Решение № 572 от 08.07.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 572 гр. гр. Хасково, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минчо К. Димитров при участието на секретаря Павлина Ст. Николова като разгледа докладваното от Минчо К. Димитров Гражданско дело № 20255640102233 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК:

203374133, със седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул.

„България“ № 81 В, представлявано от управителите Петр Валента и Христо Маринов, против З. И. Х., с ЕГН: **********, с адрес: ************, с която е предявен иск с правно основание чл.415, ал.1, т.2, вр. с чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.99, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че предявява иска си в срок във връзка с Разпореждане № 2518 от 22.08.2025г. по ч.гр.д. № 401/2025г. по описа на Районен съд – Хасково, с което е бил уведомен, че заповедта за изпълнение на парично задължение е надлежно връчена на длъжника – ответник в настоящото производство, при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. На 06.01.2020г. ответникът сключил Договор за потребителски кредит № 589650 със „Стик – Кредит“ АД, по силата на който получил сумата от 500,00 лева, която се съгласил да върне в срок до 05.02.2020г. Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 0 %, както и годишен процент на разходите 42,58 %. Приложените ОУ и Договор установявали сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора. Договорът бил сключен при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит. Приложение намирали чл.

9 и чл. 10, ал. 1 от ЗПК и процесният договор бил действителен като сключен 1 според цитираните повелителни норми и чл. 22 от ЗПК. Съгласно уговореното в раздел „Неустойки“ от процесния договор страните са се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, а в чл. 51 от Общите условия било уговорено правомощие на „Стик – Кредит“ АД да уведомява длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи, които ще се считат за получени от кредитора, ако бъдат изпратени посредством писмени съобщения в електронен вид до телефонния номер (SMS), на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписване на договора за кредит. Ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.03.2024г. „Стик – Кредит“ АД като цедент прехвърлило своите вземания към ответника по описания договор за потребителски кредит на цесионера – ищец в настоящото производство. Твърди се, че връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента – на длъжника има за цел длъжникът да бъде уведомен от кредитора, на който следва да изпълни надлежно.

Връчването на уведомлението нямало характер на лично и незаместимо действие, поради което е било възможно то да бъде извършено и от пълномощника на цедента и по този начин е била изпълнена нормата на чл.

99, ал. 3 от ЗЗД. Ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.

Предвид изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от 500,00 лева – главница, както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане. Претендира се присъждане на направените в заповедното и в настоящото исково производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба.

Ответникът не е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК нито е изразил становище по иска. Същият е редовно призован за първото по делото открито съдебно заседание, проведено на 09.06.2026 г. – по реда на чл.

40, ал.2, вр. ал. 1, не се е явил и не е изпратил представител, не е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

В първото по делото открито съдебно заседание, проведено на 09.05.2026 г., ищецът чрез пълномощника си – юрк. Тихолов с писмена молба по хода на делото, е поискал на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение.

Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице.

2

Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.

131, ал. 1 от ГПК, не се явява в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Със съобщението по чл. 131 от ГПК на ответника е било редовно връчено и определението за насрочване на делото, в което изрично са вписани последствията по чл. 238 от ГПК.

Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените с исковата молба писмени доказателства може да се направи извод, че искът е вероятно основателен.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл.

239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявените искове следва да се уважат изцяло, като се осъди ответникът да заплати на ищеца 500.00 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда /30.01.2025г./ до окончателното изплащане на вземанията.

На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските за настоящото производство, които са направени в размер на 225 лева. Следва да бъдат присъдени изцяло и направените по ч. гр. дело № 401/2025 г. по описа на ХРС разноски, които са в размер от 75 лева за държавна такса.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.415, ал.1, т.2, вр. с чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.99, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че З. И. Х., ********** с адрес: ************, ДЪЛЖИ на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. „България“ № 81 В, представлявано от управителите Петр Валента и Христо Маринов сумата от 255,64 евро главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда 30.01.2025г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА З. И. Х., ********** с адрес: ************, ДА ЗАПЛАТИ на АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес: гр.

София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. „България“ № 81 В, представлявано от управителите Петр Валента и Христо Маринов сумата от общо 115,04 евро разноски по настоящото дело, както сумата от общо 38,35 евро разноски по ч.

3 гр. д. № 401/2025 г. по описа на ХРС.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239 ал.4 от ГПК.

Заверен препис от решението, ведно с приложеното частно гр. дело № ч. гр. д. № 401/2025 г. по описа на ХРС., да се изпратят на ХРС, І гр. с-в.

Ответникът разполага със защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

/П/ НЕ СЕ ЧЕТЕ.

Съдия при Районен съд – Хасково: ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!

СЕКРЕТАР: /П.Н./

4