил процесуална активност за събиране на доказателства, приети са две АТЕ за установяване на спорния между страните въпрос относно размера на претенцията.Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 г. минималният размер на адвокатското възнаграждение с оглед материалния интерес възлиза на 359,50 лв. без ДДС /431,40 лв. с ДДС/, поради което претендираният такъв от 600 лв. не се явява прекомерен и частната жалба срещу определението по чл.248 ГПК следва да се остави без уважение.