Решение № 4577 от 15.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4577 гр. Пловдив, 15.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20235330104499 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от А. С. Л., ЕГН **********, чрез адвокат Е.

И., против „Моят кредит“ ЕООД, ЕИК **** с който са предявени установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД, вр. чл. 11 и чл. 19, ал.4 ЗПК за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата за неустойка, обективирана в договора за заем № **** от *****г., сключен между страните, е нищожна като противоречаща на закона и на добрите нрави и като заобикаляща изискванията на член 19, ал. 4 от ЗПК и нарушаваща предпоставките на член 11, т. 9 и 10 от ЗПК и осъдителен иск с правно основание член 55, ал. 1, т.пр. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да върне сумата от 64,55 лева, платена неустойка по договора за заем № **** от *****., ведно със зак. лихва върху сумата, считано от завеждане на исковата молба в съда – 28.03.2023г. до окончателното й погасяване.

В исковата молба се излагат съображения, че на 30.11.2021г. страните са сключили договор за паричен заем, по силата на който на ищеца била предоставена сумата в размер на 468,06 евро /915,45 лева/, която същият следвало да върне на 17 двуседмични вноски, при договорен лихвен процент в размер на 40,06 % и ГПР в размер на 41,95 %.

В договора било посочено, че общо дължимата сума по кредита възлиза на 915,45 лева. Съгласно член 12 от договора заемателят в срок от три дни след сключване на договора трябва да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на ответника - заемодател за връщане на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки. Третото лице следвало да сключи изричен договор за встъпване в дълг /договор за поръчителство/, с който да се задължи солидарно да отговаря, заедно със заемателя за връщането на всички дължими погасителни вноски. В член 12, ал. 4 от договора за заем било посочено, че неизпълнението на тези задължения от страна на ищеца щяло да причини 1 на ответника - заемодател вреди, които неустойката опредЕ. от заемодателя в размер н а 281,10 евро щяла да обезщети. Неустойката била платима разсрочено, ведно с погасителната вноска по договора.

От правна страна се излагат съображения, че предвидената неустойка била загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха настъпили при настъпила неплатежоспособност на главния длъжник. Предвидената неустойка обезпечавала неизпълнено изискване за отпускане на кредит, а не служи за обезпечаване на изпълнението на задължението за погасяване на главницата. Предвиденото кумулиране на неустойката към погасителните вноски водело до скрито оскъпяване на кредитаи създавало предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на потребителя. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „ Моят кредит“ ЕООД, с който се изразява становище за неоснователност на предявените искове.

По отношение на съображенията, изложени в исковата молба, за недействителност на договора, се оспорват твърденията на ищеца, че изискванията за обезпечение е направено с цел заобикаляне на закона. Сочи се, че същите са направени с цел обезпечаване изпълнението на договора. Твърди се, че доколкото чл. 19, ал.3, т.1 от ЗПК било посочено, че в ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, то няма как да е налице и соченото заобикаляне на чл.19, ал.4 от ЗПК. Оспорва се твърдението, че единствената цел на поставяне на изискването и уговорената неустойка било осигуряване на допълнителна печалба. Твърди се, че уговарянето на неустойката е проявление на принципа на свобода на договаряне, закрепен в чл. 9 от ЗЗД. Счита, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, т.9 и 10 от ЗПК.

Твърди, че договорът за заем съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти, а съгласно т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Заявява се, че платената от потребител неустойка и в размер на 64,55 лева.

Предвид изложеното моли за отхвърляне на предявените искови претенции.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно член 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване се отделени следните обстоятелства: че между страните е сключен договор за паричен заем код 60253, сключен на 30.11.2021 год. между А. С.

Л., ЕГН **********, като заемател и „Моят кредит“ ЕООД, ЕИК *****като заемодател, по силата на който на ищцата била предоставена сумата от 468,06 евро /915,45 лева/, при лихвен процент в размер на 40,06 % и ГПР в размер на 41,95 % и че в договора за заем е било предвидено задължение за заемателя да осигури трето лице – поръчител, солидарен длъжник, което да поеме солидарно задължението по връщане на погасителните вноски, лихви, разходи и неустойки, като за неизпълнението на това 2 задължение заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 281,10 евро. В съдебно заседание, проведено на 31.10.2023г. искът по член 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е увеличен от 50 лева на 64,55 лева, като е било допуснато изменение в размера на този иск.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че процесната клауза е недействителна, като докаже всички елементи на фактическите състави на отделните основания за това.

А по предявения осъдителен иск, ищецът следва да докаже, че е платил исковата сума в полза на ответника, а ответникът следва да установи, че е налице основание да получи тази сума.

Безспорно между страните е, че "Моят кредит" ЕООД е финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като такава предоставя по занятие заеми, което се установява и от вписания в Търговския регистър предмет на дейност на дружеството.

По отношение на сключения договор за заем е приложим ЗПК, същият представлява потребителски кредит по смисъла на член 9 от ЗПК. Спорно по делото е дали клаузата за неустойка е валидна и действителна.

Предвидената в договора клауза за неустойка за неизпълнение надоговорно задължение за предоставяне на обезпечение, противоречи на добрите нрави.

Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, според което такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от естеството и размера на обезпеченото с неустойката задължение, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В настоящия случай страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като при неизпълнение са предвидели неустойка във фиксиран размер от 281,10 евро. Така уговорена клаузата за неустойка противоречи на член 21, ал. 1 от ЗПК, според който всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.

Клаузата е и неравноправна на осн. чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като е необосновано висока, и така уговорена е предназначена да санкционира потребителя за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, което задължение има вторичен характер, като неизпълнението му няма пряк ефект върху основното задължение на потребител за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Освен това въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се осуети. На следващо място следва да се посочи, че основната цел на уговорената неустоечна клауза е неоснователното обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, тъй като подлежащата на връщане сума е увеличена с размера на неустойката. Доколкото противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, следва извода, че не е налице валидна клауза за неустойка и съгласно чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази му част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на клаузата съставлява пречка за възникване на задължение за неустойка по договора.

Предвид изложеното съдът намира, че искът за нищожност на неустойката, като противоречаща на добрите нрави се явява основателен и ще се уважи.

В отговора на ответника се съдържа признание на факта, че ищецът е заплатил по 3 договора сумата от 64,55 лева, отнесена като плащане за неустойка. Заплатената от ищеца сума за неустойка е без правно основание, поради нищожността на клаузата за неустойка, с оглед на което искът за връщането на сумата ще се уважи.

По отговорността за разноските:

Ищецът е сторил разноски за държавна такса в общ размер на 100 лв., които на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъдат присъдени изцяло.

По делото е представен договор за правна защита и съдействие, съгласно който на ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

Съгласно същата разпоредба, на адвоката се определя възнаграждение в размер не помалък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. на ВАдС е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са в съответните размери, като при интерес до 1000 лв. (какъвто е настоящият случай) този размер е 400 лв., в случая 480 лв. с оглед представени доказателства за регистрация по ДДС (л. 47). При определяне на дължимото адвокатско възнаграждение съдът взе предвид Определение № 29 от 20.01.2020г. на ВКС по ч. т. д. № 2982/2019 г., II т. о., съгласно което, когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове, имайки предвид, че по правило при безплатна правна помощ се дължи адвокатско възнаграждение в минимален размер съгласно НМРАВ. По изложените съображения, съдът

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клауза за неустойка, предвидена в член 12, ал. 4 от договор за паричен заем код 60253, сключен на 30.11.2021 г. между А. С. Л., ЕГН **********, като заемател и „Моят кредит“ ЕООД, ЕИК *****като заемодател, на основание противоречие с добрите нрави.

ОСЪЖДА, „Моят кредит“ ЕООД, ЕИК *****да заплати на А. С. Л., ЕГН ********** сумата от 64,55 лева, представляваща платена сума по нищожна неустоечна клауза по договор за паричен заем код ****** сключен на *****. между А. С. Л., ЕГН **********, като заемател и „Моят кредит“ ЕООД, ЕИК ***** ведно със зак. лихва върху тази сума от 28.03.2023г. до окончателното й погасяване.

Разпечатката съдържа 35 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c1b8a295-4f2c-43c6-933b-f7e7902eac9e