Решение № 130 от 28.04.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. ХАСКОВО, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ , в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА при участието на секретаря Р. ЗЛ. Т. в присъствието на прокурора Н. С. Т. като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА Частно наказателно дело № 20265600200281 по описа за 2026 година Производство по чл. 32, вр. чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Производството е образувано по постъпило в Окръжен съд – Хасково Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, изпратено от несъдебен орган в Кралство Нидерландия. В удостоверението е формулирано искане за признаване и изпълнение на финансова санкция, наложена в същата държава спрямо пребиваващ в страната ни български гражданин. Съгласно същото удостоверение засегнатият е с имена Г. К. М. , дата на раждане *** г. в гр.*** и адрес гр.***,ул.“***„№***, ***. Посоченият размер на санкцията е 190 евро.

Преди насрочване на делото е извършена служебна справка в НБД „Население“, която установява, че точните имена на засегнатия са Г. К. М.

,нейния ЕГН е **********, а адресът е – гр.***,ул.“***„№***,общ.***,обл.

***.

В съдебно заседание прокурорът намира искането за основателно .

Засегнатото лице,редовно призовано, не се явява и не взема становище по искането.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

1

По делото е приложено удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, от което се установява, че по силата на решение на несъдебен орган – Bonnen & Transacties Transactiemod в Кралство Нидерландия на засегнатия Г. К. М. е наложена финансова санкция – глоба в размер на 190 евро. Според посоченото в Удостоверението, решението, с което финансовата санкция е наложена, е постановено на 22.10.2025 г. и е влязло в сила на 03.12.2025 г. В същото удостоверение е описано деянието, за което засегнатият е бил санкциониран, за това, че на 04.04.2025 г., в 09:30 ч., в гр.

Хага не е използвал предпазен колан от страна на пътник или водач.

Извършеното е определено като поведение, нарушаващо разпоредбите за движение по пътищата и е квалифицирано като съставомерно по смисъла на чл.2 от Кодекса за движението по пътищата.

Изложеното налага следните изводи: Издаденото въз основа на постановеното решение Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета изхожда от компетентния орган на изпращащата държава, като то отговоря на одобрения образец и съдържа всички реквизити, предпоставящи разглеждането му по същество. Наложената финансова санкция, чието признаване се иска, намира своето правно основание в чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС и представлява глоба за допуснато нарушение на пътните правила на територията на издаващата държава. Описаното нарушение е включено в номенклатурата по чл. 30, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС на деянията, за които не се изисква двойна наказуемост .В случая такава е налице, тъй като описаното в удостоверението поведение е наказуемо и съгласно нормативен акт ,действащ в Република България –Закон за движение по пътищата.Отразено е още, че решението на наказващия орган, чието изпълнение се иска, е влязло в сила на 03.12.2025 г., като по информация на издаващия орган в изпълняващата държава не е постановявано решение срещу същото лице за същото деяние и такова решение не е изпълнявано в Република България или в трета държава, различна от издаващата или изпълняващата. Посочено е още, че производството против санкционираното лице не е било писмено, лицето не се е явило лично на съдебния процес, но същото действително е получило официална информация за определената дата и място на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението, по начин, който недвусмислено доказва, че то е било уведомено за съдебния процес и възможността за постановяване на такова решение, в случай, че не се яви. Според отбелязването, засегнатото лице е получило документите лично от полицията . Декларирано е от издателя, че плащания по наложената финансова санкция не са постъпили. Посочено е 2 още, че решаващата държава не допуска в изпълняващата държава да бъдат издавани решения за алтернативни санкции.

С оглед на това, в случая са спазени формалните изисквания на закона за признаване на наложените в издаващата държава финансови санкции, а именно: решението и удостоверението са издадени от орган на държава-членка на ЕС; последното отговоря на формалните изисквания в Приложение № 2 към Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета и не са налице условията на чл. 35 от националния ни закон, при които може да се откаже изпълнение. В този смисъл възраженията на защитника за допуснати процесуални нарушения на процедурата по издаване на удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета в издаващата държава са неоснователни. Налице е съпоставимост на посочените в удостоверението по чл.4 и решението за налагане на финансовата санкция разпоредби ,поради което не може да се приеме , че е налице явно противоречие между двамата документа, което да налага отказ на посоченото в чл.35 т.1 от Закона основание.

На следващо място, изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо. Решението е постановено срещу физическо лице, което по българското законодателство носи отговорност и подлежи на наказание за деянията, описани в решението. Не са налице и други основания от изброените в т. 5 - 11 от чл. 35 на ЗПИИАКОРНФС, които да налагат отказ за признаване на решението. Деянието е извършено на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на български съдебни или административни органи, което да поставя въпроса за редуциране на наложеното наказание до предвидения според българското законодателство размер. Според удостоверението не е налице пълно или частично плащане на наложената санкция – „глоба“.

Ето защо решението подлежи на изпълнение . Поради изложеното, следва решението да бъде признато и изпратено на органите на НАП за изпълнение.

Воден от горното и на основание чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА влязлото в сила на 03.12.2025 г. Решение от 22.10.2025 г. на несъдебен орган – Bonnen & Transacties Transactiemod в Кралство Нидерландия , с което на Г. К. М.

, ЕГН - **********, с адрес: гр.***,ул.“***„№***,обл. ***, е наложена финансова санкция: глоба в размер на 190 евро за извършено на 04.04.2025 г.нарушение на чл. 2 от Закона за административната уредба при нарушения по Кодекса за движението по 3 пътищата на Кралство Нидерландия.

Препис от решението, прието за изпълнение, ведно с препис от настоящото решение, да се изпрати на органите на Националната агенция по приходите за изпълнение.

ДА СЕ УВЕДОМИ компетентният орган на издаващата държава, като копие от Уведомлението се изпрати и на Министерството на правосъдието на Република България.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в 7-дневен срок от днес.

Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________ 4